№ 160
гр. П., 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря В. Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101604 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Е.-П. П.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. „В.
В.“ № 258, В. Т. Г, ЕИК ***, твърди, че в периода 30.03.2022 г. – 27.04.2022 г. се е
намирал в облигационно правоотношение с ответницата и с лицето С. Г. С., по силата
на което е доставил (продал) на последните двама електрическа енергия за
електроснабден имот, находящ се в гр. В., кв. „В. В.“ № 408, 6, ап. 4, с абонатен номер
**********. Изтъква, че общата стойност на доставената ел. енергия възлиза на 366,36
лв., по повод на което са били издадени 2 броя фактури (с № **********/30.03.2022 г.
и с № **********/27.04.2022 г.). Заявява, че поради неплащане на задълженията по
фактурите в срок се дължи и мораторна лихва върху главницата, възлизаща на 35,78
лв., с общ период на забавата 21.04.2022 г. – 07.04.2023 г. Пояснява, че ответницата
дължи заплащането на половината от тези вземания. Посочва, че те попадат в обхвата
на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 553/27.07.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1005/23 г. на
Районен съд – гр. П., която е била връчена на ответницата по чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова
иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което дължимостта им да
бъде призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 18.04.2023
г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – В. Г. С.а (Т.) , с настоящ адрес в гр. П., ул. „Кап. Н. П.“ № 13, ет.
1
1, ап. 2, ЕГН **********, не е взела становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същата е била и редовно призована за проведеното открито
заседание. Въпреки това, тя не е представила отговор на исковата молба, не е взела
участие в откритото заседание, не е изразила становище и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била
предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
2
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищеца,
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 37,50 лв. – за заповедната процедура, определени на базата на заплатената
държавна такса (25 лв.) и на юрисконсултско възнаграждение (50 лв.), и
- 175 лв. – за исковия процес, формирани от внесената държавна такса (75
лв.) и на юрисконсултско възнаграждение (100 лв.), определено от съда, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. Г. С.а (Т.) , с
настоящ адрес в гр. П., ул. „Кап. Н. П.“ № 13, ет. 1, ап. 2, ЕГН **********, дължи на
„Е.-П. П.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. „В. В.“ № 258, В. Т. Г,
ЕИК ***, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 553/27.07.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1005/23 г. на
Районен съд – гр. П., а именно:
- 183,18 лв. – главница, представляваща цена за доставена (продадена)
електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. В., кв. „В. В.“, № 408,
6, ап. 4, с абонатен номер **********, дължима за периода 30.03.2022 г. – 27.04.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2023 г., до погасяването, и
- 17,89 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница, начислена за
периода 21.04.2022 г. – 07.04.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. С.а (Т.) , с настоящ адрес в гр.
П., ул. „Кап. Н. П.“ № 13, ет. 1, ап. 2, ЕГН **********, да заплати на „Е.-П. П.” АД,
със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. „В. В.“ № 258, В. Т. Г, ЕИК ***,
съдебни разноски, както следва:
- 37,50 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1005/23 г. на Районен съд – гр. П.), и
3
- 175 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 1604/23 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4