РЕШЕНИЕ №85
гр. Пазарджик, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на шестнайсети юли през две хиляди и двайсета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 107/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по подадена по електронен път жалба вх.
№ 20200702173226 от К.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. ***,
срещу Отказ на длъжностно лице
по регистрация (ДЛР) при АВ рег. № 20200615131619 от
16.06.2020 г. за вписване в Търговския регистър към АВ на промени в обстоятелствата по
партидата на „НАЙС ТУ МИИТ Ю“ ООД, ЕИК *********, заявени със заявление по ел. път рег. № 20200615131619, а именно заличаване на К.С.В. като съдружник в дружеството
поради изтичане на срока на предизвестието.
В жалбата се навежда довод за неправилност на отказа на ДЛР.
Поддържа се, че подписването на пълномощното за адвоката, подал заявлението в
ТРРЮЛНЦ, е само от единия управител, въпреки че представителството на
дружеството е съвместно, но това се дължи на обективни пречки – липса на връзка
от няколко години с другия управител и съдружник П. В.. Аргументира се, че по
аналогия с управителя, и съдружникът, който не желае да продължи членството си
в дружеството, би следвало да може сам да заяви промяната в това обстоятелство.
Още повече процедурата по свикване на Общото събрание, на което е взето това
решение, е напълно законосъобразна. Счита се, че волята на съдружника В. в молбата
от 05.11.2019 г. за прекратяване участието му в дружеството е ясна и
категорична. Ако се приеме, че все пак е неясна, представя молба от 05.11.2019
г. с изписан върху нея ръкописен текст „вх. № 2/05.11.2019 г.“, в която
се сочи изрично, че се отправя писмено предизвестие за прекратяване участието
му като съдружник в дружеството (л. 6 от делото). Заявява се, че от много време
жалбоподателят желае да напусне дружеството, тъй като то не извършва никаква
дейност. Моли се за отмяна на отказа и даване на задължителни указания за
вписване.
Жалбата е допустима, представена
в заверено копие, придружено с копие от приложени документи към заявлението и
постановения отказ, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Депозирана е на 02.07.2020 г., в преклузивния 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за връчване на отказа на жалбоподателя на 25.06.2020 г., от легитимирано лице с правен интерес. Внесена е държавна такса, съгл. разпоредбата на чл. 29
от Тарифата по ГПК вр. чл. 16а, ал. 4, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от АВ.
Предмет на жалбата е постановен отказ рег. № 20200615131619/16.06.2020
г. за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, заявени със заявление
рег. № 20200615131619, само в частта на отказа за заличаване на съдружника К.В.
(в частта за заличаването му като управител е налице положително произнасяне от
ДЛР, поради което не е предмет на жалбата, респ. не може да бъде предмет на
произнасяне с настоящото решение).
За да постанови отказ, ДЛР е приело, че съдружникът няма правомощието да заяви промяна в
обстоятелствата - прекратяване на членството му по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, като аналогия с чл. 141, ал. 5 от ТЗ е недопустима. Отделно е изразило
становище, че молбата е неясна.
Съдът съобрази от фактическа страна следното:
Подадено е заявление рег. № 20200615131619 от адв. Б.Д., като заявител по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, в
качеството на представител на К.С.В., за вписване в ТРРЮЛНЦ на промяна в обстоятелствата по партидата на
дружеството, а именно заличаване на К.С.В. като управител /вписано обстоятелство, извън предмета на жалбата/ и съдружник
в дружеството поради изтекъл срок на предизвестие за напускане.
Регистърното производство е безспорно
охранително производство, при което се извършва формална проверка за
наличието на законовите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство, като съгласно чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ
регистърният орган проверява дали към заявлението са
приложени всички документи изисквани от закон, съответно подлежащият на обявяване акт, респ. ако ДЛР констатира очевиден порок, то може да постанови отказ.
В случая към заявлението се представя молба от 05.11.2019 г., върху която е изписан ръкописен текст
„вх. № 1/06.11.2019 г.“, подадена от К.С.В. до „НАЙС ТУ МИИТ Ю“
ООД, с която заявява, че поради наличие на важни обстоятелства не желае да бъде
повече управител и съдружник в дружеството (л. 15 от делото). Предлага на
съдружника П. Ф. Ж. Верстаппен да закупи собствените му 3 дружествени дяла на
стойност 6 лева. Моли за свикване на Общо събрание за вземане на решение по
направените искания. Представена е също така покана за свикване на ОС на
09.03.2020 г., връчена на съдружника К.В. на 20.01.2020 г., а на П. В. – невръчена
лично, а чрез залепването й на адреса на управление на дружеството,
удостоверено с подписи на двама свидетели. Приложен е и протокол от заседание
на ОС на 09.03.2020 г. за вземане на процесните решения, на което е присъствал
единствено съдружникът К.В..
Правни изводи:
Съобразно константната съдебна практика на ВКС – вж. Решение
№ 7 от 14.03.2018 г. по т. д. № 926/2017 г., I т. о., Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., ІІ т.о., изтичането на срока на предизвестието
по чл. 125, ал. 2 от ТЗ има автоматичен прекратителен
ефект спрямо членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена
отговорност. За прекратяване на участието на съдружника в хипотезата по чл. 125, ал. 2 от ТЗ не е необходимо решение на общото
събрание за освобождаване на съдружника, както и уреждане на имуществените
отношения по чл. 125, ал. 3 от ТЗ или на съдбата на дружествените
дялове на напускащия съдружник. Прекратяването на участие в дружество
с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ е потестативно право на всеки
съдружник да предизвика едностранна промяна в персоналния субстрат на
търговското дружество. Упражняването
на правото на едностранно прекратяване на участието се осъществява чрез волеизявление,
което има адресат, но не се
нуждае от приемане с насрещно волеизявление. Последиците при прекратяване на
участието се проявяват спрямо дружеството и по отношение на съдружниците. С
прекратяване на участието възниква необходимост от изменение на дружествения
договор между оставащите съдружници относно размера на дяловете, с които всеки
участва (по чл. 115, т. 5 от ТЗ) и относно размера на капитала (по
чл. 115, т. 4 от ТЗ). Измененията в дружествения
договор могат да засегнат правата и задълженията на останалите съдружници, като
тези изменения се осъществяват с решение на Общото събрание на съдружниците.
За адресат на предизвестието съдебната практика приема
дружеството, като не допуска
предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за напускане от съдружника, респ.
уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ за напускане от управителя да бъде
получено отново от изпращащия го – виж Решение № 327 от 23.11.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив по т. д. № 680/2018 г., Решение № 220 от 18.07.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив по т. д. №
407/2018 г.
Нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ не сочи кой е адресат на предизвестието.
Нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ сочи за адресат дружеството.
Настоящият състав приема, че адресат на едностранното
волеизявление за прекратяване участието на съдружника в дружеството следва да е дружеството, като доколкото разпоредбата не предвижда способ за
връчване – лично, по пощата, чрез нотариална покана и т. н., а само върху
формата – писмена, следва да се приеме, че законът акцентира върху доказаността
на получаването му от дружеството - в канцеларията на адреса на управление,
удостоверено чрез вписване в регистъра за входяща кореспонденция, по факс, по
имейл или на изрично посочен адрес за кореспонденция. С оглед проявяването на последиците от прекратяване участието на съдружника спрямо
дружеството и съдружниците, респ. възникналата необходимост от изменение на дружествения договор, които изменения биха могли да засегнат правата и задълженията на останалите съдружници, то не е допустимо предизвестието за прекратяване по чл. 125, ал. 2 от ТЗ
да се получи от изпращащия го съдружник, макар и в качеството му на управител,
а следва да достигне до знанието на другия управител, респ. до знанието на
останалите съдружници или по-скоро до тези, които са оправомощени да свикат
общо събрание (т. е. поне тези, притежаващи дялове над 1/10 от капитала – чл. 138, ал. 2 от ТЗ). На органния представител на дружеството (управителя) действително е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена във външните
отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия него – Решение № 14/27.01.2017 г. ВКС по т. д. №
1453/2014 г., II т. о.
На първо място следва да се отбележи, че волята на К.С.В.,
обективирана в молбата от 05.11.2019 г., приложена към заявлението е ясна, тъй
като изрично е посочено, че не желае да бъде съдружник в дружеството.
Обстоятелството, че в молбата е направено и предложение до другия съдружник,
който да изкупи дружествените му дялове, сочи единствено на предложен
алтернативен способ за постигане на желаната цел – за прекратяване на
членството му, чрез прехвърляне на притежаваните от него дялове от капитала на дружеството, т. е. за съдружника е без значение по кой от двата способа ще прекрати
участието си. Предвид, че в молбата
липсва изрично посочен срок на предизвестието, следва да се съобрази посочения
в чл. 20, ал. 2 от Дружествения договор, а именно 6-месечният такъв.
От представената към заявлението до ТРРЮЛНЦ молба от 05.11.2019
г. не се установява същата да е достигнала до адресата си – дружеството, респ. другият
управител или съдружник П. В.. Отразеното в молбата „До НАЙС ТУ МИИТ Ю ООД“ и
изписан ръкописен текст „вх. № 1/06.11.2019 г“ не е достатъчно, за да се
направи извод за действителното й получаване от надлежния адресат, тъй като не
е посочено кое е лицето, което е получило предизвестието (изписвайки ръкописно
входящия №), като съмнение
възниква с оглед изложеното от самия жалбоподател, че от години няма връзка с
другия управител и съдружник П. В., както и че дружеството не извършва дейност,
т. е. няма работещи служители. На следващо място входящата кореспонденция (по
чиито и опис да е) очевидно е нередовно водена с оглед представената към
настоящата жалба молба с „вх. № 2/05.11.2019 г.“, предвид, че
същата има входящ № 2, а е от дата, предхождаща представената към заявлението
молба с входящ № 1, която е от 06.11.2019 г., т. е. не се касае до входяща
кореспонденция на дружеството, а до саморъчно изписване върху молбата на фиктивен
входящ номер, което не удостоверява реално връчване. При тези условия, остава възможността
предизвестието да е получено от напускащия съдружник К.В., което както
се изложи вече е ненадлежно, доколкото липсват данни, че другият управител и
съдружник П. В. е уведомен за него.
Доколкото в мотивите по-горе се изложи, че за прекратяване на участието на
съдружника в хипотезата по чл. 125, ал. 2 от ТЗ не е необходимо решение на ОС за освобождаването му, както и уреждане на имуществените
отношения по чл. 125, ал. 3 от ТЗ или на съдбата на дружествените
дялове на напускащия съдружник, съдът няма да разглежда подробно
проведеното ОС от 09.03.2020 г., на което е взето решение за прекратяване
участието на съдружника К.В. (друг е въпросът, че към датата на вземане на това решение –
09.03.2020 г. не е изтекъл предвидения в чл. 20, ал. 2 от Дружествения договор
6-месечен срок на предизвестие за напускане, изтичащ на 06.05.2020 г., както и
че поканата очевидно не е връчена на другия съдружник лично, което е нарушение
на чл. 139, ал. 1 от ТЗ и чл. 26, ал. 1 от Дружествения договор).
II. Дори да не се споделят изводите на настоящия съдебен състав
за нередовно връчване на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, респ. да се
приеме хипотетично, че същото е връчено и е изтекъл предвиденият в дружествения
договор 6-месечен срок на 06.05.2020 г., то подалият заявлението в ТРРЮЛНЦ
адвокат не се явява заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ,
поради следното:
В представеното пълномощно пред ТР упълномощителят К.В. не е
посочил в какво качество упълномощава адв. Д.. Ако се приеме, че извършва това
като управител на дружеството, то липсва представителна власт на адвоката, тъй
като представителството на дружеството се осъществява съвместно, т. е. от двамата
управители само заедно, видно от партидата в ТРРЮЛНЦ към релевантния момент –
подаване на заявление рег. № 20200615131619, а пълномощното не носи подпис на втория управител. Ако се приеме, че
извършва упълномощаването като напускащ съдружник на дружеството, то разпоредбата
на чл. 15 от ЗТРЮРЛНЦ не предвижда възможност съдружник да подава заявление за
вписване, като правомощието за напускащия управител по чл. 141, ал. 5 от ТЗ не
е предвидена за напускащия съдружник (по този въпрос е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ВКС - Търговска колегия – т. 5).
Като обобщение, неустановяването на надлежно връчване на
предизвестието за прекратяване участието на съдружника К.В. на адресата – дружеството,
респ. другият управител и съдружник П. В., респ. на овластено от него лице, води
до извод за незапочнал да тече предвиденият в дружествения договор 6-месечен
срок на предизвестие, респ. че съдружникът не е прекратил участието си в
дружеството, евентуално – че подалият заявлението адвокат не е заявител по
смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като представителната му власт не е надлежно
учредена, респ. напускащият съдружник няма легитимация да заяви сам вписване в
търговския регистър на прекратяване участието му в ООД.
С оглед на гореизложеното, макар и по
малко по-различни мотиви, отказът се явява законосъобразен и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията рег. № 20200615131619/16.06.2020
г. за вписване в Търговския регистър на промени в обстоятелствата по партидата
на „НАЙС ТУ МИИТ Ю“ ООД, ЕИК *********, заявени със заявление по електронен път рег. № 20200615131619, а именно заличаване на К.С.В., като съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ поради
изтичане на срока на предизвестието.
Решението подлежи на обжалване от
жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: