№ 2591
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110204489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В.К.“ ЕООД, срещу наказателно
постановление № 876/22.03.22г., издадено от Директор на РДГ София, с което
на „В.К.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.31 т.2 ЗЗТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно
постановление. Алтернативно се прави искане за приложение на чл. 28
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ЮРК.С..
Той оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото
НП.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2021г. е съставен АУАН на Н.Г. , за това че разпоредил да се
извърши озеленяване в границите на природен парк „Витоша“ защитена
територия по НАТУРА 2000. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл. 31 ал.2 ЗЗТ.
Актът бил връчен .
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на „В.К.“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
констативен протокол, както и въз основа на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св. Й. Р.. Гореизброените доказателства не
съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и
съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
В съставения АУАН и последвалото го НП не се съдържа точно и ясно
описание на фактите, които според контролният орган очертават параметрите
на твърдяното нарушение. В словесното съдържание на двата акта липсва
описание на механизма на осъществяване на нарушението, като в НП е
въведено словесно препращане към съставен констативен протокол. Този
механизъм на описание на обстоятелствата, при които се твърди да е
извършено дадено административно нарушение в пряк разрез с постулатите
на ЗАНН. Нужно е било да се очертае точно и ясно в какво се изразява
осъщественото нарушение, а не да се сочи „извършено озеленяване с
2
неместни декоративни растителни видове, подробно описани в КП..“.
Подобно изписване на соченото административно нарушение е аналогично на
пълна липса на описание на същото. Следвало е да се очертае словесно като
се опишат конкретните видове, досежно които се твърди да е извършено
озеленяване. Едва след това ще е обезпечена възможността на субекта на
отговорността да установи какво се твърди, срещу кои факти следва да се
брани. Редом с това в словесното описание на нарушението не е посочено в
какво се изразява „разпореждането“ – кой, кога на кого какво е възложил в
насока твърденията за реализиране на административно нарушение.
По-насетне в съдържанието на АУАН и НП е допуснато съществено
противоречие по отношение на твърдението, касаещо субекта на
отговорността. В АУАН се твърди това да е физическо лице – Н.Г.Г., а в
последвалото го НП - юридическо лице. ЗАНН допуска несъответствие в
двата акта в случаите, при които е несъмнено установено нарушението и
неговият извършител. Извън очертаното изключение, всяко несъответствие в
двата акта не може да бъде санирано. Допуснатото нарушение е извън
допустимото по смисъла на ЗАНН.
Въведените процесуални нарушения са съществени, неподлежащи на
саниране от страна на съда, поради което издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 876/22.03.22г., издадено от
Директор на РДГ София, с което на „В.К.“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за
нарушение на чл.31 т.2 ЗЗТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
3
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4