Решение по дело №1444/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. П., против Решение № 652/09.05.2024 г., постановено по АНД № 6247/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-008006/14.11.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Р. П., [ЕГН], на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Според жалбоподателя, районен съд не е изяснил всички обстоятелства по делото и не е проведено обективно, всестранно и пълно изследване на фактите имащи значение за изясняване на дело. Твърди, че фактическата обстановка в АУАН и НП е неразбираема и описаното е лишено от всякаква житейска логика. Счита, че не е ясно какво означава преднамерено да бъде изведено едно МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите. Направено е възражение, че районен съд не е призовал и разпитал свидетеля по акта, както и тримата пътуващи в автомобила на П.. Твърди се нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в АУАН и НП не са посочени в достатъчна степен пълно и ясно обстоятелствата при които е извършено нарушението, и не бил описан механизма на осъществяване на нарушението. Според жалбоподателя не ставало ясно до какво състояние на извън контрол се е достигнало като краен резултат. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на НП, алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В постъпила по делото писмена молба от адв.П. са преповторени всички възражения изложени в жалбата.

Ответникът – Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 04.10.2022 г. в 12:34 часа в [населено място], на [улица]номер 50, посока Юг, управлява л. а. „Мицубиши Пажеро“, с рег. № [рег. номер] лична собственост като извършва маневра завиване в обратна посока, посока Север в следствие на което преднамерено изважда МПС-то извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, като преминава през тротоара с десните гуми на МПС, създавайки опасност за живота и здравето на участниците и възпрепятствайки движението. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. П. е отказал да подпише акта, като това е удостоверено с подписа на един свидетел. В случая отказът на лицето да подпише акта е оформен надлежно, съобразно реда по чл.43, ал.2 от ЗАНН- посочени са трите имена, адрес и е положен подпис на свидетел.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-1030-008006/14.11.2022 г., с което на Г. Р. П., [ЕГН], на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

С обжалваното Решение № 652/09.05.2024 г., постановено по АНД № 6247/2023 г., Пловдивски районен съд е потвърдил посоченото наказателно постановление.

За да постанови този резултат, районен съд е приел, че Г. Р. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Според мотивите на оспорения съдебен акт, не е установено по делото усложнена пътна обстановка - лоша метеорологична прогноза, мокра пътна настилка, технически специфики на автомобила, други препятствия. Така съдът е извел извод, че поведението на П. се отнася до извършването на демонстративно управление, придобило обществено достояние като „дрифт“, а не за обективна необходимост, което доказва и специалната цел - използване на пътя не по предназначение. Според районен съд АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие с изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Направен е извод за правилно приложение на санкционната разпоредба на чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП, като наказанията са фиксирани. Районен съд се е позовал на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП и е посочил, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в случая.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Не се споделя възражението на касатора, че районен съд не е изяснил всички обстоятелства по делото и не е проведено обективно, всестранно и пълно изследване на фактите имащи значение за изясняване на дело. Пред районен съд, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с оглед отдалечеността във времето не си е спомнил детайли във връзка със съставения акт, но е заявил категорично че подписа на акта е негов и поддържа описаното в акта. При постановяване на съдебния акт, съдът се е позовал на показанията на актосъставителя и е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП според която, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. посочените в АУАН факти и обстоятелствата се считат за осъществени докато не бъдат оборени по съответния процесуален ред. В конкретния случай това означава, че фактическите констатации посочени в акта, на които административният орган се е позовал, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство като извършва маневра завиване в обратна посока, посока север в следствие на което преднамерено изважда МПС-то извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, следва да се считат за установени до доказване на противното. В тази връзка следва да се отбележи, че П. не ангажира доказателства в обратна насока нито пред районен съд, нито пред настоящата инстанция. Жалбоподателят и процесуалният му представител не са проявили процесуална активност и не са направили доказателствено искане за разпит на свидетели (свидетелят по акта или пътуващите в автомобила на П.).

Неоснователно е възражението, че фактическата обстановка в АУАН и НП е неразбираема и описаното е лишено от всякаква житейска логика. Както в АУАН, така и в НП е изложено подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Употребените понятия и термини са ясни и недвусмислени.

Съгласно чл.104Б т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Според § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Описаното поведение в АУАН и НП на касатора е достатъчно, за да се подведе под санкционната норма. Очевидно е, че при извършване на маневра завиване в обратна посока с преднамерено изваждане на МПС-то извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, пътят не е бил използван от касатора за придвижване на пътници и товари, поради което напълно поведението му на процесната дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП от обективна и субективна страна.

Неоснователно е възражението, че не ставало ясно до какво състояние на извън контрол се е достигнало като краен резултат. Отново в АУАН и НП е описан и резултат от поведението на П., а именно преминал е през тротоара с десните гуми на МПС и не само е възпрепятствал движението, но и създал опасност за живота и здравето на участниците. Както е посочил и районен съд след като се е стигнало до загуба от страна на водача на контрол върху превозното средство, в резултат на което се е стигнало до качване на гумите на тротоара, очевидно МПС-то е извадено извън контрол.

Употребеният термин „преднамерено“ означава, предварително обмислено намерение за постигане на някаква цел, а в случая това е намерение за извършването на демонстративно управление, придобило обществено достояние като „дрифт“, а не за обективна необходимост поради метеорологичните условията или особености на пътната настилка. За пълнота е необходимо да се отбележи, че този маниер на управление на автомобил, чрез преднамерено изваждане на МПС извън контрол чрез презавиване и довеждането до загуба на сцепление на гумите е придобил гражданственост под името „дрифт“. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Безспорно се установяват всички елементи на административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като наказващия орган правилно е определил и санкционната разпоредба на чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените санкции са в размера, определен от закона и не могат да бъдат коригирани.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 652/09.05.2024 г., постановено по АНД № 6247/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.