Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София , 02.01.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 2931 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./.

          Ищецът П.А.М., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 16.10.2014 год. сключил с ответника договор за застраховка „Каско” на автомобил „Порше”, модел „Кайен” с ДК № ********, за периода от 17.10.2014 год. до 16.10.2015 год.. Твърди, че на 23.01.2015 год., около 03.45 ч. на ул. „********в с.Казичане застрахования автомобил бил откраднат и по този повод пред ответника била образувана застрахователна преписка, като след изпълнение на всички процедури и представяне на изискуемите се документи, застрахователя с писмо от 25.01.2016 год. отказал плащане с мотив, че има несъответствие между декларираните при образуването на щетата обстоятелства и установените от застрахователя по предявената претенция. Счита, че това обстоятелство е неоснователно и неправилно. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 30 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение, както и сумата от 3 296.59 лева, мораторна лихва за периода от 09.02.2015 год. до 09.03.2016 год. Претендира заплащане на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане и разноските по делото.

          Ответника „Д.з.” ЕАД, чрез процесуален представител оспорват иска по основание и размер, като твърдят, че застрахованото лице е декларирало неверни обстоятелства във връзка с настъпилото събитие, което дава основание за отказ от изплащане на обезщетение. Прави възражение за прихващане на дължимите две вноски по застрахователната премия. В хода на производството релевира доводи, че автомобила е открит и това е самостоятелно основание за недължимост. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица с № 440114212003062 от 16.10.2014 год. се установява, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен застрахователен договор за застраховка „Каско+” досежно моторно превозно средство, представляващо автомобил марка „Порше”, модел „Кайен” с ДК № ********, за срок от 17.10.2014 год. до 16.10.2015 год., за застрахователна стойност от 32 000 лева и при застрахователна премия от 1 884.80 лева, платима на четири равни вноски, всяка от които по 480.62 лева.

Представени са доказателства по образуваната пред ответника щета № 44012131501494/23.01.2015 год. досежно процесното застрахователно събитие. От намиращите се по нея документи се установява, че застрахованото лице е уведомило застрахователя на 23.01.2015 год. за настъпилото застрахователно събитие, както е представил необходимите документи. С постановление от 11.06.2015 год. по ДП № 3383ЗМК-110/2015 год. по описа на 08 РУ-МВР, пр.пр. 2126/2015 год. по описа на СРП е спряно досъдебното производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 03.45 ч. на 23.01.2015 год. в с.Казичане, ул. Хан Крум 13 е противозаконно отнет автомобил марка „Порше”, модел „Кайен” с ДК № ********, собственост на П.А.М.. Застрахователното дружество с писмо от 25.01.2016 год. е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на несъответствие между декларираните и действителните обстоятелства. От писмо рег. № 169/15 год. на СДВР е уведомен застрахователя, че посочения автомобил е намерен и иззет в разглобено състояние.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че стойност на автомобила, към датата на настъпване на застрахователното събитие и след приспадане стойността на невъзстановените щети е 29 262.60 лева. Допусната и приета е допълнителна експертиза от която се установява, че автомобила е намерен с демонтирани брони – предни и задни, фарове, мигачи, решетки, ходова част, спирачна система комплект, кормилна система комплект, капаци, стъкла, врати, седалки комплект, арматурно табло с прибори, еърбеци и компютри. Дава заключение, че установените части от намерения автомобил не представляват функционално годен и технически изправен за експлоатация лек автомобил.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. се установява, че третата и четвъртата вноски по дължимата застрахователна премия, с включен данък, в общ размер на 960.24 лева не е заплатена.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че страните в процеса са обвързани от валидно застрахователно правоотношение, породено от сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“ със срок на застраховката от 17.10.2014 г. до 16.10.2014 г. за лек автомобил с марка „Порше”, модел „Кайен” с ДК № ********. Със застрахователния договор ответникът - застраховател се е съгласил да поеме риска от настъпване на определени застрахователни събития по повод на застрахованото имущество - посочения по-горе лек автомобил, собственост на ищеца - застрахован П.М., и при настъпване на застрахователно събитие, увреждащо имуществото на застрахования, да заплати застрахователно обезщетение в размер, уговорен в договора. Ищецът застрахован е поел насрещно задължение да заплати застрахователна премия в съответствие с клаузите на договора. Застрахователният договор е сключен във формата на писмена застрахователна полица, съдържаща всички задължителни реквизити по чл. 184 от КЗ /отм./. Не се спори, че ищецът застрахован е заплатил първи две от дължимите вноски по уговорената застрахователна премия, с което е изпълнено условието на чл. 187 от КЗ /отм./. При тези обстоятелства съдът приема, че застрахователният договор е действителен и е породил предвидените в съдържанието му права и задължения за застрахователя и за застрахования.

Договорът за застраховка е сключен при действието на Общи условия за застраховка „Каско+“, които са предадени на застрахования при подписване на застрахователната полица и той е заявил писмено, че ги приема. Приемането на общите условия на застрахователя от застрахования им придава правното значение на договор и същите обвързват страните със задължителна сила, съгл. чл. 186, ал. 1 от КЗ /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът съобразно т.12.5 от Общите условия не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си, т.е. при настъпване на застрахователното събитие да уведоми писмено компетентните органи, да регистрира събитието пред застрахователя на посочения телефонен номер веднага след узнаване на неговото настъпване с цел получаване на инструкции и да го уведоми писмено не по-късно от 24 часа след узнаване на събитието, както и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите. В същия срок застрахователя следва да уведоми писмено застрахования при отказ за изплащане на обезщетение и да посочи мотиви за това.

От събраните писмени доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия правото на ищеца да иска заплащане на застрахователното обезщетение фактически състав. Установи се по делото, че в периода на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, покрито от риска по застраховката, а именно - на 23.01.2015 г. е противозаконно отнет застрахования лек автомобил от владението на неговия ползувател/собственик. Настъпването на застрахователно събитие, предвидено в застрахователния договор, е факт с правно значение, с който законът свързва възникването на задължение за застрахователя да заплати на застрахования уговореното в договора за застраховка обезщетение, съгл. чл. 193 и чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./. Съдът намира, че от данните по делото се установи, че в случая ищецът застрахован е изпълнил всички свои договорни задължения, от които е обусловено изпълнението на насрещното задължение на ответника застраховател за изплащане на договореното застрахователно обезщетение. От данните по делото се установява, че са уведомени незабавно компетентните органи, както и застрахователното дружество на 23.01.2015 год. и въз основа на заявлението е образувана претенция № 44012131501494, като във връзка със заведената щета, ищецът е представил изискващите се документи.

Безспорно е и че до настоящият момент застрахователят не е извършил плащане на обезщетението. За да откаже плащане застрахователят се е позовал на невярно декларирани факти, но не е конкретизирал какви точно са тези факти, поради което съдът не може да прецени основателността на направения отказ. При имуществените застраховки основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение са предвидени в чл. 211 от КЗ /отм./, като съдът не намира за в настоящия казус нито една от визираните хипотези, като те нито се твърдят, нито се доказват.

          На следващо място съдът намира, че е неоснователно възражението на ответното дружество, че не следва да намерят приложение разпоредбите, касаещи определяне на застрахователно обезщетение при „кражба на цяло МПС“, доколкото отнетият автомобил бил намерен. Действително от доказателствата по делото се установи, че процесния лек автомобил е намерен и частите от него се намират в СДВР като веществено доказателство. Установи се от доказателствата по делото и приетата автотехническа експертиза, че от автомобилът са открити отделни части и възли, като е налично единствено купе. Налице са много липси, като демонтирани брони – предни и задни, фарове, мигачи, решетки, ходова част, спирачна система комплект, кормилна система комплект, капаци, стъкла, врати, седалки комплект, арматурно табло с прибори, еърбеци и компютри. В този случай според съда не е налице хипотезата на намерено МПС след регистриране на кражба и съответно предпоставка за приложение на обезщетение при частична повреда. В случая се касае до намерени отделни части, детайли и възли от МПС, а не за открито МПС. Легално определение на понятието "Моторно превозно средство" е дадено в т. 11 от § 6 от ДР на ЗДП, където МПС е определено като съоръжение, снабдено с двигател за придвижване по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари (вр. с т. 10). Очевидно е, че намереното купе и други части от лек автомобил не представляват МПС по смисъла на Общите условия. Настоящия състав на съда не споделя довода на застрахователя, че след като са намерени отделни части от автомобила, то не е налице хипотезата на т. нар. пълна загуба на МПС. Клаузата от Общите условия задължава застрахователя да изплаща обезщетение при кражба на цялото МПС, грабеж на цялото МПС и противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване, като нито в тази клауза, нито в Раздел отношения при намиране на МПС след регистриране на кражба от Общите условия е предвидено освобождаване на застрахователя от това му задължение при откриване на отделни части от автомобила. Нещо повече от заключението на вещото лице се установи, че в случая е налице т.нар. "тотална щета", както и че намерените части не представляват функционално годен за експлоатация автомобил.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че на ищеца се дължи застрахователно обезщетение съобразно клаузите за отнет автомобил и при кражба на цялото МПС се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, като от определеното обезщетение се приспадат дължими премийни вноски, санкции за увеличение на риска и платени предходни обезщетения, за които не е извършено дозастраховане. Действителната стойност на застрахованата вещ в случая съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено и съдът кредитира, към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 29 262.60 лева.  

Съдът намира релевираното от ответната страна възражение за прихващане за основателно. Установи се по делото от приетата счетоводна експертиза, че застрахования не е заплатил две вноски по дължимата застрахователна премия, с включен данък, които са в общ размер на 960.24 лева. Съгласно чл.202, ал.3 от КЗ /отм./ когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователя може да удържи размерът й. Нормата е диспозитивна и в правомощията на застрахователя е дали да се възползва от нея. В настоящият случай безспорно се установи дължимостта на тези премии, както и изрично желания от страна на ответника същата да му бъде заплатена. Въз основа на това направеното възражение е основателно за сумата от 960.24 лева и претенцията на ищеца се явява основателна за сумата от 28 302.36 лева и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер като неоснователна.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Този иск има акцесорен характер по отношение на главния иск в настоящото производство - този по чл. 208 от КЗ /отм./. В конкретния случай задължението на ответника към ищеца е възникнало на договорно основание и представлява застрахователно обезщетение дължимо по повод възникнало застрахователно събитие, за чието изпълнение е предвиден срок в нормата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ - не по-дълъг от 15 дни и започващ да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 3 от КЗ /отм./ - да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да представи изискуемите се документи. В конкретния случай застрахователното събитие е настъпило на 23.01.2015 год. и застрахователят е уведомен на същата дата. При това положение застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в срок до 07.02.2015 год. Размерът на мораторната лихва върху сумата от 28 302.36 лева за периода от 08.02.2015 год. до 09.03.2016 год., определен на основание чл. 162 от ГПК е 3 110.50 лева, за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2 663 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 2 697 лева, съразмерно с уважената част от исковете, при уважено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който съдът редуцира до сумата от 1 528 лева, а ответника на 34 лева, съответно съразмерно с отхвърлената част/. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Д.з.” ЕАД с ЕИК ********и адрес *** да заплати на П.А.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. М., на правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 28 302.36 /двадесет и осем хиляди триста и два лева тридесет и шест стотинки/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за автомобил „Порше”, модел „Кайен” с ДК № ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2016 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 663 /две хиляди шестстотин шестдесет и три/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявения иск до пълния размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Д.з.” ЕАД с ЕИК ********да заплати на П.А.М. с ЕГН **********, на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 110.50 /три хиляди сто и десет лева и петдесет стотинки/ лева, представляващи мораторна лихва върху главницата от 28 302.36 лева, за периода от 09.02.2015 год. до 09.03.2016 год., като отхвърля иска до пълният размер от 3 296.59 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.А.М. с ЕГН ********** да заплати на „Д.з.” ЕАД с ЕИК ********, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: