РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1478/6.8.2020г.
град
Пловдив, 06.08. 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 488 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.405 а, ал.7 във връзка с ал.2 от КТ.
Образувано е
по жалба на „Маркони Груп
Лес“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Вл.Д.,
против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
25.03.2019г., издадено от гл.инспектор инж.Г.и
инспектор И.в Д“Инспекция по труда Софийска област“.
Твърди се
незаконосъобразност на оспореното постановление с доводи, че неправилно в него
е прието съществуването на твърдяното трудово правоотношение между
жалбоподателя и Н.Д. без да са установени фактите по случая.
Сочи се
необоснованост на извода, че Д. предоставя работна сила при наличието на елементи
на трудово правоотношение каквито в настоящия случай не са налице като се сочи,
че процесния инцидент се е случил в почивен ден –
неделя, Д. е работил със собствени инструменти, облекло, превоз, липсват
уговорки за определяне работен режим, работно време, работно място, трудово
възнаграждение и прочие.
Иска се отмяна
на обжалваното постановление.
Претендират се
разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
За ответника
по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, се заема тезата за
неоснователност на жалбата.
ЗЛ, М.Н.Д., Г.Н.Д.
и Х.Н.Д., в качеството си на наследници на Н. Г.Д., конституирани по делото в
изпълнение задължителните указания на ВАС по
решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм.дело №
14008/2019 г. на ВАС, заемат становище за основателност на жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Производството
по делото се развива по повод решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм.дело № 14008/2019 г. на ВАС, с което е обезсилено
решение № 1813 от 03.10.2019 г., постановено по адм.дело
№ 1126 по описа на 2019 г. на Административен съд Пловдив и е върнато делото за
ново разглеждане от друг състав със задължителни указания да бъдат
конституирани като заинтересовани страни по делото наследниците на Н. Г.Д. – УНаследници на л.9 по делото.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 25.03.2019 г.,
издадено от гл.инспектор инж.Г.и инспектор И.в Д“Инспекция по труда Софийска
област“, за това, че по повод писмо рег. № 708/27.02.2019г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура-София, длъжностни лица при ответника, след извършен контрол по спазване на трудовото
законодателство на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда, е обявено съществуването на трудово
правоотношение между Н. Г.Д., ЕГН ********** и "Маркони
Груп Лес" ЕООД, гр. Пловдив, считано от 11.11.2018г.
Установено е,
че дружеството в качеството на работодател, през м. ноември 2018г. е
реализирало дейност по сеч в обект на контрол, посочен в Позволително за сеч №
0425198/01.04.2018г. в отдел № 749, подотдел „к“, имот с № 249001 в землището
на с.Антон, община Антон, Софийска област. На 11.11.2018г.
в посочения обект на контрол възникнал инцидент на работното място с лицето Н. Г.Д.,
ЕГН **********, който на същата дата е работил като секач на посочения обект.
Към момента на проверката се установява, че работодателят не е уредил като
трудови правоотношения отношенията по предоставянето на работна сила от Д. като
не е сключил трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. По дадени писмени
сведения са налични данни, че работниците секачи са започнали трудова дейност
от 04.04.2018 г., а на 11.11.2018
г. около 10,30 часа е станал инцидент при падане на дърво, при което е
пострадал Д., вследстиве на което е и починал.
В постановлението е прието, на база свидетелски
показания, че е налице предоставяне на работна сила, т.е. към 11.11.2018 г. е налице изпълнение на трудови задължения от
страна на работника, който е починал, на определено работно място, в рамките на
определено работно време докато е изпълнявал функция по сеч на дървесина, която
не може да се извършва самостоятелно. Счетено е, че извършваната от работодателя
дейност не може да има самостоятелен характер, а може да е само част от
предварително създадена организация по добива на дървесина, което налага
извода, че загиналото лице е престирало работна сила.
