Р Е Ш Е Н И Е   N  108

 

гр.Поморие, 31.05.2013год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на пети април  през две хиляди и тринадесета година  в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИВА

                             

при участието на секретаря: В.А. и  в присъствието на  прокурора  . . .  . . . . . . . ., като разгледа докладваното от  съдия Н. Япаджиева гр.д. № 208  по описа  за 2000 год.  и  за да се произнесе  взе  пред  вид  следното:

 

Искът е за делба и производството е във  фазата по извършване на делбата.

ПРС  с Решение №186/14.12.2001г. по гр.дело №208/2000г. в е допуснал извършване на съдебна делба  на следните недвижими имоти: еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с площ 64кв.м., построена въз основа на отстъпено с типов договор от 15.02.1962г. на ОбНС Поморие право на строеж върху държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211  и гараж с площ 20кв.м. построен в описаното дв.място при квоти 3/4ид.ч. за В.А. и 1/4ид.ч. за В.К.; отхвърлил е иска за делба на две стаи с площ 20кв.м., построени в държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие; отхвърлил е иска на В.К. против В.А. за делба на движими вещи намиращи се при ищцата.

С Решение № І-148/20.11.2012г.  по въззивно гр.дело №152 по описа за 2002г., БОС е отменил Решение №186/14.12.2001г. по гр.дело №208/2000г. в частта  с която е допуснато извършване на делба между В.Н.А. и В.И.К. на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 64кв.м. построена въз основа на отстъпено с типов договор от 15.02.1962г. на ОбНС Поморие право на строеж върху държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 при квоти : ¾ ид.части за В.А. и 1/4ид.ч. за В.К., както и в частта с която е отхвърлен иска за делба на две стаи с площ от 20кв.м. построени в държавно дворно място представляващо пар. ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 и вместо него е : Отхвърлил  иска на В.Н.А. против В.И.К. за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 64кв.м. построена въз основа на отстъпено право на строеж с типов договор от 15.02.1962г. на ОбНС Поморие право на строеж върху държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211;  Допуснал извършването на делба между В.Н.А. против В.И.К. по отношение на съсобствените им вследствие на прекратяване на бившата СИО за първата и наследяване на общия им наследодател И. А. С. за двете съделителки две стаи с площ от 20кв.м. построени в държавно дв.място представляващо парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211 при квоти 3/4ид.ч. за В.А. и 1/4ид.ч. за В.К.; оставил е в сила решението в останалата част относно делбата на гаража в процесното дв.място и делбата на посочените движими вещи.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата /05.03.2013г./ и  двете страни са предявили претенции по сметки. Ищцата чрез процесуалния си представител  е  поискала да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от общо 23 477,26лв.  представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените й части от гаража и двете стаи, а именно 14673,26лв. обезщетение за лишаване от ползването на гаража за периода от 14.12.2000г.-датата на писменото становище депозирано по делото до 05.03.2013год. и 8804лв. обезщетение за лишаване от ползването на една от стаите /задната/ за периода от 14.12.2000г. датата на писменото становище депозирано по делото до 05.03.2013год. и лихва за забава в размер на 7500лв. Поискала е делбата да се извърши по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ като се разпределят двата имота между двете съсобственички, като  й бъде възложен процесния гараж, а на ответницата двете стаи. Ответницата е поискала ищцата да бъде осъдена да й заплати сумата от 700лв. представляваща стойност на гаражна врата, сумата от 450лв. за направена замазка и ремонт на покрива на гаража и сумата от 200лв. за направена външна замазка на гаража или общо 1350лв. Ответницата също е  поискала делбата да се извърши по реда на чл. 292 от ГПК /отм./ и да й бъде възложен в дял гаражът. Претенциите по сметки и на двете страни са приети за разглеждане.

В последното съдебно заседание процесуалния представител на ответницата е направил възражение за прихващане между евентуално уважената част от обезщетението сумите за вода които ответницата е плащала за целия имот.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от отговорите на ответницата на въпроси поставени по реда на чл.114 от ГПК /отм./, че гаража от 1986г. се ползва от семейството на ответницата без прекъсване, в който гараж държат колата си.

Установява се от представеното свидетелство за регистрация, че К. К. – съпруг на ответницата е собственик на лек автомобил марка „Ситроен”, регистриран на 02.06.2004г.

По делото е назначената съдебно техническа експертиза. Вещото лице  след като е извършили оглед на обектите е посочило, че гаража е в добро състояние, построен през 1975г. с покрив-бетонова плоча, с изпълнена мазилка, пода с циментова замазка, PVC двукрила врата  и е определило, че  пазарна цена на  гаража е 18830 / осемнадесет .хиляди осемстотин и тридесет/ лева. Допуснатите до делба две стаи според  заключението на вещото лице са с размери 22кв.м., строени 1975г., с дървена дограма, врати – дървени,  под - замазка, стени – мазилка и пазарната цена на двете стаи е 6230 / шест хиляди двеста и тридесет/ лева. Стойността на извършените подобрения от ответната страна за която са предявени претенции по сметки е в размер на 930лв. включващи стойността на гаражната врата – 640лв., замазка и ремонт на покрива на гаража, поставяне на корниз и отводняване – 290лв.

