Р Е Ш Е Н И Е №260068
Град Несебър, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 1161 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 и
чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.
Ищецът Етажната собственост на
сграда с идентификатор 11500.507....с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг –
запад, комплекс “Л. .”, представлявана от управителя В.И.М., твърди в исковата
молба, че ответникът И.Г.Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, е
собственик по силата на Нотариален акт № .., том ІV, рег.№ ...., дело № .../2011г.
на нотариус с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.200.1.86, представляващ
апартамент № ..., с площ от 95,54 кв.м. и 15,13 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, находящ се на пети етаж, вход А, комплекс “Л. .”, както и че
на 06-07 март 2017г. е проведено общо събрание на етажната собственост на
комплекс “Л. .”, на което е приет бюджета на ЕС за 2017г. и са разпределени
разходите за управление и поддръжка и вноските във фонд “Ремонт и обновяване”,
разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС. По силата на решенията ответникът дължи
сумата в общ размер на 1 2..,70 лева, която е следвало да бъде заплатена
на две равни вноски с падежи съответно на 01.05.2017г. и на 01.09.2017г.
Решенията на това ОСЕС са влезли в сила, но ответникът отказва да ги изпълни и
да заплати дължимите от него суми. Друго ОСЕС е проведено на 15-16 март 2018г.,
а на него е приет бюджета за 2018г. и също са определени разходите за
управление и поддръжка и вноските във фонд “Ремонт и обновяване”, разходи по
чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС. По силата на решенията ответникът дължи сумата в общ
размер на 1 2..,70 лева, която е следвало да бъде заплатена на две равни
вноски с падежи съответно на 01.05.2018г. и на 01.09.2018г. Решенията на това
общо събрание на ЕС са влезли в сила, но ответникът отказва да ги изпълни и да
заплати дължимите от него суми. Поредното Общо събрание на ЕС е проведено на
07.02.2019г., на което са взети решения, с които е приет бюджета за 2019г.,
определени са разходите за управление и поддръжка и вноските във фонд “Ремонт и
обновяване”, разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС. По силата на решенията
ответникът дължи сумата в общ размер на 1 234,98 лева, която е следвало да
бъде заплатена на две равни вноски с падежи съответно на 01.05.2019г. и на 01.09.2019г.
Решенията на това ОСЕС са влезли в сила, но ответникът отказва да ги изпълни и
да заплати дължимите от него суми. Прави искане ответникът да бъде осъден да
заплати на Етажната собственост следните суми: 1) сумата в размер на 1 2..,70
лева, включваща 193,32 лева – вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за 2017г.,
1 001,35 лева – разходи п чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, 31,03 лева – такса
управление и поддръжка на общите части; 2) сумата в размер на 1 2..,70
лева, включваща 272,39 лева – вноска във фонд “Ремонт и обновяване” за 2018г.,
922,28 лева – разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, 31,03 лева – такса
управление и поддръжка на общите части; 3) сумата в размер на 1 234,98
лева, включваща 99,22 лева – вноска във фонд “Резервен” за 2019г.,
1 099,21 лева – разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, 36,55 лева – такса
управление и поддръжка на общите части. Претендират се и мораторните лихви
върху отделните главници, на които са посочени размерите и периодите, както
следва: мораторна лихва в размер на 160,01 лева, върху главницата от 612,85
лева, начислена за периода от
02.05.2017г. до 27.11.2019г., мораторна лихва в размер на 139,08 лева
върху главницата от 612,85 лева, начислена за периода от 02.09.2017г. до
27.11.2019г., мораторна лихва в размер на 97,88 лева върху главницата от 612,85
лева, начислена за периода от 02.05.2018г. до 27.11.2019г., мораторна лихва в
размер на 76,95 лева върху главницата от 612,85 лева, начислена за периода от
02.09.2018г. до 27.11.2019г., мораторна лихва в размер на 41,17 лева върху
главницата от 617,49 лева, начислена за периода от 02.04.2019г. до
27.11.2019г., мораторна лихва в в размер на 14,92 лева върху главницата от
617,49 лева, начислена за периода от 02.09.2019г. до 27.11.2019г. Претендира се
и законната лихва върху всички главници, считано от предявяване на иска до
тяхното заплащане, както и направените по делото разноски.
С молба от 19.12.2019г. ищецът
заявява оттегляне на исковете за заплащане на сумата в размер на 1 234,98
лева, дължими за 2019г., включваща 99,22 лева – вноска във фонд “Резервен” за
2019г., 1 099,21 лева – разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, 36,55 лева –
такса управление и поддръжка на общите части, както и мораторната лихва върху
главницата, начислена общо за периода от 02.04.2019г. до 27.11.2019г.
В отговора на исковата молба
ответникът И.Г. Г.на първо място счита, че В.И.М. няма право да представлява
Етажната собственост по предявения иск. По същество на спора заявява, че
оспорва исковете по основание и размер, а като един от доводите изтъква, че не
ползва притежаваното от него жилище, същото е неизползваемо, т.е. не е
пригодено да се ползва по предназначение, а в резултат на това не се ползвал от
извършваните в комплекса услуги по управление и поддръжка на общите части.
Наред с това решенията, въз основа на които се претендира заплащане на
дължимите такси и вноски, са взети без да са спазени законовите изисквания за
свикване и провеждане на Общото събрание на Етажната собственост, като
ответникът не е получавал съобщения и уведомления нито по телефона, нито по
електронната поща. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Въз основа на заявеното от ищеца
оттегляне на част от исковата претенция, съдът с влязло в законна сила Определение
от 12.01.2021г., постановено по делото, е допуснал оттегляне и е прекратил на
това основание производството по делото в частта относно предявения от Етажната
собственост на сграда с идентификатор 51500.507....с адрес: град Несебър, к.к.
Слънчев бряг – запад, комплекс “Л. .”, представлявана от управителя В.И.М., иск
за осъждане на И.Г.Г. да му заплати сумата в размер на 1 234,98 лева,
дължима за 2019г. на основание решения на Общо събрание на Етажната
собственост, обективирани в протокол от 07.02.2019г., включваща 99,22 лева –
вноска във фонд “Резервен”, като подфонд на фонд “Ремонт и обновяване”,
1 099,21 лева – разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, и 36,55 лева – такса
за управление и поддръжка на общите части.
В съдебно заседание ищецът – Етажната
собственост, се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
иска, като намира, че от доказателствата по делото исковете са доказани по
основание и размер, като намира, че решенията на ОС на ЕС са законосъобразно
взети, влезли са в сила и подлежат на изпълнение от етажните собственици,
какъвто е ответника.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и неизпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба от
07.04.2011г., обективиран в нотариален акт № .., том ІV, рег.№ ...., дело № .../2011г.
на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, И.Г.Г., в качеството му на купувач по договора, е закупил и е
придобил собствеността върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.507.200.1.86, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър,
одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с
изменение КД-14-02-10../05.08.2009г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес: град
Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, вход А, етаж 5, ап...., с площ 95,54 кв.м.,
с предназначение: Жилище, апартамент, на едно ниво, ведно с прилежащи части:
3,777% идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални
части от правото на строеж, равняващи се на 15,13 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж 51500.507.200.1.88, 51500.507.200.1.85, под
обекта – 51500.507.200.1.71, 51500.507.200.1.74, 51500.507.200.1.70, над обекта
– няма, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, в поземлен имот с
идентификатор 51500.507.200.
На 06-07 март 2017г. е проведено
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
51500.507....комплекс “Л.:, к.к. Слънчев бряг – запад, като с решения по т.6 от
дневния ред са приети размерите на средствата, които следва да се съберат във
фонд “Ремонт и обновяване”, за поддържането на общите части, за противопожарна
безопасност, за обслужване на асансьорите, за охрана, за застраховане, за
административна поддръжка, за обслужване на прилежащи територии и басейн, за
покриване разходите за проведеното Общо събрание, за банкови разходи, за
пощенски разходи, за разходи за електрическа енергия, за консумативни разходи,
във фонд “Непредвидени разходи”, във фонд “Резервен”, а с решения по т.7 от
дневния ред е прието разходите по чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС да се разпределят
съобразно идеалните части на съсобствениците, а разходите по чл.51, ал.1 от ЗУЕС да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, в който
живеят. Протоколът от проведеното съдебно заседание е бил изготвен на
13.03.2017г., а съобщението за неговото изготвяне е било поставено на таблото за обяви на
входовете на комплекс “Л.” в к.к. Слънчев бряг – запад. На 21.04.2017г. е било
изготвено Уведомление-Проформа № 86 от управителя на Етажната собственост В.И.М.,
според която И.Г.Г. дължи за 2017-а година следните суми: вноска във фонд
ремонт и обновяване” – 193,32 лева, разходи по чл.50 от ЗУЕС – 1 001,35
лева, и такса управление и поддръжка по чл.51 от ЗУЕС – 31,03 лева, или общо
сума в размер на 1 2..,70 лева, съответно 626,70 евро, която сума е
следвало да бъде заплатена на две равни вноски с падежи съответно до
01.05.2017г. и до 01.09.2017г. по посочената банкова сметка ***.
Уведомлението-проформа е било поставено на входната врата на жилището,
притежавано в комплекса от ответника, а екземпляр от него се е пуснало и под
вратата на жилището.
На 15-16 март 2018г. е проведено
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
51500.507....комплекс “Л. .”, к.к. Слънчев бряг – запад, като с решения по т.2
от дневния ред са приети размерите на средствата, които следва да се съберат за
техническа поддръжка на общите части, за обслужване на басейн, за обслужване на
асансьорите, за охрана, за административна поддръжка на ЕС, за възнаграждение
на управителя, за банкови разходи, за пощенски разходи, за юридически и съдебни
разходи, за поддръжка на басейн на етажната собственост, за разходи за
електрическа енергия и вода в общите части, за консумативи и материали, както и
вноските във фонд “Ремонт и обновяване”, като заплащането на дължимите от собствениците
вноски да се извърши по банковата сметка на Етажната собственост на две равни
вноски съответно в срок до 01.05.2018г. и в срок до 01.09.2018г. Протоколът от
проведеното съдебно заседание е бил изготвен на 23.03.2018г., а съобщението за
неговото изготвяне е било поставено на
таблото за обяви на входовете на комплекс “Л. .” в к.к. Слънчев бряг – запад.
На 30.03.2018г. е било изготвено Уведомление Проформа № 86 от управителя на
Етажната собственост В.И.М., според която И.Г.Г. дължи за 2018-а година
следните суми: вноска във фонд ремонт и обновяване”, в т.ч. Фонд “Непредвидени
разходи” и Фонд “Резервен” – 272,39 лева, разходи по чл.50 от ЗУЕС – 922,28
лева, и такса управление и поддръжка по чл.51 от ЗУЕС – 31,03 лева, или общо
сума в размер на 1 2..,70 лева, съответно 626,70 евро, която сума е
следвало да бъде заплатена на две равни вноски с падежи съответно до
01.05.2018г. и до 01.09.2018г. по посочената банкова сметка ***.
Уведомлението-проформа е било поставено на входната врата на жилището,
притежавано в комплекса от ответника, а екземпляр от него се е пуснало и под
вратата на жилището.
На 31 октомври 2019г. е била
изпратена от Управителя на ЕС покана за доброволно плащане до етажния
собственик И.Г.Г., с която е уведомен, че има неплатени парични задължения в
общ размер на 3 679,81 лева за 2017-а, 2018-а и 2019-а години. Упоменато
е, че задължението за 2017г. е в размер на 1 227,01 лева и включва: 91,08
лева – за фонд “Ремонт и обновяване”, 30,33 лева за фонд “Непредвидени
разходи”, 18,21 лева за фонд “Резервен”, 1 002,68 лева разходи за фонд по
чл.50 от ЗУЕС и 84,71 лева разходи за фонд по чл.51 от ЗУЕС; задължението за
2018г. е в общ размер на 1 227,01 лева и включва: 91,08 лева за фонд
“Ремонт и обновяване”, 30,33 лева за фонд “Непредвидени разходи”, 18,21 лева за
фонд “Резервен”, 1 002,68 лева разходи за фонд по чл.50 от ЗУЕС и 84,71
лева разходи за фонд по чл.51 от ЗУЕС. В поканата е посочена банковата сметка,
по която ответникът следва да заплати дължимите от него суми, като е бил
предупреден че ако не изпълни задължението си да заплати дължимите от него
суми, спрямо него ще бъдат предприети действия по принудителното им събиране.
На Общото събрание на Етажната
собственост от 07.02.2019г. за пореден път В.М. е бил избран за управител на ЕС
за срок от две години, който е представлявал Етажната собственост към датата на
предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящото производство –
27.11.2019г. На 15.06.2020г. на следващото Общо събрание на Етажната
собственост е избран Управителен съвет в състав Д.А.М., Н.А.Ш.и Н.Д.К., а на
заседание на УС на ЕС, проведено на 16.06.2020г., за Председател на УС на ЕС е
избран Д.А.М.. Изпълнението на част от решенията на ОСЕС, проведено на
15.06.2020г., е било спряно по силата на Определение № 260308/08.02.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№ 62/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Поради това
съдът приема, че и към датата на съдебно заседание от 23.02.2021г., когато е
приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество, Етажната
собственост е продължила да се представлява от Управителя В.М., последно избран
за такъв на ОСЕС от 07.02.2019г.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5, т.7,
т.9, т.10, б.“а“ от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание на етажната
собственост е да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, на тези във фонд
„Ремонт и обновяване“, за вноските за непредвидени разходи и такива, свързани с
неотложен ремонт и полезни разходи, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС
собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Задълженията на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата произтичат на първо място от закона и от решението
на Общото събрание на етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца в
конкретния случай се определят от решенията по т.6 и т.7 от ОС на ЕС, проведено
на 06-07 март 2017г., и по т.2 от ОС на ЕС, проведено на 15-16 март 2018г., според
които съответно и приет бюджета на Етажната собственост с неговите разходна и
приходна част, включително и по отделни пера, като разходите по чл.50, ал.2,
т.1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части на собствениците, а
разходите по чл.51, ал.1 от ЗУЕС – поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. По този начин,
макар и да не са определени, задълженията за заплащане на такси и вноски са
определяеми, а след определянето на задълженията му в конкретните размери въз
основа на решенията на ОС на ЕС и по начина, указан с тях, те са му били
надлежно съобщени. Според нормата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържането на
общите части на етажната собственост, собствениците, ползвателите и обитателите
на самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер се определя именно с
решение на Общото събрание (или с Правилника за вътрешния ред). Разпоредбата на
чл.51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите между собственици, ползватели
и обитатели на етажната собственост. Така, доколкото спорното решение е взето
от орган, разполагащ с правомощията за това, има за предмет въпрос от неговата
компетенция и намира опора в разпоредбите на ЗУЕС, липсва съществена колизия с
императивни разпоредби, чието съществуване да бъде нетърпимо в правния мир.
Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС
председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по искове, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общо събрание или задълженията си по
закон. По тези искове срещу трети лица във връзка с общите части, председателят
на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде
упълномощен от общото събрание.
С оглед на цитираната норма на
чл.23, ал.4 от ЗУЕС управителят е легитимиран да представлява собствениците в
настоящото производство, тъй като е предявен иск срещу етажен собственик, който
не изпълнява задълженията си по ЗУЕС. В ЗУЕС няма изискване като положителна
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск ОС изрично да е
упълномощило управителят да предяви такъв иск, нито да е взело решение за воден
на такъв иск, нито пък трето лице, освен етажната собственост, има правен
интерес да предявява такъв иск срещу етажен собственик, който не изпълнява
решенията на общото събрание и че по такъв иск, неизпълняващ решенията на ОСЕС
етажен собственик да бъде представляван от управителя на ЕС.
Един от доводите, с които
ответникът оспорва иска по основание е, че не ползва самостоятелния си обект в
етажната собственост. С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС са уредени
императивно случаи, при които не се заплаща такса, между които е и пребиваване
в етажната собственост не повече от 30 дни в една календарна година, т.е. касае
се за преимуществено отсъствие от имота,
когато обитаването е до 30 дни в годината, а за да е налице тази
хипотеза, не е необходимо писмено уведомление до председателя на управителния
съвет (управителя), каквото е едно от изискванията, предвидени за случаите по
чл.51, ал.3 от ЗУЕС. Доказването на това твърдяно от ответника обстоятелство,
обосноваващо едно от направените от него правоизключващи възражения, съдът е
вменил в негова (на ответника) тежест, но същият не ангажира доказателства в
тази насока, макар за отрицателни факти, но от които черпи благоприятни за себе
си ползи, поради което намира това негово твърдение – че не е ползвал
самостоятелния обект, притежаван от него в етажната собственост, и не е пребивавал
в етажната собственост през процесните периоди, за недоказано.
Никоя от страните, и в частност
ответникът, не твърди да са налице обстоятелствата и да е взето решение по
чл.51, ал.3 от ЗУЕС.
Останалите възражения на ответника,
направени с отговора на исковата молба, а именно липса на кворум на събранията
и при вземането на отделните решения от дневния ред по тях, въобще за
незаконосъобразно свикване и провеждане на Общите събрание, не са свързани с
предмета на спора, тъй като въпросите за законосъобразността на решенията на
общото събрание на Етажната собственост, включително и тези, с които се
определят размерите на дължимите от собствениците в Етажната собственост такси
и вноски, необходими за извършване на разходите, се решават единствено в
производството по чл.40 от ЗУЕС – по иск за отмяна на решение на общото
събрание на ЕС. Ответникът не е предявил в предвидения в закона срок такъв иск,
включително и считано от получаването на исковата молба, към която са приложени
и връчени на ответника протокола от проведените на 06-07 март 2017г. и на 15-16
март 2018г. ОСЕС, и при това положение решенията стават задължителни за него и
подлежат на изпълнение.
Липсва задължение от страна на
етажната собственост да изпраща покани до етажните собственици, с които да им
се определя срокове за плащане, след като сроковете се съдържат в самото
решение на ОС на ЕС, като от настъпване на падежите длъжникът изпада в забава
(чл.84 от ЗЗД).
Така съдът намира исковете за
основателни и доказани, включително и по размер. Същите са изчислени на базата
на взетите решения на ОС на ЕС от 06-07
март 2017г. и от 15-16 март 2018г., с
които е приет начина на определяне на дължимите такси, съобразно броя на
етажните собственици, и дължимите вноски, съобразно притежаваните от етажния
собственик идеални части от общите части на сградата, и чиито размер по
същество не се оспорва от ответника.
След като претендираните от
ищеца суми са били изискуеми от ответникът към датата на предявяване на иска,
основателно се явява искането за заплащане на мораторната лихва за забава върху
вземанията, считано от датата на изискуемостта на вноските и върху размер на
отделните вноски, до предявяването на иска, като съдът намира мораторните лихви
за доказани в претендираните размери.
С оглед правилата на процеса
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се бъдат присъдени
част от направените от него разноски за платена държавна такса, а именно сумата
в размер на 400 лева, като с оглед оттеглянето на част от исковете, не следва
да се присъжда платената държавна такса за тях от 200 лева. За сумата от 200
лева, която е включена в списъка на разноските по чл.80 от ГПК претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда с
идентификатор 11500.507....с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад,
комплекс “Л. .”, представлявана от управителя В.И.М., сумата в размер на 1 2..,70 лв. (хиляда двеста
двадесет и пет лева и 70 ст.), включваща 193,32 лева – вноска във фонд „Ремонт
и обновяване“, 1 001,35 лева – разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, и
31,03 лева – разходи по чл.51 от ЗУЕС, дължими за 2017г., ведно със законната лихва върху общия размер на
главниците, считано от 28.11.2017г. до окончателното им изплащане, както и
мораторна лихва в общ размер на 299,09
лв. (двеста деветдесет и девет лева и 09 ст.), начислена общо за периода от
02.05.2017г. до 27.11.2017г.; сумата в размер на 1 2..,70 лв. (хиляда двеста двадесет и пет лева и 70 ст.),
включваща 272,39 лева – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, 922,28 лева –
разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, и 31,03 лева – разходи по чл.51 от ЗУЕС,
дължими за 2018г., ведно със законната
лихва върху общия размер на главниците, считано от 28.11.2017г. до
окончателното им изплащане, както и мораторна лихва в общ размер на 173,83 лв. (сто седемдесет и три лева и
83 ст.), начислена общо за периода от 02.05.2018г. до 27.11.2019г.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда с
идентификатор 11500.507....с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад,
комплекс “Л. .”, представлявана от управителя В.И.М., сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща част от направените по делото разноски за платена държавна
такса, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
разноските от 600 лева, съгласно списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: