Решение по дело №699/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 93
Дата: 15 февруари 2023 г. (в сила от 15 февруари 2023 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20221001000699
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000699 по описа за 2022 година


Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 589 от 18.05.2022 г. по т.д. № 1129/ 2021 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 21 състав е признато за установено, че сдружение „Тракийско
дружество Войвода Р. С.“ - гр. Пловдив не е член на сдружение „Съюз на тракийските
дружества в България“ - гр. София.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от сдружение „Съюз на тракийските
дружества в България“ - гр. София, в която се твърди, че е неправилно.
Съдът неправилно приел, че 1) полученото на 14.06.2017 г. изявление за прекратяване на
членството на ищеца в ответното сдружение е породило действие, въпреки че се основавало
на отменено впоследствие от съда решение на общото събрание на ищеца ; 2) не
представляват извънсъдебно признание на факти последващите решения на общото
събрание на ищеца от 18.05.2019 г. за прекратяване на членството и изявлението от
22.01.2022 г. за напускане на сдружението на законния представител на ищеца ; 3)
членството на ищеца в ответното сдружение след 14.06.2017 г. се определяло от ответника
като възникнало чрез
1

конклудентни действия ; 4) вътрешните актове на ответното сдружение относно реда за
прекратяване на членството в него са невалидни и не пораждат правни последици, защото
ограничават недопустимо правото на
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът по въззивната жалба сдружение „Тракийско дружество Войвода Р. С.“ - гр.
Пловдив в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Прекратяването на членството настъпвало с получаване на изявлението за напускане и
последващата отмяна на решението на общото събрание от 10.06.2017 г. действала занапред
от влизане в сила на съдебното решение, но не заличавала действието на отмененото
решение за периода от вземането му до неговата отмяна. Освен това силата на пресъдено
нещо на съдебно решение не следвало да бъде зачитана, тъй като ответникът се домогвал да
черпи права от успешно проведен иск с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, без да е
бил страна в производството или да е бил член на ищцовото сдружение.
Правилно съдът приел, че решението на общото събрание от 18.05.2019 г. за прекратяване
на членство и изявлението от 22.01.2022 г. за напускане на сдружението не са извънсъдебно
признание на факти, тъй като веднъж прекратеното членство може да възникне отново само
с нарочно ново волеизявление за приемане, съобразно устава, не и с конклудентни действия.
Правилен бил и извода, че свободното сдружаване не може да бъде ограничавано от
вътрешни актове на сдруженията, които противоречат на предвидения в специалния закон
ред за тяхното прекратяване.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба, подадена от сдружение
„Тракийско дружество Войвода Р. С.“ - гр. Пловдив, в която се твърдяло, че между него и
ответника - сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“ - гр. София, никога не
било възниквало валидно членствено правоотношение - никой от предходните
представляващи сдружението не бил подавал молба за приемането му като член на
ответното сдружение. От представените с молбата писмени доказателства се виждало, че е
„налице изначална липса на възникнало членствено правоотношение“.
В условията на евентуалност липсата на членствено правоотношение се твърдяла на
основание неговото едностранно прекратяване, считано от

- 3 -

2
14.06.2017 г., когато ответникът получил изявление в този смисъл. Според ищеца с факта на
връчване на писменото изявление релевантният юридически факт бил осъществен на
основание чл.22, ал.1 т. 1 от ЗЮЛНЦ, във връзка с чл. 11, ал.1, т. 1 от устава на ответното
дружество.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника несъществуването на членствено правоотношение.
Ответникът сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“ - гр. София оспорил
иска като неоснователен.
Изтъкнал, че от вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с
решение от 7.05.1990 г. по ф.д. № 1456/ 1990 г. на Окръжен съд - Пловдив до вписването на
промените в устава с решение от 29.11.2017 г. по същото дело, на основание чл.1, ал.4 от
своя устав ищецът бил колективен член на ответното сдружение като правоприемник на
„всички предишни дружества в Пловдив, членували в Тракийската организация в България
в периодите на нейното съществуване“.
Членственото правоотношение не било прекратено с решението на общото събрание на
сдружението от 10.06.2017 г., тъй като то било отменено с влязло в сила на 11.01.2020 г.
съдебно решение. Същото решение било отменено и с решение от 5.08.2017 г. на общото
събрание на ответното дружество, на основание чл. 6, ал. 3, т.1 от устава на сдружението.
До ответното дружество не било отправено изявление за прекратяване на членството на
ищеца и след взетото на 18.05.2019 г. от общото събрание на ищеца решение в този смисъл.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на
въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че
фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
Удостоверение от 29.03.2018 г., издадено по ф.д. № 1456/ 1990 г. на Окръжен съд - Пловдив
(в т.І, л.126) удостоверява, че на основание чл. 18,


ал. 1 от ЗЮЛНЦ с решение № 1546 от 7.05.1990 г. в регистъра за юридически лица с
нестопанска цел, т.І, с.44, партида 11 по същото дело, е вписано сдружение с дейност в
обществена полза „Тракийско дружество Войвода Р. С.“ с адрес на управление гр. Пловдив,
3
ул. „Димитър Талев“ № 49. От справката по партидата на сдружението в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията се вижда, че същото е
било вписано с вписване № 20180419084615 с ЕИК *********.
В протокол от общо събрание на сдружението, проведено на 10.06.2017 г. (в т.І, л.35), е
отразено решение сдружението да прекрати участието и членството си в сдружение „Съюз
на тракийските дружества в България“ - гр. София, като председателя на управителния съвет
Н. М. е задължена да уведоми централното ръководство на „Съюза на тракийските
дружества в България“ за това решение.
В писмо с изх. № 28/12.06 2017 г. до председателя и членовете на централното ръководство
на „Съюза на тракийските дружества в България“ се съдържа изявлението на председателя
на „Тракийско дружество Войвода Р. С.“ за прекратяване на членството в сдружението.
В протокол от общо събрание (Върховен комитет) на сдружение „Съюз на тракийските
дружества в България“, проведено на 5.08.2017 г. (в т.І, л.287), е отразено решение за отмяна
на основание чл. 6, ал.3, т. 11 от устава на Съюза, на решенията от 10.06.2017 г. на общото
събрание на „Тракийско дружество Войвода Р. С.“ за напускане на „Съюза на тракийските
дружества в България“ и относно промяната на устава на сдружението във връзка с
колективното членство в „Съюза на тракийските дружества в България“.
С решение № 45 от 22.01.2019 г. по гр.д. № 406/ 2017 г. на Окръжен съд - Пловдив по
исковете с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предявени от Г. Й. Й., Л. Ж. Х. и Ц. Х.
Т., са отменени решенията на общото събрание на сдружението, проведено на 10.06.2017 г.,
за : 1) промяна на устава ; 2) разглеждане на статут и членство на „Тракийско дружество
Войвода Р. С.“ в „Съюза на тракийските дружества в България“ и 3) разни. Решението е
влязло в сила на 29.07.2019 г. (в т.І , л.174)
С решение № 209 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 3120/ 2017 г. на Окръжен съд - Пловдив
сдружение „Тракийско дружество Войвода Р. С.“ е осъдено да заплати на основание чл. 79
от ЗЗД на сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“ сумата 27640 лева -
сбора от главниците, дължими на основание чл. 14 от устава на Съюза, представляващи 20
% от приходите от собствените имоти на ответното


- 5 -

сдружение за периода от 1.01.2014 г. до 12.06.2017 г. Решението е влязло в сила на
11.01.2020 г. (в т.І , л.142)
В протокол от общо събрание на „Тракийско дружество Войвода Р. С.“, проведено на
18.05.2019 г. (в т.І, л.62), е отразено решение, с което се потвърждават всички решения,
взети на общото събрание на сдружението, проведено на 10.06.2017 г.

4
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът
приема, че решението е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В
допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи
и следното.
Исковата претенция, предявена по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, е за установяване
несъществуването на правно отношение - членство на ищеца в ответното сдружение, поради
прекратяването му в хипотезата на чл. 22, ал.1, т. 1 от ЗЮЛНЦ.
Същината на спора, пренесен пред настоящата инстанция, е съсредоточена в отговора на
въпроса дали изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на членственото
правоотношение е произвело желания правен ефект, предвид възражението на ответника, че
решението на върховния орган впоследствие е било отменено с влязло в сила съдебно
решение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЮЛНЦ членуването в сдружението е доброволно, което означава,
че конкретният правен субект (физическо или юридическо лице), който споделя целите на
сдружението, следва да направи свободния избор дали да стане негов член, като в това свое
качество да се ползва от правата и да поеме задълженията, регламентирани в устава. Затова
и единствено от неговата воля зависи продължителността на членството му, както и
неговото прекратяване.
Като проявление на основополагащия принцип, прогласен в цитираната законова
разпоредба, в хипотезата на чл. 22, ал.1 т. 1 от ЗЮЛНЦ е регламентирана и възможността
членственото правоотношение да бъде прекратено с едностранно волеизявление до
сдружението, без да са поставени никакви допълнителни изисквания като предпоставка за
настъпването на правните последици. Следователно достигането на волеизявлението на
члена на сдружението до адресата - управителния орган на сдружението, е единственото
условие за осъществяването на релевантния юридически факт.


В конкретния случай, предвид обстоятелството, че членственото правоотношение е между
сдружение с нестопанска цел и друго сдружение с нестопанска цел, за да бъде валидно
волеизявлението за прекратяване на членството, то следва да се основава на акт на
волеобразуващия орган (общото събрание) и да бъде отправено от волеизявяващия орган
(председателят).
В съответствие с чл. 4, ал.3, т.5 от устава на „Тракийско дружество Войвода Р. С.“,
„актуален към 25.01.2004 г., от когато са и последните промени и изменения“ (в т.І л.128 -
136), решение за прекратяване на членството е взето от върховния орган на сдружението на
10.06.2017 г. и по силата на изричното оправомощаване за това, на 12.06.2017 г.
председателят на сдружението Н. М. е отправила изявлението до ответното сдружение,
което го получило на 14.06.2017 г. Следователно членственото правоотношение следва да се
5
счита за прекратено на 14.06.2017 г.
Последващата отмяна на решението на общото събрание не се отразява на отношенията
между страните в спора досежно прекратяването на членството - законът не предвижда
обратно действие на съдебните решения, включително и тези за отмяна на порочни решения
на общото събрание. (Определение № 792 от 18.12.2009 г. по т.д. № 622/ 2009 г. на ВКС, ІІ
т.о.) Решението по конститутивния иск има действие занапред, затова и не засяга периода от
време от вземането на решението до неговата отмяна. Отмяната на решението на върховния
орган на сдружението не възстановява нещата в предишното им положение - членственото
правоотношение вече е било прекратено и единствената възможност да възникне отново е
предпоставена от подаването на ново искане за приемане на сдружението за член на
ответното сдружение. По делото няма данни за наличието на такава молба.
В контекста на изложеното е безпредметно обсъждането на оплакванията на жалбоподателя
относно възприемането на последващите решения на общото събрание на ищеца като
извънсъдебно признание на факти, както и за съблюдаването на вътрешните актове на
ответното сдружение относно реда за прекратяване на членството.

Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав
на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.

Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840
лева.

- 7 -

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 589 от 18.05.2022 г. по т.д. № 1129/ 2021 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 21.
ОСЪЖДА сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“ - гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 7 А, с ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на
сдружение „Тракийско дружество Войвода Р. С.“ - гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ №
49, с ЕИК ********* сумата 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляваща
6
разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7