Съгласно чл. 405а, ал.1 от КТ, контролните органи на инспекцията
по труда могат да обявят с постановление съществуването на трудово
правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение
на чл. 1, ал.2 от КТ. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени
средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на
трудовото правоотношение. В чл. 405а, ал.2 от КТ изрично е предвидена възможността за издаването на
акт по чл. 405а, ал.1 от с.к. и при смърт на работника или служителя, настъпила
до установяване на нарушението по чл. 1, ал.2 от КТ. При тълкуването на тази правна норма се налага
извода, че материалната законосъобразност на оспорения акт изисква безспорно да
се установи съществуването на трудово правоотношение към момента на проверката,
респ. работникът трябва да изпълнява трудови задължения към определен
работодател на определено работно място и в определено работно време.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, визирани в нормата на
чл.405 а, ал.2 от КТ, тъй като съществуването на трудово правоотношение
между „Маркони Груп Лес“ЕООД,
ЕИК ***, в качеството му на работодател и Н.Д. като секач се установява
безспорно предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно
административната преписка, въз основа на която е издадено процесното
постановление и свидетелските показания. Видно от обжалваното постановление, в
момента на настъпване на злополуката, Н.Д. е предоставял работна сила като секач
за жалбоподателя на обект, посочен в Позволително за сеч № 0425198/01.04.2018г.
в отдел № 749, подотдел „к“, имот с № 249001 в землището на с.Антон, община
Антон, Софийска област. Въпросното обстоятелство се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на административното производство писмени доказателства,
част от приетата и по делото административна преписка, обективирани
в протоколи за разпит на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство,
както и от разпита на св.Г. и в хода на това съдебно производство. Преценявайки
в съвкупност данните от тези свидетелски показания съдът намира за безспорно
установено предвид обясненото от св.Д. и св.Г.Д. в досъдебното производство
(л.35 по адм.д. № 1126/2019 на АС – Пловдив), че Д. и
св.Г. са се занимавали с дърводобив като Д. имал резачка/моторен трион, а Г.
трактор и работели заедно като от седмица или десетина дни преди инцидента Д. е
ходел на работа на процесния участък заедно със св.Д..
Предвид специфичните характеристики на извършваната работа и необходимостта от
специални позволителни, които позволяват извършването на дърводобив, дотолкова
доколкото позволително за сеч в процесния участък е
дадено на жалбоподателя, съдът счита, че сечта е извършвана за него. Св.Д.
сочи, че Д. е отсякъл две маркирани дървета като при второто се е случил
фаталния инцидент. Този извод (за връзката между жалбоподателя и Д. по повод
предоставянето на работна сила) се потвърждава и от показанията на св.Г., който
изрично сочи, че работят заедно с Д., а процесният участък му
е показан за работа от Б. (Б. Иванов М., упълномощен представител на
жалбоподателя по данни от административната преписка). Макар и да твърди в хода
на това съдебно производство, че „никой не им е възлагал работа“, св.Г. изрично
сочи, че обекта за сеч му е показан от Б., „който се занимава с дърводобив, има
фирма за дърводобив, „Маркони“ се казваше“ и „той ми
показа този обект“. След разговора с Б., св.Г. изрично сочи, че е говорил и с Д.,
който е знаел този обект и „…като му обясних, той се сети…“. Преценявайки св.показания на св.Д. и св.Г., съотнесени към позволителното за сеч, издадено на
жалбоподателя, логическата връзка сочи на категоричен извод, че св.Д. е престирал работна сила именно за жалбоподателя. Съдът
приема за категорично установено това обстоятелство – връзката между жалбоподателя
и Д., именно предвид логическата последователност на събитията, изведена на
база гореобсъдените свидетелски показания, това, че Д.
е сякъл маркирани дървета в участък, посочен изрично от представител на
жалбоподателя и в чиято полза е позволителното за сеч. Съдът приема за
неоснователни доводите по жалбата в
обратен смисъл – видно и от показанията на самия Б. М. (л.32 по адм.д. № 1126/2019 на АС – Пловдив) „… в началото на м.ноември заведох Н. (Г.) … показах му мястото,
говорихме за цена …“ и на самия св.Г., следва
да се приеме, че от М. към Г., който пък работи заедно с Д., има възлагане на
работа на процесния обект. В горния смисъл са и
показанията на св.Д. и св.Г.Д. ( …баща ми работеше на обекта на инцидента
отскоро … не знам фирмата, на която е обекта е Пловдивска, но човека е от
гр.Пловдив и се казва Б. …“). Като безспорен аргумент в подкрепа на извода, че
е налице възлагане на работа от Б. М. към Г., съответно Д., е установеното по
категоричен начин посредством показанията на самия М. в хода на досъдебното
производство и на св.Г., че веднага след фаталния инцидент и след като е позвънил на тел.112
св.Г. е позвънил на Б. М. и го е уведомил
за инцидента. В случай, че липсват отношения помежду им касателно
възлагане на процесната работа на процесния
участък не би имало смисъл въобще Г. да звъни на Б. М. и да го уведомява, че е
станал фатален инцидент. Св.показания на останалите двама свидетели не се
отнасят и не касаят този основен спорен
момент дотолкова доколкото и св.Д. и св.Г. не свидетелстват за това кой е
възложил работата на Д.. Св.Д. е работил с него, вкл. и по време на инцидента,
но той сочи в разпита си в хода на това съдебно производство, че не знае кой им
е възложил работата. Свидетелства, че работят заедно с Д. и св.Г. без договор.
Св.Г. е работил за жалбоподателя, вече не работи за него и свидетелства
единствено касателно позволителното за сеч, че е
издадено на негово име като лицензиран лесовъд и че не е позволявал достъп на Д.
на процесния обект. В тази връзка съдът счита, че
представените писмени доказателства от РДГ – София (л.47 и сл.) като неотносими към предмета на спора не следва да бъдат
обсъждани, тъй като същите не изясняват факти по конкретиката
на спорния момент по делото касаещ предоставянето на
работна сила. Същите касаят проверка на контролните органи, свързана със
станалия фатален инцидент със смъртен случай в обект на контрол, посочен в
Позволително за сеч № 0425198/01.04.2018г. в отдел № 749, подотдел „к“, имот с
№ 249001 в землището на с.Антон, община Антон, Софийска област, но не се
отнасят до спорния момент по осъществяването или не на трудови функции от
страна на Д..
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не е
спорно, че Д. и Г. работят заедно в
екип (единия имал моторна резачка, а
другият трактор), а и това се установява по безспорен начин от всички
свидетелски показания.
В заключение, се налага категоричния правен извод на
база обсъдените по-горе доказателства, че изпълнението на трудови функции,
свързани с извършването на дейности по сеч, срещу определено възнаграждение
(видно от свидетелските показания на самия Б. М., че със св.Г. са говорили за
цена), на определено работно място (участъкът за сеч е показан от Б. М. на св.Г.,
който пък го посочва на Д.) представлява престиране
на работна сила.
Предвид посоченото, съдът намира, че в конкретния
случай са налице всички елементи на трудово правоотношение – има предоставяне
на работна сила, в условията на
продължителност (видно от св.показания на св.Гр.Д. и св.Д. („… около
седмица или десетина дни ходеше да сече
заедно с П. в този участък …“, съвпадащи времево с показанията на Б. М., че в
началото на ноември е говорил със св.Г. за работа в процесния
участък), на определено работно място (предвид спецификата на трудовите функции
- на определен и посочен изрично от работодателя участък с позволително за сеч
издадено към жалбоподателя), срещу определено заплащане (каза се и по-горе видно
от свидетелските показания на самия Б. М., че със св.Г. са говорили за цена).
Именно така изложените характеристики на трудовия
договор, съобразно представените по делото доказателства, налагат категоричния
извод за съда, че в случая Д. се е намирал в трудови правоотношения с
дружеството - жалбоподател. Императивната разпоредба на чл. 1, ал.2 от КТ, инкорпорирана в 405а ал.1 от КТ, предвижда, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което административният орган правилно
е приложил разпоредбата на чл. 405а ал.1 във вр. с
ал.2 от КТ, обявявайки съществуването на трудово правоотношение между
жалбоподателя и Д..
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника се
следват сторените по делото разноски, но тъй като такива за юрисконсултско
възнаграждение не са претендирани, съдът не ги и
присъжда.
Становището на процесуалния представител на ответната
страна в пледоарията му след дадения ход по същество на спора по разноските
представлява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Маркони Груп
Лес“ ЕООД, ЕИК ***, против Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 25.03.2019г.,
издадено от гл.инспектор инж.Г.и инспектор И.в Д“Инспекция по труда Софийска
област“.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд
в 14 - дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: