Протокол по дело №371/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 396
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20223330200371
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 396
гр. Разград, 24.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно
наказателно дело № 20223330200371 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Производство по реда на чл. 223 от НПК.
В залата се явяват мл. следовател Христина Х., свидетеля Д. Д. Р.,
чийто разпит пред съдия се иска.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по реда на чл.223 НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за разпит пред съдия на свидетеля Д.
Д. Р. по ДП № 1873-Зм-234/2022 г. по описа на РУ - Разград.
СНЕ се самоличността на свидетеля.
Д. Д. Р., ЕГН **********, родена ***** г. в гр. Разград, постоянен
адрес в гр. Разград, местност „*****, български гражданин, безработна, със
основно образование, осъждана, тел. *****.
СЪДЪТ разясни на свидетелят правата й по НПК и го предупреди за
наказателната отговорност по чл.290, ал.1 НК.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответният орган, когато бъда призован; да
изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на поставените ми въпроси, както и да остана
на разположение на органа, който ме е призовал, докато това е необходимо. Предупреден съм за
отговорността, която нося при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина,
както и при разгласяване на материалите по производството без разрешение на прокурора- чл. 120
и чл. 198 от НПК; чл. 290, ал. 1 и чл. 360 от НК.
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам показания по въпроси,
отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление мен, мои възходящи ,
низходящи, братя, сестри или съпруг или лице с което се намирам във фактическо съжителство –
чл. 121 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам във фактическо съжителство с обвиняемия,
съгласно чл.119 от НПК
Разяснени са ми правата,които имам, а именно: да си служа с бележки за цифри, дати и
други, които се намират у мен и се отнасят до моите показания; да получа възнаграждение за
загубения работен ден и да ми бъдат заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна
на актовете; които накърняват моите права и законни интереси – чл.122 ал.1 от НПК.
Уведомен съм ,че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора на
поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и съгласно чл.122 ал.2 от НПК
разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.
Уведомен съм за правата, които имам в наказателното производство: да бъда
уведомен незабавно за образуването на досъдебното производство, ако съм посочил адрес за
призоваване в страната (чл. 75, ал.2 от НПК); да получа защита за сигурността ми и тази на
1
близките ми; да бъда информиран за хода на наказателното производство, ако изрично съм
поискал това и съм посочил адрес за призоваване в страната; да участвам в производството
съгласно установеното в НПК; да правя искания, бележки и възражения; да обжалвам
актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да имам
повереник, както и да участвам, като частен обвинител и граждански ищец в съдебното
производство.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Д. Р.: Живея в гр. Разград, местност ***** с чичо ми
Р., с двете ми деца Н. и Т., с приятелят ми Г. Г. Й. и бащата на Г.. Нямам
сключен граждански брак с Г.. Живея с него от м. 02.2019 г. Нямаме общи
деца. Отношението на Г. към мен и деца е добро, когато не пие алкохол.
Караме се с Г., когато пие най-вече. До преди месец пиеше всяка вечер
алкохол. Предимно бира пие, всяка вечер. По около един до пет литра бира
пие. Има много лошо пиянство, започва да се дразни с мен, повишава тон на
децата и мен. Той ме обижда с думите – Курва, боклук, псува ме на майка
най-често, да ти еба майката, или самата мен псува. На 09.04.2022 г. през
деня Г. беше употребил около литър бира. Бяхме се счепкали за нещо дребно.
Аз и децата излязохме в парка. Това става след обяд, около 3,00 – 4,00 ч.
Прибрахме се към 19 ч. Видях, че е пил водка. С баща си бяха седнали на
беседката, и двамата пиеха. Г. беше по-пиян. След това отидох при него и го
питах защо прави така, при условие, че се върна скоро от Австрия и харчи
готовите пари, които е изкарал за алкохол, а не да си плати осигуровките и да
си вземе инсулина, защото е диабетик. Децата бяха при мен тогава. Г. каза –
Парите са си мои, и ти нямаш право да се месиш аз, какво купувам. Аз му
отговорих – Ти ми забиваш по този начин нож в гърба, и не ми позволяваш да
имам собствено мнение. След това започна да псува – Ти нямаш право да ми
се месиш, махай се от главата ми, курва с курва. Аз се качих горе. Той обърна
цялата маса на обратно, хвърли шишето с водката на земята, започна да удря
столовете в земята. Счупи си телефона. Аз излязох навън да видя, какво
става. На това нещо свидетели станаха чичо ми и баща му. Баща му беше
пил, но не беше пиян. Питах го - Защо счупи телефона? Той ми каза - Ти го
счупи, не го счупих аз. Аз се качих пак горе с децата, събрах си малък куфар с
дрехи на децата и мои дрехи. Много пъти ме е гонил от вилата, като ми е
казвал – Махай се от моята къща, ти няма да живееш с мен, курвата си остава
курва. Нея вечер не ми каза нищо, аз реших, че като е пиян и ще стане по-
лошо. Тръгнах с куфара и децата да излизаме. Когато излязохме, той ме
настигна пред вилата на черен път и започна да ме удря, да ме дърпа, да
дърпа куфара. Беше агресивен в този момент, искаше да нямам нищо в
ръцете си, за да може да ме удари. Децата в този момент бяха при мен. Първо
ме хвана за косата, удари ми няколко шамара, докато не падна на земята. Два-
три пъти ме удари по лицето с шамари, скубеше ми косата, и аз паднах на
земята. Той се качи отгоре ми за да не мога да стана и започна да ме удря с
юмруци по главата, по тялото, където намери место. Мен ме болеше. Аз го
ухапах тогава, за да мога да стана. Когато станах, тръгнах надолу. Децата го
дърпаха да се махне от мен, те викаха – Батко пусни мама. Когато станах от
земята тръгнах по пътеката надолу, той хвана Т. за да не тръгна никъде. Аз се
върнах, взех малкия от него. Тръгнах пак надолу. Аз изпратих в този момент
Николета, да извика чичо ми Р.. През това време Г. ме събори втори път на
земята. Тогава ме ритна и пак седна отгоре ми и ми дърпаше косата. Чичо ми
дойде и го дръпна от мен. Започна да го обижда – Педерас, боклук, остави ме,
ще ви убия. Да се махна от къщата ми. Скараха се с чичо ми, не видях дали се
сбиха. Вземах децата и избягах надолу по другата пътека, която излиза до
2
болницата. След това чичо ми каза, че е успял да излезе на главния път и там
са се скарали. Чичо ми, тогава е успял да извика полицията. Г. се е прибрал
през това време. Аз се обадих през това време на моя приятел И., който е
живее в с. Стражец, но в момента е в чужбина. Обадих му се да дойде да
вземе децата, понеже са наплашени. Това става около 20 ч., но не знам с
точност. Аз след това звъннах на тел. 112, за да проверя дали сигнала на чичо
ми е приет и дали да чакаме полиция. Чакахме около 5-10 м. и патрулката
дойде. След което извикаха и втора патрулка. Дойде И. и децата с чичо ми се
качиха при него в буса. Аз се качих в патрулката, отидохме пред вилата на Г..
Полицаите пускаха светлини, подаваха сигнали, но Г. не излезе, вратите бяха
заключени. След което аз и полицаите отидохме в болницата, за да си
изкарам медицинско. В болницата ме прегледаха, имах няколко цицини на
главата, измериха ми кръвното понеже съм с ниско, в него момент се беше
повишило. Ребрата ме боляха и главата. От самите удари ме боляха ребрата,
малко по-трудно си поемах въздух и ме пробождаше болка. Мисля, че
синини нямах по лицето, но по ръцете, където ме е дърпал. В болницата ме
прегледаха и ме пуснаха. Имам медицинско, но в момента не е в мен. След
болницата отидох в РУ да подам жалба. След като подадох жалба И. с децата
ме чакаше. Чичо ми отиде да даде обяснения. След което си тръгнахме и нея
вечер нощувахме в с. Стражец у И.. На следващия ден Г., като изтрезня ми се
обади. Поиска да оттегля жалбата. Казах му, че няма да го направя и не го
направих. Защото в предишни случаи съм оттегляла жалбите. Мисля, че
около 2-3 пъти съм търсила съдействие от полицията за да ми укажат помощ
спрямо извършени действия от Г. върху мен. Г. не закача децата ми, държи се
добре с тях. Точни периоди не мога да посоча, кога съм търсила съдействие
от полицията. На мен Г. нееднократно ми се е случвало да ме гони, и да сме
се разделяли за по няколко дни. Първо казах на Г., че ще оттегля жалбата, но
аз знаех, че няма да я оттегля. След 09.04.2022 г. не мога да посоча след колко
дни аз се върнах на вилата при Г. заедно с децата. Г. се извинява, че няма да
прави повече така, ще спре да пие. Реших да се върна и да му дам отново
шанс. По принцип обичам Г.. Когато има възможност Г. ни глези, грижи се за
нас, с подаръци. Зависима съм от Г. за жилище, защото аз ако не съм там,
нямам къде да отида. Няма къде да отида, майка ми не иска да живея при нея.
И при баща ми не мога да остана. Нямам финансова зависимост от Г., в
момента съм безработна и той е безработен, но се издържаме с трудовото
възнаграждение на чичо ми Р.. Както и от парични средства изпратени от
майката на Г.. Само за жилището се чувствам зависима от Г.. Психическо и
физическо насилие упражнява Г. спрямо мен, но не и сексуално. Физическо
защото има физическо насилие спрямо мен нееднократно. Психическия ме
натоварва с променливите си настроения, че няма пари, че няма цигари.
Когато Г. е напрегнат, напряга и мен. Спрямо децата няма никакво насилие.
Когато аз не съм в къщи Г. гледа децата. Донякъде ме е страх от Г., защото
си е посягал на себе си с нож, има склонност към самонараняване и го е
правил пред мен и децата. За мен не ме е страх, страх ме е за него, защото
близките му ще упрекнат мен. Не искам да живея с Г., но едно ме спира, че
няма къде да отида. Не искам и децата ми да живеят с Г..
МЛ. СЛЕДОВАТЕЛ Х.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,00 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни
екземпляра.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4