Р Е Ш Е Н И Е № 368
гр. ВРАЦА,25.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Христина
Цекова,като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 541 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3877 /30.07.2019
година, подадена от юрисконсулт Д.К., в качеството й на процесуален
представител на “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ,,
АДСИЦ/, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от И.Д.С.,
против Решение № 165 от 01.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1032/18г. по
описа на PC - гр. Козлодуй. ГК, IV състав.
Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с
което да уважи предявените искове в цялост, като основателни и доказани, ведно
с всички законни последици от това.
Твърди се във въззивната жалба, че решението
е неправилно, тъй като противоречи на
материалния закон, постановено е при съществено нарушение на процесуалните
правила и е необосновано.
На първо място се посочва, че в обжалваното
решение първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма документ, на база
на който да се направи извод, че е възникнало валидно облигационно отношение и
съществува вземане на цедента, и впоследтсвие на ищцовото дружество.Твърди се,
че от приетите при първоинстанционното разглеждане на делото писмени
доказателства и въз основа на обективните, пълни и всестранни заключения на
изготвената Съдебно-счетоводна експертиза се доказва, че сключеният договор от
22.02.2006г. е обективиран в двустранно подписаното заявление-договор от
15.02.2006 г. за издаване на кредитна карта „EUROLINE” и в приложимите Общи
условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, запознаването, с
които ответницата - въззиваема е декларирала изрично - обстоятелство, което
същата е удостоверила с подписа си.
На следващо място се твърди, че от
заключението към изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сметката на ответницата е била задължена освен със стойността на закупената
стока, така и със сумата от общо 325.00 лв., усвоена от Г. при условията на т.6
от Общите условия, чрез теглене в брой на 06.03.2006г. - 325лв., с дължимата
възнаградителна лихва, таксите за одобряване и обслужване на кредита, за
ползване на кредит в брой, за просрочени плащания и надхвърлени лимити.Като е
съобразило извършеното от ответницата плащане, вещото лице е установило, че
размерът на задължението на Г. към 15.11.2007г. - датата на придобиване на
вземането срещу нея от ищцовото дружество, възлиза на 1197,65 лв .
За неоснователно и недоказано се намира и
възражението на ответницата - въззиваема, че задължението за заплащане на
претендираните суми е погасено по давност.
Твърди се, че като не е заплатила в
определения размер и в срок вноската по споразумението от 11.03.2013 г. Е.В.Г.
е останала задължена за сумата от 1197.65 лв.
/хиляда сто деветдесет и седем лева и шестдесет и пет ст./ - главница,
представляваща неизплатената от същата сума, предоставена й по Договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 22.02.2006 г., като
посоченото вземане е цедирано от „Българска пощенска банка“ АД /нова фирма -
"Юробанк И Еф Джи България" АД/ на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, с ново
наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, съгласно Договор за прехвърляне на вземания
от 05.09.2008 г. и Приложение № 1 към него.Твърди се също така, че задължението
е признато от Е.В.Г. със споразумение от 11.03.2013 г., като за „ДЕЛТА КРЕДИТ”
АДСИЦ е възникнало правото да получи обезщетение за забавено плащане на
дължимата сума.
Предвид основателността на главното вземане,
за основателна и доказана се намира и претенцията за присъждане на мораторна
лихва до размера, установен в приетото заключение на изготвената
Съдебно-счетоводна експертиза.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна Е.В.Г., която е депозирала
писмен отговор на жалбата.В същия се твърди,че обжалваното решение е правилно,
а подадената въззивна жалба неоснователна.
Посочва се на първо място, че вземането е погасено
по давност, като се развиват съображения в тази насока.За правилен се намира
извода на първоинстанционният съд, че в конкретната хипотеза не е налице
новация по смисъла на чл.107 ЗЗД и на това основание е отхвърлил иска на
ищцовото дружество.
Посочва се, че следва да се има
предвид, че ишцовото дружество не е изпълнило указанията на съда и не е
представило доказателства,от които може да се изясни в пълнота фактическата
обстановка, за което районният съд се е произнесъл с протоколно определение от
03.06.2019г., относно наличието на обстоятелства за прилагане на разпоредбата
на чл.161 от ГПК.
На следващо място се твърди, че иска на ищцовото
дружество следва да бъде отхвърлен изцяло и поради наличие на неравноправни
клаузи в договора сключен между “„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД и Е.Г..
Прави се и възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
Иска се от въззивния съд да потвърди изцяло Решение № 165 от
01.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1032/18г. по описа на PC - гр. Козлодуй,
като законосъобразно и правилно.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр.Козлодуй е валидно и допустимо.
Районен съд - гр.Козлодуй е бил сезиран и се е
произнесъл по предявени от на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *** против Е.В.Г., ЕГН **********,положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца оспорено вземане, присъдено в заповедно производство по частно
гражданско дело № 495/2018г. на Районен съд – Козлодуй за сумата 1197.65 лева
главница и 365.17 лева мораторна лихва за периода от 09.04.2015г. до
09.04.2018г., представляващи непогасено задължение по Договор за кредит -
кредитна карта EUROLINE, сключен на 22.02.2006г. между „Българска Пощенска
Банка“ АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК ***, цедирано на 05.09.2008г.
в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *** и Споразумение от 11.03.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищеца твърди,че на 22.02.2006г. ответникът Е.Г. сключила с
„Българска пощенска банка“ АД договор за кредитна карта EUROLINE без да е
посочена сумата предоставена с нея. Поради просрочие на вноските по същия
договор, остатъкът станал предсрочно изискуем като на 05.09.2008г. банката
цедирала вземането си на „Делта Кредит“АДСИЦ, което е в размер на 1197.65 лева.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия и на 11.03.2013г.
сключил споразумение с „Делта Кредит“ АДСИЦ, с което поел задължение за
изплащането му. Съгласно сключеното споразумение и предпочетения от ответника
способ, същия следвало да погаси задължението си с една вноска от 598.83 лева,
платима до 11.04.2013г. като при условие, че длъжникът плати точно и навреме
тази вноска, кредиторът се съгласявал да му опрости оставащата половина от
задължението. Длъжникът не изпълнил задължението си за плащане и дългът му
станал изискуем на 11.04.2013г. като съгласно т. 6 от сключеното споразумение,
при неточно изпълнение на която и да е от вноските, цялата сума става незабавно
предсрочно изискуема без допълнителна покана до длъжника. В този случай
отпадало и уговореното в тази хипотеза редуциране на дълга. Твърди се, че след
11.04.2013г. до подаване на заявлението за заповед за изпълнение длъжникът не
погасил никаква част от задължението си, което обосновава подаденото заявление
за издаване на заповед на 04.04.2018г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е.Г..
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен
състав приема,че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор,
свързан с дължимостта от ответницата на сумите присъдени в
заповедно производство по частно гражданско дело № 495/2018г. на Районен съд –
Козлодуй.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното и приложено на л.6 от
първоинстанционното дело заявление – договор за издаване на EUROLINE кредитна
карта от 15.02.2006г., се установява, че ответника е заявил за отпускане сумата
от 559 лева, която с оскъпяването е посочено че е 664.29 лева на 18 вноски.
От представения по делото договор за прехвърляне
на вземания/цесия/ се установява, че „Българска Пощенска Банка“ АД /нова фирма
„Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК ***, е
цедирало на 05.09.2008г. в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ***
своето твърдяно вземане към ответницата - въззиваема.
По делото е представеното /на л.18 / споразумение, в което е отразено, че
ответникът следвало да погаси задължението си с една вноска от 598.83 лева,
платима до 11.04.2013г. като при условие,че длъжникът плати точно и навреме
тази вноска, кредиторът се съгласявал да му опрости оставащата половина от
задължението.В точка 6 от същото е отразено, че при неточно изпълнение на която
и да е от вноските, цялата сума става незабавно предсрочно изискуема без
допълнителна покана до длъжника.ако длъжникът не изпълнил задължението си за
плащане дългът му става изискуем на 11.04.2013г. като съгласно т. 6 от сключеното
споразумение, при неточно изпълнение на която и да е от вноските, цялата сума
става незабавно предсрочно изискуема. В този случай отпадало и уговореното в
тази хипотеза редуциране на дълга.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред районният съд е назначена и
изслушана съдебно - счетоводна експертиза.В заключението на същата е отразено,
че със заявлението - договор за издаване на карта EUROLINE е уговорено първо
плащане по кредитната карта на стока - мобилен телефон марка SAMSUNG
на стойност 559 лева или 664.29 лева с оскъпяването,
която сума следва да бъде погасена на 18 равни месечни вноски в размер на 36.91
лева, а последната е в размер на 36.82 лева.посочено е също така, че на 06.03.2006 година има
теглене има теглен в брой в офис на банката в размер на 325 лева.Отразено е
също така, че непогасеното задължение на ответницата възлиза на 1197.65 лева.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до дължимостта от ответника на ищцовото дружество оспорено
вземане, присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело №
495/2018г. на Районен съд – Козлодуй за сумата 1197.65 лева главница и 365.17
лева мораторна лихва за периода от 09.04.2025г. до 09.04.2018г., представляващи
непогасено задължение по Договор за банков кредит - кредитна карта EUROLINE,
сключен на 22.02.2006г. между „Българска Пощенска Банка“ АД /нова фирма
„Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК ***, цедирано на 05.09.2008г. в полза на ищеца
„Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *** и Споразумение от 11.03.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
04.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
За да отхвърли
предявеният иск първостепенният съд е приел, че ищеца не е съумял да установи
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, както и реално
предаване на заемната сума.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния
съд мотиви за отхвърляне на предявените искове, като на основание чл.272 от ГПК
препраща и към тях. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от
следните правопораждащи юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на
две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от
закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
изискуемост на това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта
на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат
установени от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване – съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
При оспорване на иска с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на
своите възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че
е налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез
други правопрекратителни способи, и пр.
От приложения като доказателство
по делото заявление – договор
за издаване на EUROLINE кредитна карта от 15.02.2006г. не се установява, че е
постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума, със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на изискуемост на това парично задължение.От същият се установява
единствено обстоятелството, че ответника е заявил за отпускане сумата от 559 лева.В тази връзка следва
да бъде посочено, че правилно районният съд не е ценил заключението на вещото
лице по изготвената експертиза, като е посочил, че същото е необосновано,
доколкото е изготвено въз основа на доказателствата в делото и след проверка единствено
при ищеца. Следователно, не е установен първия юридически факт от фактическия състав
на договора за заем, а именно възникването на валидно правоотношение между
страните.
Правилен и законосъобразен е
извода на първостепенният съд, че не е доказан по несъмнен начин факта на
предаване на договорената сума от заемодателя на заемателя.Както бе споменато
по - горе, договорът за заем е реална сделка, тоест, за да породи същият своето
правно действие не е достатъчно само постигане на съгласие между страните, а е
необходимо и реалното предаване на договорената сума от заемодателя на
заемателя.Ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство,съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест - чл.154 ГПК, не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи реалното предаване на
договорената сума. Доказателства във връзка с предаване на процесната сума от
заемодателя на заемателя не са ангажирани.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя извода на районният съд, че в конкретната хипотеза не се касае
за новационно споразумение съгласно чл.107 ЗЗД.В тази връзка следва само да
бъде посочено, че задължителна предпоставка,за да е налице новация,е да
съществува валидно възникнало задължение, което да се погаси, което в настоящия
случай не е установено.
Тъй като въззивникът не успя да докаже чрез пълно и
главно доказване възникването на валидно правоотношение по договор за заем,
както и предаването на заемната сума на
въззиваемия, искът за връщане на сумата от 1197.65 лева главница,
представляваща непогасено задължение по Договор за кредит - кредитна карта EUROLINE, предадена на
ответника, по твърдение на ищеца по договор за кредит, следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният акцесорен иск – за заплащане на обезщетение
за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в темпорално
отношение, равняващо се на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна мораторна
лихва, е обусловен от изхода на правния спор по главния иск, поради което и той
се явява неоснователен.
При изложените съображения,
съдебния състав намира, че вземането на ищцовото дружество не е възникнало на
твърдяното основание, поради което предявените искове са неоснователни и правилно
са отхвърлени от контролирания съд.
С оглед на обстоятелството,
че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, изцяло
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната
жалба да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
въззиваемата страна се следват разноски за настоящото производство,като
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемия -
адвокат М.С. прендираното адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗА в размер на 339.39 лева.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165 от 01.07.2019 г., постановено по гр. д. №
1032/18г. по описа на PC - гр. Козлодуй. ГК, IV състав.
ОСЪЖДА „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, *** да заплати на адвокат М.С. *** адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1 т.3 ЗА в размер на 339.39 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........