№ 1109
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261110/10.11.2020 г. на СГС, I-28 състав по гр.д. № 11542/2019 г. е
осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. Ю. Х. сума в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от
причинените в резултат на ПТ телесни увреждания: травма на тялото и на
вътрешнокоремните органи без открита рана на корема и множество разкъсно-
контузни рани в областта на слепоочието и предмишниците и посттравмтичен стрес,
настъпило на 26.01.2019 г., дължими от застрахователя-ответник по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. м. БМВ 525Д с рег. № ********,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 03.09.2019 г. до окончателното изплащане, като ищцовата претенция е отхвърлена за
разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 30 000 лева, като
неоснователна.
Първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на застрахователя – И. Н. А..
Ищецът И. Ю. Х. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта му, в която искът е отхвърлен, с твърдения, че същото е постановено
в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Моли да
бъде отменено същото в обжалваната част, като на ищеца бъдат присъдени още 20 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019 г. В жалбата се твърди, че СГС
нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и присъдил крайно занижено
обезщетение. Съдът в недостатъчна степен възприел претърпените от ищеца вреди
1
страдания и неудобства във времеви аспект, както и не приложил всички относими
критерии за определяне на обезщетението. Не била съобразена и икономическата
конюнктура, чието отражение били определените застрахователни лимити, нито
съдебната практика.
Застрахователят „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
Застрахователят е депозирал и насрещна въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение за сума над 2 500 лева до 10 000 лева като неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Присъденото обезщетение било завишено с оглед принципа за
справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. При правилно
приложение на посочения принцип с оглед всички относими критерии, както и при
съобразяване на относимата съдебна практика, най-разумното и реално дължимо
обезщетение би било в размер на 2 500 лева. Моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част и искът отхвърлен за сума над 2 500 лева.
Третото лице помагач не е взело становище по въззивните жалби.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба И.Х. твърди, че на 26.01.2019 г. пътувал в л. а. м. „БМВ
525Д”, с ДК № ********, управляван от Н. И. А. с посока от кв. „Враждебна” към кв.
„Левски”. В района на № 247 на булеварда, до сградата на „Транскапитал”, водачът на
автомобила изгубил управлението му, в резултат на което излязъл от платното за
движение вдясно и се ударил в метален електрически стълб.
В резултат на ПТП ищецът получил контузио корпорис, травма на главата,
множествено травми на интраабдоминални органи- вътрекоремните органи,
множество разкъсно-контузни наранявания в областта на дясното слепоочие и
двете предмишници, болки в ръцете. Бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, в „КАИЛ – ЦР“ за интензивно лечение. Твърди, че и до настоящия
момент не се е възстановил от получените травми. Преживял силни негативни
изживявания, освен гореописаните болки и страдания изпитвал силен страх, ужас и
тревожност. След ПТП изпаднал в състояние на „зашеметеност” с известно стесняване
на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за
възприемане на стимули. Лесно се разстройвал, преживявал чувства на апатия и страх,
имал кошмари, емоционална притъпеност, намалели социалните му контакти, избягвал
действия, мисли и разговори, които му напомняли за травмата. За л. а. м. „БМВ 525 Д”,
2
била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс“ с
полица № BG/22/118003442806, валидна от 12.12.2018 г. до 11.12.2019 г. Предвид
изложеното ищецът иска застрахователят да бъде осъден да му заплати обезщетение з
апретърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със следващата се
законна лихва върху тази парична сума, считано от 26.01.2019 г., до окончателното и
изплащане.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
Липсвал влязъл в сила акт със задължителна сила съгласно чл. 300 от ГПК, поради
което ответникът намира, че не са налице доказателства ПТП да е настъпило на
посочените време и място и по вина на водача Н. А., както и същият да е допуснал
виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, оспорва на ищеца да са
били причинени твърдените вреди или те да са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Оспорва твърденията на ищеца да е претърпял описаните болки и страдания, техния
вид и интензитет. Искът бил твърде завишен по размер. Ответникът е релевирал
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради липса на
поставен обезопасителен колан и поради доброволно качване в МПС, управлявано от
водач, употребил алкохол, което налагало редуциране на обезщетението и на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Оспорени са твърденията на ищеца, че продължавал да
търпи болки и страдания и оздравителният процес не бил приключил. Искал е искът да
бъде отхвърлен.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на Н. А. – водач на л.а. „БМВ
525Д“, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество към датата на ПТП, увредите на жалбоподателя и причинната им
връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата.
Застрахователят не поддържа пред въззивната инстанция възражението си за
съпричиняване, счетено от първата инстанция за недоказано. Спорен е само въпросът
за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Относно претърпените травми и болките и страданията на ищеца във връзка с
тях по делото са събрани писмени доказателства – медицински документи, свидетелски
показания и са изслушани заключения на СМЕ и СПЕ.
Свидетелят Ю. И. Х., баща на ищеца, е заявил, че към момента на ПТП
последният е бил на 17 години и вечерта приятели му се обадили да се поразходят.
Непосредствено след настъпилото ПТП синът му му се обадил и свидетелят отишъл на
място. Било тъмно и мокро, валял мокър сняг, който трупал по пътното платно. На
място установил, че синът му бил целият в кръв, като раните били предимно в областта
на главата, слепоочието и двете ръце, представлявали порезни рани. Бил с
3
поставен обезопасителен колан и имал наранявания на гърдите. Едното от пътувалите с
него момчета било на парчета и всички ги видели. Синът му бил доста депресиран, тъй
като отрасъл със загиналото момче. След изписването от болница не бил състояние да
се обслужва сам, тъй като едната от ръцете му била с поставена шина, а другата била
вързана, боляла го главата. Постепенно се върнал в ритъм, предстояло му завършване,
явил се на матури, взел ги успешно, имал бал, в момента учел висше образование. От
инцидента бил по-затворен, значително депресиран, избягвал мястото на катастрофата,
не пътувал с коли.
От заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено от д-р В. В. въз основа на
приложената по делото медицинска документация и личен преглед на ищеца, се
установява, че последният е претърпял ПТП като пътник на предната дясна седалка в
автомобил, като непосредствено след него е бил откаран и приет в ИСУЛ с диагноза
„Кантузио корпорис“, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана
в корема. Приет бил в противошокова зала, оплавкал се от болки в главата и
двете предмишници. Бил е контактен и адекватен, като при извършения скенер не са
били установени травматични увреди. Бил е с
множество разкъсно контузни наранявания в областта на дясното слепоочие и
двете предмишници. Настанен за наблюдение в централна реанимация, като раните по
главата и лява предмишница са били зашити, а конците свалени на десетия ден. След
подобряване на състоянието му е бил преведен в Клиника по хирургия, изписан и
насочен към домашно лечение. Оплаквал се от болки в главата и тялото за около два
месеца, както през първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер. Сега се
оплаква спорадично от болки в главата, които, при липсата на обективни данни за
съществуването им, постепенно ще отшумят за период от около 1 година, налице са
козметичните дефекти от порезните рани по слепоочието и ръцете. Според вещото
лице ищецът е получил травма на тялото и на вътрешнокоремните органи без открита
травма на корема и множество разкъсно – контузни рани
Изслушано е и заключение на СПЕ, изготвено от д-р К. К., от което
се установява наличие на характеристики на непреживяна психологична травма,
съществуват данни за остатъчно влияние на преживяното, изразено във връщане на
спомена, депресивност, тревожност, раздразнителност и рисково поведение,
обусловено от свръхбдителност. Непосредствено след ПТП ищецът е бил в състояние
на остър стрес, имал е негативно емоционални преживявания, свързани с физически
травми и свързаната с тях болка. Неприятните преживявания, които са в пряка връзка с
претърпяното ПТП, са оказали влияние върху неговото психологическо
функциониране, както и върху цялостното му личностово функциониране. Към
момента на изготвяне на заключението вещото лице е констатирало наличието на все
още неотшумели характеристики от преживяното с данни за емоционални
преживявания, свързани с раздразнителност, снижен праг на раздраза, депресивност,
тревожност, които ищецът се опитва да контролира чрез дезадаптивни модели като
използване на психоактивни вещества. По негови данни е осъществил консултации с
психолог, които не са довели до състояние на здраве и все още са налице
характеристики на психологична травма. При ищеца са налице данни
за свръхбдителност /свръхвъзбуда/, притеснителност и снижен праг на раздраза.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
4
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 17 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било променено за период от около 2 месеца, през които е търпял болки, по-сериозни
през първите 15 дни, както и това, че търпи спорадично главоболие около година след
ПТП; обстоятелството, че е получил множество повърхностни рани, които са наложили
зашиване; че освен физическите болки е претърпял и психическа травма, включително
предвид настъпилата при ПТП смърт на негов приятел и гледката на трупа му,
последиците от която не са отшумели и до сега; лимитите на застрахователните
обезщетения и икономическите условия в страната към 2019 г. и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
ПТП е 17 000 лева. Ето защо е частично основателно оплакването на ищеца, че първата
инстанция му е присъдила занижено обезщетение в разрез с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, съответно неоснователна е насрещната въззивна жалба на
застрахователя, с твърдения, че справедливото обезщетение е едва 2 500 лева.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди различен от този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за сума над 10 000 лева до 17 000 лева и на ищецът да
бъдат присъдени още 7 000 лева, ведно със законната лихва от 03.09.2019 г. (доколкото
оплакване относно определената от първата инстанция начална дата на лихвата няма)
до окончателното плащане. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има всяка страна, в зависимост от защитения материален интерес.
5
Ищецът не е сторил такива, тъй като е освободен от внасяне на държавна такса
при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК, но е бил представляван от адвокат безплатно и
неговото възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
При защитен интерес в размер на 14 500 лева от общо защитаван интерес в
размер на 27 500 лева, на адв. С. К. Н. следва да бъдат присъдени 714.49 лева.
Застрахователят е направил разноски за държавна такса, но същата не му се
дължи, тъй като никаква част от насрещната му жалба не е уважена. Бил е защитаван
обаче от юрисконсулт, на когото съобразно фактическата и правна сложност на
въззивното производство и при условията на чл. 78, ал. 7 ГПК следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева.
За първата инстанция на адв. С.Н. не се дължи допълнително възнаграждение,
тъй като присъденото й такова от СГС е по-високо от дължимото се.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
застрахователя са присъдени разноски над 132.16 лева и юрисконсултско
възнаграждение над 195 лева.
ЗД „Лев Инс“ АД следва да заплати по сметка на САС 140 лева – държавна такса
и по сметка на СГС – още 280 лева – държавна такса.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261110/10.11.2020 г. на СГС, I-28 състав по гр.д. №
11542/2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска на И. Ю. Х. против ЗК „Лев Инс“ АД
по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
претърпяно на 26.01.2019 г. за сума над 10 000 лева до 17 000 лева, както и в частта, в
която с решението са присъдени разноски на ЗК „Лев Инс“ АД в размер над 132.16
лева и юрисконсултско възнаграждение над 195 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на И. Ю. Х. , ЕГН
**********, гр. ***, кв. ***, ул. „***“ № **, сумата 7 000 лева, допълнително към
вече присъдените му от СГС 10 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 26.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 03.09.2019 г. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261110/10.11.2020 г. на СГС, I-28 състав по гр.д.
№ 11542/2019 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на адв. С. К. Н. от САК,
сумата 714.49 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати в бюджета на съдебната
6
власт по сметка на Апелативен съд – София сумата 140 лева – държавна такса,
както и по сметка на Софийски градски съд сумата 280 лева – допълнителна
държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ЗК „Лев Инс“ АД – И.Н. А., ЕГН **********, гр. ***, кв. ***, ул. „***“ № ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7