№
_________
гр.
Варна _____________2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 2204 на Административен съд – Варна
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1, вр.чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци
и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалбата
на П.Е.К., ЕГН: **********, против Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК /АУЗ/ № МД-АУ-327-1/28.04.2020г. на гл.инспектор по приходите при
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който са му установени задължения
за внасяне за данък върху превозните средства /ДПС/ за 2017г. по партида В****СК
в размер на 50,99лв. и лихви в размер на 14,80лв.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалвания АУЗ по съображения за неправилно приложение
на материалния закон. Твърди, че процесното превозно средство на 19.12.2016г. е
продадено на лицензирана фирма за унищожаване и разкомплектоване, за което е
издадено Удостоверение № 244/19.12.2016г. На същия ден е заплатен и дължимия до
момента ДПС, като неоснователно такъв е начислен до датата на служебното
прекратяване на регистрацията на 02.11.2017г., извършена вследствие влязло в
сила определение на Адм.съд – Варна по адм.д. № 2616/2017г. Твърди, че след
като на 19.12.2016г. превозното средство е прието за разкомплектоване, за което
е издадено съответно удостоверение, същото придобива статута на излязло от
употреба МПС по смисъла на чл.19, ал.1 от Наредбата за ИУМПС, а по смисъла на § 1, т.17 от ДР на Закона за управление на отпадъците, е
отпадък, дори да е останало с непрекратена регистрация. Фактически и юридически
вече не е налице регистрирано за движение МПС, каквото е условието по чл.52 ЗМДТ за дължимост на данъка. Излага доводи и за това, че удостоверението за
приемане на ИУМПС за разкомплектоване е и договор за продажбата му на
съответната фирма, на посочената цена, т.е. считано от 19.12.2016г. той вече не
е собственик на автомобила. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания
АУЗ.
Ответникът – директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, оспорва жалбата по съображения в
писмен отговор С.д. № 14676/24.11.2020г. Сочи, че регистрацията на автомобила е
прекратена в КАТ на 02.11.2017г., поради което неоснователно жалбоподателят
твърди, че не дължи ДПС за 2017г. Относно позоваването на издаденото
удостоверение за разкомплектоване сочи, че съгласно чл.18а, ал.1, т.3 от
Наредба № I-45
за движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, при прекратяване на регистрация по искане на собственика той
трябва да представи документ, че превозното средство е прието за
разкомплектоване. Издаденото удостоверение за разкомплектоване следва да бъде
представено в КАТ, който е единствения държавен орган, за който документа поражда
правни последици. Съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ, за превозните средства, на
които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца
на прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което до 30.11.2017г.
жалбоподателят е данъчно задължен. По изложените съображения моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№3658/15.08.2002г. жалбоподателят е декларирал придобиването на лек
автомобил с рег.№ В****СК, марка С., модел ZX А.,
еко двигател – без категория, Евро 1 и Евро 2, мощност 67,00 kw, година на производство 1993г. Въз
основа на подадената декларация автомобилът е заведен в регистрите на
Община-Варна с партиден номер В **** СК.
На 19.12.2016г.
посоченото превозно средство е предадено за разкомплектоване на „Екоинвест
Аврен“ ЕООД, за което на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за излезлите от
употреба моторни превозни средства е издадено Удостоверение № 244/19.12.2016г.
Съгласно справка от ПП
КАТ, регистрацията на автомобила е прекратена считано от 02.11.2017г.
Във връзка с издадено
съобщение за дължим размер на ДНИ, ТБО и ДПС за 2017г., жалбоподателят подал до
Община – Варна искане с рег. № РД-20007193ВН/21.04.2020г. за издаване на АУЗ по
отношение МПС рег. № В****СК.
На 28.04.2020г. е издаден
обжалвания АУЗ, с който е прието, че по посочената партида се дължи ДПС до
месеца, в който е прекратена регистрацията на автомобила – до м.11.2017г.
АУЗ е обжалван по
административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, който мълчаливо го е потвърдил.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресата на обжалвания АУЗ, след изчерпване на задължителното
административно обжалване и в частта, мълчаливо потвърдена от директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК,
поради което е ДОПУСТИМА.
Оспореният АУЗ е издаден
от компетентен орган – главен инспектор по приходите „ТД“, при Дирекция „Местни
данъци“ при Община – Варна, оправомощен на основание чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ с
функции на орган по приходите със Заповед № 4107/30.09.2019г. на кмета на
Община-Варна, при спазване на условията и процедурата по чл.107, ал.3 от ДОПК,
поради което не са налице основания, влечащи неговата нищожност.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между страните не е налице
спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателят като собственик е
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ за л.а рег. № В*** СК, че на
19.12.2016г. е предал същия за разкомплектоване, както и че регистрацията на
посочения автомобил е прекратена считано от 02.11.2017г.
Спорът между страните е
правен и е формиран по въпроса кое е релевантното условие за отпадане на
данъчното задължение по чл.52, ал.1 ЗМДТ – предаването на автомобила за разкомплектоване,
удостоверено по реда на чл.19 от НИУМПС или прекратяването на регистрацията по
реда на чл.18, т.1 от Наредба № I-45/24.03.2000г.?
Съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в редакцията към 2017г., за превозните средства, на които
е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни
превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за
предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на
регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за
разкомплектоване.
Цитираната разпоредба
установява основание за освобождаване от задължение за данък върху превозните
средства, което е формулирано ясно – прекратена регистрация на превозното
средство , без да се поставят изисквания към основанието, на което е извършено
прекратяването.
Видно от мотивите на ЗИД
на ЗМДТ, с който е изменена разпоредбата на чл.58, ал.4 ЗМДТ
- http://parliament.bg/bills/41/902-01-30.pdf,
законодателят е въвел изменението с цел „постигане
на по-справедливо облагане на данъчно задължените лица, а именно: по-голяма
справедливост в облагането на превозните средства, като е прецизирана
разпоредбата за данъка върху превозните средства, на които свидетелството за
регистрация е върнато в Министерството на вътрешните работи. Предвидено е да не
се дължи данък от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение.“
Едва с изменението на
закона в сила от 01.01.2018г., е въведена нова разпоредба, алинея 5 на чл.58 ЗМДТ,
която изрично уточнява, че „освобождаването“ от данък не се отнася за
превозните средства със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143,
ал.10 ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
както и поради несъответствие на регистрационните табели с изискванията на
българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.
При така действащата
нормативна уредба към 2017г., релевантното условие за отпадане на задължението
за заплащане на ДПС е прекратяване регистрацията на автомобила, а не неговото предаване
за разкомплектоване.
Съгласно чл.19, ал.4 от
НИУМПС, вр.чл.18а, ал.2, т.3 от I-45/24.03.2000г.
представянето на документ, удостоверяващ, че МПС е предадено за разкомплектоване
е само условие за прекратяване на регистрацията по искане на неговия собственик
и не води до отпадане на данъчното задължение.
Неоснователно жалбоподателят
твърди, че след предаване на МПС за разкомплектоване (19.12.2016г.) вече няма
качеството на собственик и данъчнозадължено лице по чл.53 ЗМДТ, т.к. издаденото
удостоверение е и договор за продажбата му на съответната фирма, с посочената
цена.
Предаването на
регистрирано МПС в център за разкомплектоване не е равносилно на договор за
продажба. По арг. от дефиницията по § 1, т.21 от ДР на
НИУМПС, разкомплектоването
на ИУМПС е дейност/услуга, която се извършва в лицензираните за това центрове, с
цел подготовка за оползотворяване на ИУМПС или на техни компоненти или
подготовка за обезвреждане на неподлежащите на повторна употреба и
оползотворяване компоненти и материали. Издаваното във връзка с тази дейност удостоверение
по чл.19 от НИУМПС не удостоверява прехвърляне правото на собственост, т.к. по отношение
продажбата на регистрирани автомобили разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗДвП
предвижда специална форма за действителност – писмен договор с нотариална
заверка на подписите. С предаването за разкомплектоване не се и погасява
правото на собственост върху превозното средство, т.к. по арг. от § 1, т.23 от ДР на НИУМПС правото на собственост се смята за упражнявано до
момента на прекратяване на регистрацията по смисъла на Наредба № I-45 от 2000г.
Неправилно жалбоподателят
се позовава и на дефиницията на § 1, т.17 от ДР на ЗУО като твърди, че след
като МПС е прието за разкомплектоване, е придобило статута на отпадък, за който
не се дължи данък по чл.53 ЗМДТ. В случая общата дефиниция за „отпадък“ по § 1,
т.17 от ДР на ЗУО е неприложима, т.к. специалната разпоредба на § 2, ал.1 от
ЗДвП предвижда, че само снетите от отчет
пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т.17 от ДР
на ЗУО.
С оглед изложеното
правилно с обжалвания АУЗ е прието, че за процесното МПС данъкът е дължим до
м.11.2017г. включително, т.к. регистрацията в КАТ е прекратена на 02.11.2017г.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на Определение № 2729/10.10.2017г. на Адм.съд –
Варна по адм.д. № 2616/2017г., с което е отменено уведомление от ОДМВР за
спиране на производство по прекратяване на регистрация, т.к. същото касае друго
МПС – рег.№ В **** ЕХ, както и друг правен спор – дали запор върху МПС е пречка
да се извърши прекратяване на регистрацията по искане на собственика, поради
което е неотносимо към случая. За останалите два автомобила В **** СХ и В ****
СК, за които жалбоподателят е твърдял, че също има спиране на административното
производство, с цитираното определение е прието, че не са представени никакви
доказателства, както за подадено заявление от страна на К. за прекратяване на
регистрацията им, така и за издаден какъвто и да било административен акт
свързан с подобни заявления, поради което съдът се е произнесъл само по жалбата
относно спиране на производството по прекратяване на регистрацията за л.а. В ****
ЕХ.
Неотносимо е и Решение №
МД-РШ-058/23.11.2017г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, т.к. същото касае други МПС, а и мотивите на решаващия орган по
тълкуването и приложението на материалния закон не обвързват съда.
При извършване на
служебната проверка по чл.160, ал.2, вр.чл.144 ДОПК, съдът намира, че правилно
е изчислен и размера на дължимия данък.
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция, за леки автомобили общинският съвет определя
размер на данъка с наредбата по чл.1, ал.2 съобразно мощността на двигателя,
коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство.
Процесният автомобил
марка С., модел ZX
А.,
е деклариран със следните данни: еко двигател – без категория, Евро 1 и Евро 2,
мощност 67,00 kw,
година на производство 1993г.
Съгласно чл.40, ал.1, т.3
от Наредба на ОбС Варна за определяне размера на местните данъци на територията
на Община-Варна, в редакцията към 2017г., размерът на ДПС е 1,28 х 67 kw = 85,76лв. Лекият автомобил е
произведен 1993г., поради коефициентът по чл.55, ал.1 от ЗМДТ е 1, или ДПС = 85,76 х 1 = 85,76лв.
При определяне размера на
данъка е съобразено облекчението по чл.59, ал.1 ЗМДТ, вр.чл.44, ал.1 от
Наредбата за ОбС - Варна, според което за превозните средства с мощност на
двигателя до 74 kw включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и
несъответстващи на екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро
6“ и „EEV“, данъкът ce заплаща с 30 на сто намаление. Така ДПС е изчислен както
следва:
85,76лв. - (85,76лв. х 30 % ) = 60,03лв.
за цялата 2017г. Тъй като регистрацията на автомобила е прекратена считано от
02.11.2017г., съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ данък се дължи само за периода
01.01.2017 - 30.11.2017г. или: 60,03 /
12 = 5,0025лв. на месец х 11 м. = 55,03лв.,
от които внесени 4,04лв., за довнасяне
50,99лв.
По така изложените
съображения настоящият състав преценява, че обжалвания АУЗ е издаден при
спазване на процесуалните правила и правилно тълкуване и приложение на
материалния закон, поради което жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер по чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно в размер на 300 /триста/ лева.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Е.К., ЕГН: **********, против Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗ/ № МД-АУ-327-1/28.04.2020г. на гл.инспектор по
приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който са му
установени задължения за внасяне за данък върху превозните средства /ДПС/ за
2017г. по партида В****СК в размер на 50,99лв. и лихви в размер на
14,80лв.
ОСЪЖДА П.Е.К.,
ЕГН: ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева.
Решението съгласно
чл.160, ал.6 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване!
Административен
съдия: