Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………гр.София,
27.01.2021г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV“в“ въззивен състав в закрито заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 379 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.2
ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД
–длъжник по изпълнително дело № 20198510402187 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 срещу
разпореждане от 08.10.2019г. по изп. дело № 20198510402187 , с което ЧСИ се е произнесъл по
заявеното от него възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като е оставил същото без
уважение.
Жалбоподателят заявява искане за отмяна на атакуваното постановление, като незаконосъобразно и
неправилно. Поддържа, че определените от ЧСИ разноски са прекомерни, предвид липсата на фактическата и правна сложност на
делото, както и с оглед факта, че единственото извършено процесуално действие
от пълномощника на взискателя се изчерпва с подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело. Моли съда да зачете и факта на извършеното от него
плащане на дължимите суми- предмет на изпълнителното производство. С оглед
изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът заявява искане за
отмяна на атакуваното разпореждане и уважаване изцяло на искането му по
чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя
до минималния размер по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв. и като
последица от това- намаляване размера и на пропорционалната такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ – до размер от 60,00лв. Заявява искане за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Насрещната страна по
жалбата-взискател в изпълнителното производство Д.Н.Д.депозира писмени възражения,
с които заявява искане жалбата да бъде оставена без разглеждане в частта на
атакуваната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като просрочена. В останалата част
моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Възразява, че му
се дължи адвокатско възнаграждение както по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.-
от 200,00лв., така и по т.2 на същата разпоредба- от 30,00лв., тъй като от
пълномощника му са извършвани процесуални действия и по водене на
изпълнителното дело, предвид факта, че дължимата сума не е заплатена в срока за
доброволно изпълнение. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
По
делото са депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ М.П.в които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по изпълнителното дело, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата, с която е
сезиран по реда на чл. 435 ГПК е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу
подлежащи на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане от постановление
от 31.10.2019г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 71851/
08.10.2019г. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбата е подадена в законоустановения 1
седмичен срок /за обжалваното разпореждане длъжникът е уведомен на
11.10.2019г.– жалбата е подадена на 14.10.2019г./. Неоснователно е възражението
на взискателя за недопустимост, поради просрочие на жалбата в частта, с която
се атакува таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Предмет на жалбата е само
произнасянето на ЧСИ по искането на длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК, а искането
за намаляване на пропорционалната такса е заявено от длъжника само като
твърдяна настъпваща по закон правна последица, произтичаща от намаляването на
адвокатското възнаграждение.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
От материалите по изпълнителното дело се установява,
че същото е образувано на 30.09.2019г.
по молба на Д.Н.Д.с вх.№ 69958– за събиране на сумата от 300,00 лв., на
основание изп.лист от 10.09.2019г. на СРС по гр.дело № 64857/2018г. , издаден
срещу „Топлофикация София“.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена
от взискателя чрез процесуален представител – адв.Т.Д., видно от представеното
по делото пълномощно. На процесуалния представител е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 230,00лв. в брой, видно от отбелязването в договора
за правна защита и съдействие, имащ характер в тази му част на разписка по
чл.77 от ЗЗД.
С поканата за
доброволно изпълнение, ЧСИ е определил като дължими от длъжника на взискателя
разноски, както следва: 230,00лв.-разноски по изпълнителното дело,
представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя, както и 147,60 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 14.10.2019г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.10.2019г.
С
възражение вх.№ 71851/08.10.2019г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя като
прекомерно, с твърдението , че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност – до минималния размер от 200,00лв. по т.1 на чл.10 от Наредба №
1/2004г., както и на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като последица
от намаляването на адвокатското възнаграждение.
С
обжалваното постановление от 08.10.2019г. ЧСИ е оставил без уважение искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, с мотива, че размерът му е в
рамките на минималния по т.10,ал.1, вр. с чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
Видно
от писмото на Общинска банка от 23.10.2019г. , адресирано до ЧСИ , в изпълнение
на изпратено до банката запорно съобщение по посочената от ЧСИ е преведена
цялата дължима сума от 689,60лв. Към
писмото е приложено платежно нареждане, видно от което цялата сума- предмет на
принудително събиране от 689,60лв. е преведена по сметка на ЧСИ на 22.10.2019г.
При проверка за законосъобразността на
обжалвания отказ на съдебния изпълнител съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че в рамките на
изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко по размер
вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100% общинска
собственост. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително
дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това и дължимото на
процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде в рамките на минимума по чл.10,
ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. – от 200 лв. Съдът приема, че на взискателя се дължи само
като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10
от Наредба № 1/2004г.- за образуване на изп.дело и не се следва такова по т.2
на същата норма. В тази връзка, съдът
зачита, че от процесуалния представител
на взискателя не са извършени никакви други процесуални действия по изп.дело ,
насочени към събиране на вземането, извън подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело. Също така отчита и
факта, че цялата сума- предмет на принудително събиране, е събрана в срока за доброволно изпълнение в
резултат на наложен запор на банковата сметка , посочена в молбата за
образуване на изпълнителното дело , а запорът като изпълнителен способ
представлява законовоизискуем реквизит на молбата по чл.426,ал.2,изр.1 от ГПК.
С оглед изложените мотиви, съдът приема,
че обжалваното постановление, с което е оставено без уважение искането за
длъжника по чл. 78, ал.5 от ГПК за разликата над сумата от 200,00лв.- до размера на сумата от 230,00лв.
следва да бъде отменено и вместо него- да бъде постановено намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200,00лв.
Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При горния изход на делото на
жалбоподателя се дължат разноски от 50лв.- юрисконсулско възнаграждение и
25,00лв.- държавна такса или общо
75,00лв.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждането
от 08.10.2019г. по изпълнително дело № 20198510402187
по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851, с което е оставено без уважение искането на „Т.С.“
ЕАД по чл.78, ал.5 от ГПК – за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя Д. Н.
Д., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Д.Н.Д.по№ 20198510402187 по описа на ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 –
от 230,00лв.- до размера
на сумата от 200,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.