МОТИВИ
към
Решение № 80 от 06.10.2016г. на Районен съд – Харманли по НАХД № 348 по
описа за 2016 година, постановени на 10.10.2016г.
Производството по делото е
по реда на глава 28 от
НПК.
Образувано е, на основание чл. 78а НК,
въз основа на постановление от 07.09.2016г на РП- Харманли, с което е направено
предложение обвиняемият Б.М.Д., роден
на ***г***, българин, български гражданин, неженен, грамотен – с начално
образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за
престъплението в извършването на което е обвинен, а именно чл. 191, ал.1 НК .
РП- Харманли редовно призована, се представляват от
прокурор Катя Д в о.с.з., който
поддържа постановлението с предложението
за прилагане на чл.78а от НК.
Обвиняемият Б.М.Д., редовно призован се явява лично и
със защитника си адвокат Н.К. ***.Същият, не оспорва фактическите обстоятелства
изложени от прокурора, в който смисъл поддържа изрично изявление, признава се
за виновен и дава обяснения по делото. В процесуалното време на последна дума,
поддържайки повторно признание за виновността си, изразява искрено съжаление за
извършеното, разкайва се и изяснявайки конкретната си постъпка, освен с
взаимността и силата на чувствата с непълнолетното момиче, от друга страна и
със своето незнание за противоправността на съпружеското им съжителство, така и
с традициите и обичаите в семейната и социалната си среда по произход,с оглед
етническата си принадлежност. Моли, с решение на съда да бъде освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, така както
предлага РП - Харманли, като пледира за налагане на глобата в минимален размер.
Последното обосновава с твърдения за липса на постоянни доходите и задължението
си за издръжка към малолетно дете.
След съвкупна
преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б.М.Д. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, грамотен – с начално образование, безработен, неосъждан,
ЕГН **********. Същият е осъждан,
с Присъда от 09.10.2005г. на Районен съд гр.Харманли, влязла в сила на
04.11.2005г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1
вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК с което му е наложена наказание
„Обществено порицание“, като към момента на извършване на деянието същият е
реабилитиран.
През месец септември 2015г., на
неустановен с точност ден в гр.Симеоновград, в дома си на ул.“Чадър Могила“№ пълнолетния обвиняем Б.М.Д. заживял на съпружески начала без да сключи граждански брак с
непълнолетната - св.Анка Симеонова Ангелова (л.19) - родена на ***г,
ненавършила 16 – годишна възраст към онзи момент, видно от удостоверението за
раждане (л.28). Първоначално родителите на Анка Ангелова не били съгласни, но в
последствие получили тяхното одобрение. Това са св. Ж (л.20-майка на св. А Ан ) и св.С (л.21-баща на св.А Ан ). При подаване
на сигнал от социален работник относно постъпила молба за еднократна помощ при
бременност по чл.5а от ЗСПД относно непълнолетната родилка – св. Ан за съжителството между обвиняемия и непълнолетната
свидетелка се разбрало и в Дирекция "Социално подпомагане" -
гр.Димитровград, чрез св. Га (л.24) – служител на Дирекция
"Социално подпомагане" - гр.Димитровград, ИРМ Симеоновград. Била
сезирана и Районна прокуратура -
гр.Харманли, видно от писмо(л.7).
Видно от писмо с № С-4314Н1/04.08.2016г.
(л.31) на Община Симеоновград както обв.
Б.М.Д., така и св. Анка
Симеонова Ангелова нямат сключен граждански брак и са със семейно положение –
неженен, респ. неомъжена.
На 11.06.2016г. св. А е родила дете – Ж , видно от
удостоверение за раждане(л.29). Детето било припознато от страна на обв.Б.М.Д.
и последният е вписан като баща на Ж .
Възрастта на свидетелката, както и фактът на раждането
на детето Жу ,се установяват от приложените официални документи препис извлечение от акт за
раждане.
От служебно изисканата актуална справка
за съдимост на обвиняемия Б.М.Д. е видно, че същият е осъждан, с Присъда от 09.10.2005г. на Районен съд
гр.Харманли, влязла в сила на 04.11.2005г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК с
което му е наложена наказание „Обществено порицание“, като към момента на
извършване на деянието същият е реабилитиран.
Обвиняемия Б.М.Д. не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК.
Същият не работи, по данни при снемане на самоличността му, не реализира
самостоятелни доходи от труд или от свое лично имущество, каквото не притежава,
според съдържанието на саморъчна декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, приложена в ДП,л.51.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
доказана, по категоричен начин, въз основа на свидетелските показания,
обективирани в протоколи за разпит от ДП, както и писмените доказателства -
удостоверение за раждане на свид. Анка
Симеонова Ангелова, удостоверение за раждане
на детето Ж Д , социален доклад на Д-я СП-Димитровград, които са
приобщени и ценени в съдебната фаза на процеса, на основание чл. 378, а2 НПК и по реда на чл. 283 НПК.
Така също и от обясненията на обвиняемия, дадени непосредствено пред съда, в
о.с.з. В доказателствения материал не съществуват каквито и да е противоречия,
писмените и гласните доказателства са изцяло кореспондиращи си, взаимно
допълващи се и в пълна корелация помежду си, поради което и подробното им
обсъждането не е необходимо. Съдът изцяло кредитира същите за достоверни, като
за обективно верни се цениха свидетелските показания на св. Ми - родител, баща на обвиняемия, св. Ж и Си , родители на непълнолетната
свид. Ан , с оглед безпротиворечивостта им, правдивото им
звучене, взаимното им допълване и съвкупна корелация. Цениха се за достоверни и
обясненията на обвиняемия изложил фактологическа версия, съответстваща на
свидетелските показания и подкрепена от тях.
При така приетата за достоверна фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Направеното предложение на
РП- Харманли е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното обвинение е
доказано в съвкупните си обективни и субективни признаци, предвидени в състава
на престъплението по чл. 191, ал.1 НК, които се покриват и са консумирани изцяло с действията и
поведението на обвиняемия Б.М.Д. , тъй като през месец септември 2015г. в
гр.Симеоновград, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, А с ЕГН **********,родена
на ***г., ненавършила
16-годишна възраст.
Налице е съставомерно деяние
по този текст и авторството на същото се установява категорично, от
еднопосочните показания на свидетелите, разпитани в досъдебното производство и
ценени съобразно правилото на чл. 378, ал.2 НПК, както и от обясненията на обвиняемия- Б.М.Д. , косвено и от
приобщените писмени доказателствени източници, съдържими се в приетите социален
доклад издадено по преписка образувана от социалните служби на Отдел закрила на
детето, относно св. А , както и преписите извлечения от
актовете за раждане на последната и на детето Жу . Тези гласни и писмени доказателства, съдът кредитира
и при съвкупното им обсъждане се налага безпротиворечив извод да са доказани
релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП- Харманли.
Обективно е вярно, тъй като са установени категорично
от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето
съжителствало с него- св. А , както и тяхната възраст.
Последната е родена на ***г., от женски пол е, според данните от акта за
раждането и социалния доклад, приложени по делото, които документи не се
оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и епикризата
като официален документ и се ползва с обвързваща материална доказателствени
сила за посочените факти. С оглед рожденната й дата, несъмнено към инкриминирания
период от време, с начало месец септември 2015г., тя е била непълнолетна,
навършила 14 години, но не и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано
е и установяването на фактическо съжителство между св. А и обвиняемия Д.,
във времето от от м. септември 2015г.Сложилите се фактически взаимоотношения
между същите лица, така както са установени от доказателствата по делото,
несъмнено наподобяват брачните, обвързващи мъжът и жената след сключването на
граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право- СК, с
присъщите права и задължения - съвместен живот в общо домакинство, обща
издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови
контакти. Косвено доказателство за това е раждането на детето Ж от свид. Анка Ангелова, което е припознато от обв. Б.М.
Де , като факт за съвместното им фактическо съжителство
на съпружески начала, както и за раждането на дете се признават и от обвиняемия
при разпита му в с.з.. И тъй като в настоящото производство е доказано трайно
състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид
възрастта на лицето от женски пол-ненавършило 16 години, това фактическо
положение се явява престъпно и законът го е инкриминирал като престъпление.
Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите
обективни признаци. Касае се за продължено престъпление по чл. 191, ал.1 НК.
От субективна страна обвиняемият Б.М.Д. е действал виновно, при пряк умисъл. Същият е
имал ясна представа за биологичната възраст на лицето с което съжителствал -
ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията които
установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било очевидно при
конкретните обстоятелства,свързани с фактическото брачно съжителство. Бил е
наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак,
а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправният и
общественоопасният характер на деянието си и неговите последици. От тук и
изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В конкретния случай са
налице материалноправните основания на чл. 78а НК
за освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от Б.М.Д. противоправно деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 191, ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или
пробация и кумулативно с тях- обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от НК. В резултат на извършеното от него
престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
барака и семейството, следователно и касаещи етиката и
нравствените,нематериални отношения. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки, деецът следва да бъдат признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 191, ал.1 НК, за което да му бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „ГЛОБА”.
При определяне размера на
наказанието, съдът съобрази обществената опасност на деянието и личната такава
на дееца, които не са високи, според конкретните фактически данни по делото.
Приложената по делото характеристична справка, разкриват положителна оценка за
личността му. Отчете се също така и етническата принадлежност на свид. Анка
Ангелова, изводима и от писмените
доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни традиционни
обичаи за женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, всички отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна, съобразно имотното състояние на същия и
неговите доходи, каквито постоянни и/или самостоятелни той не реализира, нито
от работа по трудово или др. правоотношение, нито от имущество, т.к. не
притежава такова - лично, собствено, съобразявайки констатираните смекчаващи
обстоятелства, съдът прие да индивидуализира следващото се наказание в размер
на минимума. Поради това, съобразявайки действащата редакция на чл. 78а НК
към датата на деянието, съдът определи и наложи на обв. Б.М.Д. административното наказание "ГЛОБА"
в размер 1000 /хиляда/ лева, съответстваща на установения в закона минимум. Това
наказание, в минимален размер, се счете за достатъчно за постигането на
възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната санкция.
Същото се явява справедливо, като съответно на тежестта на извършеното, а и е
съобразено с имотното му състояние, доколкото извън факта да е безработен, по
негови сведения без постоянна работа и доходи, той и не притежава собствено
имущество- движимо или недвижимо от което да реализира самостоятелни доходи,
видно от декларация за имотно състояние, като издръжката му и тази на
семейството му се осигурява от неговите родители. Поради това и
индивидуализацията му се намери за съответна на целите на наказанието.
Водим от изложеното, съдът
постанови решението си.
Съдия: