РЕШЕНИЕ
гр.Берковица 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 31.10.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД №186 по описа
за 2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе
взе предвид следното :
С наказателно постановление № 19-0243-000438 от 19.04.2019
година на Началник на РУ Берковица,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на Л.И.А.
*** и с ЕГН ********** на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП .
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят Л.И.А. , който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено,
поради допуснати съществени нарушения. Изтъква, че не е била установена
скоростта му на движение, за да се приеме, че същата е несъобразена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и
изразява допълнително становище по жалбата като твърди,че не е извършил
нарушението ,за което е наказан.
Ответникът – РУ – гр.Берковица, редовно призован – не
изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката
моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
От събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на свидетелите П.Д. и Т.Г., съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.04.2019 година свидетелят П.Д. в присъствието на
свидетеля Т.Г. съставил Акт с № 198015
за установяване на административно нарушение против Л.И.А. *** и с ЕГН ********** за това, че на 07.04.2019
година, около 18:30 часа на път 2-81 ,км. 87+423 при разклона за с.Замфирово и
с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица управлява личния си лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег.№ М3631ВК с несъобразена спрямо профила на пътя –хоризонтален
участък с наклон при спускане скорост,не преценява разстоянието и не е в
състояние да спре пред предвидимо препятствие с навлезлият в неговата пътна
лента лек автомобил марка „Нисан Терано” и се блъска в него с предните части на
автомобила и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила . Нарушителят не е написал възражения по акта,
но е дал писмени обяснения във връзка с възникналото ПТП. Въз основа на така
съставения акт е издадено обжалваното НП.
Съдът намира за основателно възражението за
недоказаност на НП. Прието е, че нарушението се е изразило в движение с
несъобразена скорост спрямо профила на пътя . Според актосъставителя „всяка
една скорост, която не позволява да се избегне дадена ситуация, се води
несъобразена“. В същото време разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП гласи,
че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ В случая не
може да се приеме, че предприетата от движещия се пред А. автомобил неправилна
маневра е предвидимо препятствие. Съдът намира, че предприетото пресичане на
главния път и навлизане пътната лента за движение на жалбоподателя от движещия се пред жалбоподателя автомобил
по-скоро представлява опасност за движението и поведението на жалбоподателя
може да се квалифицира като нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, каквато
квалификация в случая липсва.
С оглед императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник
на РУ гр.Берковица, надлежно упълномощен
.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания
на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на
административното наказание.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от
доказателствена основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за
станалото ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2
от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на факта, че
нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на
движението не се е съобразил с профила на пътя –хоризонтален участък с наклон
при спускане скорост . Изискването за
съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи възможността на водача да спре
пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност
за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да
спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната
пътно-транспортна обстановка. От възприетата по–горе фактическа обстановка по
делото, между впрочем залегнала и в обстоятелствената част на двата
административни акта се установява, че катастрофирането на водача е в резултат
на внезапно преминаване на друг
автомобил в лентата за движение на жалбоподателя. Квалифицирането на процесното деяние с
цитираната обща норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП изисква освен твърдението за
несъобразена скорост, констатиращият орган да е установил величината й, както и
да е възвел констатации за състоянието на пътя и пътните условия, за всички
характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил,
именно с оглед провеждане на пълно и всестранно доказване на твърдението за несъобразена
скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни
изводи, а предмет на изясняване и доказване.
Съдът счита, че
от показанията на свидетеля не може да се докаже нарушението. Той не е
присъствал на инцидента, а е отишъл на място след това, поради което няма преки
впечатления. Не се установи от показанията му точната
скорост, с която се е движил автомобилът на жалбоподателя, за да се направи
преценка дали същата е била съобразена с конкретните условия или не.
Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се
определя субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В процесния случай
наказващият орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите
средства и способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена с
конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово виновно
поведение е настъпило и ПТП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0243-000438 от 19.04.2019 година на Началник на РУ Берковица, упълномощен със
заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР,с което на Л.И.А. *** и с ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Монтана по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :