№ 515
гр. Русе, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. (***), депозирана против
наказателно постановление № 38-0000481/04.03.2022г., издадено от Директор
на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, неоснователно и издадено при нарушаване на
процесуалните правила, като описаната в АУАН фактическа обстановка не
отговаря на обстоятелствата, които са били в действителност. Ангажират се
твърдения, че при проверката на жалбоподателя е дадена бележка с дата и
час, за която негов колега му казал, че трябва да се яви в ДАИ и когато
отишъл на място и показал бележката му били дадени документи, които да
подпише, като жалбоподателят не е разбрал, за какво са същите и АУАН и
НП са му били предявени едновременно и не му е било дадена възможност да
направи възражения по акта, което според него е съществено процесуално
нарушение. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. Към административнонаказателната преписка е депозирал
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е
правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за доказаност на
нарушението и за неоснователност на инвокираните с жалбата доводи, че
жалбоподателят, който е гражданин на Република Турция, не е бил запознат с
АУАН и НП и му е било нарушено правото на защита да бъде запознат с
административното обвинение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение
на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана
е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в
хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 317090/02.03.2022г. от длъжностно лице при РД
„АА” град Русе, срещу жалбоподателя, за това, че на 02.03.2022г., около 19,30
часа, в град Русе, бул. „България“, в района на ГКПП „Дунав мост“, като
водач на съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил, категория N3,
марка ДАФ 480, с рег. № РВ 92 17 РТ, с прикачено полуремарке, с рег. № РВ
17 16 ЕР, категория О 4, извършвал международен превоз на товари с
международна товарителница CMR № 0010 от 28.02.2022г. без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, по смисъла на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, които факти актосъставителят е субсумирал, като
осъществяващи състав на нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
2
31.10.2002г. на МТС.
С Акт за назначаване на преводач бил назначен преводач на
нарушителя. АУАН бил предявен на нарушителя, в присъствието на преводач
и на същия е връчен препис от акта, което последният е удостоверил с
подписа си.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
нарушението идентични с посочените в АУАН и на жалбоподателя, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои
отхвърля. Всички доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се
факти от обективната действителност.
Въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на конкретното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
3
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Видно от доказателствата по делото, съдържанието на АУАН и на
НП е било преведено от български на турски език на нарушителя от
назначения преводач. От представените по делото Акт за назначаване на
преводач – АУАН и Декларация – АУАН, НП и ЗПАМ (лист 10 от делото)
безспорно се установява, че е бил извършен превод на цялото съдържание на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което обосновава и
извод, че нарушителят е бил запознат с всички приети за осъществили се
факти от страна на административнонаказващия орган и конкретния състав на
нарушението, което му се вменяват във вина, чрез посочване, както на
фактите, така и на дадената им квалификация.
АУАН е бил предявен за подпис на нарушителя и му е връчен
препис от същия, в присъствието на назначения преводач, които
обстоятелства нарушителят е удостоверил собственоръчно с подписа си, с
което му е осигурено правото да изложи своите обяснения и възражения във
връзка със съставения му АУАН и му е осигурена възможност да реализира в
пълнота правото си на защита.
Неоснователно е и твърдението, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като АУАН и НП са били издадени в един и
същи ден.
Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен
адрес в Република България, съставеният акт следва веднага да се представи
на административнонаказващия орган, ведно със събраните писмени
4
доказателства или възражения на водача. Настоящия случай попада именно в
тази хипотеза, тъй като жалбоподателят е турски гражданин и от своя страна
административнонаказващият орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, в тази хипотеза следва да се произнесе в деня на получаване на
административнонаказателната преписка, което именно е направил от своя
страна административнонаказващия орган и на жалбоподателя, отново в
присъствието на преводач е бил връчен препис от издаденото наказателно
постановление.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни,
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че при
съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво
нарушение е ангажирана неговата отговорност и да е била ограничена
възможността на нарушителя да реализира в пълен обем правата, които му
предоставя закона.
Както в АУАН, така и в НП нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС., за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя е описано, чрез посочване на всички обективни елементи
на състава на това нарушение и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се
осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган
правна квалификация.
Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, за
което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От приобщените по делото писмени доказателства – извлечение от
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяване на
психологическо изследване на водачите (лист 6), безспорно се установява и
доказва, че към датата на нарушението 02.03.2022г. жалбоподателят, не е
притежавал Удостоверение за психологическа годност, което обосновава и
извода, че към датата на управлението на товарния автомобил от
5
жалбоподателя, с който е извършван международен обществен превоз на
товари, съгласно приложената по делото международна товарителница
(CMR) (лист 7), жалбоподателят не е притежавал удостоверение за
психологическа годност.
Доколкото жалбоподателят е извършвал международен превоз на
товари с автомобил с българска регистрация, то по отношение на същия
намира приложение Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, съгласно чл. 1 от същата.
Приетета за нарушена разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002г. на МТС, посочва точно и ясно задължението на водач на
превозно средство, извършващо международен превоз на товари да
притежава удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. В
съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че същият не е
притежавал Удостоверение за психологическа годност и въпреки това е
привел в движение и е управлявал посочения товарен автомобил, с българска
регистрация, с който е извършвал международен превоз на товари.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 14 от ДР на
ЗАП „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при
който се преминава през държавна граница.
В § 1, т. 3 от ДР на ЗАП е дадено легално определение на понятието
„Превоз на товари“, а именно превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза.
В конкретния случай видно от представената и приета по делото
международна товарителница (лист 7) безспорно се установява, че в
конкретния случай се касае именно за международен превоз на товари, като
самият жалбоподател е спрян за проверка именно по време на празния курс,
направен във връзка с превоза.
Настоящия съдебен състав след като съобрази, че разпоредбата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, която е приложена от страна на наказващия орган се
явява обща, спрямо нормата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, която изрично
предвижда санкция за водач, който извършва обществена превоз на товари
6
без валидно удостоверение за психологическа годност, намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде приложен
закона за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствената част на наказателното постановление, доколкото
санкционната разпоредба посочената в НП по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП и тази на
чл. 178в, ал. 5 ЗДвП се намират в съотношение на „обща“ към „специална“ и
в случая следва да се приложи именно специалната отговорност по чл. 178в,
ал. 5 ЗДвП.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Русе
намерила израз в Решение от 10.08.2020 г. на Административен съд - Русе по
КАНД № 240 по описа на съда за 2020 г. и Решение от 21.11.2021г. на
Административен съд – Русе , постановено по КАНД № 310 по описа на съда
за 2021г.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, а напротив.
Видно от материалите по делото водачът е санкциониран за още три
нарушения, извършени от него, което обосновава и извод, че не се касае за
изолиран случай на административно нарушение и разпоредбата на чл. 28
ЗАНН в настоящия случай е неприложима, според настоящия съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000481/04.03.2022г.,
издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на С. Д. (***),
гражданин на ***г., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС., като го
7
ПРЕКВАЛИФИЦИРА и налага наказанието по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, а
именно „ГЛОБА“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8