РЕШЕНИЕ
№ 3756
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110213297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. Д. Д., с ЕГН: **********
с адрес: ххх, чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 25 – 4332 – 018334, издадено на 23.07.2025г. от Началник
група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция” СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за
извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и липса на съставомерност на изпълнителното
деяние, предвид наличието на постановено прекратяване на наказателното
производство от СРП. Алтернативно предлага изменение на размера на
наказанието глоба. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д., редовно призована, не се
явява. Представлява се от преупълномощен защитник, който поддържа
жалбата и предлага на съда да я уважи като отмени наказателното
постановление. Излага подробни съображения в тази насока. Претендира
разноски.
1
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция” СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като се запозна с материалите по административната
преписка и писмените доксазателства по делото, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 22.10.2022г. в град София, по ул.,,Илия Гергов“ с посока на движение
от ул.,,Обряне“ към ул.,,Обелски път“ жалбоподателката Д. Д. е управлявала
моторно превозно средство – лек автомобил ххх. Около 11:00ч. била спряна за
проверка от полицейски служители при 09 РУ – СДВР. В хода на извършените
действия било констатирано, че водачът не разполага със СУМПС. След
направена проверка било установено, че жалбоподателката е била с отнето
СУМПС по силата на наложената и принудителна административна мярка със
Заповед № 2986/22 – 4332 – 004256/ 18.08. 2022г. за прилагане на
принудителна административно мярка по чл.171, т.1, б.,,Б“ от ЗДвП. По
случая било образувано наказателно производство за извършено престъпление
по чл.343в, ал.3 от НК, което било прекратено с постановление на прокурор
при СРП от 11.07.2025г. поради декриминализиране на състава въз основан на
Решение № 7 от 12.06.2025г. по к.д. № 26/2024г. на Конституционния съд на
Република България. Въз основа на постановлението на прокурора било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания акт контролиращата съдебна инстанция констатира, че
2
наказателното постановление отговаря на изискванията по чл.57, ал.1 от
ЗАНН и е издадено в рамките на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на тези факти съдът стига до извода, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, че са налице обстоятелства, ангажиращи
отговорността на жалбоподателя и липсват такива, които да я изключват. По
съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал
извод, че извършеното от Д. Д. нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява
МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай за да приложат ПАМ, органите на реда са
приели, че водачът не притежава СУМПС – неправоспособен водач, т.е. с
отнето СУМПС. За реализиране отговорността по чл. 150а, ал. 1, предл. второ
ЗДвП е достатъчно да бъде констатиран фактът на управляване МПС, след
като водачът е бил лишен от това право по съдебен или по административен
ред. Този факт не е оборен от страна на Д.. Ето защо макар и
декриминализирано, извършеното деяние съставлява административно
нарушение, което подлежи на санкциониране.
По отношение на вида и размера на наказанието видно от
3
фактическите параметри на наказателното постановление е, че
изпълнителното деяние е било извършено на 22.10.2022г. Към момента на
разглеждане на настоящото административно наказателно производство е
настъпила промяна в санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
която е предвиждала за извършеното административно нарушение, наказание
глоба от 100 до 300 лева. Редакцията в момента на издаване на обжалвания акт
предвижда наказание глоба 300 лева. Тъй като разпоредбата на чл.3, ал.2 от
ЗАНН предвижда приложение на по – благоприятен закон за дееца в случай на
настъпване на промяна в нормативната уреда до влизане в сила на
наказателното постановление, съдът следва да съобрази това обстоятелство
като измени размера на наложеното наказание глоба от 300 лева на 100 лева.
Предвид изминалия период от време и забавата на провеждането на
цялостното производство, които се приемат в съдебната практика като
смекчаващи отговорността обстоятелства е налице основание за отмерване на
минималното по размер наказание. В случая няма отегчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи потвърждаване на максимално по размер на
наказание. В изменения му вид то би постигнало в най – пълна степен целите
по чл.12 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения. В наказателното постановление е посочен коректно
пътния участък, по който се е движела жалбоподателката, което е отразено и в
постановлението на прокурора, с което наказателното производство е било
прекратено и въз основа на което е издадено наказателното постановление.
Посочено е и основанието, въз основа на което същото е било издадено, а
именно постановлението на прокурора.
Спазени са давностните срокове, тъй като обжалваният акт е
постановен без да има издаден АУАН и след влизане в сила на прокурорския
по прекратяване на наказателното производство, от който момент започва да
тече и срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Поради изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде изменено като бъде
приложен закон за по –леко наказуемо нарушение без изменение на
обстоятелствената част на нарушението.
С оглед изхода на делото жалбоподателката Д. Д. Д. следва да бъде
4
осъдена да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски за
упълномощен юрисконсулт в размер на 80.00 лева, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 018334, издадено
на 23.07.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция” СДВР, с
което на Д. Д. Д., с ЕГН: ********** с адрес: ххх, е наложено наказание глоба
като намалява размера от 300 (триста) лева на 100 (сто) лева за извършено
административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Д. Д. Д., с ЕГН:
********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски за упълномощен юрисконсулт в размер на 80.00 лева, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5