Решение по дело №379/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260598
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20201100500379
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

№………………гр.София, 27.01.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІV“в“ въззивен състав в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа  година в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                    ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева

                                                                      Димитър Ковачев

 

като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 379 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

   

         Производството е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2  ГПК.

 Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД –длъжник по изпълнително дело № 20198510402187 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 срещу разпореждане  от 08.10.2019г. по изп. дело № 20198510402187 , с което ЧСИ се е произнесъл по заявеното от него възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като е оставил същото без уважение.

 Жалбоподателят заявява искане за отмяна на атакуваното  постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски са прекомерни, предвид  липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед факта, че единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя се изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да зачете и факта на извършеното от него плащане на дължимите суми- предмет на изпълнителното производство. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът заявява искане за отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване изцяло на искането му по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв. и като последица от това- намаляване размера и на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – до размер от 60,00лв. Заявява искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата-взискател в изпълнителното производство Д.Н.Д.депозира писмени възражения, с които заявява искане жалбата да бъде оставена без разглеждане в частта на атакуваната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като просрочена. В останалата част моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Възразява, че му се дължи адвокатско възнаграждение както по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв., така и по т.2 на същата разпоредба- от 30,00лв., тъй като от пълномощника му са извършвани процесуални действия и по водене на изпълнителното дело, предвид факта, че дължимата сума не е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

 

По делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ М.П.в които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

 

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за установено следното: 

Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран по реда на  чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу подлежащи на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане от постановление от 31.10.2019г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 71851/ 08.10.2019г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбата е подадена в законоустановения 1 седмичен срок /за обжалваното разпореждане длъжникът е уведомен на 11.10.2019г.– жалбата е подадена на 14.10.2019г./. Неоснователно е възражението на взискателя за недопустимост, поради просрочие на жалбата в частта, с която се атакува таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Предмет на жалбата е само произнасянето на ЧСИ по искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК, а искането за намаляване на пропорционалната такса е заявено от длъжника само като твърдяна настъпваща по закон правна последица, произтичаща от намаляването на адвокатското възнаграждение.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 30.09.2019г. по молба на Д.Н.Д.с вх.№ 69958– за събиране на сумата от 300,00 лв., на основание изп.лист от 10.09.2019г. на СРС по гр.дело № 64857/2018г. , издаден срещу „Топлофикация София“.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез процесуален представител – адв.Т.Д., видно от представеното по делото пълномощно. На процесуалния представител е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230,00лв. в брой, видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие, имащ характер в тази му част на разписка по чл.77 от ЗЗД.

 С поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя разноски, както следва: 230,00лв.-разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя, както и 147,60 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 14.10.2019г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.10.2019г.

С възражение вх.№ 71851/08.10.2019г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – до минималния размер от 200,00лв. по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица от намаляването на адвокатското възнаграждение.  

С обжалваното постановление от 08.10.2019г. ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, с мотива, че размерът му е в рамките на минималния по т.10,ал.1, вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.

Видно от писмото на Общинска банка от 23.10.2019г. , адресирано до ЧСИ , в изпълнение на изпратено до банката запорно съобщение по посочената от ЧСИ е преведена цялата дължима сума от 689,60лв.  Към писмото е приложено платежно нареждане, видно от което цялата сума- предмет на принудително събиране от 689,60лв. е преведена по сметка на ЧСИ на 22.10.2019г.

При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100% общинска собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това и дължимото на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение  следва да бъде в рамките на минимума по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г.   от 200 лв.  Съдът приема, че на взискателя се дължи само като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва такова по т.2 на същата норма.  В тази връзка, съдът зачита, че  от процесуалния представител на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия по изп.дело , насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Също така  отчита и факта, че цялата сума- предмет на принудително събиране,  е събрана в срока за доброволно изпълнение в резултат на наложен запор на банковата сметка , посочена в молбата за образуване на изпълнителното дело , а запорът като изпълнителен способ представлява законовоизискуем реквизит на молбата по чл.426,ал.2,изр.1 от ГПК.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление, с което е оставено без уважение искането за длъжника по чл. 78, ал.5 от ГПК за разликата над сумата от 200,00лв.- до размера на сумата от 230,00лв. следва да бъде отменено и вместо него- да бъде постановено намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200,00лв. Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

 

При горния изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски от 50лв.- юрисконсулско възнаграждение и 25,00лв.- държавна такса  или общо 75,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

        

                                                    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждането от 08.10.2019г. по изпълнително дело № 20198510402187 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851, с което е оставено без уважение искането на „Т.С.“ ЕАД по  чл.78, ал.5 от ГПК – за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя Д. Н. Д., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Д.Н.Д.по№ 20198510402187 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 – от 230,00лв.- до размера на сумата от 200,00 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.