Р Е Ш Е Н И Е
номер …………..…/………ноември, Година 2011,
град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и девети септември Година 2011
в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
Секретар Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Д. Томова
търговско дело
номер 2150 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №53056/17.12.2010г. по
описа на Варненски окръжен съд, РГТО, на
„ТПО В. ЦППБО” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „*******”
№***, представлявано от арх. Г. К. М..
Със същата срещу „ЕН ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „*****” ****, представлявано от
управителя М. П., са предявени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 28 549,92 лева, представляваща остатък от
дължимо, но неплатено възнаграждение, съгласно чл.4, ал.1, т.3 от сключен между
страните договор №133 от 30.04.2008г. за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (17.12.2010г.) до окончателното й плащане, както и за заплащане на сумата 3 007,10
лева, представляваща общия размер на
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 11.12.2009г. до 17.12.2010г. (дата на подаване на
исковата молба в съда).
Ищецът претендира
и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията и възраженията на страните,
разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 12.05.2011г.
За да се произнесе по същество на предявените искове,
съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на иска е неплатено
договорно възнаграждение по договор за изработка №133/30.04.2008г.,
по силата на който на ищецът – изпълнител е възложено извършването на проектни
и проучвателни работи за собствени на ответното дружество поземлени имоти, находящи се в с. К., . област, консултации и съдействие за
определяне на инвестиционните намерения на възложителя по отношение на тези
имоти, както и извършването на предпроектни
проучвания за имотите с цел определяне на основното им предназначение и
параметрите на застрояване. Касае се за отношения, които следва да се
квалифицират като такива по договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. Основната характеристика на договора за изработка е, че възложителят
следва да приеме и да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение.
По същество на правния спор
съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че процесната
изработка е договорена с оглед промяната на предназначението на собствените на
ответника земеделски земи, съгласно възлагане между него и трето за делото лице
„МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Това положение се установява от свидетелските
показания на свидетеля А.Н. и от изявленията на процесуалния представител на
ответното дружество.
Ответникът не оспорва
положението, че същият е имал договорни отношения с трето лице за промяна на
предназначението на собствените му земи, нито оспорва, че процесната
изработка е във връзка именно с възложената промяна на предназначението.
Начинът, по който интересите на ответника се представят по предмета на процесния договор за изработка, е въпрос, който намира
уредба в правилата на чл.60 и сл. от ГПК (института на гестията)
и развитите от ответника възражения, свързани с представителната власт, със
сметните отношения по предоставените средства на „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ЕООД във
връзка с промяната на предназначенията, доколкото не развиват оспорване по
полезността и относимостта на процесния
договор към тези отношения, се явяват ирелевантни по
предмета на делото.
От направените изявления на
процесуалния представител на ответника, както и от събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, по един несъмнен начин се установява, че
ответникът е предоставил определена сума във връзка с договорните си отношения
с „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ” ЕООД – 25 500 евро за заплащане на „БАЙ ЕНД СЕЛ” ООД по
договор за инфраструктурно развитие. Не се твърди или
оспорва, че този договор за инфраструктурно развитие
не е за собствените на ответника земи, за които се установява възлагане на
смяна на предназначението им от земеделски в застроителен
режим. Свидетелят Н. е подписал приемо-предавателния
протокол, действувайки като служител на „МЕНПАУЪР
БЪЛГАРИЯ” ЕООД и на „БАЙ ЕНД СЕЛ” ООД, на който в това му качество и с оглед
изпълнението на задълженията, произтичащи от договореностите на ответника с
тези две дружество, е било издадено пълномощно, подписано от Х. З.. С оглед
липсата на означена дата в пълномощното ответникът развива оспорване, че същото
е било подписано от лице без представителна. Съдът намира това оспорване за
неоснователно, доколкото в предметно отношение това пълномощно е предоставено с
оглед изпълнението на възложената от ответника промяна на предназначението.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че дори при доказаност
на дата на пълномощното като последваща извършените от св. Н. действия –
сключването на процесния договор и приемането на
извършената работа, то неговите действия като ползващи изпълнението по
възложената промяна на предназначението
на собствените имоти на ответника, подлежат на квалифициране като
действия на трето лице в полза на собственика без пълномощно (гестия). Ответникът не оспорва процесната
изработка като ненужна и безполезна за възложената смяна на предназначението.
Независимо от това дали процесният договор за изработка е извършен от лице с или
без представителна власт, следва да се отбележи, че поради неоспоримостта на
възложената смяна на предназначение, единствено релевантно по делото се явява
обстоятелството дали изпълнението, извършено от ищеца, е безполезно и ненужно с
оглед промяната на предназначението на собствените на ответника имоти.
Твърдения в тази насока не са представени по делото, нито са ангажирани
доказателства, от които да може да се обоснове правен извод за подобна
безполезност.
Спорните отношения, развити
от страните във връзка с фактурирането и плащанията по процесния
договор са ирелевантни. По дефиниция на чл.258 и сл.
от ЗЗД плащането се дължи срещу прието и невъзразено
изпълнение на възложената изработка. Сметните отношения между страните по
договора за смяна на предназначението са въпроси, които не могат да бъдат противопоставени
на ищеца, доколкото последният има право на договорното възнаграждение при
отчетено и прието изпълнение. Последното не е възразено
и оспорено като ненужно и безполезно.
Развития между страните
правен спор относно липсата на представителна власт за сключване на процесния договор и приемане на неговото изпълнение е
въпрос, който касае вътрешните отношения между страните по договорената смяна
на предназначението било то на плоскостта на самия договорен регламент, било то
на плоскостта на чл.61 или чл.62 от ЗЗД.
Ето защо и като съобразява,
че изработката по процесния договор в предметно
отношение е част от възложената смяна на предназначението на собствените на
ответника имоти, както и че липсва възразяване на тази работа като безполезна и
ненужна с оглед на възложената смяна на предназначението, съдът намира, че
отношенията по повод на процесния договор са непротивопоставими на ищеца и последният е в правото си да
получи неплатената му част от договореното възнаграждение въз основа на пряката
си претенция към ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира предявените искове за доказани и
основателни, поради което ги уважава.
С
оглед на това и като съобразява нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, основателно се
явява искането на ищеца да му се присъдят сторените за производството разноски.
Предвид липсата на нарочен списък по чл.80 от ГПК разноските се определят от
съда в общ размер на
1 562,30 лева, съобразно представените по делото
доказателствата за тяхната направа (документ за платена д.т. – л.1, и документ
за внесен депозит за ССчЕ - л.1а). Ответникът следва да бъде осъден да репарира тези
разноски на ищеца.
Въз основа на изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕН
ДИ ДЖИ МАРИНА ХИЛС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „*****” ****, представлявано от управителя М. П., да заплати на „ТПО
В. ЦППБО” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. „*******” №***, представлявано от арх. Г. К. М., сумата 28 549,92 лева (двадесет и осем
хиляди петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща остатък от дължимо, но неплатено възнаграждение, съгласно чл.4,
ал.1, т.3 от сключен между страните договор №133 от 30.04.2008г. за изработка, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда (17.12.2010г.) до окончателното й плащане, както и сумата 6 662,90 лева (шест хиляди шестстотин
шестдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща общия размер на
дължимото обезщетение
за забава в размер
на законната лихва върху дължимото възнаграждение по всяка фактура, за период, считано от деня, следващ датата на издаване на
съответната фактура, до датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2010г., на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и
сумата 3 007,10 лева (три хиляди и седем лева и десет
стотинки), представляваща общия размер на дължимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
11.12.2009г. до 17.12.2010г. (дата на подаване на исковата молба в съда), както и сумата 1 562,30 лева (хиляда петстотин шестдесет и два лева и тридесет
стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Председател: