№ 393
гр. Велико Търново, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20234110103454 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Т. срещу Р.с. - Г. О., с
която се претендира осъждането на ответника за сумата от 6 000.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди поради разглеждане и решаване извън
разумния срок на гр. д. № ****/2023 г. на Р.с. - Г. О., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че по негова искова молба в Р.с. - Г. О. е било висящо гр. д. №
****/2023 г., по което не е проведено нито едно открито заседание. Заявява, че в
резултат от продължителността на производството по делото е претърпял и
продължава да търпи душевни болки, страдания и дискомфорт.
Ответникът оспорва допустимостта, редовността и основателността на
претенцията, излагайки конкретни аргументи в тази насока.
В проведеното открито заседание страните не изпращат представители и не
заемат допълнителни становища.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново изразява
становище за неоснователност на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните
и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 4, вр. чл. 2б от ЗОДОВ.
За основателността на иска ищецът следваше да установи, че е понесъл
твърдените от него неимуществени вреди, а именно – да установи поведение на
ответника, което е довело до продължителност на производството по гр. д. №
****/2023 г. на Р.с. - Г. О., надхвърляща рамките на обичайно необходимото и
1
представляващо нарушение на правилото на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС,
причиняването на претендираните неимуществени вреди и техния размер, както и
наличието на причинна връзка между претърпените вреди и поведението на
ответника.
Искът не е недопустим, доколкото хипотезата на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗСВ има
предвид приключили граждански производства въобще, а не такива приключили
пред съответния съд. В тази връзка, обстоятелството, че производството е
приключило пред Р.с. - Г. О. не означава, че е приключило производството по
самото гражданско дело, което е било изпратено за разглеждане на друг съд и
чието разглеждане не е приключило към момента на подаване на исковата молба
по настоящото дело.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
В случая от представения на електронен носител препис от гр. д. № ****/2023
г. на Р.с. - Г. О. се установява, че същото е образувано на 4.8.2023 г., след като с
определение по в.ч.гр.д. № 564/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново
делото е изпратено за разглеждане, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК. С определения,
постановени в периода от 4.8.2023 г. до 1.9.2023 г., всички съдии от състава на Р.с.
- Г. О. са се отвели от разглеждане на делото, като други действия по него не са
извършвани. Посоченият период от по-малко от един месец, и то по време на
съдебната ваканция, когато голяма част от магистратите ползват годишния си
отпуск, в никакъв случай не може да се определи като неразумен, още по-малко да
доведе до сочените от ищеца неимуществени вреди, за които, междувпрочем,
последният не ангажира каквито и да било доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т., ЕГН ********** за осъждането на Р.с. - Г. О. за
сумата от 6 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди поради
разглеждане и решаване извън разумния срок на гр. д. № ****/2023 г. на Р.с. - Г.
О., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2