ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15620
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110151377 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. от
09,50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи в едноседмичен срок
Договор за кредит с номер MAX_****** в случай че такъв се намира у него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
изготви справка, т.к. разпоредбата на чл. 190 ГПК не предвижда правомощие на съда да
задължава страните да изготвят нарочни документи.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е по искова молба от В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, с
ЛК ****, на 23.08.2023г. от МВР-София чрез адвокат П. С. П. – САК срещу „*****“ ООД с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителите Б.
К. Б. и С. И. Г.П., с която са предявени:
искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД вр чл. 146,ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на Договор за кредит с номер MAX_**** поради
противоречие със закона и добрите нрави и поради заобикаляне на закона;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сума в размер на 50 лв.,
предявен като частичен иск от вземане в пълен размер 1751,98 лв., представляваща
общ сбор на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.08.2024 г. до
окончателно заплащане.
При уважаване на осъдителния иск посочва начин на ***плащане – по специална
банкова сметка при "О***" АД IBAN: ***** Титуляр: адв. П. С. П..
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит
1
с номер MAX_***** за сумата 1300 лв., връщането на която е уговорено да бъде изпълнено
на 16 вноски при лихвения процент – 40.73% и размер на годишния процент на разходите
(ГПР) – 43.70 %. Посочва, че с чл. 9, ал. 1 от Договора е предвидено заплащането на такса за
бързо разглеждане в размер на 718.08 лв, а с чл. 9, ал. 2 - на такса за „динамично плащане“ в
размер на 1077.12 лв., като двете такси са разсрочени към всяка от погасителните вноски по
кредита. Твърди, че е заплатил на ответника сума в общ размер 3051.98 лв.
Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на
чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12 и в него липсват
волеизявленията на страните, като не отговаря и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
ЗПК. Поддържа, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по
смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК и не е подписан.
Поддържа противоречие на договора с разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от
ЗПК., като претендира нищожност на клаузите за „такса за бързо разглеждане“ и „такса за
динамично плащане“ на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, т.к. имат за цел да заобиколят
ограничението на чл. 10а ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че реалният
размер на ГПР е многократно надвишаващ законоустановения максимум. Поддържа, че
клаузите са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на
„добрите нрави“, т.к. водят до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договореното съглашение и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на собствена облага на кредитора. Посочва, че уговорената стойност на двете
такси се съизмерва с чистата стойност на отпуснатия заем и надвишава многократно
уговорената по договора договорна лихва.
Поддържа, че договорът е нищожен и тъй като клаузата за заплащане на договорна
лихва накърнява „добрите нрави“, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва.
Поддържа, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор.
Поддържа и че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 19 ЗПК, т.к.
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно
са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията,
които са използвани при изчисляването. Сочи, че не става ясно какво представлява
разликата между уговорения лихвен процент в размер на 40.73 % и ГПР в размер на 43.70
%. Поддържа, че ответникът в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включил таксата за
експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР, с включване на които
действителният ГПР би възлизал на повече от 200%.
Поддържа, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече
цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Поддържа, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и 2 от договора нарушават изискванията на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП и излага съображенията си за това.
Счита договорът за нищожен на основание чл. 22 ЗПК и поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК за предоставяне на информация.
Под условие, че договорът бъде приет за валиден, възразява че клаузите са нищожни
поради нарушаване на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради нарушаване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне
на закона, респективно поради неравноправност на основание чл. 146 ЗПК.
Претендира, че на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК дължи само чистата
стойност на кредита, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД претендира да
има вземане в пълен размер 1751.98 лв., която сума съставлява разликата между заплатената
по договора сума, възлизаща на 3051.98 лв. и усвоената главница от 1300 лв.
2
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че оспорените
клаузи накърняват добрите нрави, както и че чрез последните се заобикаля законът. Сочи, че
в договора е посочен правилно приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен
спрямо посочената в закона методика. Поддържа, че стойността на допълнителните услуги
не следва да се включва в размера на ГПР. Сочи, че клаузите за предоставяне на
допълнителни услуги са индивидуално уговорени, като последните не са предпоставка за
отпускане на кредита. Поддържа, че договорът е изписан на шрифт с размер 12 пункта, като
ищецът го е подписал с обикновен електронен подпис посредством уникален 6-цифрен код.
Сумата по кредита ищецът е получил по предоставена от него банкова сметка, а
задълженията са изпълнявани по погасителния план, заложен в договора. Посочва, че
лихвеният процент е фиксиран и методика за изчисляване на референтен лихвен процент не
е необходима съгласно чл. 11 ал. 1, т. 9 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Претендира при присъждане на адвокатско възнаграждение същото да е в
минимален размер.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата
молба съдържание и наличие на сочените противоречия със закона и добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, респ. че оспорените клаузи са валидни и са договорени индивидуално.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е да докаже че е заплатил процесната сума в полза на ответника, а в тежест на
ответника е да докаже, че е налице валидно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 3051,98 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4