МОТИВИ :                       по НОХД №1857/2010 на ПОС

 

 

Срещу подсъдимия А.М. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, предл.1, алт.2, предл.2, алт.1, във вр. с ал.3, предл.1, 4 и 5, във вр. с б.А, предл.1, алт.2, б.Б, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 24.05.2009 година на пътя между селата Кръстевич и Красново, Пловдивска област, на влизане в село Красново, при управление на лек автомобил „Ровър” с рег. № ** *** **, е нарушил правилата за движение по: чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества” – в конкретния случай – алкохол с концентрация в кръвта на водача 1,54 на хиляда; по чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”; по чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и  по чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство категория „В” – 50 км/ч в населено място.” – в конкретния случай – 136,58 км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – М*В* М., ЕГН **********, и М.Ц.И., ЕГН **********, и две средни телесни повреди на И.Н.Й., ЕГН **********, изразяващи се в контузия на белия дроб, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, и счупване на дясна седалищна кост, причинила трайно затрудняване на движенията на долните крайници.

По реда на чл. 84 НПК  е предявен граждански иск от пострадалия В.М.В. срещу подс.  М. в размер от 80 000 / осемдесет хиляди / лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 343 ал.4,вр. ал.3,вр. ал.1,вр. чл. 342 ал.1 от НК.

 

Пострадалите лица В.В., Е.И. и  Ф. А. са конституирани като частни обвинители.

Съдебното производство  е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК.

Защитата моли да се приложи  императивната разпоредба на  чл. 371 т.2 от НПК.

На подсъдимият са разяснени правата му по чл. 371 и  привилегията на чл. 373  ал.2  от НПК.

Подсъдимият М.  признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,не желае да се събират доказателства и се признава за виновен.

Прокурорът моли да се наложи максимално предвиденото наказание, съобразно правилата на  проведеното съдебно производство. 

Частните обвинители  Е.И. и  Ф. А. молят да се наложи максимално предвиденото наказание съобразно правилата на  проведеното съдебно производство.     Служебният повереник на частните обвинители  И.  и А* поддържа изложеното от държавното обвинение. Твърди, че предявения граждански иск е допустим, но не и основателен.

Частният обвинител и гр. ищец  В.В. моли да се наложи максимално предвиденото от закона наказание и се уважи в пълен размер предявения граждански иск.

Защитникът адв. З. излага съображения, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли при определяне на наказанието да се отчетат всички  смекчаващи отговорността обстоятелства  Намира наказанието да се определи в пределите под средния размер на  наказанието по реда на чл. 55 от НК. Счита,че гражданският иск е неоснователен, като следва да се отхвърли.В този смисъл  навежда доводи,че през целия живот на починалия Марко М. баща  В.В. не е бил до него, като целта на гражданския иск е личното облагодетелстване на последния. Съдът да се произнесе и по отношение на разноските.

Подсъдимият М. моли за справедлива присъда.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, предвид становищата изложени от страните, намира  и приема за установено от фактическа страна следното:

      Подсъдимият А.М.М. е роден на *** ***., български гражданин и живее в село Кръстевич, област Пловдивска. Завършил е основно образование, не е женен и не е осъждан. Понастоящем е безработен. ЕГН **********. Правоспособен водач е на МПС от 11.09.2006 г. През 2008 г. закупил лек автомобил „Ровър 416”, зелен на цвят, с регистрационен №РВ *****.

На 23 срещу 24.05.2009 г. подсъдимият заедно със свой приятел пътували с автомобила, като М. не успял да си почине добре. Сутринта на 24.05.2009 г. бил в гората и брал билки. Прибрал се и решил да си почине, но в дома му отишъл пострадалия М* М., който го помолил да отидат до с. Красново. Подсъдимият се съгласил и двамата отпътували за съседното село.

Около 13.30 – 14 часа влезли в заведение, като първоначално М. поръчал по една бира, а след консумацията на питиетата подсъдимият поръчал по още една. От втората М. изпил малко, около четири пръста, а останалата я допил подс. М..***, като подсъдимият предоставил автомобила на брат си.

Тъй като било почивен ден, в селото се събрала компания от приятели, с която подсъдимият искал да се види. Употребили алкохол, като подсъдимият продължил да пие бира. М. провел разговор със св. И.Й., който го помолил да отидат с автомобила в съседно село, за да види приятелката си. Подсъдимият се съгласил, а по – късно вече не бил сигурен в това решение. Впоследствие компанията решила да отиде в заведение, като единствената пречка била, че колата я няма. Тъй като братът на подсъдимия – М.М. - се върнал, в автомобила се качили двамата братя, както и св. П.Х. с приятелката си, Марко М., С.И. и М.И.. Отишли до дома на подсъдимия, където той се преоблякъл. Брат му М.М. останал в жилището.

Компанията минала покрай дома на св. И.Й. около 21.30 – 21.40 часа и го взели с автомобила. Отишли пред дома на св. П.Х. и спрели, за да го изчакат да си вземе телефона. Тъй като баща му не го пуснал, св. Х. и приятелката му останали в с. Кръстевич. Докато изчаквали решението на този свидетел, респективно – родителите му, подсъдимият задрямал на волана.

След като св. Д.И. уведомил чакащите, че П.Х. няма да отиде с тях, автомобилът потеглил. Същият бил управляван от подсъдимия, на предна дясна седалка бил св. С.И., а отзад били св. И.Й., седнал зад водача, до него -  М.И. и Марко М..

Автомобилът потеглил от с. Кръстевич за с. Красново, като се движел много бързо. От всички в колата единствено С.И. бил с поставен предпазен колан. По пътя между двете села автомобилът не е спирал, като през цялото време го управлявал подсъдимият. Притеснени от скоростта, пътниците и най – вече св. С.И. му казвали да намали, но той не ги послушал.

При навлизане в с. Красново лекият автомобил се е движел със скорост от около 136.58 км/ч. Той описал дъгата на завоя, като в един момент напуснал платното за движение и продължил движение по кривата, по тротоара. При посочената скорост подсъдимият загубил управлението, но не направил каквото и да е за намаляване на скоростта, респективно – за спиране на превозното средство.

      Последвала серия от удари,при което първият в контейнер за смет, намиращ се непосредствено до ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие, от западната му страна. След удара контейнерът е изместен по посока южно от първоначалното му положение. Последвал нов удар – застъргване от лекия автомобил на електрическия стълб и приет за ориентир. Третият удар бил в лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. №*******, собственост на св. Г., паркиран пред дома му, на разстояние 6.15 м източно и 1 м южно от ориентира (отстояние на предно дясно колело). И трите удара са приплъзващи.   Четвъртият удар  и най – тежък настъпил при скорост на автомобила от 116.58 км/ч,като последователно, в един изключително малък интервал от време, бил ударени магаре, собственост на св. Г., вързано за електрически стълб, и самия стълб, намиращ се на 34 м източно и 1.1 м южно от ориентира. Поради краткото време заключението по автотехническата експертиза  приема, че е налице един удар. Сблъсъкът с магарето не бил много силен, но довел до смъртта на животното. Автомобилът дошъл до стълба странично, като контакта между тях е в областта на предния ляв силов възел. Предизвикана била от него деформация на конструкцията на автомобила и въртене около вертикална ос  на  стълба и надлъжна ос и надигане на дясната страна на автомобила във въздуха - към стълба. Въртенето се получило при разкъсване на автомобила. В резултат от удара предната част на автомобила се отделила и се установила на около 53.50 м източно от мястото на удара. В разстояние от 5 – 7 милисекунди седящите на задната седалка – св. Й. и пострадалите М. и М.И.  изхвръкнали от автомобила, като това станало през задните врати и задното стъкло на автомобила. Тримата се разпръснали лъчеобразно в посока, противоположна на нахождението на стълба.

      Тъй като ударът бил с голяма сила, електрическият стълб се пречупил и паднал, като се държал единствено на жиците и тока спрял. Звукът от проишествието  бил възприет от множество лица, които се насочили към мястото. Оказана била помощ от присъстващите на пострадалите – подсъдимия и св. С.И. и И.Й.. Повикани били Бърза помощ и полиция. Същевременно и тримата били разпитани колко човека са били в автомобила и в последствие  бил забелязано тялото на М.И. върху купчина камъни встрани от пътя. По – късно вечерта бил  намерено и тялото на Марко М. в съседно на мястото на инцидента дворно място, на 10 м от края на пътя.

      Пристигналите медици откарали пострадалите в болница в град Пловдив - УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД. На място св. Д.  разпоредил вземане на кръвна проба, което е и направено.

      В болницата при извършения преглед се установило, че по тялото на С.И. няма фрактури и същият не бил  хоспитализиран в медицинското заведение.

      От заключението на съдебномедицинската експертиза на подсъдимия /л.120 и сл., т.2 от ДП/ се установява, че същият е получил няколко травматични увреждания: счупване на лявата голяма и малка пищялни кости, счупване на лявата ключична кост, разкъсно – контузна рана по главата и дясната предмишница, кръвонасядания по лявата половина на гръдния кош, лявата хълбочна област, охлузвания по дясната подбедрица, травматичен оток в лявата слепоочна област и дясната глезенна става. Счупването на двете пищялни кости е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, а счупването на лявата ключична кост – до трайно затрудняване движението на левия горен крайник. Разкъсно – контузните рани са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а кръвонасяданията – болки и страдания. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени при ПТП.

      Според заключението на психиатричната експертиза /л.28 и сл., т.3 от ДП/, подсъдимият М. не се води на диспансерен учет и не е лекуван в стационара на ОДПЗС. Не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не е пречка да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Способността му да преценява реално и точно рисковете и възможностите си е била намалена, а вземането на решения – улеснено поради употребата на алкохол. Може да дава достоверни обяснения за фактите и да участва пълноценно в наказателния процес.

      Според заключението на съдебномедицинската експертиза /л.2-3, т.3 от ДП/, при настъпилото ПТП на И.Й. са причинени: контузия на гръдния кош и корема, контузия на белия дроб, контузия на главата, счупване на дясната седалищна кост. Контузията на белия дроб е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на дясна седалищна кост – до трайно затрудняване движенията на долните крайници. Останалите контузии са причинили болка и страдание.

      От заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на Марко М. /л.68 и сл., т.2 от ДП/ се установяват: счупване на черепната основа в предна и средна черепна ямка, контузия на мозъка по долната част на челните дялове на двете голямомозъчни хемисфери, кръвоизливи под твърдата и меката мозъчни обвивки, наличие на 1200 мл тъмна течна кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката на множество парчета, контузия на белите дробове, кръвонасядане на средостението, оток на мозъка и белите дробове, счупване на VІ и VІІ леви ребра и І дясно ребро, счупване на лявата лакътна кост в долната ú трета, разкъсно – контузни рани по лицето, брадата, гърба и лявата предмишница, кръвонасядания от вътре на меките черепни обвивки, по лицето, охлузвания по шията и гръдния кош и лявата длан. Причина за смъртта е съчетаната тежка черепно – мозъчна травма (довела до разрушаване и парализа на жизнено важни центрове в главния мозък – дихателен, сърдечно – съдов и др.) и коремна травма (довела до разкъсване на слезката и излив на 1200 мл кръв в коремната кухина). Смъртта е в пряка причинна връзка с уврежданията, получени при ПТП.

      Според заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия М.И. /л.76 и сл., т.2 ДП/ са установени: контузия на главата с тежки многофрагментни счупвания на костите на основата и покрива на черепа, леко изразен кръвоизлив под меките мозъчни покривки и в мозъчните стомахчета, разкъсване на мозъчното вещество, разкъсно – контузни рани и множество охлузвания по кожата на главата, шията, гръдния кош и крайниците. Непосредствена причина за смъртта е тежката черепно – мозъчна травма със счупване на черепните кости и разкъсване на мозъка.

      Според заключенията на химическите експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, в кръвта на Й. и М. не е установено наличие на алкохол, а в кръвта на останалите е констатирано както следва: при подсъдимия – 1.54‰, при св. С.И. – 0.2‰, а при М.И. – 1.89‰.

      Назначената в хода на досъдебното производство комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза описва механизма на настъпване на ПТП, посочва скоростта на движение на автомобила, като въз основа на травмите на всички, които са се намирали в автомобила, посочва, че водач е именно подс. М.. Категорично се твърди, че в момента на удара и започналото въртене  и центробежните сили на водача почти не са действали, но той е понесъл най – много травми от директния удар.

      Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от материалите и доказателствата събрани на досъдебното производство и прикрепени по делото : обясненията на под.М., от показанията на св. И.Й., С.И., Е.И., Ф. А., Т.Г., Д.И., Б.Б., И.Б., П.Х., С.Г., В.В., А.Г. и Т.Д., от писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, карти за оказана медицинска помощ за С.И., И.Й. и А.М., медицински документи за тримата, доклад и копия от журнал и рапортна тетрадка, водени в медицинското заведение, справка от КАТ, справки за нарушител от региона, копие от лична карта, свидетелство за управление на МПС, талон на подсъдимия, протокол за смърт, писмо от Автомобилна администрация за водач на МПС и документи във връзка с посещавания от М. курс, констативен протокол за ПТП, застраховка, удостоверения за наследници, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристична справка на същия, от заключенията на съдебномедицинските експертизи на труповете на пострадалите, на подсъдимия и на св. Й., от химическите и психиатрична експертизи и от заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

      Съдът възприема и кредитира показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство относно безспорно установените факти като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства. Не са налице съществени противоречия между изложеното в тези гласни доказателства и останалите доказателства по делото.

Съдът възприема и кредитира заключения на всички  приложени по делото експертизи :  медицински - на подсъдимия и св. Й., на труповете на пострадалите И. и М., химическите, психиатрична и комплексна автотехническа и съдебномедицинска, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Самите заключения са обосновани и мотивирани, като съдът ги възприе изцяло. Експертизите не са  оспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът приема, че подс. А.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал.4, предл.1, алт.2, предл.2, алт.1, във вр. с ал.3, предл.4 и предл.5, във вр. б.А, предл.1, алт.2, б.Б, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, понеже че на 24.05.2009 година на пътя между селата Кръстевич и Красново, на влизане в последното,  при управление на лек автомобил „Ровър” с рег. № РВ 5390 КА, е нарушил правилата за движение: по  чл.5 ал.2 т.3, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – М*В* М. с ЕГН ********** и М.Ц.И. с ЕГН **********, и две средни телесни повреди на И.Н.Й. с ЕГН **********, изразяващи се в контузия на белия дроб, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна седалищна кост, причинила трайно затрудняване на движенията на долните крайници.

      От субективна страна  престъплението е извършено по непредпазливост,тъй като деецът  не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Материално-правната предпоставка на закона да се вмени този вид виновно поведение на подс. М. е определена в чл. 11  ал.3 от НК.  Същата обхваща обективната причина  да се възприеме,че деецът е  бил в състояние да предвиди  престъпния резултат,съобразно неговата личност  на зрял  житейски човек и правоспособен водач на ПМС, в достатъчна степен запознат с правилата за движението по пътищата. Втората  е  т.нар. субективна  причина да се възприеме,че деецът е бил в състояние да предвиди престъпния резултат и която допълва обективната е че той е  могъл да  го предвиди, защото именно от определените и познати му  законови правила  и житейски опит на пълнолетен човек се е очаквало от него  законосъобразно поведение.Съдебната практика  възприема  тази форма на непредпазливото деяние  като съзнавана непредпазливост – самонадеяност,при което конкретно деецът е предвиждал настъпването на обществено опасните последици – знаел е, че при управлението на МПС след употреба на значително количество алкохол, с висока скорост е възможно да настъпи ПТП, но е мислел, че ще предотврати последиците.

      Безспорно по делото се установи, че подсъдимият е употребил алкохол – изпил е близо седем бири, съгласно изложеното от него на досъдебното производство,както и видно от ХЕ и заключението на експерта. Знаейки задължението си по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, но въпреки това подс. М. решил да управлява превозното средство под въздействие на алкохол, в значително количество  и с установена концентрация на алкохол в кръвта от 1.54‰ съгласно химическата експертиза.

      Съдът намира за безспорно установено, че подс. М. е допуснал нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” и ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”; както и  е налице допуснато нарушение  и на чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство категория „В” – 50 км/ч в населено място.”.В този смисъл  видно от  заключението на комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза се установи, че при навлизане в с. Красново автомобилът, управляван от подсъдимия, се е движел със скорост около 136.58 км/ч, която е много по – висока от разрешената за движение в населено място, а безспорно установено е по делото, че инцидента е станал в населено място.В този смисъл хипотезата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП императивно изисква непрекъснатото и всеобхватно  контролиране,а от разпоредбата на  ал. 2 на този текст  се установява,че водачите на МРС са длъжни да  се съобразяват с всички конкретни фактори обуславящи пътната обстановка или които усложняват същата,като с това, създават предпоставки за ПТП  и от това да  произтича задължението им да избират скоростта си на движение с МПС. В случая принципно, специалната норма определяща скоростта на движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП изключва посочената по-горе  в чл. 20 ал.2  като общ,но нарушенията по чл. 20 ал.2 не са свързани с избора на скорост, а с липсата на предприети действия за намаляване на скоростта,за необходимата адекватна преценка  от дееца на условията за движение в конкретната пътна обстановка  и от това  вече евентуалното  й намаляване или спиране при възникналата опасност на пътя. Напротив по делото  не е установено от многобройните гласни и писмени доказателства  подс. М.  да е направил опит да намали скоростта на движение на управлявания от него автомобил и за което липсват обективни находки в тази насока от протокола за оглед на местопроизшествие. Несъмнено  при по – ниска скорост на движение  подсъдимият    е имал значително по – дълго време за реакция и респективно – да овладее управлението на автомобила. Вместо това той е излязъл извън платното за движение,не е упражнил  изискуемия се постоянен контрол над МПС  и в резултат на това последователно  са последвали описаните по-горе удари.

      Според съда  тези нарушения  на ЗДвП са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, при което са загинали М. М. и М.И. и са причинени средни телесни повреди на И.Й..

      Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението с оглед противоправното поведение, изразило се в нарушаване правилата за движение по чл. 5 ал.2 т.3,чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 21 ал.1,като нарушенията са в пряка причинна връзка с ПТП и настъпилия резултат - увреждането на пострадалите, двама от които са починали на място в резултат на тежките травми, получени при удара, както и две средни телесни повреди на И.Й., изразяващи се в контузия на белия дроб, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на дясна седалищна кост, причинила трайно затрудняване на движенията на долните крайници. Причинната връзка между всички тези увреждания и настъпилото ПТП се установява по безспорен и категоричен начин  и от заключенията на съдебномедицинските експертизи.

      При така посочената правна квалификация  и след като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция  и на обстоятелствата посочени в чл. 55 ал.1 т.1 от НК,съдът намира,че   наказанието на подс. М. следва да се определи при значим превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността  обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът възприема големия брой нарушения на ЗДвП, голямото количество алкохол в кръвта, значително над  позволеното в закона, проявената престъпна упоритост на дееца да управлява МПС след употребата на алкохол и недоброто си  функционално състояние на уморен човек, проявената самонадеяност  за несъобразяването му с многократните молби на пътуващите с него лица да намали скоростта на движение на автомобила и значителния брой материални щети. Според съдебният състав конкретиката на  деянието го  определя като престъпление с висока степен на обществена опасност, освен с посочените отегчаващи обстоятелства, но и с оглед цялостната преценка на един тежък пътен инцидент, отразил се с неблагоприятните си последици върху широк кръг от лица, от които непосредствено пострадалите от ПТП, техни роднини и близки, а така също и относно нарушените битови условия от липсата на ток и създадено неудобство и неуредици на множество лица в населеното место. Според съда  деянието макар  и да не обуславя квалифициращият признак на особено тежкия случай се отличава  от  повечето случаи  на ПТП с причинена смърт на  повече от едно лице – две лица и  телесни повреди на друго, поради което  и съдът намира,че наказанието следва да се определи при значим превес  на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства.      Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност  не е осъждан,  има добри характеристични данни, както и липсата на регистрирани други нарушения по ЗДвП и правилника за приложението му. Правната квалификация  и приложение на  материалния закон по реда на чл. 55 ал.1 т.1,вр. чл. 58а,вр. чл. 2 ал.2 вр. ал.1 от НК единствено  определят задължението размера на наказанието  да се  определи под  минимално предвидения в закона.    Съдът намира, че най – справедливо и в съответствие с целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК е наказанието на подсъдимия да се определи в размер две години и единадесет месеца  лишаване от свобода. Този размер на  наказанието в случая в пълна степен ще ограничи отрицателните последици върху целите на наказанието,така както поиска защитата  като размер наказанието лишаване от свобода да се наложи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и което при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в случая  би се определило приблизително  до осемнадесет месеца лишаване от свобода. Според съдебният състав по-кратък срок на наказанието лишаване от свобода  ще ограничи възможностите  му да въздейства  в необходимата  превантивна степен и  оказване на  основния си възпиращ превантивен ефект.

      По отношение начина на изтърпяване на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съдът взе предвид, че макар и да са налице всички предпоставки предвидени  в основанията на  чл. 66, ал.1 от НК, с оглед целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на  осъдения, да въздейства предупредително върху него и останалите членове на обществото,в случая  не следва да се прилага  отлагателното условие на чл. 66 от НК и е наложително да изтърпи ефективно така наложеното наказание лишаване от свобода.

      Ето защо и на основание чл.61, т.3, във вр. с  чл.59, ал.1 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

                Налице са  основанията на чл.343г във вр. с чл.343, ал.4, предл.1, алт.2, предл.2, алт.1, във вр. с ал.3, предл.4 и предл.5, във вр. с б.А, предл.1, алт.2, б.Б, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.49, ал.2 от НК подсъдимият  М.  да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така определения срок на наказанието лишаване от право ще има положително въздействие и ще стимулира в бъдеще подсъдимия да спазва правилата за движение, като по този начин ще се усили предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието върху него.

      Гражданския иск е с правно основание по реда на чл. 84 НПК,вр. чл. 49 и следващите от ЗЗД. 

      Искът за причинени неимуществени вреди на един от пострадалите В.В. е предявен своевременно – в предвидения в НПК срок, от оправомощено лице и притежаващ качеството пострадал по см. на чл.74, ал.1 и ал.2 от НПК. Молбата отговаря на изискванията на чл. 85, ал.1 от НПК и според настоящия състав искът е допустим.

      Според съда е налице виновно извършено противоправно деяние от страна на подсъдимия М., като е настъпил и резултат – причинена е смъртта на пострадалия Марко М.-син на пострадалия В.. Безспорно е установено, че резултата е в причинна връзка с деянието на подсъдимия.

      Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението.   Правопораждащ факт за обезщетението е извършването на престъпното деяние. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в момента, но и тези, които ще се търпят за в бъдеще.

По делото безспорно се установи, че М. М. е единствено дете на гражданския ищец В.. Факт е, че контакт между тях е установен едва около две години преди смъртта на детето. Не се е грижил за сина си и не са поддържали контакти до навършване на тринадесетгодишна възраст на сина си. От този момент бащата е пишел писма и е изпращал периодично колети на М., но не са се срещали,като  В. не е полагал грижи и не е заплащал издръжка на законната му майка и също пострадала по делото Ф.  А. и това не се дължи на обективни причини, а на собственото му престъпно поведение – изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода. Кратката  връзка между двамата се е осъществявала чрез писма и телефонни обаждания.

      С оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че най – справедливо е да се определи обезщетение в размер на по 7000 лв., което напълно ще възмезди претърпените от В. болки и страдания от загубата на своето дете. Съдът намира така възприетия размер на неимуществените вреди за справедлив,тъй като постоянните  и близки, контакти и взаимопомощ са основните морални критерии, които определят силата на  една взаимна връзка между членовете на едно семейство. За един много дълъг период от време гражданския ищец е пропуснал  възможността да  осъществява нравствените си и законови задължения към своя син, поради което пълно предявения размер на гражданския иск не се приема за  обоснован и справедлив. Същевременно не се доказаха други болки и страдания от страна на гражданския ищец, свързани със загубата на детето му.

      Наведените от  защитата и косвено подкрепени от повереника на  другите двама частни обвинители доводи за неоснователност на предявения граждански иск от В. и неговото отхвърляне следва да се оставят без уважение. Критерият за справедливост по реда на субсидиарното приложение на  чл. 52 от ЗЗД изисква да се отчита налично установената привързаност между  пострадалите лица в наказателния процес и в случая макар и символична такава  е съществувала между починалото дете и  В..

      С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.М. бе осъден да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд направените по делото разноски в размер на 1729 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 280 лева.

      Веществените доказателства, приложени по делото – косми, част от счупено стъкло и 2 броя марлени тампони, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.

                Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред относно движението по пътищата.

                Предвид на изложените съображения, съдът постанови  и присъдата си.

      

                                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: