№ 3103
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110155479 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Й. С. Б.,
искова молба против „Б.п.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове както следва:
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се
постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9 365.82 лв. – обезщетение за времето през което е останал
без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
31.07.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата
на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 560.97 лв. - изплатено от ищеца обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
18.09.2024 г. до окончателно изплащане;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 262, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 140.00 лв., представляваща възнаграждение
за два дни извънреден труд, положен през месец Юли 2024 г.
С протоколно определение от 14.02.2025г. /л.114/, производството по делото
е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта досежно иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 140.00лв. – извънреден труд
за м.07.2024г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
със Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. Сочи, че според
дисциплинарно наказващия орган във връзка с изпълнение на заповед № РД-08-
1
123/24.04.2012 г. за оптимизиране организацията на оперативната дейност и
повишаване ефективността от контрол върху опазване имуществото на „Б.п.“ ЕАД, с
протокол № 49/02.07.2024 г. на работна група от „Б.п.“ ЕАД е дадено становище за
наличие на незаредено гориво от 7 литра в резервоара на автомобил Ситроен
Джъмпер, с рег. № СА****РВ на 22.05.2024 г., като по този начин била нанесена вреда
на ответника, представляваща стойността на липсващото гориво в резервоара на
служебния автомобил. Според твърденията на дисциплинарно наказващия орган с
писмо вх. № 95-П-38/29.05.2024 г. Д.Н. – мениджър „Бизнес развитие“ в „П.“ АД,
информирал главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, че на 22.05.2024 г., около
16:10 ч. негов колега, установил, че шофьорът освен в автомобила, зареждал гориво и
в туба. Сочи, че в процесната заповед е отразено, че след проведени телефонни
разговори, на място отишъл П.Г. от дирекция „Оперативна дейност“ в „Б.п.“ ЕАД, като
съвместно с представител на „П.“ АД, установили, че в автомобила няма туба. Излага,
че въз основа на справка от „В.Т.“ ЕООД, дисциплинарно наказващият орган навеждал
твърдения, че на 22.05.2024 г. за превозно средство Ситроен Джъмпер, с рег. №
СА****РВ, било установено, че подаденото зареждане с гориво по фактура на
22.05.2024 г. в 17:06 часа в размер на 67 литра, не е реално постъпило в резервоара на
превозното средство. Данните от фабричния датчик на „В.Т.“ ЕООД в резервоара на
автомобила показвали, че на посочената дата и час е направено зареждане с гориво, но
отчетеното от GPS системата количество на гориво, се разминавало със седем литра с
количеството гориво, платено по отчетената фактура. При тази фактическа обстановка,
ответникът, направил извод, че с поведението си ищецът е уронил доброто име на
дружеството, нарушил Етичния кодекс за поведение на работниците и служителите в
„Б.п.“ ЕАД, както и заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. Поведението му било
квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на
най-тежкото наказание. Излага, че изводите на дисциплинарно наказващия орган са
неправилни, както и че не са подкрепени от доказателства. Счита, че наказващият
орган не е обосновал точно и ясно, какво е нарушил работникът и на какво основание
следва да понесе най-тежкото наказание. Твърди, че заповедта не е мотивирана, т.к. не
било описано достатъчно ясно извършеното нарушение, в частност кои правила/норми
са нарушени. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си да изясни фактите и
обстоятелствата по случая, не били изискани обяснения от лицето, което първоначално
подало сигнал, не били разпитани лицата, които на място проверили автомобила, не
били проверени и камерите в обекта на „П.“ АД. Счита, че ответникът не е доказал по
безспорен начин, че липсващите 7 л. гориво са умишлено източени от работник във
фирмата. Излага, че наложеното наказание е несъразмерно. Твърди, че за незаредените
7 литра гориво е понесъл и ограничена имуществена отговорност. Излага, че не е
спазена и процедурата по чл. 193 КТ, т.к. не били изискани обяснения за всички
описани в оспорената заповед нарушения. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че заповед № РД-06-580 от 30.07.2024 г., с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищеца, е връчена при отказ в присъствието на свидетели.
Аргументира, че заповедта е издадена от надлежен орган в преклузивните срокове,
както и че съдържа необходимите реквизити. Излага, че съгласно длъжностната
характеристика на ищеца, последният е следвало да управлява автомобила и отговаря
за неговата поддръжка, да не извършва действия насочени към разхищение на горивата
и материалите. В длъжностната характеристика били посочени и основните актове,
които ищецът следва да спазва – Етичен кодекс за поведение на работниците и
служителите в „Б.п.“ ЕАД и Други вътрешно-нормативни документи. Твърди, че
ищецът е нарушил т. 3, т. 3.1 и т.3.3 от Заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. на гл. изп.
директор на „Б.п.“ ЕАД за оптимизиране организацията на оперативната дейност,
повишаване ефективността от контрола върху опазване имуществото на „Б.п.“ ЕАД,
както и чл. 12, т. 3 и чл. 17 от Етичния кодекс. Сочи, че нарушението е конкретизирано
2
в достатъчна степен. Аргументира, че при определяне на обезщетението по чл. 344, ал.
1, т.3 КТ в. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе предвид брутното трудово
възнаграждение за м. Юли 2024 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че настоящото
производство, по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК, не следва да се разглежда като „бързо
производство“ по смисъла на глава двадесет и четвърта ГПК, доколкото в случая е
налице обективно съединяване на искове, регламентирани в чл. 310, ал. 1 ГПК / чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ / с иск, който подлежи на разглеждане по
общия исков ред – иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По изложената аргументация
настоящото производство следва да протече по общия исков ред.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответното дружество е
докаже по делото пълно и главно, че е прекратило трудовото правоотношение
законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил
наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът
виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него
наказание се явява съответно.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 21 по делото копие на Заповед
№ РД-06-580/30.07.2024г. се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
Императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ въвежда изискване за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за
нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано,
наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази
разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за
дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може евентуално да
организира съдебната си защита.
Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се
отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца
и подробно описани в заповедта нарушения/ Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/.
В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решения № 395 от
1.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр. д. №
6249/2014 г. на IV ГО, № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г. на III ГО, № 205 от
4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на IV ГО и много други. Според тази практика
задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с
оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник
3
за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното
производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Дали работодателят е
определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без
отношение към законността на уволнението.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед № РД-06-
580/30.07.2024г. отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в същата е
посочен нарушителят, а именно ищецът Й. Б., индивидуализирани са нарушението,
датата и мястото на извършване – зареждане на 7 литра по-малко гориво на
22.05.2024г., в служебен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № СА **** РВ,
индивидуализирано е и наложеното дисциплинарно наказание – „уволнение“.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
мотивирана, респективно възраженията на ищеца в тази насока се явяват
неоснователни.
На следващо място съдът намира за неоснователни и възраженията на ищеца, че
не са спазени изискванията на чл. 193 КТ. Съгласно материалноправната разпоредба на
чл. 193, ал. 1 КТ „работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.“
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител. В случая с
исковата молба едно от наведените възражения е именно това, че не е спазена
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, касаеща обясненията на
работника.
От приложеното на л. 45 искане на писмени обяснения е видно, че от ищеца са
изискани такива именно за нарушението, индивидуализирано в заповедта, с която му е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, в частност обяснения за това, че на
22.05.2024г., е подадено зареждане на гориво по фактура 67литра, а при отчитане на
GPS системата в резервоара е отчетено постъпване на 60 литра, тоест 7 литра по-
малко.
Видно от обясненията на л. 46, дадени от ищеца, същият е бил наясно с
нарушението, за което му се искат обяснения, доколкото е посочил, че на процесната
дата 22.05.2024г., е заредил 67литра, поради което настоящият съдебен състав намира
за неоснователни възраженията, че наложеното дисциплинарно наказание е
незаконосъборазно, поради нарушения на чл. 193 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщените по делото писмени
доказателства се установява и нарушението, индивидуализирано в процесната Заповед
№ РД-06-580/30.07.2024г., а именно зареждане в резервоара на служебния автомобил
със 7 литра по-малко от посоченото количество в издадената фактура.
От приложената на л. 36 по делото заповед № РД-08-175/02.04.2024г., издадена
от Главния изпълнителен директор на „Б.п.“ се установява, че е формирана работна
група, на която са поставени задачи за извършване проверка, свързана с констатирани
разлики в изразходваното гориво и получени писмени обяснения от водачи на
автомобили на „Б.п.“, относно стартирани дисциплинарни производства. На следващо
място на работната група е поставена задача, да изготви становище за всеки конкретен
случай.
От приложеното на л. 42 по делото копие на Пътен лист Серия А № 0360278, се
установява, че на процесната дата 22.05.2024, „Ситроен Джъмпер“ с ДК № СА **** РВ
е управляван от ищеца Й. Б..
4
Не е спорно по делото, а и от дадените от ищеца обяснения /л. 46/ се
установява, че на 22.05.2024г., Й. Б. е зареждал служебния автомобил на
Бензиностанция „П.“, находяща се в гр. София, /адрес/.
От приложеното на л. 84 по делото писмо, изпратено от „П.“ АД до „Б.п.“ ЕАД,
се установява, че Д.Н. на длъжност Мениджър „Бизнес развитие“ към „П.“ АД,
информира Главния изпълнителен директор на „Б.п.“ за нерегламентирано зареждане
на гориво. В частност в писмото е посочено, че на 22.05.2024г., около 16.10часа,
автомобил на Б.п. с ДК № СА **** РВ посещава процесния търговски обект
/бензиностанция на П./, като по време на зареждане освен в автомобила, шофьорът
зарежда гориво и в туба /вероятно 10 литрова/. В писмото е посочено, че при
отправено запитване към шофьора, същият започва да се държи агресивно, при което
служител на бензиностанцията се свърза с Централното управление, за да информира
за случая. Служители от централното управление се свързват с Б.К. – Главен експерт в
„Б.п.“. На място е изпратен П.Г..
От материалите по делото се установява, че автомобилите на „Б.п.“ са
оборудвани с GPS система, за отчитане на зареденото гориво, с такава е бил оборудван
и управляваният от ищеца на процесната дата „Ситроен Джъмпер“ с ДК № СА ****
РВ.
От становището /л.39/, изготвено от фирмата поддържаща GPS системата – V.T.“
се потвърждават фактите и обстоятелствата, обективирани в писмото, изпратено до
„Б.п.“ от „П.“ АД. В становището е отразено, че при анализ на отчетените от GPS
системата данни за МПС „Ситроен Джъмпер“ с ДК № СА **** РВ се установява, че
на 22.05.2024г в 17.06.36 часа, по административна фактура е отчетено зареждане на
67 литра, а GPS данните са отчели постъпване в резервоара на МПС-то по-малко
количество – 60литра.
За процесното нарушение е изготвен „оперативен отчет от „GPS Център“/л. 32/
от Б.К. – Главен експерт, Сектор ТА към „Б.п.“, като на база оперативния отчет на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто
име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с
доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки
се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното
си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено / в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК/.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че
извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина представлява злоупотреба
с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ.
Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени
нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други
нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Съгласно
чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не
5
само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя /Решение № 133 от 23.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК./
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали
същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя / в този смисъл Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011
г., III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о.,
ГК/.
При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на
професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би
могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху
цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното / Решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г.
о./.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на ищеца се характеризира
с дързост, незачитане на установени морални норми и правила за поведение в
обществото, доколкото процесното нарушение е извършено на обществено място, с
ясното съзнание, че същото се извършва пред служител на бензиностанцията. На
следващо място при ищеца липсва критично поведение към извършеното от него
незаконосъобразно действие, доколкото при въпрос на служителя на бензиностанцията
същият е реагирал агресивно. В дадените обяснение, въпреки GPS данните за заредено
по-малко количество гориво, ищецът продължава да твърди, че е заредил всички
отразени във фактурата 67 литра. Поведението му не съответства на заеманата от него
длъжност, съгласно която е следвало да полага усилия да запазва имуществото на
работодателя, точно обратното същият възползвайки се от служебните си правомощия
е ощетил имуществено ответника. Настоящият съдебен състав намира, че акцентът не
следва да бъде върху количеството гориво, което е заредено извън резервоара и
неговата стойност, доколкото чисто обективно не е имало възможност да се зареди
гориво в по-голямо количество извън резервоара на автомобила. Поведението на
ищеца се характеризира като такова, което се е отразило неблагоприятно върху
цялостната дейност на работодателя, с оглед констатациите за злоупотреба с гориво.
На следващо място всяко общество има формиран модел на етично поведение,
което изисква членовете му да се държат по определен начин. Етичното поведение се
характеризира със спазването на конкретни принципи и норми на поведение, които
спомагат за безпроблемното функциониране на обществото, а също така поддържа
хармонията и мира между членовете на обществото. Поведението на ищеца е извън
рамките на формираните принципи за етично поведение.
По изложената аргументация и като съобрази, че в материалноправанта
разпоредба на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ злоупотребата с доверие е едно от посочените
нарушения на трудовата дисциплина, за което се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение, настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца
наказание съответства на извършеното от него нарушение.
6
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
наказанието не е наложено в определения в чл. 194 КТ двумесечен срок.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити
от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя
на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на
служителя възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от
възложените проверки /Решение № 60202 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3965/2020 г., III г. о., ГК./
Проверката в случая е възложена на работна група със Заповед № РД-08-
175/02.04.2024г., като същата е приключила с изготвяне на Становище № 47-07-
11/02.07.2024г. /л. 82/.
Заповед № РД-06-580/30.07.2024г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ е издадена на 30.07.2024г., респективно наказанието е
наложено в двумесечен срок от откриването му и в едногодишен срок от извършването
– 22.05.2024г.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Доколкото основателността на претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обусловена от уважаване на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а същия в случая се явява неоснователен, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, за заплащане на сумата от 9365.82лв. – обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 31.07.2024г. – 31.01.2025г.
и иска за заплащане на сумата от 1560.97лв. – платено от ищеца обезщетение по чл.
221, ал. 2 КТ.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100.00лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. С. Б., ЕГН ********** срещу „Б.п.“ ЕАД,
ЕИК ********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл.
225 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., с
която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор
пощенски автомобил“ и за заплащане на сумата от 9 365.82 лв. – обезщетение за
времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение за периода от 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до
окончателно изплащане, като неоснователни.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. Б., ЕГН ********** срещу „Б.п.“ ЕАД, ЕИК
********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, на отпаднало основание, сумата от 1 560.97 лв. - изплатено
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на
подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Б.п.“ ЕАД, ЕИК ********, разноски в размер на 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8