РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330105581 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, против А. И. К., ЕГН ****** за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ***** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на
Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 488,33 лева – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от **** г. до **** г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к Т., бл. № **,
вх. *. ет. *, ап. ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018
г. до 09.12.2020 г. в размер на сумата 55,59 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а
именно 10.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик
на топлоснабден обект. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия,
а търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната
страна топлинна енергия. Доставената услуга на посочената стойност, която не е
заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със
силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане
на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. К., в срока за отговор на исковата
молба оспорва основателността на предявените искове, като твърди, че посочената от
ищеца топлинна енергия за процесния период не кореспондира с потребеното в имота,
че услугата е непоискана и че не дължи суми за дялово разпределение.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като
съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото доказателства, приложени от ищеца с
молба от **** г., че ответникът е собственик на недвижим имот, попадащ в
топлоснабдена жилищна сграда, поради което между страните е налице облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия. Според заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, няма разлика между количеството топлинна
енергия, разпределено от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца. Вещото
лице сочи, че за процесния исков период сумите за дялово разпределение са изчислени
правило от топлинния счетоводител. Съдът приема, че ответникът дължи суми за
сградна инсталация само поради факта, че притежава имот в топлоснабдена жилищна
сграда, в който аспек се явяват неоснователни наведените в отговора на исковата молба
възражения. Съображенията за дължимост на тези суми се свеждат до това, че
сградната инсталация преминава през всички имоти, като отдадената топлинна енергия
се разпределя между етажните съсобственици съобразно нормативноустановена
методика. Съдът кредитира заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
според което вземанията съответстват на количеството топлинна енергия.
При това положение предявените искове следва да бъдат уважени. Ищецът има
право на разноски за заповедното и исковото производство, които възлизат на сумата
от общо 670 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. И. К., ЕГН
**** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № * сумата от сумата от 488,33 лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от **** г. до
**** г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к Т.,
бл. № *, вх. *. ет. *, ап. **, както и обезщетение за забавено плащане за периода от
04.12.2018 г. до 09.12.2020 г. в размер на сумата 55,59 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед, а именно 10.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението, за
който суми е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. К., ЕГН **** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602сумата от 670 ( шестстотин и
седемдесет) лева – разноски по водене на делото за заповедното и исковото
производство.
2
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3