№ 14156
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110160062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ........ г., уточнена с молба вх. № 61735/20.02.2025
г., на „.............. ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ........, срещу
„.........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ............. с която са
предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за 1./
сумата от 2 711,64 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата от 583,78 лева – мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г.,
3./ сумата от 12,01 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата от 2,70 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
50620/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба, уточнена с молба от 20.02.2025 г., ищецът излага, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е
обвързан от договор за продажба при Общи условия /ОУ/, приети от топлопреносното
дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна
енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през исковия период Общи условия. Твърди, че сградата – етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, не е сключила договор за извършване
на дялово разпределение на ТЕ, с оглед на което в нея не е въведена система за дялово
разпределение на ТЕ и за топлоснабдения имот не са изготвяни изравнителни сметки.
Клиентите на ТЕ в нея обаче дължат заплащане на цена за обслужване на партидата, водена
за имота, съгласно предвиденото в чл. 36, ал. 1, т. 1 от ОУ на топлопреносното дружество.
Поддържа, че за непогасените задължения на ответника е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че не е
изключителен собственик на процесния имот, а титуляр на ½ идеална част от правото на
собственост върху него. Поддържа наличие на неяснота в исковата молба относно начина на
формиране на претендираните суми. Оспорва наличието на идентичност между
притежавания от него в режим на съсобственост имот и сочения в исковата молба имот с
абонатен № ....... Посочва, че в исковия период имотът е бил необитаем, вкл. че ответникът е
бил лишен от възможността да ползва същия. Позовава се на изтекла тригодишна
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 50620/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 12.09.2023 г. „.............. ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „.........“ ЕООД, ЕИК
............, и .............., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 5 423,28 лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането, 2./ 1 167,57 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., 3./ 24,02 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода 01.07.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането,
4./ 5,40 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 23.08.2023, при условията на разделност: по 1/2 от всеки длъжник.
Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50620/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е
постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът .............. не е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение, поради което спрямо него тя е влязла в сила и с
разпореждане от 19.09.2024 г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумите
по влязлата в сила спрямо този длъжник заповед по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът „.........“ ЕООД е депозирал възражение
срещу постановената заповед за изпълнение, в което е оспорил дължимостта на заявените
суми при мотиви, че в имота не е извършвано дялово разпределение поради демонтаж на
уредите за отчет, и поради погасяването им по давност.
С разпореждане от 19.09.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността
за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо длъжника
„.........“ ЕООД, своевременно оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред срещу длъжника „.........“ ЕООД.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
спрямо длъжника „.........“ ЕООД, и вземанията, предмет на установителната претенция, е
налице обективен и субективен идентитет.
По делото е представено и прието Писмо от 03.02.2012 г., адресирано от Столична
община – район „М.“ до директора на ТР „.......... (л. 33-34), в което в табличен вид е
предоставена информация за закупени от Столична община – район „М.“ апартаменти, сред
които под № 4 е посочен апартамент ............, находящ се в гр. .............., закупен на 26.07.1991
г. от ...............
Видно от Удостоверение за наследници № 286/07.05.1998 г., издадено от Столична
община – район „М.“ (л. 28), ............ е починал на ........... г., като е оставил за свои
наследници по закон следните лица: ......... син, и .............. – дъщеря.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба на
наследство с нотариално заверени подписи с рег. № 8490/11.12.2018 г. и нотариално
заверено съдържание с рег. № 8491/11.12.2018 г. по описа на нотариус ............. (л. 35-36), с
2
който .............. е продал на .......... наследството, оставено му от починалата му майка ............
и починалия му баща .............
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ № 10, том V, дело № 704/2019
г. по описа на нотариус ............, с рег. № ............ на НК (л. 37-39), от който се установява, че
на 10.06.2019 г. .......... е прехвърлила на „.........“ ЕООД правото на собственост върху ½
идеална част от следния недвижим имот: апартамент ............, находящ се в гр. .............. а в
замяна „.........“ ЕООД е прехвърлило на .......... правото на собственост върху
индивидуализирано в нотариалния акт МПС. Видно от изброените в нотариалния акт
документи, с които прехвърлителката .......... се е легитимирала като титуляр на ½ идеална
част от гореописания имот, е, че сред тях е посочен договорът за продажба на наследство от
2018 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 163, том X, рег. № 21599, дело № 1782/2023 г. по
описа на помощник-нотариус ............. (л. 29-32), от който се установява, че на 24.07.2023 г.
„.........“ ЕООД и .............. са се разпоредили с притежаваните от тях при равни квоти права
върху собствеността на апартамент ............, находящ се в гр. .............. като са прехвърлили
същите на трети, неучастващи в настоящия съдебен процес лица – ............, срещу заплащане
на уговорена в договора продажна цена.
При така събрания писмен доказателствен материал и с оглед на изричното
признание на ответника, направено в писмения отговор по чл. 131 ГПК, ценено от съдебния
състав по реда на чл. 175 ГПК, съдът намира за безспорно между страните и установено от
доказателствената съвкупност обстоятелството, че в периода 10.06.2019 г. - 24.07.2023 г.
„.........“ ЕООД е било титуляр на ½ идеална част от правото на собственост върху
апартамент ............, находящ се в гр. ............
По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол
№ 1248/03.10.2008 г. (л. 47), според удостовереното в който, в сградата на адрес: гр. ..............,
2 и 3, не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.
По делото е представена и приета Покана, адресирана от „.........“ ЕООД до
живущите в апартамент ............, с адрес: гр. .............. (л. 68), за предаване на владението
върху описания имот в 7-дневен срок от получаване на поканата. Върху последната се
съдържа отбелязване, извършено от призовкар, че е извършил посещение на адреса на
05.03.2022 г., при което е събрал данни от съсед от ......... че жилището от 1,5 години е
необитаемо, тъй като собственикът е починал.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол
акт № 125, том I, рег. № 2428/15.03.2022 г. (л. 69), в който е удостоверено явяването на
..............., управител на „.........“ ЕООД, и Мая Иванова Пандова, пълномощник на .............., в
кантората на нотариус .......... с рег. № 030 на НК, на 15.03.2022 г., и постигната помежду им
уговорка да установят съвместно владение върху апартамент ............, находящ се на адрес:
гр. .............. на 22.03.2022 г., в 11:00 часа.
По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2020 г.,
Обща фактура № **********/31.07.2021 г. и Обща фактура № **********/31.07.2022 г.
(л. 50 - л. 55), с получател .............., издадени за имот, находящ се в гр. ............. номер на
инсталация ...........
По делото е представено и прието извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ........... (л. 25).
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от топлоснабдителното
дружество, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в
процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че етажната собственост по
местонахождение на процесния имот с абонатен № ........... не е сключвала договор за
извършване на монтаж на измервателни средства – топлинни разпределители и термостатни
вентили, на дялово разпределение на доставената топлинна енергия /ТЕ/ и извършване на
3
услуга „топлинно счетоводство“, поради наличие на еднотръбна вътрешна отоплителна
инсталация. В този случай потребената ТЕ разпределя и остойностява фирмата – доставчик
на ТЕ, а именно „.............. ЕАД. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са
налице отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и
термостатни вентили, както и 2 броя водомери за отчитане на топла вода. В периода
м.05.2019 г. – м.04.2022 г. в имота с абонатен № ........... е извършвано разпределяне на ТЕ,
като в този случай потребената ТЕ се равнява на съотношението на отопляемата кубатура в
имота към отопляемия обем на СЕС. В исковия период за апартамент ............ са начислявани
суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база „служебен отчет“, поради липса на 1
брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода – на 5 бр. потребители с
нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител, както и
суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния
отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е
посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало
съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление
експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 5 825,94
лева по прогнозно потребление, 169,04 лева за получаване от абоната и 207,38 лева – сума за
получаване от абоната от корекцията в цената на ТЕ за периода м.07.2019. г. – м.03.2020 г., т.
е. общо 5 449,52 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива. В процесния период ищцовото дружество, съобразно
изкисванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ежемесечно е
отчислявал за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение, като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и същевременно
неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всеки............. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
4
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретния случай, по делото не се спори, доколкото изрично признание за това
обстоятелство се прави от ответната страна в писмения отговор по чл. 131 ГПК, ценено от
съдебния състав по реда на чл. 175 ГПК, а и се установява от събраната доказателствена
съвкупност – в т. ч. Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима
вещ № 10, том V, дело № 704/2019 г. по описа на нотариус ............, с рег. № ............ на НК, и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том X, рег. № 21599, дело №
1782/2023 г. по описа на помощник-нотариус ............., че в периода 10.06.2019 г. - 24.07.2023
г. „.........“ ЕООД е било титуляр на ½ идеална част от правото на собственост върху
апартамент ............, находящ се в гр. ............ С оглед на това съдът приема, че ответникът, в
качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот, в част от процесния период –
м.06.2019 г. – м.04.2022 г. /т. е. единствено без м.05.2019 г./ е бил потребител на ТЕ за битови
нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. той е имал качеството на „битов клиент“
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед на тази нормативна уредба между главните страни по
спора за периода м.06.2019 г. – м.04.2022 г. е бил сключен договор за продажба на ТЕ за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "............." от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „.............. ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
5
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя, вкл. и относно
приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за част от исковия период – от
м.06.2019 г. до м.04.2022 г., между ищцовото дружество и „.........“ ЕООД е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на ТЕ за битови нужди относно
процесния топлоснабден имот. Неоснователни в тази насока се явяват възраженията на
ответното дружество за липса на договорна обвързаност помежду им поради
обстоятелството, че същото не е ползвало имота в разглеждания период, доколкото
фактическото ползване на имота е ирелевантно към преценката дали е съществувало ли или
не облигационно правоотношение с горепосочения предмет.
За м.05.2019 г. не се установява ответното дружество да е било носител на вещни
права върху апартамент ............, поради което и на това самостоятелно основание исковата
претенция за този месец подлежи на отхвърляне.
Съдът намира за некореспондиращи с процесуалното поведение на ищеца
възраженията на ответното дружество за несъобразяване от страна на „.............. ЕАД на
обема на притежаваните от „.........“ ЕООД права в съсобствеността на сочения за
топлоснабден имот, съответно, че от последното се претендират в цялост начислените за
исковия период суми, макар то да не е било изключителен собственик на имота в
разглеждания период. Това е така, тъй като настоящото съдебно производство се развива по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като в рамките на прехождащото го заповедно производство
„.............. ЕАД е заявило претенции в размер на сума в общ размер на 5 423,28 лева,
претендирана от двамата съсобственици на ап. ............, а именно „.........“ ЕООД и ..............,
при условията на разделност, като процесуалната пасивност на последната и липсата на
подадено от нейна страна възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, са резултирали в
постановяване на нарочен съдебен акт от 19.09.2024 г., констатиращ влизането в сила на
издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – арг. от чл. 416 ГПК. При това
положение и доколкото производството по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява продължение на
инициираното заповедно производство, то настоящият съдебен състав намира, че ищцовото
дружество е съобразило обстоятелството, че „.........“ ЕООД е носител на ½ от правото на
собственост на ап. ............, заявявайки срещу него претенции до размера на ½ от
начислените за исковия период суми за топлинна енергия, цена на услуга за дялово
разпределение и мораторни лихви. Що се касае до въпроса за дължимостта на конкретно
начислените суми, съдът дължи отговор на същия след преценка на събрания
доказателствен материал и обсъждане на наведените в срока по чл. 131 възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че етажната собственост по
местонахождение на процесния имот с абонатен № ........... не е сключвала договор за
извършване на монтаж на измервателни средства – топлинни разпределители и термостатни
вентили, на дялово разпределение на доставената топлинна енергия /ТЕ/ и извършване на
услуга „топлинно счетоводство“, поради наличие на еднотръбна вътрешна отоплителна
инсталация. В този случай потребената ТЕ разпределя и остойностява фирмата – доставчик
на ТЕ, а именно „.............. ЕАД. Вещото лице е констатирало, че в периода м.05.2019 г. –
м.04.2022 г. в имота с абонатен № ........... е извършвано разпределяне на ТЕ, като в този
6
случай потребената ТЕ се равнява на съотношението на отопляемата кубатура в имота към
отопляемия обем на СЕС. През разглеждания период в апартамент ............ е ползвана ТЕ за
отопление и такава е била начислена, както и са начислявани суми за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ – на база „служебен отчет“, поради липса на 1 брой технически
изправен и узаконен водомер за топла вода – на 5 бр. потребители с нормативно определен
разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител, както и суми за ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и
пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се
формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 5 825,94 лева по прогнозно
потребление, 169,04 лева за получаване от абоната и 207,38 лева – сума за получаване от
абоната от корекцията в цената на ТЕ за периода м.07.2019. г. – м.03.2020 г., т. е. общо 5
449,52 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения,
ако има такива. В процесния период ищцовото дружество, съобразно изиксванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ежемесечно е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция.
Въз основа на така изслушаното и прието без възражения на страните заключение на
СТЕ се установи, че през исковия период процесната сграда в режим на ЕС с
административен адрес: гр. .............., е била с непрекъснато топлоснабдяване, както и, че
разпределението на топлоенергията е било извършвано от ищцовото дружество. Макар в
тази сграда да не е била въведена система за дялово разпределение, то извършването на
последното по кубатура е в съответствие с нормативните изискания, с оглед на техническата
невъзможност за изграждане на подобна система. В подкрепа на този извод са и данните,
отразени в приетия по делото Констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., подписан от
представители на „.............. ЕАД и ТР „.........., и председателя на ЕС, в който е отразено, че в
сградата на адрес: гр. .............., 2 и 3, не съществува техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на ТЕ поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна
инсталация. Липсата на въведена такава система обаче не е основание за недължимост на
сумите за реално доставена/потребена топлинна енергия, отчетена по друг, нормативно
съобразен ред. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в настоящия случай за процесния абонатен номер – за имота,
собственост на ответната страна, са начислени суми за отопление, за БГВ и за сградна
инсталация. Изрично заключението по СТЕ установява, че разходът за отопление е според
отопляемия обем по проект на ап. ............ и според обема на отопляемите помещения, без да
са начислявани суми за топлоенергия от други отоплителни тела. Ето защо, съдът приема, че
цената на този компонент от общата стойност – за отопление на имота, е определена според
приложимия нормативен ред и е реално дължима. Що се касае до начислените суми за БГВ,
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-I от
12.03.2020 г. предвижда, че количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване се определя при норма на разход за потребление от 140 л. на обитател на
денонощие при липса на монтирани водомери, ако водомерите са повредени, ако не са
изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 при липса на осигурен достъп за
отчитане или при нарушаване на пломба. Такава хипотеза е констатирана в случая на
неизпълнение на задължението за монтиране на нов водомер, тоест достига се до хипотезата
да не е поставен водомер, респективно начислената служебно топлинна енергия на база на
брой лица също не се явява недължимо начислена. Макар от страна на ищцовото дружество
да се установи наличие на основание за начисляване на служебен разход за БГВ, то по
делото не се доказа наличието на основание за начисление на БГВ на базата на 5 броя
потребители. В заключението на СТЕ е отразено, че в случая сумите за БГВ са според 5 броя
обитатели – по делото обаче не е представен документ, който да удостовери, че действително
през процесния период имотът е обитаван от 5 лица. Предвид това и с оглед на изричното
оспорване от ответната страна на размера на вземанията, съдът намира, че дължима е само
1/5 част от стойността за битова гореща вода, равняваща се на нормативно определения
разход на базата на максимално потребление за 1 брой обитател. При това положение и с
оглед на неоспорените изчисления на вещото лице по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 5 825,94 лева по
прогнозно потребление, 169,04 лева за получаване от абоната и 207,38 лева – сума за
получаване от абоната от корекцията в цената на ТЕ за периода м.07.2019. г. – м.03.2020 г.
От прогнозно начислената сума следва да се приспаднат 4/5 от начислените суми за БГВ, т.
е. 4/5 от 5 583,80 лева, или 4 467,04 лева. При това положение дължима се явява сума в
7
размер на 982,48 лева /5 825,94 - 4 467,04 - 169,04 - 207,38/. При съобразяване на обема на
притежаваните от ответника права в съсобствеността на топлоснабдения имот, неговата
отговорност следва да бъде ангажирана до размер на ½ от тази сума, или до сумата от 491,24
лева, до който размер искът се явява основателен.
По възражението за давност
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 12.09.2023 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно, в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила след и на 12.09.2020 г. В разглеждания случай предмет на
разглеждане са вземания за цена на доставена ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.
Поради което, съдът намира за изтекла погасителната давност за претендираните суми,
начислени за периода м.05.2019 г. – 30.06.2020 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани
на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане – това за м. юни 2020 г. е станало
изискуемо на 15.08.2020 г., т. е. преди 12.09.2020 г. /съответно това за м. юли 2020 г. е
станало изискуемо едва на 15.09.2020 г. – т. е. след 12.09.2020 г./, поради което вземането за
м.06.2020 г., както и предхождащите го месечни задължения – тези за м.05.2019 г., м.06.2019
г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г., м.01.2020 г.,
м.02.2020 г., м.03.2020 г., м.04.2020 г., м.05.2020 г., включени в исковия период, са обхванати
от изтекла тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32,
ал. 3 ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който
започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. от
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. При това положение, при горните мотиви и като съобрази неоспорените
констатации на СТЕ, касаещи начислената стойност на ТЕ за периода м.05.2019 г. –
30.06.2020 г., СРС приема за установено, че общата стойност на вземането за цена на
доставена ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 982,48 лева, от която сума
обаче следва да се извади сумата от 589,61 лева, представляваща задължения за периода
м.05.2019 г. - м.06.2020 г. /изчислени по реда на чл. 162 ГПК за 1 брой потребител за БГВ/, за
които съдът приема, че са обхванати от изтекла погасителна давност. При това положение,
задължението на ответника за цена на ТЕ за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в
размер на 1/2 от 392,87 лева, или до размера на сумата от 196,43 лева, до който размер
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
предявен размер от 2 711,64 лева следва да се отхвърли – или да се отхвърли за размера от
2 515,20 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По делото се установи, че разпределението и отчитането на топлинната енергия в
процесната сграда в режим на ЕС се извършва от „.............. ЕАД, поради което таксата за
обслужване на процесната партида и за разпределението на топлинна енергия, се следва
именно на ищеца. Този извод не се разколебава от установеното по делото, че в случая в
сградата не е налице типичната система на дялово разпределение, доколкото реално е
налице доставка на топлоенергия и нейното разпределение между отделните абонати – по
кубатура, извършвано от ищеца, за която дейност се следва тази такса. С оглед на това съдът
приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността на
извършваната услуга за дялово разпределение и към стойността на задължението за цена на
ТЕ следва да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга, чиято
стойност с оглед на събраните по делото писмени доказателства възлиза на заявената сума
от 24,02 лева. С оглед на обема на притежаваните от ответника права в съсобствеността на
имота, отговорността му следва да се ангажира до размер на ½ от тази сума, или до 12,01
лева.
8
По възражението за давност
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.07.2020 г. и м.08.2020 г., чиято изискуемост е настъпила съответно на
01.08.2020 г. и 01.09.2020 г. – т. е. преди 12.09.2020 г., и чиято стойност, определена по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза на 2,18 лева. За периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.
непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на 21,84 лева.
Съобразно обема на правата на ответника в съсобствеността искът за цена на услугата за
дялово разпределение срещу него следва да се уважи за сумата в размер на 10,92 лева. За
разликата до пълния предявен размер и за периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2020 г.
претенцията следва да се отхвърли.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „..............
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
9
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение ............95/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г. възлиза на 133,84 лева, като
искът срещу ответното дружество следва да се уважи до размера на ½ от тази сума, или до
66,92 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсулстко
възнаграждение за заповедното производство, като съобразно уважената част от исковете в
негова полза следва да се присъди сумата в общ размер на 5,48 лева – разноски за
заповедното произовдство.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, като съобразно уважената част
от исковете в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 53,22 лева – разноски за
исковото производство.
Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за реално сторени
такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............. ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. ........, срещу „.........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище
и адрес на управление: гр. ............. положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „.........“ ЕООД, ЕИК ............, дължи на „.............. ЕАД, ЕИК ......., сумата от
196,43 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
до имот, находящ се в гр. ..............., ап. ............, абонатен № ..........., в периода 01.07.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 66,92 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., сумата от 10,92 лева – главница, представляваща
10
цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането – вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64183/2022 г. на
СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата за цена
на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 196,43 лева до пълния
предявен размер от 2 711,64 лева, или за размера от 2 515,20 лева и за периода от 01.05.2019
г. до 30.06.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата за цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 10,92
лева до пълния предявен размер от 12,01 лева, или за размера от 1,09 лева, и за периода от
01.07.2020 г. до 31.08.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 66,92 лева до пълния предявен размер от 583,78 лева,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 2,70 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
23.08.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 50620/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
............. да заплати на „.............. ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5,48 лева – разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 50620/2023 г. на СРС, 29 състав, и сумата от 53,22 лева –
сторени разноски в исковото производство по гр. д. № 60062/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11