Определение по дело №4944/2015 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……….

 

гр. София, 12.01.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 СЪСТАВ, в съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА                              ЧЛЕНОВЕ: ИВАН КОЕВ                                                                 НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ

при участието на секретаря К. и в присъствието на прокурора от Софийска градска прокуратура Р. Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Коев НЧД № 4944/2015 г. и въз основа на събраните доказателства и закона

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

            ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение от 22.01.2013 г. по дело № 72.2012.130 на Наказателен съд на К.Т., Конфедерация Швейцария, изменено в частта относно наказанието с решение от 14.11.2013 г. по дело №І 17.2013.62+84+95 на Апелативен наказателен съд на К.Т., Конфедерация Швейцария, с което българският гражданин Л.К.К., ЕГН **********, е осъден на дванадесет години лишаване от свобода за извършване на неразрешена дейност, носеща печалба, повтарящо се изнасилване, повтаряща се сексуална принуда, сексуални актове с лица, неспособни на реална преценка, повтарящо се склоняване към проституция, трафик на хора и злоупотреба с телекомуникационни съоръжения – престъпления, наказуеми по гл. 16, чл. 115 и чл. 116 от Федералния закон и по членове 19, 20, 21, 22, 23, 179, 181, 181а, 182, 183, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196 и 197 от Наказателния кодекс на Конфедерация Швейцария.

            КВАЛИФИЦИРА извършените от Л.К.К. престъпления като такива по чл. 324 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, по чл. 155, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 326 от НК на Република България.

            ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, което следва да бъде изпълнено в затвор.

            ПРИСПАДА, на основание чл. 457, ал. 5 от НПК, предварителното задържане на осъдения К. в Конфедерация Швейцария, времето, през което същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Конфедерация Швейцария, считано от 04.06.2012 г., както и времето, през което е бил задържан след трансфера му в Република България до влизане на определението в сила.

            ЗАЧИТА, на основание чл. 41, ал. 3 от НК, положения от осъдения К. труд по време на престоя му в местата за лишаване от свобода в Конфедерация Швейцария в размер на 402 дни като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

            Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЧЛЕНОВЕ:	1.
		2.

 

М О Т И В И

 

КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО НЧД № 4944/15 г.

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 СЪСТАВ

 

 

            Производството е по реда на чл. 457 и сл. от НПК.

            Образувано е по предложение на Градския прокурор за решаване на въпроси, свързани с изпълнението на Решение от 22.01.2013 г. по дело № 72.2012.130 на Наказателен съд на К.Т., Конфедерация Швейцария, изменено в частта относно наказанието с решение от 14.11.2013 г. по дело №І 17.2013.62+84+95 на Апелативен наказателен съд на К.Т., Конфедерация Швейцария, с което българският гражданин Л.К.К., ЕГН **********, е осъден на дванадесет години лишаване от свобода за извършване на неразрешена дейност, носеща печалба, повтарящо се изнасилване, повтаряща се сексуална принуда, сексуални актове с лица, неспособни на реална преценка, повтарящо се склоняване към проституция, трафик на хора и злоупотреба с телекомуникационни съоръжения – престъпления, наказуеми по гл. 16, чл. 115 и чл. 116 от Федералния закон и по членове 19, 20, 21, 22, 23, 179, 181, 181а, 182, 183, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196 и 197 от Наказателния кодекс на Конфедерация Швейцария.

            В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа предложението като пледира съдът да постанови определение, с което да реши въпросите, предмет на същото. Посочва приложимите според него текстове от българския наказателен закон.

            Защитата пледира за зачитане на положения от осъдения труд в местата за лишаване от свобода на територията на Конфедерация Швейцария.

Осъденият К. моли за кумулация.

            Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и становището на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            С Решение от 22.01.2013 г. по дело № 72.2012.130 на Наказателен съд на К.Т., Конфедерация Швейцария, изменено в частта относно наказанието с решение от 14.11.2013 г. по дело №І 17.2013.62+84+95 на Апелативен наказателен съд на К.Т., Конфедерация Швейцария, с което българският гражданин Л.К.К., ЕГН **********, е осъден на дванадесет години лишаване от свобода за извършване на неразрешена дейност, носеща печалба, повтарящо се изнасилване, повтаряща се сексуална принуда, сексуални актове с лица, неспособни на реална преценка, повтарящо се склоняване към проституция, трафик на хора и злоупотреба с телекомуникационни съоръжения – престъпления, наказуеми по гл. 16, чл. 115 и чл. 116 от Федералния закон и по членове 19, 20, 21, 22, 23, 179, 181, 181а, 182, 183, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196 и 197 от Наказателния кодекс на Конфедерация Швейцария.

            В представените в заверен превод решения на швейцарския съд подробно са описани фактическите обстоятелства, при които К. е извършил престъпленията, за които е бил осъден. Посочено е и началото на изтърпяване на наказанието.

Осъществен е трансферът на осъдения в Република България, след който същият се намира в СЦЗ.  

            При така установената фактическа обстановка според съда са налице предпоставките на чл. 457 и сл. от НПК за приемане за изпълнение на решението на чуждестранния съд. Формалните  предпоставки  на  закона  /чл. 457 и сл. от НПК и чл. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица/ са налице,  доколкото  е постановена присъда  от  компетентен  съд  на  Конфедерация Швейцария, а извършените на нейна територия престъпления съответстват на престъпления,  предвидени в НК на Република България. Видно от доказателствата по делото, налице е писмено съгласие на осъдения за осъществяване на трансфера. К. е български гражданин, а постановената спрямо него присъда на чуждестранния съд е окончателна.  Към момента на получаване на молбата за трансфер, от наложеното наказание остава за изтърпяване срок, който значително надвишава шест месеца.

СГС счита, че деянията, посочени в присъдата, следва да се квалифицират като престъпления по чл. 324 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, по чл. 155, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 326 от НК на Република България.  При решаване на въпросите във връзка с изпълнението на присъдата на чуждестранния съд съдът се ръководи от формулировката на престъпните състави, така както са очертани от законодателя в наказателния кодекс на Конфедерация Швейцария, преценявайки сходството им с норми от българския НК, и от фактическите положения, приети от чуждестранния съд. Според съда са налице условията за приемане на присъдата на чуждестранния съд за изпълнение тъй като е налице съответствие между обективните признаци от съставите на престъпленията, за които българският гражданин е осъден в чуждата страна, и състави на престъпления от българския НК, независимо от липсата на пълна идентичност между тези състави. В случая безспорно е налице сходство между тях, което е напълно достатъчно.

Тъй като определеното от наказателния съд в Конфедерация Швейцария наказание не надхвърля максималното наказание, предвидено в българския закон за едно от извършените от К. престъпления – за престъплението по чл. 159б, ал. 1 от НК е предвидено наказание от три до дванадесет години лишаване от свобода и глоба от десет до двадесет хиляди лева, не се налага редукцията му по реда на чл. 457, ал. 4 НПК.

Съдът прецени, че на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, на осъдения К. следва да се определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, което следва да бъде изпълнено в затвор

Съдът прецени също така, че съгласно чл. 457, ал. 5 от НПК, следва да се приспадне предварителното задържане и времето, през което осъденият К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Конфедерация Швейцария, считано от 04.06.2012 г., както и времето, през което е бил задържан след трансфера му в Република България до влизане на настоящото определение в сила.

Съдът прецени и че на основание чл. 41, ал. 3 от НК следва да бъде зачетен положения от осъдения К. труд по време на престоя му в местата за лишаване от свобода в Конфедерация Швейцария в размер на 402 дни като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.   

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови определението си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.