№ 29245
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110148082 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „фирма” ЕООД, ЕИК: еик,със седалище и адрес
управление: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС срещу “ДЖЕНЕРАЛИЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ЕИК: ЕИК представлявано от ЖМД ЮКК РЦД НИС с адрес: АДРЕС, за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г.
от 13.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „фирма” ЕООД, ЕИК:
еик,със седалище и адрес управление: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА”
АД, ЕИК: ЕИК представлявано от ЖМД ЮКК РЦД НИС с адрес: АДРЕС, с която се иска да
бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 255.23 лвв,
представляващи невъзстановена част от застрахователна премия, поради наличие на
надзастраховане съгласно чл. 388 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.10.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60714/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 01.03.2018 г. при ответното дружество „ФИРМА” АД, ЕИК
ЕИК е заведена щета с № *********/01.03.2018 г. за увредено МПС, собственост на ФИРМА
ЕООД, а именно: МАРКА МОДЕЛ, рег № ДК, шаси: ***********.........********, двигател:
99999, с дата на първа регистрация - 20.01.2012, цвят: бял/бордо металик, вид гориво:
бензин. Съставени са опис- заключение за вреди на МПС от 06.03.2018 г. и опис-заключение
за вреди от МПС от 15.03.2018 г. от служители на застрахователя, в които са описани
щетите. Процесният автомобил бил застрахован при ответника въз основа на договор за
1
автокаско - полица с номер:************ от 15.12.2017 г., с валидност от 15.12.2017 г. до
23:59 ч. на 14.12.2018 г. Застрахованото лице по щетата било обезщетено със сумата от
8308,97 лв., получена на 18.04.2018 г.
Сочи се, че застрахованият е заплатил част от застрахователната премия -първата
вноска в размер на 273,11 лв. Срещу застрахователя е било заведено гр.д. № 74930 по описа
за 2018 г. на 150-ти състав на СРС, в което била установено, че застрахователят е потвърдил,
че е приспаднал от обезщетението на застрахования сумата в размер на 819,31 лв.,
представляваща неплатени вноски по договора за автокаско и в тази връзка премията по
договора за автокаско се счита напълно изплатена от застрахования към застрахователя.
Излагат се доводи, че в приета и неоспорена от двете страни САТЕ, по гр.д. №
74930 по описа за 2018 г. на 150-ти състав на СРС, по данни на вещото лице инж. ЙЙ (в
задача № 2 от експертизата), средната пазарна цена (действителната) на МПС- то,
определена към датата на изготвяне на заключението, а именно 21.01.2020 г. е в размер на
9850 лв., като по тази сума е приложена формулата за връщане на времето назад до
търсената стойност (с 12,5% годишно овехтяване в проценти), относно търсената стойност
към дата на настъпване на застрахователното събитие. Ползвайки същата формула за
връщане на времето назад до търсената стойност от инж. ЙЙ (съгласно САТЕ по
горепосоченото дело), с прилагане на същия годишен процент на овехтяване ищеца стига до
извода, че от дата на изготвяне на заключението, а именно -21.01.2020 г. до дата на
сключване на горепосочения договор за автокаско, а именно: 15.12.2017 г. са изминали 2
години, 1 месец и 6 дни. Замествайки тези показатели по ползваната формула, ставало ясно,
че средната пазарна цена(действителната) на МПС-то, определена към датата на сключване
на горепосочения договор за автокаско е била в размер на 13028 лв.
Поддържа се, че в противоречие на същото в застрахователната полица от
15.12.2017 г. под номер: ************ е записан размер на застрахователна сума от 17000
лв., която е посочена като действителна стойност,. Твърди се, че съгласно чл. 388 от КЗ е
налице надзастраховане.
Тъй като разликата между застрахователната сума от 17000 лв. и действителната
13028 лв. е в размер на 3972 лв. и при разделяне на тази разлика от 3972 лв. на 17000 лв. се
получаваме процентното изменение в сумите, което е в размер на 23.36%.
Ищецът, умножавайки тези 23.36% по заплатения размер на застрахователната
премия, а именно: 1092,42 лв. получава сумата от 255.23 лв. Тази сума се претендира от
застрахователя поради надзастраховане, като се сочи, че с договор за цесия от 16.09.2021 г.
процесното вземане в размер на 255.23 лв. е прехвърлено на „фирма“ ЕООД, ЕИК еик, което
е съобщено на застрахователя с Уведомление вх. № 310В029890/17.09.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
На първо място се твърди недопустимост на производството поради това, че по-
голямата част от застрахователната премия по полица № ************ е приспадната от
друго съдебно предявено вземане на ищеца към „ФИРМА" АД - вземане за застрахователно
2
обезщетение по преписка № ********* по описа на Застрахователя, във връзка с което е
образувано гр.д. № 74930/2018 г. по описа на СРС, 150 състав.
Исковете е оспорват като неоснователни и по основание и размер. Сочи се, че
застрахователната премия по полица № ************ за застраховка „Каско на МПС“ е
правилно определена, съответства на уговорките на страните и на параметрите, при които е
сключена застрахователната полица. Твърди се и, че сумата от 1092.42 лв., събрана по
полица № ************ за застраховка „Каско на МПС“, съставлява застрахователната
премия по договора и 2 % данък върху застрахователните премии, като данъкът върху
застрахователните премии не е част от подлежащата на връщане сума по реда на чл. 388, ал.
2 КЗ.
Иска се на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът да спре настоящото
производството до приключването на гр.д. № 74930/2018 г. на СРС, ГО, 150 с. (в.гр.д. №
12712/2020 г. на СГС)
По искането за спиране:
Няма преюдициалност между гр.д. № 74930/2018 г. на СРС, ГО, 150 състав и
настоящото производство. Макар и да се касае за едно и също застрахователно
правоотношение, предмет на по-ранно образуваното производство е изплащане на
застрахователно обезщетение по настъпил застрахователен риск. Предмет на настоящото
производство е каква е уговорената и каква е действителната застрахователна стойност на
застрахования автомобил, като изготвената по друго гражданско дело експертиза не е годно
доказателствено средство в настоящото производство, а спорните факти следва да бъдат
надлежно установени. Мотивиран от горното съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство
до приключването на гр.д. № гр.д. № 74930/2018 г. на СРС, ГО, 150 с. (в.гр.д. № 12712/2020
г. на СГС).
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е в разпоредбите на чл.
388, ал 2 КЗ.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи, че между неговия цедент „ФИРМА“ ЕООД и
ответника е сключен застрахователен договор, каква е уговорената и съответно
действителната/възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество.
Ответникът при условията на непълно и насрещно доказване следва да обори
твърденията за надзастраховане.
УКАЗВА на ищеца, че не е ангажирал доказателства за действителната
застрахователна/възстановителна стойност на застрахованото имущество/
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
3
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4