Решение по дело №6512/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 10.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6512 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №57574 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело №34251/2019г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в са отхвърлени предявените от В.Н.И. с ЕГН:********** и Н.Н.Т. с ЕГН:********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че В.Н.И. и Н.Н.Т. са собственици съответно на ¾ идеални части за В.И. и ¼ идеална част за Н.Т. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1382.2126.1.85 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, ж.к.„**********, с площ от 65,14 кв.м., при съседи- самостоятелни обекти с идентификатори:            на същия етаж- 68134.1382.2126.1.64 и 68134.1382.2126.1.86; под обекта- 68134.1382.2126.1.82; над обекта- 68134.1382.2126.1.88, заедно с припадащото му се избено помещение №12 и 0,584% идеални части от общите части на сградата, като неоснователни и недоказани.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищците В.Н.И. и Н.Н.Т.. Жалбоподателите поддържат, че находящият се в преписката при ответника оригинал на договора за покупко- продажба на процесния имот е подписан от директора на ГДИС, но не е подписан от купувачите и не е връчен. В същото време цената е изцяло заплатена, съставени са протоколи за избор на жилище и за въвод във владение, които са подписани от страните. Твърдят също така, че след като върху имота е вписана законна ипотека, следва да се приеме че в Банка ДСК е бил представен подписан от страните екземпляр на договора. Моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове- уважени. Претендират разноски.

Въззиваемият ответник С.О.не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С молба от 28.04.2021г. заявява, че оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения относно правилността му. Твърди, че не е завършен фактическия състав по сключването на договора, тъй като същият не е подписан от купувачите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху процесния имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1382.2126.1.85 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, ж.к.„**********, с площ от 65,14 кв.м., при съседи- самостоятелни обекти с идентификатори:            на същия етаж- 68134.1382.2126.1.64 и 68134.1382.2126.1.86; под обекта- 68134.1382.2126.1.82; над обекта- 68134.1382.2126.1.88, заедно с припадащото му се избено помещение №12 и 0,584% идеални части от общите части на сградата, на основание наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ(отм.) между ищцата В.Н.И. и М.И.Б.от една страна и от друга С.О..  

Ответникът е спорил предявения иск като неоснователен. Твърди, че договорът за покупко-продажба, от който ищците черпят правата си, не е породил вещно-прехвърлителен ефект, тъй като не е подписан от ищцата В.Н.И. и наследодателя на ищците М.И.Б..

По делото са представени протоколи за избор на жилище и за въвод във владение от 18.10.1976г., с които М.Б.и В. Б. са определени за купувачи на процесния имот и въведени във владение.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 02.08.2012г. М.Б.е починала на 22.01.1989г. и е оставила за свои законни наследници ищците по делото.

Представени са по делото три вноски бележки на името на М.Б.и В.И. за внесени суми в ДСК, с основание „погасяване на заем".

Представен е и процесният договор за покупко- продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ(отм.) за процесния имот, неподписан от купувачите.

В производството пред въззивната инстанция е представена молба за вписване на законна ипотека, от която се установява, че на 27.04.1982г. върху имота е вписана законна ипотека в полза на ДСК- София за обезпечаване задължението на купувачите М.Б.и В. Б. да заплатят остатъка от продажната цена на процесния имот в размер на 3000 лева.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. се установява, че познавала М.Б.и знаела за закупуването на процесния имот. М.Б.имала продължители здравословни проблеми, претърпяла няколко операции и през 1986г. била променена.

От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Н. Т. се установява, че същата познава семейството на В. Б. и майка и М.Б.като съседи в процесния имот от закупуването му от ищците. През април 1982 година закарала М.Б.с колата си до ДСК да подаде документи за имота и видяла сред тях подписан договор за покупко- продажба в оригинал.

Не се спори между страните, че купувачите са надлежно определени за такива относно процесния имот, въведени са във владение и са заплатили изцяло цената за процесното жилище, както и че е изготвен договор за покупко- продажба на имота, който е подписан от страна на продавача.

Действително покупко- продажбата в случая е по реда на чл.117 от ЗТСУ(отм.) и се изисква форма за действителност- писмен договор. Такъв договор се установи да е съставен и подписан от страна на продавача от директора на ГДИС. Безспорно е налице и съгласие на купувачите за сключването на договора- подписани са протоколите за определяне на купувач и въвод във владение и е заплатена продажната цена. Съгласно чл.14 от ЗЗД договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя и в случая безспорно приемането е достигнало до ответника С.О..  В разпоредбата на чл.18 от ЗС се установява, че договорите с които се извършва придобиване и разпореждане с имоти - частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота, а нотариална форма не е необходима. В случая всички тези предпоставки са налице. Няма основания да се счита, че фактическият състав не е завършен, тъй като са установени насрещните волеизявления на страните и наличието на писмен договор, който е вписан, вписана е законна ипотека и цената е заплатена.

С оглед на изложеното съдът намира, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание и при посочените в исковата молба квоти.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна, първоинстанционното решение- отменено като неправилно, а вместо това постановено друго решение, с което искът се уважава.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите- ищци имат право на разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1689,14 лева за държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №57574 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело №34251/2019г. по описа на СРС, ГО, 35 с-в са отхвърлени предявените от В.Н.И. с ЕГН:********** и Н.Н.Т. с ЕГН:********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.О.с адрес гр.София, ул.“*********, на основание чл.124 ГПК, че В.Н.И. с ЕГН:********** и Н.Н.Т. с ЕГН:********** са собственици съответно на ¾ (три четвърти) идеални части за В.Н.И. и ¼ (една четвърт) идеална част за Н.Н.Т., от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1382.2126.1.85 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.София, ж.к.„**********, с площ от 65,14 кв.м., при съседи- самостоятелни обекти с идентификатори:     на същия етаж- 68134.1382.2126.1.64 и 68134.1382.2126.1.86; под обекта- 68134.1382.2126.1.82; над обекта- 68134.1382.2126.1.88, заедно с припадащото му се избено помещение №12 и 0,584% идеални части от общите части на сградата.

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.“*********, на основание чл.78 ГПК да заплати на В.Н.И. с ЕГН:********** и Н.Н.Т. с ЕГН:********** сумата от общо 1689,14 лева (хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и 14 стотинки)- разноски за двете съдебни инстонции.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/