№ 79573
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110140161 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес *** чрез адв. Д. М., със съдебен адрес ***, против „К. ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление **** представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и
„*/*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление **** представлявано от И.Ш.-
управител.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „К. ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020 г. по реда на ЗПФУР, по
силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 2100 лв. в полза на ищеца със срок
за погасяване на кредита от 10 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че
ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за
обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение. На 15.12.2020 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория
ответник- „*/*“ ЕООД срещу месечно възнаграждение, платимо ведно с месечната
погасилна вноска в общ размер на 375,34 лв. Така общото задължение по договора за
потребителски кредит бил в размер на 3753,40 лв. По договора за кредит ищецът заплатил 2
пълни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 375,34 лв. Сочи се, че сключеният
договор за кредит бил предсрочно погасен на 02.03.2021 г. чрез използване на част (2349,77
лв.) от отпусната сума (3395,28 лв.) по Договор за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021 г. Твърди, че Договорът за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020
г. бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Поддържа, че
процесните договори попадат в обхвата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като кредитодателят не е
изпълнил задължението си да представи на потребителя изискуемата преддоговорна
информация, нито го е информирал за условията, при които може да се откажен от него.
Освен това кредиторът не е получил съгласие от ищеца за сключването на договора.
Оспорва, че й е бил представен договора за кредит, респективно оспорва да го е подписала
по електронен път или на хартия, с оглед което навежда твърдения за недействителност на
договора за кредит поради липса на изискуема форма. Също така поддържа, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 22 ЗПК. Оспорва се ищецът
да е подписвал общи условия, като оспорва такива изобщо да са му били представени от
кредитодателя. Твърди, че Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради
противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора
била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща закона. Посочва се
също, че нормата на чл. 4, ал. 1 от договора не била индивидуално уговорена по смисъла на
1
чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Счита, че е нарушен принципът за еквивалентност на престациите.
Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил посочен приложимият
лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва.
Нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва. Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не
ставало ясно каква част от претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част
е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният
процент на разходите и какво е включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите
разходи по кредита, тъй като сключването на договора за поръчителство било условие за
отпускане на кредита. По този начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Сочи се,
че ответниците са свързани лица по смисъла на ТЗ и със сключването на договора за
поръчителство кредитодателят „К. ЕАД има за цел да получи едно допълнително
възнаграждение при разпределяне печалба от дъщерното дружество „*/*“ ЕООД, на което е
едноличен собственик. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално прилагания,
било заблуждаваща търговска практика. Поддържа се, че договорът за поръчителство е
недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения максимален
размер на ГПР и поради заобикаляне на закона, както и защото води до неравновесие в
правата на страните по него.
Като излага тези обстоятелства, пълномощникът на ищеца обосновава правния
интерес от предявяването на установителни искове против ответниците за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., а в условията
на евентуалност- на клауза по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски договор №
2322262/15.12.2020 г., и Договор за поръчителство от 15.20.2020 г., като в случай на
уважаване на предявените искове- моли за осъждане на ответника „К. ЕАД да заплати
сумата от 990,45 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по
нищожен Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност- в случай
че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, ищецът моли за осъждане на
ответника за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща недължимо платена такса по
договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й
заплащане.
Съдът, при извършването на проверката по чл. 129 и чл. 130 от ГПК, констатира, че
исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск – допустим при настоящия обем от данни
по делото. Ето защо, следва да се пристъпи към изпълнение на процедурата по чл. 131 от
ГПК, като на ответниците се укажат процесуалните им права и неблагоприятните последици
от неупражняването им в преклузивния едномесечен срок, считано от датата на получаване
на съобщението.
Водим от горното и на основание чл. 131 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА да се изпрати на ответниците „К. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление **** представлявано от изпълнителния директор С.Я. и „*/*“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление **** представлявано от управителя И.Ш. съобщение,
2
заедно с преписи от исковата молба, от приложенията към нея и от настоящето
разпореждане.
УКАЗВА на ответниците, чрез законните им представители, да подадат, в
едномесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението, писмен отговор, който
задължително да съдържа следното: 1) посочване на съда (Софийски районен съд) и номера
на делото (гражданско дело № 40161 по описа за 2022 г.); 2) фирмата, седалището и адреса
на управление на ответниците, както и имената на техните законни представители и
пълномощника (иците), ако имат такъв; 3) становище по допустимостта и основателността
на иска, предявен от З. Д.; 4) становище по обстоятелствата, на които се основава иска; 5)
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава; 6) подпис на лицето,
което подава молбата; 7) посочването на доказателствата, които желае да ангажира и
конкретните обстоятелства, които ще установяват с тях.
УКАЗВА на ответниците, чрез законните им представители, че са длъжни към
отговора да представят пълномощно (ако същият изхожда от пълномощник), писмените
доказателства, с които разполагат и преписи от отговора и приложенията към него за ищеца.
УКАЗВА на ответниците, чрез законните им представители, че в срока за отговор
(едномесечен, считано от датата на получаване на съобщението) могат да изразят становище
по иска, да направят възражение по него, да представят писмените и посочат останалите
доказателства, които желаят да бъдат събрани по делото, да оспорят истинността на
представените с исковата молба документи, да предявят насрещен иск, ако той по рода си е
подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск, да предявят инцидентен
установителен иск, с който да поискат от съда да се произнесе в решението си и относно
съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи
изцяло или отчасти изходът на делото и да привлекат трето лице, когато това лице има
право да встъпи, за да помага на ответника, вкл. и като предяви против него обратен иск.
УКАЗВА на ответниците, чрез законните им представители, че ако в срока за отговор
не вземат становище по иска, не направят възражение по него, не оспорят истинността
(автентичността и верността) на представените с исковата молба документи, не предявят
инцидентен установителен, обратен и/или насрещен иск и не привлекат трето лице –
помагач, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответниците, чрез законните им представители, че ако в едномесечен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, не представят отговор и не се явят в
първото по делото открито съдебно заседание, без да са направили искане за разглеждането
му в тяхно отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238
и сл. от ГПК.
УКАЗВА на ответниците, чрез законните им представители, задължението при
отсъствие повече от един месец от адреса, на който веднъж е връчено съобщение да
уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Препис от разпореждането да се приложи към съобщенията.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3