№ 3
гр. Радомир, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200364 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №....../05.11.2024г. началника на РУ-Радомир, към
ОДМВР-Перник е наложил на жалбоподателя В. Н. Ф., с ЕГН:********** от гр.С..., ж.к.
„Мл...“ №..., вх...., е..., а... на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.6 от същия закон.
Недоволен от така наложеното му наказание Ф. по подробно развити във
въззивната жалба правни съображения, както и в хода на пледоариите моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. По съществото на
спора се развиват подробни правни доводи, че неправилно АНО е ангажирал
административно наказателната отговорност на жалбоподателя Ф. на основание чл.80, т.5 от
ЗБЛД за извършено от него нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Жалбоподателят твърди, че не
извършил административното нарушение, за което е санкциониран и моли за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна РУ–Радомир към ОДМВР-Перник редовно и своевременно
призована, за същата не се явява представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, процесуално допустима е, поради
което съдът дължи нейното разглеждане по същество.
От фактическа страна:
От фактическа страна по делото се установява видно от АУАН №....../10.10.2024г.,
че на 10.10.2024г., в 14:35 часа в гр.Радомир, ул. „Р...в“ пред Медицинския център
гр.Радомир, при извършена полицейска проверка, жалбоподателят не е представил
български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица за
установяване на самоличността му.
Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган се е произнесъл по
административно-наказателната преписка, като е издал атакуваното в настоящото
производство НП №....../05.11.2024г., с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложил на
жалбоподателя В. Н. Ф. административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за
нарушение по чл.6 от същия закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се
провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият
орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАПН, както и спазени ли са останалите законови
разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане
на административните наказания по ЗАНН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че акта за установяване на
административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове, В АУАН и в НП
са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното
нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно реквизитите на актовете. Подробно са описани административните нарушения и
обстоятелствата, при които са извършени съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАПН.
Освен това при квалификацията на административното нарушение административния
наказващият орган е определил правилно и санкционната правна норма.
По същество на правния спор касателно съображенията на на жалбоподателя за
недоказаност на извършеното административно нарушение по ЗДвП, то предвид
ангажираните от АНО в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства и
приложените в административно- наказателната преписка писмени такива, то съдът намира,
2
че горната фактическа обстановка, описана в АУАН и НП не бе доказана по безспорен
начин.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност, не се установяват достатъчно данни жалбоподателят да е реализирал състава на
вмененото му административно нарушение,за неизпълнение на задължението по чл. 6 от
ЗБЛД, за което е приложена и санкцията, предвидена в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
Действително процесният АУАН, серия АД №... от 10.10.2024г. е годно писмено
доказателствено средство, което се ползва от съда като редовно съставен АУАН, ползващ се
с доказателствената си сила, съобразно чл.189, ал. 2 ЗДвП, но истинността на отразените в
него констатации не бе доказана от АНО.
Разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, а именно А. С.-
актосъставител не оспорва обстоятелството, че документите за самоличност на
жалбоподателя са били в лекия му автомобил паркиран в близост до проверката и ,че
впоследствие ги е представил. От своя страна св.К. не е очевидец на проверката, а само
свидетел при изготвяне на АУАН. Същият заявява, че е присъствал само и единствено в
сградата на РУ-Радомир при изготвяне на АУАН, като няма непосредствени възприятия от
проверката на жалбоподателя и дали е носил документ за самоличност в онзи момент и дали
го е представил на контролните органи.
Приложените към АНП писмени доказателства, не опровергават горната
фактическа обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят се намирал близо до
автомобила си, в който се намирали документите му за самоличност и които впоследствие е
представил на органите на РУ-Радомир.
При тези доказателства съдът намира, че адм. нарушение не е доказано от АНО.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето. Предвид събраната в хода на съдебното дирене
доказателствена съвкупност и при преценката на същата се установява, че административно-
наказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че Ф. е извършил
описаното в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление адм. нарушение, поради което и обжалваното последното следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН,
съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №....../05.11.2024г., с което началника на РУ-
Радомир, към ОДМВР-Перник, е наложил на В. Н. Ф., с ЕГН: ********** от гр.С..., ж.к.
„Мл...“ №..., вх. „А“, е..., а..., на основание чл.80,т.5 от Закона за българските лични
документи административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.6 от
същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4