Вещото лице е определило, че наемната цена на 3/4ид.ч. от гаража за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013г. е в размер на  4691.50лв., а лихвата за забава върху сумата за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013г. в размер на 2983.13лв. Наемната цена на западното складово помещение за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013г., според вещото лице е в размер на 1222.00лв., а лихвата за забава в размер на 709.12лв.

СТЕ е оспорена от ответната страна в частта относно определената пазарна цена на гаража, като счита, че цената е завишена.

Страните спорят относно ползването на допуснатите до делба имоти. В тази връзка по  делото са допуснати до разпит четирима свидетели.

Св. Костова свидетелства, че познава процесните имоти и че гаража се полза от ответницата и там те държат колата си, а двете стаи се ползват като складови помещения, като ищцата полза едната стая – от ляво, а другата стая  се ползва от семейството на ответницата. Сочи, че е виждала как ответницата и съпруга й оставят „багаж” в стаята от дясно. В показанията си  св.Димитрова – сестра на ищцата, също сочи че познава процесните имоти - гараж и една постройка разделена на две стаи ползвани  като склад и свидетелства, че едната стая се ползва от ищцата, а другата се ползва от ответницата и всеки си има ключ, а гаража се ползва само от К..   Свидетеля Г. – съсед на страните свидетелства, че в дясната стая при започването на строежа са подредили старите мебели от къщата и ламперията „по нареждане” на дядо Иван и баба В. и тези вещи още са там, като тази стая не се заключва и в нея той е виждал да влиза ищцата, но не е виждал тя да се ползва от К.. Свидетелства, че в лявата стая също има разни материали и тя също се ползва от ищцата, а пристрояването и надстрояването е извършено през 1993г. и тогава баба В. е казвала  кое, къде да се слага. Сочи, че гаража има две врати и вътре освен колата която е на К. по време на строителството са поставили един полиран бюфет, портманто, шкафче за обувки,  които вещи са поставени там по волята на ищцата и все още се намират в гаража. Свидетеля К.– съпруг на ответницата свидетелства, че в стопанската постройка има две стаи и ищцата е харесала лявата стая и я заключила, а лявата не може да се заключва, била влажна  и в нея поставили два кубика махагонова ламперия свалена от къщата  при започването на строежа  и две гардеробчета и те не ползват тази стая. Свидетелства, че плащат изцяло консумираната в къщата вода тъй като водомера е един за цялата сграда и ищцата не плаща вода. Относно определената от вещото лице пазарна цена за допуснатия до делба гараж, сочи, че след като са запознали със заключението на вещото лице се свързали с фирмата за недвижими имоти Явлена и тя им показала  продаван от фирмата гараж който  бил с гранитогрес, с немска врата с дистанционно, луминесцентно осветление и брокерката им обяснила че при плащане в брой цената е по 450евро на кв.м.

По делото са  представени и две скици на процесните имоти, като видно от Скица на сграда № 6943/25.02.2013г. процесния гараж е с идентификатор  57491.502.47.3 разположен в поземлен имот с идентификатор 579491.502.47, а видно Скица на сграда № 6942/25.02.2013г. двете стаи са означени като „селскостопанска сграда” с площ 23кв.м. с идентификатор 57491.502.47.2 разположена в поземлен имот с идентификатор 579491.502.47.

При така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че са допуснати до делба два самостоятелни обекта: гараж и две стаи /складови помещения/, съдът счита, че делбата следва да се извърши по реда на чл.292 от ГПК /отм./ – като разпредели имотите. За да разпредели имотите съдът се съобрази с ползването им и с факта, че семейството на ответницата притежава лек автомобил и ползва гаража по предназначение, докато ищцата ползва част от него като склад и счита, че на ищцата следва да се възложат в дял „селскостопанската сграда” /двете стаи/, а на ответница процесния гараж.

Във връзка с оспорването на определената от вещото лице пазарна цена на гаража съдът взе предвид, че критериите за определяне на  стойността на даден имот се обуславят  от  два  метода-  сравнителен метод /пазарен аналог/ и  на вещната стойност и вещото лице се е съобразило с тези два метода. При определяне цената по сравнителния метод, вещото лице е отчело възможността за предоговаряне, комисионни и състоянието на оценяваните имоти е намалило цената с 10%, затова и съдът счита, че оценката дадено от вещото лице е обективна.

Общата стойност на двата имота е  25060лв. Делът на ищцата  в съсобствеността е ¾ / три четвърти/ т.е. стойността на нейния дял е 18795лв., а делът на ответницата ¼ / една четвърт/  и стойността на нейния дял е 6265лв. Тъй като ответницата получава дял с по висока стойност, то тя следва да заплати за уравнения на дяловете на ищцата сумата от  12565 /дванадесет хиляди петстотин шестдесет и пет/ лева.

Всеки от съсобствениците следва да бъде осъден да плати държавна такса в размер на 4% от стойността на собствения си дял. 

По предявените по чл. 286 ГПК /отм./ претенции по сметки.

Съсобственикът може да предяви претенции по сметки срещу останалите съсобственици, които сметки се отнасят до техни облигационни отношения във връзка с предмета на делба. Целта е да се ликвидират облигационните отношения, които съделителите имат помежду си свързани със съсобствеността.

Във връзка с предявените претенции от ищцата за обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на 23477,26лв., съдът счита, че същите са неоснователни. Установи се, че ищцата не е лишена от ползването на допуснатите до делба  имоти. В тази връзка  съдът кредитира  показанията на  св. Георгиев, който е съсед на страните и има постоянни наблюдения върху ползването на обектите, няма данни  да е пряко заинтересован от изхода на делото за разлика от св.К. – съпруг на ответницата и св. А.Димитрова – сестра на ищцата. Не се спори и се установи от показанията на свидетелите, че ищцата ползва напълно самостоятелно една от стаите - източната,  а в другата стая държи свои вещи  -    складирани там още от  1999година  при започване на строителството, които не са преместени. Така, че макар ищцата да не заключва западната стая и в последните години да не е поставяла вещи там, наличието на нейни вещи в тази стая доказват, че  тя не е лишена от ползването и ползва помещението като склад. Според ПРС същата не е лишена и от ползването и на гаража който тя ползва, който също държи свои вещи - складирани там по нейната воля при започване на строителството. Св. Георгиев сочи, че вещите поставени по волята на ищцата при започване на строителството в гаража са нейни и се  намират все още в гаража поради което съдът счита, че ищцата не е лишено от ползването на обекта, макар да го ползва като склад. Безспорно е, че гаража се ползва от ответницата и съпруга й по предназначение,  но ищцата не е лишена напълно от ползването на веща и  държи там вещи. В тази връзка претенцията на ищцата следва да се отхвърли като неоснователна. Неоснователна е и претенцията за лихви в размер на 7500лв.

Относно предявените претенции по сметки от ответницата, съдът счита че се установи от СТЕ, че направените подобрения от ответницата са в размер на 925,75лв. и доколкото частта на ищцата в съсобствеността е ¾ то  претенцията е основателна  за сумата от 694,31лв. и за тази сума следва да бъде осъдена ищцата.

Относно възражението за прихващане съдът счита, че същото не подлежи на разглеждане в настоящото  производство, тъй като от една страна не е предявено своевременно, а именно в първото заседание и на следващо място не е конкретизирано, като не е уточнено какъв е размера на претенцията към ищцата за неплатена вода и за кой период от време се отнася.

Мотивиран от изложеното  ПРС

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ  В ДЯЛ  НА  В.  Н.А., ЕГН **********,***  следния недвижим имот:  стопанска сграда с площ 23кв.м. /две стаи / с идентификатор 57491.502.47.2 разположена в поземлен имот с идентификатор 579491.502.47  по к.карта на гр.Поморие /парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211/,  с адрес на сградата гр.Поморие, ул. Стара планина №5

          Пазарната цена на този дял е 6230 / шест хиляди двеста и тридесет/ лева

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА   В.  И.  К., ЕГН **********,*** следния недвижим имот: гараж с площ 20кв.м. /по скица 30кв.м./ с идентификатор 57491.502.47.3, разположен в поземлен имот с идентификатор 579491.502.47  по к.карта на гр.Поморие /парцел ХІІ-213, кв.52 по ЗРП на гр.Поморие, урегулиран от 451кв.м. при граници на парцела: улица, парцели ХІІІ-214, ХVІІ-210, ХVІІІ-211 и ІХ-211/, с адрес на сградата гр.Поморие, ул. Стара планина №5

          Пазарната цена на този дял е 18830 / осемнадесет хиляди осемстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА  В.И.К. да заплати на В. Н.А. сумата от  12565 / дванадесет хиляди петстотин шестдесет и пет/ лева за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА В.Н.А. да  заплати на В.И.К. сумата от 694,30 / шестстотин деветдесет и четири лева и 30ст./ представляващи подобрения в съсобствения имот, като иска в останалата част до предявения от 1350лв. отхвърля като неоснователен.

         ОТВЪРЛЯ предявения от В.Н.А. против Весела И.К. иск за заплащане на сумата от  23 477.26 / двадесет и три хиляди четеристотин седемдесет и седем лева и 26ст./  представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствените имоти за периода от 14.12.2000г. до 05.03.2013год. и сумата от 7500лв. лихва за забава като неоснователен.  

         ОСЪЖДА  В.И.К.  да заплати по сметка на РС гр.Поморие сумата от 277.60 / двеста и седемдесет и седем лева и 60ст./, включваща 250.60лв.  държавна такса по иска за делба и 27.00лв. д.т. д.т. върху отхвърлената  част на иска /претенциите по сметка/.

         ОСЪЖДА В. Н.А. да заплати по сметка на РС гр.Поморие сумата от 1990 / хиляда деветстотин и деветдесет/ лева  държавна такса, включваща 751,80 / седемстотин петдесет и един лева и 80ст./  държавна такса по иска за делба и сумата от 1239лв.–д.т. върху отхвърленият иск за обезщетение /претенциите по сметки/.

 

Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страната за постановяването му.

                                                                     

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: