Решение по дело №65148/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14274
Дата: 23 август 2023 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20221110165148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14274
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110165148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителен иск с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и
евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Ищцата В. П. Б. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в посочената сграда, като
общото събрание от 06.04.2021 г. е било проведено при допуснати нарушения на
императивни процесуални норми, които са толкова съществени, че водят до нищожност на
взетите решения – процедурата по провеждане на събранието въобще не е била спазена,
като е било проведено „онлайн общо събрание“ с дистанционно участие на етажните
собственици, каквото е изключено от ЗУЕС, изискващ лично присъствие или
представителство на общите събрания на ЕС. При условията на евентуалност счита, че
решенията са незаконосъобразни, тъй като събранието е свикано, без да бъде изготвена и
поставена на видно място в сградата покана от управителя на ЕС, като е проведено при
липса на изискуемия кворум. Намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 16, ал. 4 и чл. 14,
ал. 5 ЗУЕС, като на ОС не е избран протоколчик и протоколът не е подписан нито от него,
нито от председателстващ събранието, респ. на са представени пълномощни за лицата, които
са били представлявани на събранието. Нарушена е и разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС,
като в протокола не е отразен начинът, по който е гласувал всеки собственик по всяка от
точките на дневния ред и незаконосъобразно са правени промени в дневния ред, без да е
налице неотложност, а решение по т. 1 въобще не е било взето. Твърди и нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 3 ЗУЕС, като е избран УС от четен брой членове, както и на чл. 51, ал.
1
1 ЗУЕС, като е определен размер на таксата за управление и поддържане на общите части,
без да се отчитат броя на обитателите в отделните обекти. Ето защо моли за прогласяване
нищожността на решенията на Общото събрание на етажните собственици в сграда на
адрес: **********, проведено на 06.04.2021 г., а при условията на евентуалност – за отмяна
на решенията на Общото събрание на етажните собственици в сграда на адрес: **********,
проведено на 06.04.2021 г.
Ответниците – етажните собственици на сграда на адрес: **********, представлявани от
управителя на ЕС „**********, оспорват исковете, като считат, че общото събрание е било
редовно проведено след обявяване на покана за свикването му в условията на
епидемиологична обстановка, която е наложила провеждането му онлайн с възможност за
гласуване на хартиен носител, изнесен на информационното табло в сградата. Твърдят, че
гласуването е осъществено в периода до 14.04.2021 г., като в протокола е отразен начинът,
по който е гласувал всеки етажен собственик, включително и ищцата, която е гласувала
положително по всички точки и е била запозната с решенията към момента на вземането им,
поради което подаването на настоящия иск е извън срока по чл. 40 ЗУЕС. Считат, че
провеждането на ОС онлайн и посредством дистанционно гласуване е съобразено с
действалите извънредни епидемиологични мерки на територията на страната и
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, респ. чл. 40 ЗУЕС е да докаже, че решенията, чиято нищожност иска да установи, респ.
чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от
страните следва да докаже положителните факти, на които основава твърденията си за
допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни норми, респ.
твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото събрание. С оглед
конкретно наведените от страните доводи и възражения, ищцата следва да установи
привидност на взетите решения при липса на проведено присъствено общо събрание, респ.
настъпване на фактическите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, в нарушение на която твърди, че са взети процесните решения, респ. ответниците
следва да установят спазването на всички императивни процедурни изисквания за свикване
и провеждане на общото събрание, включително по отношение на процедурата по обявяване
на покана за свикване на ОС, както и по отношение на необходимите кворум и мнозинство
за вземане на решенията, респ. по отношение на възможността за провеждане на събранието
дистанционно.
2
Решенията на общото събрание на етажна собственост по естеството си са многостранни
сделки, за които не са пряко приложими правилата за недействителност на договорите,
уредени в ЗЗД. Специалните закони – ЗС, ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането
на тези решения, като регламентират начина на свикване, състав, представителна власт,
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението на общото събрание. Неспазването на различни правила от
предвидените не е равностойно, но специалният закон не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство по чл. 40 ЗУЕС, което включва специфични правила. Приема се,
че решенията на ОС на ЕС могат да бъдат нищожни, ако формално е създадена привидност
за взето решение – в случаите, когато такива решения въобще не са взети, ако вземането им
е изключено от самия закон или ако общото събрание е упражнило правомощие, каквото
ЗУЕС не предвижда. В останалите случаи на нарушение на императивни
процесуалниправни или материалноправни норми решенията биха били незаконосъобразни.
В този смисъл – Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II
г.о., Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., Определение №
157 от 25.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2621/2020 г., I г. о., Определение № 151 от
05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., и др.
В настоящия случай не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищцата е съсобственик на обект в процесната сграда (апартамент /мезонет/ № 83,
разположен на първи и втори мансарден етаж в сградата в **********), като на 06.04.2021 г.
е било проведено онлайн общо събрание на собствениците на обекти в сградата, на което
същите са участвали дистанционно поради извънредната пандемична обстановка в страната
и невъзможността сградата да функционира без домоуправител и касиер. На ОС
участниците са били запознати с въпросите за обсъждане и е предоставен срок до 14.04.2021
г. за дистанционно гласуване на всички етажни собственици (не само на тези, които са
участвали онлайн на ОС), резултатите от което са отразени в протокол с полагане на имена
и подпис на лицата.
Съобразно представената заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на
здравеопазването се установява, че с решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет е
обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, като на
съда е служебно известно от публично достъпните актове на МС, че с Решение №
72/26.01.2021 г. срокът на обявената извънредна епидемична обстановка, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, е удължен, считано от 1 февруари 2021 г. до 30 април
2021 г. Следователно, процесното ОС е проведено на 06.04.2021 г. в рамките на действалата
по това време извънредна епидемична обстановка, свързана със забрана за провеждане на
организирани събирания на групи от хора (повече от 10 души), като приложима е била
разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
3
на последиците. Съгласно същата, по време на извънредната епидемична обстановка и два
месеца след нейната отмяна държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии,
включително органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са
юридически лица, може да провеждат заседания от разстояние, като се осигурява пряко и
виртуално участие при спазване изискванията за кворум и лично гласуване, или да приемат
решения неприсъствено, като за проведеното заседание се изготвя протокол, а за
неуредените въпроси се прилагат специалните закони и актовете по прилагането им.
Съдът намира, че общото събрание на етажните собственици представлява заседание на
неперсонифицирано лице по смисъла на посочената разпоредба, като предвид изрично
предвидената възможност за виртуално участие и дистанционно провеждане на събранието,
ОС от 06.04.2021 г. зкаоносъобразно е било проведено онлайн. В този смисъл, общо
събрание се е състояло и са взети решения, които не са привидни, респ. касае се до ЕС и
приложим е редът на ЗУЕС (включително цитираните специални разпоредби на
ЗМДВИПОРНС), а ОС не е излязло извън правомощията си, доколкото решенията се
отнасят до избор на управителен съвет, приемане на правилник за вътрешния ред и на
бюджет съобразно разпоредбата на чл. 11 ЗУЕС. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че оспорените решения не страдат от порок, обуславящ тяхната нищожност, поради
което отрицателният установителен иск за прогласяване на нищожността им е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на предявената главна претенция следва да се разгледа по
същество предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск за отмяна на
взетите решения на ОС от 06.04.2021 г.
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява
изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в
гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания
за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. В настоящия
случай, ищцата основава доводите си за незаконосъобразност на решенията на нарушение
на процедурните разпоредби за свикване на общото събрание, за наличието на кворум за
провеждане на ОС, за избор на председател на ОС и протоколчик, за липса на
представителна власт за лицата, които са били пълномощници на други етажни собственици,
за съдържанието на протокола, както и на нарушение на материалноправната разпоредба на
чл. 19, ал. 3 ЗУЕС относно състава на УС и на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС относно начина на
определяне на размера на вноските за управление и поддръжка на общите части.
Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС, общото събрание на
етажните собственици се свиква от управителния съвет (управителя) или от контролния
съвет (контрольора) чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание,
която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът
на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание, за което се съставя протокол. В поканата се посочват дневният ред на общото
4
събрание, датата, часът и мястото на провеждането му. Общото събрание може да бъде
насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в
неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. Посочените разпоредби са
императивни и очертават задължителната процедура, която следва да бъде спазена с оглед
законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание на ЕС, като изпълнението на
описаните действия следва да бъде доказано пълно и главно от ответниците като
положителен факт, на който те основават твърденията си за законосъобразност на взетите
решения.
По делото е представена покана („съобщение“) за свикване на общото събрание от
25.03.2021 г., подписана от управителя на ЕС към онзи момент *******, в която са посочени
час, дата и начин на провеждане на събранието, както и дневният му ред, но не става ясно
къде е било поставено това съобщение, като липсва и протокол за поставянето на поканата
на видно място във входа на сградата в нарушение на императивните изисквания на чл. 13,
ал. 1 ЗУЕС. Същевременно, нарушени са и нормите за кворум на събранието – чл. 15 ЗУЕС,
според която общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители
собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, а при липса на този кворум събранието се отлага с един час, провежда се по
предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-
малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Когато в
случаите по ал. 2 липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на следващия ден, а
ако той е почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото,
посочени в поканата по чл. 13, ал. 1 за свикване на общото събрание и се смята за законно,
колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени. В
настоящия случай от представения протокол № 2021-6 е видно, че на 06.04.2021 г. в
дистанционното общо събрание са участвали представители на 14,22 % идеални части от
общите части на сградата. Видно е, че събранието е проведено с отлагане от един час –
започнало е в 19:30 ч., вместо в обявения час 18:30 ч., но дори и изискването за спадащ
кворум от 33 % не е било спазено, като при това положение за законосъобразното
провеждане на ОС се е налагало същото да бъде отложено за следващия ден, но това не се е
случило. Обстоятелството, че е взето решение да се гласува дистанционно през по-дълъг
период от време – до 14.04.2021 г., не поправя установения порок за липса на кворум,
доколкото същият следва да е наличен по време на самото събрание, когато се обсъждат
включените в дневния ред точки и се пристъпва към гласуване.
В тежест на ответниците е да установят спазването на описаните императивни процедурни
изисквания, като при липсата на доказателства в тази насока и изричното възражение на
ищцата за нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 ЗУЕС съдът намира, че процесното
общо събрание от 06.04.2021 г. не е било надлежно свикано и проведено съобразно
императивните изисквания за оповестяване на поканата за събранието и наличието на
кворум. Допуснатите нарушения на уредената с императивни норми процедура по свикване
и провеждане на събранието са абсолютни, поради което се явяват основание за отмяна на
5
всички атакувани решения, предмет на делото, без съдът да дължи произнасяне по
останалите наведени доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че по делото се доказва нарушение и на посочените в
исковата молба императивни разпоредби на чл. 16, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС, като липсват данни на
събранието да са избрани председател и протоколчик, респ. същите не са подписали
изготвения протокол в нарушение на формата му, регламентирана в закона.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по чл. 40
ЗУЕС се явява основателен, като оспорените решения на ОС са незаконосъобразни и следва
да бъдат отменени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски съобразно уважения евентуален иск в размер на 80
лв., платена държавна такса, както и в размер на 600 лв., платено възнаграждение за един
адвокат (половината от платения хонорар, доколкото другият предявен от ищцата иск е
неоснователен), което не е прекомерно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответниците следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърления главен иск в размер на 50 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: **********, срещу
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в **********, представлявани от
управителя на ЕС „**********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание на етажните
собственици на сграда на адрес: **********, проведено на 06.04.2021 г.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от В. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: **********, срещу ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща
се в **********, представлявани от управителя на ЕС „**********, решенията на Общото
събрание на етажните собственици на сграда на адрес: **********, проведено на 06.04.2021
г.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в **********,
представлявани от управителя на ЕС „**********, да заплатят на В. П. Б., ЕГН **********,
с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 680 лв., разноски в
производството.
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в **********, представлявани от управителя на ЕС
„**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7