РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Благоевград, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100378 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, СО район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111 П, представлявано
заедно от Изпълнителните директори Н.... Х... Б.... и С....А....П... чрез пълномощника А. И.
М. - юрисконсулт ПРОТИВ Т. К. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село
Б........
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се осъди ответника Т.
К. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село Б........., Община Б..... да заплати
на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД следните суми, представляващи просрочени,
неплатени и изискуеми задължения, произтичащи от Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022
г. за банков кредит и Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна
част към него, а именно:
- 19692.53 лева(деветнадесет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и петдесет
и три стотинки) - просрочена главница;
- 1182.61 лева (хиляда сто осемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки) -
непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4, Раздел II от Договор № 000LD-
R-097546/21.09.2022 г. за банков кредит, за периода от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г.
включително;
- 111.77 лева(сто и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки) - непогасено
обезщетение за забава на просрочени плащания, начислено съгласно т.15, Раздел II от
Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за банков кредит, за периода от 01.02.2023 г. до
30.11.2023 г. включително;
- 305.46 лева (триста и пет лева и четиридесет и шест стотинки) - непогасена
законна лихва, начислена съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху просрочената главница,за периода от
01.12.2023 г. до 11.01.2024 г. включително;
1
- 44.22 лева(четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) - непогасена
премия по застраховка живот за периода от 01.02.2023 г. до 01.07.2023 г. включително,
начислено съгласно т.20, Раздел VI от Договор № 000LD-R- 097546/21.09.2022 г. за банков
кредит;
-108.00 лева(сто и осем лева) - разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по
Договора- разноски за връчване на предизвестия до длъжника, начислени съгласно Раздел III
, т.19 от Договор № 00OLD-R- 097546/21.09.2022 г. за банков кредит, във връзка с т. 7.1, б.
„з“, Раздел VII и т. 1.1, буква „о“, Раздел I от Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на
физически лица;
- ВЕДНО със законна лихва върху просрочената главница, считано от 12.01.2024 г., до
окончателното й изплащане.
Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД (наричана
за краткост по-долу Банката/ ПИБ АД), е депозирала в Районен съд - Б....... заявление по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. К.
П., ЕГН **********, за вземания по Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за банков
кредит и Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част към
него, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 20241210100065 по описа на Районен
съд - Б... за 2024г., като съдът с Разпореждане № 103/15.01.2024 г. постановено по ч.гр.дело
№ 20241210100065 по описа на Районен съд - Б........за 2024 г., е отхвърлил изцяло
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист.
Твърди се, че на основание Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за банков кредит
(„Договора за кредит”), сключен между „Първа инвестиционна банка” АД (наричано за
краткост „Банката”) и Кредитополучателя Т. К. П., ЕГН **********, като банката е
отпуснала на Кредитополучателя банков в размер на 20050.00 /двадесет хиляди и петдесет
лева/ лева, с краен срок за погасяване на всички дължими суми - 01.10.2032 г. (съгласно т. 1
и т.З от Договора за кредит). Навежда се, че страните са договорили индивидуални условия
и преференциална лихва, като съгласно т. 4, Раздел II от Договора за кредит, за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на действащия към
датата на начисляване Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) за лева, прилаган от
Банката годишен с надбавка от 5.6727 пункта, в случай, че Кредитополучателят ползва за
целия срок на кредита посочените в същата точка продукти и услуги. Сочи се, че при
неизпълнение на тези условия, Банката има право да приложи т. 4.1 - т. 5 от раздел II на
Договора за кредит.
Сочи се, че към датата на сключване на договора за кредит Лихвен процент, базиран
на спестяванията (СЛП) за лева, прилаган от Банката е в размер на 0, 0673 %, а съгласно т.
1.1 от раздел I Общи положения, от Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически
лица (Общите условия) „Лихвен процент, базиран на спестяванията” (СЛП) е референтен
лихвен процент, изчисляван за всеки отделен вид валута по обявена от Банката методика,
използван като основа за изчисляване на приложимия към договора променлив лихвен
процент по кредита.“ Посочва се, че методиката на банката за определяне на референтен
лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит - Лихвен процент, базиран
на спестяванията (СЛП), съгласно т. 7, раздел 11 е неразделна част към Договора за кредит,
като погасяването на кредита е уговорено на месечни погасителни вноски, по погасителен
план, представляващ Приложение № 1 към Договора за кредит, съгласно т.8., раздел II от
Договора за кредит и т. 5.1 от Общите условия. Сочи се, че в т.9 от раздел II от Договора за
кредит е определен годишния процент на разходите, към датата на сключване на договора за
кредит, като процент, сума и компоненти и допускания, във връзка с Раздел I, т. 1.1., буква
„б“ от Общите условия на Банката и съгласно разпоредбите на чл. 19 ЗПК и на приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. На основание т. 15, раздел II от Договора за кредит „Плащания,
2
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка в
Банката, посочена в Раздел I, т. 1. от договора, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения съгласно т. 4 от Договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер
на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска.“
Съгласно Раздел III , т. 19 от Договора за кредит, във връзка с т. 7.1, б. „з“, Раздел VII ит.1.1,
буква „о“, Раздел I от Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на физически лица, всички
разходи произтичащи от неизпълнението на договора от страна на Кредитополучателя са за
негова сметка, включително разходи за връчване чрез лицензиран пощенски оператор,
нотариус или съдебен изпълнител на писмено уведомление/предизвестие за обявяване на
предсрочна изискуемост/.
Сочи се, че в т. 20 от Раздел IV, от Договора за банков кредит са уговорени
сключването на застраховка „Спокойствие с Fihealt“, дължимостта и заплащането на
застрахователната премия, както и други условия по ползването на застраховката,като
застрахователните премии се заплащат на вноски, по погасителния план по кредита. Твърди
се, че кредитополучателя не е погасил премия по застраховка живот за периода от 01.02.2023
г. до 01.07.2023 г. включително.
Навежда се, че при неизпълнение, на основание т. 10.1.2, буква „а” във връзка с т. 10.1
от Раздел X на Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на
физически лица има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен по реда и при условията на чл. 298, ал. 1,
т. I от Търговския закон (ТЗ) и Общите условия Общите условия на „Първа инвестиционна
банка” АД за кредити на физически лица.
Твърди се, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от Кредитополучателя
на 27.09.2022г. по банкова сметка с IBAN ......открита на името на кредитополучателя Т. К.
П., ЕГН **********, в Банката.
Сочи се, че усвоеният кредит е погасяван по главница на дати и със суми, както
следва: 01.11.2022г. - 109.05 лева; 01.12.2022 г. - 125.54 лева; 01.01.2023 г. - 122.88 лева, като
усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и със суми, както следва: 01.11.2022г. - 111.92
лева; 01.12.2022 г. - 95.43 лева; 01.01.2023г. - 98.09 лева.
Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 01.02.2023 г. - общо 344 дни към
11.01.2024г. включително, като по кредита са просрочени 10 (десет) вноски по главница,
които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 123.23 лева, дължими на
01.02.2023 г.; 133.14 лева, дължими на 01.03.2023 г.; 117.84 лева, дължими на
01.04.2023г.; 121.97 лева, дължими на 01.05.2023 г.; 118.59 лева, дължими
на 01.06.2023 г.; 122.76 лева, дължими на 01.07.2023 г.; 119.61 лева, дължими
на 01.08.2023 г.; 118.76 лева, дължими на 01.09.2023 г.; 122.61 лева,
дължими на 01.10.2023 г.; 119.25 лева, дължими на 01.11.2023 г.
Твърди се, че общ размер на просрочената сума по главница: 1217.76 лева (хиляда
двеста и седемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), а считано от датата на
предсрочна изискуемост на кредита — 01.12.2023г., общият размер на просрочената
главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към
датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък
от усвоената сума 19692.53 лева (деветнадесет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и
петдесет и три стотинки).
Навежда се, че по кредита са просрочени 10 (десет) вноски по възнаградителна лихва,
които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 97.74 лева, дължими на
01.02.2023 г.; 87.83 лева, дължими на 01.03.2023 г.; 113.47 лева, дължими на
01.04.2023 г.; 109.34 лева, дължими на 01.05.2023 г.; 112.72 лева,
дължими на 01.06.2023 г.; 108.55 лева, дължими на 01.07.2023 г.; 111.70
3
лева, дължими на 01.08.2023 г.; 112.55 лева, дължими на 01.09.2023 г.; 108.70
лева, дължими на 01.10.2023 г.; 112.06 лева, дължими на 01.11.2023 г.
Твърди се, че общ размер на просрочената сума по възнаградителна лихва е 1074.66
лева (хиляда седемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), а считано от датата на
предсрочна изискуемост на кредита - 01.12.2023г., общият размер на просрочената
договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно
погасителния план към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно
изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 1182.61 лева (хиляда сто осемдесет
и два лева и шестдесет и една стотинки).
По отношение на обезщетението за забава се сочи, че общ размер на просрочената
сума за обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.15, Раздел II
от Договора за кредит за периода от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г., включително е в размер
на 111.77 лева.
Твърди се, че въпреки поетите задължения, длъжникът не е погасявал задълженията
си по Договора за кредит, а извършените действия и усилия от наша страна за доброволно
уреждане на задължението се оказаха безуспешни, като до кредитополучателя чрез ЧСИ 844
С...... ....Я. е изпратена писмено предизвестие с покана за доброволно изпълнение с вх. №
56907/31.08.2023 г. на адреса за кореспонденция по договор на кредитополучателя, но
длъжникът не е намерен на този адрес, нито на адреса на работодателя, поради което е
изпратено ново писмено предизвестие с покана за доброволно изпълнение на постоянен и
настоящия адрес на длъжника чрез ЧСИ 891 М....... К... - изх.№ 200-1084/04.10.2023г.,
връчена по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, връчено на 16.11.2023 г.
Сочи се, че с писменото предизвестие, на Кредитополучателя е предоставен 7 (седем)
- дневен срок от получаването му да погаси всички свои просрочени задължения,
произтичащи от Договора за кредит и е уведомен, че в противен случай Банката ще обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, без изпращане на повторно уведомление.
Посочва се, че за така извършените връчвания по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, Банката е
заплатила разноски в размер общо на 108 лева, съгласно издадените фактури.
В предоставения срок, а и след това, ищецът твърди, че кредитополучателят не е
погасил просрочените си задължения, поради което и на основание Раздел X, точка 10.1 във
връзка с т. 10.1.2, буква „а“ от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за
кредити на физически лица, неразделна част от Договора за кредит, Банката е обявила
ползваният кредит за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 01.12.2023г.
Сочи се, че към 11.01.2024г. задължението по кредита на кредитополучателя към
Банката включително, е в размер общо на 21444.59 лева (двадесет и една хиляди
четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), формирано както
следва: - 19692.53 лева - просрочена главница; - 1182.61 лева - непогасена възнаградителна
лихва, начислена съгласно т.4, Раздел II от Договора за кредит за периода от 01.02.2023 г. до
30.11.2023 г. включително; - 111.77 лева - непогасено обезщетение за забава на просрочени
плащания,начислено съгласно т.15, Раздел II от Договора за кредит за периода от 01.02.2023
г. до 30.11.2023 г. включително;- 305.46лева - непогасена законна лихва, начислена съгл.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху просрочената главницата периода от 01.12.2023 г. до 11.01.2024 г.
включително;- 44.22 лева - непогасена премия по застраховка живот за периода от 01.02.2023
г. до 01.07.2023 г. включително, начислено съгласно т.20, Раздел VI от договора за кредит, в
размер на -108.00 лева - разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора-
разноски за връчване на предизвестия до длъжника, начислени съгласно Раздел III, т. 19 от
договора за кредит, във връзка с т. 7.1, б, „з“, Раздел VII и т. 1.1, буква „о“, Раздел I от
Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на физически лица.
Сочи се, че на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
4
забавата, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 01.12.2023 г., поради което от
тази дата според ищеца длъжникът дължи законна лихва върху просрочената главница.
Излага се, че на 12.01.2024г. Банката е подала до PC - Б...... Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, поради което ответникът дължи законната лихва
върху просрочената главница от 01.12.2023 г. до 11.01.2024 г., включително, както и от
датата на подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
длъжникът дължи законна лихва върху просрочената главница, до окончателното и
изплащане.
Излага се, че на 12.01.2024г„ Банката е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, с което е претендирала посочените по - горе вземания за
главница, лихви и разноски, включително разноски, както и разноски по заповедното
производство - внесена държавна такса в размер на внесена държавна такса в размер на
428.89 лева (четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), както и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 (сто и петдесет) лева, като с Разпореждане № 103/ 15.01.2024 г. постановено по ч.гр.дело
№ 20241210100065 по описа на Районен съд - Б........ за 2024 г., съдът е отхвърлил изцяло
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, с мотив, че писменото
предизвестие не е връчено на ответника, включително на посочените имейл адрес и телефон.
Сочи се, че на 07.02.2024 г. в ПИБ АД е получено съобщение от Районен съд - Б..... по
ч.гр.дело № 20241210100065 по описа на Районен съд - Б.... за 2024 г. с указание за
предявяване на осъдителен иск срещу ответника, в едномесечен срок от връчването.
Във връзка с влизане в сила на Разпореждането на съда, дадените указания и
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, се твърди, че за Банката се поражда правен
интерес за предявяване на осъдителен иск срещу Т. К. П., ЕГН **********, за вземания по
Договор № 0O0LD-R- O97546/21.O9.2022 г. за банков кредит и Общите условия на ПИБ АД
за кредити на физически лица, неразделна част към него, за които заявлението по чл.417 от
ГПК е отхвърлено.
В случай, че не бъде прието за валидно изявлението на Банката за обявяване на
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, с настоящата искова молба се отправя следното
изявление към Т. К. П., ЕГН **********, а именно: на основание Раздел X. точка 10.1 във
връзка с т. 10.1.2, буква „а“ от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за
кредити на физически лица, неразделна част от Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за
банков кредит я канят в седемдневен срок от получаване на настоящата покана, доброволно
да погаси всички просрочени задължения към Банката, произтичащи от Договора за кредит
в пълен размер, които към 11.01.2024г. включително, са в размер общо на 21444.59 лева
(двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки), както следва: - 19692.53 лева - просрочена главница:- 1182.61 лева - непогасена
възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4. Раздел II от Договора за кредит за периода
от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г. включително:111.77 лева - непогасено обезщетение за забава
на просрочени плащания, начислено съгласно т.15. Раздел II от Договора за кредит за
периода от 01.02.2023 г. до 30.11.2023г. включително: 305.46лева – непогасена законна
лихва, начислена съгл. чл.8б. ал.1 от ЗЗД, върху просрочената главница.за периода от
01.12,2023 г. до 11.01,2024 г. включително; -44.22 лева - непогасена премия по застраховка
живот за периода от 01.02.2023 г. до 01.07.2023 г. включително, начислено съгласно т.20.
Раздел VI от договора за кредит, в размер на -108.00 лева - разходи във връзка с
неизпълнение на задълженията по Договора- разноски за връчване на предизвестия до
длъжника, начислени съгласно Раздел III , т.19 от договора за кредит, във връзка с т. 7.1. б.
„з“. Раздел VII ит.1,1. буква ..о“. Раздел I от Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на
физически лица.
5
Указано й е, че след изтичането на срока за доброволно изпълнение и без повторно
уведомяване, банката ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем, като
настоящото уведомление да се счита за писмено предизвестие по смисъла на Раздел X. точка
10.1 във връзка с т. 10.1.2. буква „а“ от Общите условия на Първа инвестиционни банка АД
за кредити на физически лица, неразделна част от Договор № 000LD-R- 097546/21.09,2022 г.
за банков кредит.
В случай, че длъжникът не погаси просрочените вземания по отправената с
настоящата искова молба покана, се иска от съда да вземете предвид настъпилата
предсрочна изискуемост като нововъзникнало обстоятелство в хода на настоящото
производство.
С Разпореждане № 742/12.03.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване от кмета на селото, че лицето
не живее на посочения адрес. Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от
НБД Население, като видно от представената такава е, че постоянен адрес на ответника е
този, на който е изпратено съобщението. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на
действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ
трудов договор. Съдът е направил опит за уведомяване по телефон и имейл, посочени в
договора, които са били неуспешни.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47,
ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника.
На 28.05.2024г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка
на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 1174 от 17.06.2024г. Районен съд Б.... на основание
чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 378/2024г. на
ответника Т. К. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес с. Б.... като е изискал от АК Б......
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 1449/25.07.2024г. съдът е назначил адв. В. А. М. към АК
Б.....вписана под № 11 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на
ответника Т. К. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес с. ....., по гр.дело № 378/2024г. по
описа на РС Б....... до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението
е връчено на 27.08.2024г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок
от получаване на съобщението на 11.09.2024г. по делото е депозиран писмен отговор по
заявената искова молба от назначения особен представител. Със същия се оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Твърди се, че по отношение на ответницата не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, като при предсрочна изискуемост на кредита кредитодателят е длъжен да
уведоми кредитополучателя, че това обстоятелство е настъпило, но се сочи, че никъде в
кориците на делото няма представено уведомление, че ответницата е уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се, че с исковата молба не е представен
документ, съдържащ някакви данни за предсрочна изискуемост, който документ да е
6
стигнал до ответницата.
Не се оспорва, че в т. 10.1.2 буква „а“ във връзка с т.10.1 от Общите условия, банката
може да обяви изцяло кредитът за предсрочно изискуем, за което, обаче, ще уведоми
кредитополучателя в случай, че последният не заплати две поредни погасителни вноски,
съгласно приложеният към настоящия договор погасителен план, както и да претендират
всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса гарант и разноски.
Посочва се, че ако в договора е предвидено, че кредитът става предсрочно изискуем, фактът
на това неплащане трябва да се удостовери от кредитора чрез посочване на непогасените
вноски по размер, падеж и основание /в т. см. определение № 37 от 19.01.2009 г. на ВКС на
РБ, ТК, II ТО по ч.т,д.№ 286/2008 г. и определение № 427 от 01.06.2011 г. по ч.т.д.№ 280/2011
г. на ВКС на РБ, ТК/, което се твърди, че не е сторено с исковата молба. Излага се, че са
посочени конкретните месечни вноски времево и падежа им, но не бил посочен размер и
основанието на вземането, като последното е претендирано общо в размер за главница и
лихви, касаещи обобщена информация за всички непогасени вноски.
От друга страна се смята, че настъпването на тази предсрочна изискуемост следва да
бъде удостоверена от страна на кредитора. Сочи се, че по делото е спорен въпросът
настъпила ли е предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на
исковата молба, респ. дължи ли се претендираната сума, като се счита, че следва да бъде
съобразена в тази насока и практиката в приетото в т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС.
Счита се, че с подаване на искова молба и обявяване на кредита за изискуем
волеизявлението на ищеца за предсрочната изискуемост на кредита не е достигнало до
ответника. Сочи се, че с неизпълнение на задължението си за уведомяване на
кредитополучателя, кредиторът не е изпълнил задължението си по договора, поради което се
твърди, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила към момента на завеждане
на исковата молба, като вземането не е станало предсрочно изискуемо, а с исковата молба не
са индивидуализирани падежиралите вноски по размер и основание. Излага се, че съгласно
Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Сочи се, че уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора,
като предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл.71
ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Навежда се, че изменението на договора поради неизправност на заемополучателя
има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника, като упражненият избор от кредитора, да иска изпълнението
преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск, преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, според ответника не се дължи.
С оглед на горното, се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
С Определение № 2038/09.10.2024г. по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява законният
представител, явява се процесуален представител, който поддържа исковата молба, оспорва
7
отговора на ответника, както и изразява становище по същество на делото. Претендират се
сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Депозирана е и
писмена защита, в която се изразява становище по същество на делото.
Ответницата Т. П., редовно призована, не се явява, представлява се от назначения й
особен представител - адвокат М., която оспорва предявените искове, поддържа подадения
отговор. По същество на делото пледира за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Депозирана е и писмена защита, в която се изразява становище по същество
на делото.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същата е
приета и приобщена към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 65/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
Б.......ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК, с вх. № 777/12.01.2024 г. срещу длъжника Т. К. П., ЕГН: **********, с настоящ
адрес с. Б......, по което с по което с Разпореждане № 103/15.01.2024 година, съдът е
отхвърлил като неоснователно заявление, подадено “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от С.....А..... П.....Ч.... Г..... З... Н..... Х..... Б....Р...
И. Б.....- изпълнителни директори, чрез юрисконсулт А. И. М., с което се иска по реда на чл.
417 ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. К. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес с.
Б....... за заплащане на следните суми: сумата от 19692, 53 лв. /деветнадесет хиляди
шестстотин деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ - просрочена главница на
основание извлечение от счетоводните книги на банката от 12.01.2024 г. по Договор №
000LD-R-097546/21.09.2022 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и Т. К. П., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -12.01.2024 г. до окончателното
погасяване; сумата от 1182, 61 лв. /хиляда сто осемдесет и два лева и шестдесет и една
стотинки/ - непогасена възнаградителна лихва /лихва за редовен дълг/, дължима на
основание Раздел II, т. 4 от Договора за периода от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г.
включително; сумата от 111, 77 лв. /сто и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ –
непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания, дължимо на основание Раздел
II, т. 15 от Договора за периода от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г. включително; сумата от 44,
22 лв. /четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/– непогасена премия по
застраховка живот „Спокойствие с Fihaelt“, дължима на основание Раздел IV, т. 20 от
Договора, за периода 01.02.2023 г. – 01.07.2023 г.; сумата от 108, 00 лв. /сто и осем лева/–
разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора – разноски за връчване на
предизвестия до длъжника, дължими съгласно Раздел III, т. 19 от Договора, във връзка с т.
7.1. б „з“, Раздел VI и т. 1.1, б „о“, Раздел I от Общите условия на „ПИБ“ АД за кредит на
физически лица; сумата от 305, 46 лв. /триста и пет лева и четиридесет и шест стотинки/–
непогасена законна лихва, дължима съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху просрочената
главница за периода от 01.12.2023 г. до 11.01.2024 г. включително; сумата от 428,89 лв.
/четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/-държавна такса и сумата
от 150, 00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
След влизане в сила на съдебения акт, съдът е указал до заявителя да се изпратят
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, като в тази връзка до ищеца е изпратено съобщение с
посочените указания, което е връчено на 07.02.2024 година, като в указания от съда срок на
20.02.2024 година ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която е предявен
осъдителен иск.
8
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор № 000LD-R-
097546/21.09.2022 г. за банков кредит е, че същият е сключен на 21.09.2022 година между
„Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на кредитор и Т. К. П., в качеството й на
кредитополучател, по силата на който банката е поела задължение да предостави на
ответника, в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 20050, 00 лева
за текущи нужди, със срок на усвояването му до - 30.10.2022 г. и краен срок за погасяване –
01.10.2032 г. Средствата по кредита се отпускат за текущи нужди по разплащателна сметка
на Кредитополучателя ........ Видно от договора е, че е уговорен лихвен процент, като
съгласно т. 4, Раздел II от Договора за кредит, за ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване
Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) за лева, прилаган от Банката годишен с
надбавка от 5.6727 пункта, в случай, че Кредитополучателят ползва за целия срок на
кредита посочените в същата точка продукти и услуги. При неизпълнение на тези условия,
Банката има право да приложи т. 4.1 - т. 5 от раздел II на Договора за кредит. Съгласно чл. 6
от Договора към датата на сключване на Договора лихвения процент, базиран на
спестяванията за лева е определен в размер на 0, 0673% годишно, като е уговорено, че
дължимата се от кредитополучателя лихва следвало да се изплаща периодично в размер и на
падежи, подробно описани в погасителния план, неразделна част от договора. Също така се
посочва, че размерът на вноските и лихвените плащания, определени в погасителния план,
са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора размер на лихвен
процент, базиран на спестяванията, увеличен с надбавка, посочена в т. 4, а именно 5,6727
пункта. Съгласно т. 1.1 от раздел I Общи положения, от Общите условия на ПИБ АД за
кредити на физически лица (Общите условия) „Лихвен процент, базиран на спестяванията”
(СЛП) е референтен лихвен процент, изчисляван за всеки отделен вид валута по обявена от
Банката методика, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора
променлив лихвен процент по кредита.“
В чл. 9 от договора, към датата на сключването му, ГПР е в размер на 7,53%, като
общата сума, дължима от кредитополучателя е 28219,97лева, включваща общия размер на
кредита, както и всички известни на банката, разходи по кредита, в т. ч. лихви,
застрахователни премии за застраховка "Спокойствие с FitHealth", комисионна за кредитна
оценка и одобрение, годишна такса за поддържане на кредитна карта, такса за регистрация
на SMS известие и такса за банков пакет съгласно Тарифа на Банката. Според чл. 16 от
договора, банката има право едностранно да промени общия разход по кредита, като го
увеличи или намали, чрез увеличаване, съответно намаляване на един или повече от
видовете разходи, съставна част от общия разход по кредита, ако е налице някое от
обстоятелствата, предвидени в настоящия договор и Общите условия на банката за кредити
на физически лица.
На кредитополучателя е връчена Методика на "ПИБ" АД за определяне на
референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за
кредитите на недвижими имоти на потребители, както и Общите условия (ОУ) на "ПИБ" АД
за кредити на физически лица - неразделна част от договора, заверени копия от които са
представени по делото. От съдържанието на договора става ясно, че кредитополучателят е
декларирал и, че е запознат с ОУ на банката и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между тях във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Съгласно чл. 20 от договора, кредитополучателят се съгласява и задължава да осигури
сключването на застраховка "Спокойствие с FiHealth" върху живота, здравето, телесната
цялост и работоспособността му за негова сметка или за сметка и в полза на Банката при
"Фи Хелт Застраховане" АД за застрахователна стойност общо до 100 % от целия размер или
от остатъка от размера на кредита. Във връзка със сключването на застраховката, е посочено,
че кредитополучателят получава от Банката застрахователна полица, каквато е представена
по делото. Според договора, по сключената застраховка, кредитополучателят се задължава
9
да заплаща застрахователна премия в размер на 5. 05 % годишно от застрахователната сума,
като е предвидено дължимите вноски да бъдат разсрочени на дванадесет равни месечни
вноски, които да се заплащат ежемесечно на определения падеж на вноските по кредита
съгласно погасителния план.
От договора за кредит чл. 11, се установява и, че кредитополучателят се задължава да
заплати на банката комисионна за кредитна оценка и одобрение в размер на 0, 50% от
размера на кредита, но не по-малко от 50 лв., дължима най-късно до датата на усвояване на
кредита. Страните са договорили, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по откритата на името на кредитополучателя разплащателна сметка, се
отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Освен
това е уредено, че при наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита,
включително надбавката. В Раздел X от ОУ към договора също е уредена възможността на
банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при наличието на изрично
посочени хипотези, като разпоредбата на чл. 10.1.2 б. а) от ОУ предвижда, че в случаите,
когато кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора, т. е. не осигури
авоар по разплащателната сметка повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е
станало изискуемо, банката има правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем
с писмено предизвестие до кредитополучателя, с определен от нея срок.
По делото са приложени и общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица
/л. 18-21/.
В Раздел Х, т. 10.1.2, б. "а" от Общите условия на "ПИБ" АД за кредити на физически
лица, неразделна част от процесния договор, е конкретизирано, че Банката има право да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай че кредитополучателят не
извърши което и да е плащане по договора /не осигури авоар по разплащателната сметка/
повече от пет работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Приложен е погасителен план – приложение № 1 към договора, в който са посочени
дължимата главница в началото на периода, вноската, вноската по лихвата, вноска по
главница, дължима главница в края на периода и дължимата премия по „Спокойствие с
Fihealth“, като погасителният план е подписан от кредитополучателя.
Представено е заявление за застраховане, подписано от Т. К. П., с което кандидатства
за сключване на застраховка по „Спокойствие с Fihealth“, при „Хи Хелт Застраховане“ АД, с
което заявление декларира, че не е частично или пълно трайно неработоспособна в
следствие на злополука или заболяване, няма ТЕЛК заболяване, както и не е боледувала, не
е била лекувана, хоспитализирана в следствие на злополука или заболяване през последните
5 години или повече години.
Видно от приложената по делото застрахователна полица за Застраховка Спокойствие
с Fihealth 000LD-R-097546-7614 е, че въз основа на подаденото заявление Т. П. е сключила
застраховка със застраховател Fihealth Застраховане АД, по силата на който
застрахователния договор се счита за сключен за срока на договора за кредит и влиза в сила
след подписване на застрахователната полица, която е подписана на 21.09.2022 година.
По делото са представени и Общи условия по застраховка „Спокойствие с Fihealth“
/л. 24-30/.
С исковата молба е представено писмено предизвестие от ищеца "ПИБ" АД до
ответника Т. К. П. за връчване чрез Стоян Якимов - ЧСИ, с което го уведомяват, че поради
непогасяване в срока на дължими погасителни вноски, което представлява неизпълнение на
10
договора за банков кредит, към датата на настоящата покана – 2308.2023 година общият
размер на просрочените задължения към банката те в размер на 1694,39 лева, от които
главница – 857,14 лева, просрочени лихви – 793,03 лева и дължима премия по застраховка
живот – 44,22 лева. Поканен е в 7-дневен срок от получаване на поканата да заплати
доброволно всички просрочени и изисукеми към датата на получаване на поканата
задължения, като в случай че не бъдат заплатени в указания срок на основание Раздел Х, т.
10.1.2, б. "а" от Общите условия на "ПИБ" АД за кредити на физически лица, Банката ще
обяви за предсрочно изискуем кредита за всички задължения по договора, които към
23.08.2023 година са в общ размер на 20609,65 лева, от които главница – 18835,39 лв.,
текущо начислена лихва върху редовна главница – 79,87 лева, просрочена главница - 857,14
лева, просрочени лихви – 793,03 лева и просрочени застрахователни премии по застраховка
– 44,22 лв.
От страна на ищеца са представени писмени документи за връчване на покана до Т.
П.. Представени са констативни протоколи за обявяване на предсрочна изискуемост, чрез
ЧСИ С....... Я...... и ЧСИ М..... К..... От същите е видно, че в настоящия случай банката
кредитор е избрала да връчи изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, на длъжника чрез ЧСИ, в границите на компетентността му по чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ.
Видно е от отразеното в констативния протокол на ЧСИ Я....... че банката е посочила
отразения в договора адрес за кореспонденция на длъжника. В констативния протокол,
съставен от ЧСИ е отразено, че в ж...няма блок 203. ЧСИ е изготвил справка от НБД
„Население“ за постоянния и настоящ адрес на длъжника, като е отразил, че по същата
адресатът е с адрес с. Б.....Няма данни да е търсена на така посочения адрес. В протокола е
отразено и че според справка за трудови договори от ТД на НАП адресатът има трудов
договор с „Гери Стил 20“ ЕООД, като е посетен адреса на фирмата, но е констатирано, че на
посочения в ТР адрес няма табели и означения, призовкарят е получил сведения от охраната,
че на адреса са други фирми.
По отношение на извършеното връчване на съобщенията по постоянен и настоящ
адрес на длъжника чрез ЧСИ Мартин Кацарски, е видно от съставения констативен
протокол, че при посещение в с. Б..... по данни на Кмета на селото-Е...... С......лицето Т. К. П.
никога не е живяло в селото. На 02.11.2023г. е залепено уведомление на предвиденото за
това място в Кметството на село Б......... Отразено е в констативния протокол, че в
двуседмичния срок, който срок изтекъл на 16.11.2023г. не се е явило лицето или друго
упълномощено такова, което да получи предизвестието. ЧСИ е отразил, че спазвайки
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК е извършил справка за регистрирани трудови договори
и е установил, че адресатът има сключен трудов договор. Липсват данни да са предприети
действия за връчване по месторабота.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която, неоспорена от страните, съдът кредитира същата
като обективна, компетентно и обосновано изготвена.
В приетото заключение вещото лице е посочило, че е извършила проверка на
движението по разплащателна сметка IBAN: ............открита на името на кредитополучателя
Т. К. П. за периода от 20.09.2022г (дата на първо движение по сметката) до 01.02.2023г
(крайна дата на движение по сметката), като цялото движение е отразено в Справка № 3 от
експертизата.
Вещото лице посочва, че предоставеният кредит в размер на 20 050 лева по Договор
№ 000LD- R-097546/21.09.2022г е усвоен от Кредитополучателя, като със сумата от 20 050
лева е заверена разплащателна сметка IBAN: ....... разкрита на името на Т. К. П. при „ПИБ”
АД на дата 27.09.2022г., като още на същата дата-27.09.2022г. Т. К. изтеглила в брой на 19
800 лева от отпуснатия кредит. Посочва, че общо извършените погасявания на задължения
11
по кредита са в размер на 794,90 лева, от които: -такса кредитна оценка - 100,25 лева; -
главница - 357,47 лева; -договорна лихва - 305,44 лева; и -застрахователна премия - 31,74
лева, като по конкретни дати и суми, плащанията вещото лице ги е посочило в справка № 04
от експертизата. По отношение на главницата се посочва, че дължимата падежирала
главница е 1 698,59 лева, от които платена главница - 357,47 лева и остатък от неплатена
подежирала главница 1 341,12 лева, отразени в колона 6 на справка № 05. Дължимата
падежирала договорна лихва към датата на обявяване на предсрочна изискуемост
(01.12.2023г) е 1 488,05 лева, платена договорна лихва - 305,44 лева, неплатен остатък до
30.11.2023г вкл. е 1 181,61 лева, дължима за периода от 01.02.2023г до 30.11.2023г вкл.
По отношение на дължимата сума за застрахователна премия за периода от
01.11.2022г до 01.07.2023г се посочва, че същата е в размер на 75,96 лева, от която платената
сума е 31,74 лева и непогасеният остатък за претендирания по исковата молба на ищеца
период — от 01.02.2023г до 01.07.2023г е в размер на 44,22 лева; неплатени такси за
обслужване на разплащателната сметка са в размер на 91,50 лева /отразени в справка № 8/, а
по отношение на разходите на Банката във връзка с неизпълнението по Договора се посочва,
че същите са в размер на 108,00 лева /справка № 9/.
В заключение вещото лице посочва, че общо извършените погасявания на задължения
по кредита са в размер на 794,90 лева, от които: -такса кредитна оценка - 100,25 лева; -
главница - 357,47 лева;-договорна лихва - 305,44 лева; и -застрахователна премия - 31,74
лева. Размерът на задължението по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
000LD-R-097546/21.09.2022г към 01.12.2023г - дата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е за 21 139,15 лева.
Вещото лице в заключение сочи, че дължимите суми от ответника са както следва:
главница 19692,53 лева; възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2023 година до
30.11.2023 година в размер на 1182,61 лева; обезщетение за забава за периода от 01.02.2023
година до 30.11.2023 година в размер на 111,79 лева; законна лихва върху просрочената
главница за периода от 01.12.2023 година до 11.01.2024 година в размер на 305,44 лева;
непогасена премия по застраховка за периода от 01.02.2023 година до 01.07.2023 година и
разходи във връзка с неизпълнението на в размер на 108 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение, като
посочва, че е допуснала техническа грешка при отразяване на датата на предсрочната
изискуемост вместо 01.02.2023 година да се чете 01.12.2023 година.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице С. .... по допуснатата и
назначена съдебно-счетоводна експертиза, като намира същото за пълно, обосновано и ясно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове:
- чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ - относно вземането за главница и за вземането за застрахователни премии;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ -
относно вземането за възнаградителна лихва;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за мораторна
и законната лихва;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за обезщетение за
уведомяване.
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на осъдителен иск,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 65/2024г. по описа на Районен съд - гр. Б.......... по
12
което съдът с Разпореждане № 103/15.01.2024 година, е отхвърлил като неоснователно
заявление, подадено, подадено “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от С... А.......П...... Ч..... Г..... З..., Н..... Х.... Б...
Р....И. Б.... - изпълнителни директори, чрез юрисконсулт А. И. М., с което се иска по реда на
чл. 417 ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. К. П., ЕГН: **********, с настоящ
адрес с. Б.... за заплащане на посочените в заявлението суми.
Разпореждането е връчено на ищеца на 22.01.2024 година и след влизане в сила на
същото, съдът е указал на заявителя да се изпратят указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
като в тази връзка до ищеца е изпратено съобщение с посочените указания, което е връчено
на 07.02.2024 година, като в указания от съда срок на 20.02.2024 година ищецът е депозирал
настоящата искова молба, с която е предявен осъдителен иск.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1, т. 4 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Доказателствената тежест е:
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ:
За ищеца:- наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния
Договор за банков кредит № 000LD-R-097546/21.09.2022г, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника на кредитополучател;реалното предоставяне от
кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;
наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за
потребителски кредит; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, и
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на
главницата. Следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на застраховатилни
премии, че ответникът дължи застрахователни премии, техния размер и периода, че именно
ищецът има право да получи същите, че е налице уговорка същите да бъдат начислявани
като задължение по кредита.
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо
главница по договора.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ:
- За ищеца:- наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и
ответника (кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения договор за
потребителски кредит, за дължимост от страна на кредитополучателя на договорна лихва;-
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
За ответницата - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна
лихва по кредита.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД:
За ищеца: наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за
потребителски кредит, наличието на уговорка, според която задължението за главница става
изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, и размер на
претендираната мораторна и законна лихва.
За ответницата - погасяване на задължението за лихва за забава.
13
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД
За ищеца:наличието на уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството
им на страни по твърдения договор за потребителски кредит, за дължимост от страна на
кредитополучателя на разноски по уведомяване и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на главницата.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендираните разноски за
уведомяване.
По същество:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, с която е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен кредит, като
няма спор за това, че кредитодателят е правен субект, който предоставя кредит в рамките на
своята търговска дейност то правоотношенията между страните по договора следва да бъдат
разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит.В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта
на исковите суми.
Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за потребителски
кредит, чиято регламентация се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Кредитополучателят, ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването
на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредиторът е търговско дружество с предмет на дейност банкови сделки,
включително предоставяне на потребителски кредити.
Съдът счита на първо място, че вземанията по исковете се основават на договор,
сключен с потребител, тъй като длъжникът-ответник има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което
по отношение на тези договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи,
действали към момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на
този вид договори.
По делото се установи безспорно, че на 21.09.2022 г. между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на процесния и сключен между тях
Договор за банков кредит № 000LD-R-097546/21.09.2022г. при условията, посочени в него,
като на същата дата сумата по кредита е предоставена по сметка на ответника в размер общо
на 20050,00 лева, а кредитът е бил усвоен изцяло от него, чрез теглене на каса. В този
смисъл за ответника е възникнало и задължение за връщане на заетата сума, ведно с
дължимите лихви и при уговорените условия. Видно от договора е, че същият е със срок на
усвояването му до - 30.10.2022 г. и краен срок за погасяване – 01.10.2032 г. Средствата по
кредита се отпускат за текущи нужди по разплащателна сметка на Кредитополучателя
..........Видно от договора е, че е уговорен лихвен процент, който е определен в чл. 4-6 от
договора. В чл. 9 от договора, към датата на сключването му, ГПР е в размер на 7,53%, като
общата сума, дължима от кредитополучателя е 28219,97лева, включваща общия размер на
кредита, както и всички известни на банката, разходи по кредита, в т. ч. лихви,
застрахователни премии за застраховка "Спокойствие с FitHealth", комисионна за кредитна
оценка и одобрение, годишна такса за поддържане на кредитна карта, такса за регистрация
на SMS известие и такса за банков пакет съгласно Тарифа на Банката.
14
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът
приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и
в Закона за защита на потребителите.
По естеството си договора за потребителски кредит е разновидност на договор за
заем, за действителността на който е необходимо реалното предаване на сумата. В случая се
установи, че заетата сума е усвоена.
При съобразяване на съдържанието на конкретния договор, поетите с него права и
задължения съдът намира, че същият има правната характеристика на договор за
потребителски кредит. Предвид това преценката за неговата действителност следва да бъде
направена в съответствие с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е
сключен процесния договор, и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити,
която е транспонирана в националното ни законодателство, чрез ЗПК.
При извършената служебна проверка (съобразно чл. 7, ал. 3 от ГПК), съдът не
установи неравноправни клаузи в процесния договор. Не са налице и неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, които да не отговарят на изискването за добросъвестност и да
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Не се доказа и наличие на клаузи, съставени по неясен или
двусмислен начин и, в тази връзка нарушение на чл. 147. ал. 1 ЗЗП не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за банков кредит
по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор за
кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../.
По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. В посочената разпоредба не е предвидено, че нарушаването на чл.5 от ЗПК,
както и липсата на реквизитите по чл.11, ал.1, т.2, т.6, т.21, т.22, т.23 и т.24 от ЗПК в
съдържанието на договора за кредит, водят до недействителност на същия.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор съдържа изчерпателно и в
15
цялост всички законоустановени реквизити, относно изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, по
следните съображения:
Анализът на съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по - малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10, съдържа дата и
място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по
него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план
/разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26.
Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и
разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето
съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 (в редакцията им към датата на сключване на договора).
В процесния договор са посочени датата и мястото на сключване, вид на
предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума,
общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите,
годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита - брой и размер
на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за
кредит — доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на
последната вноска — 01.10.2032 г., че са дължими 120 месечни вноски.
В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК към договора е приложен и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран
лихвен процент. В настоящия случай самият Погасителен план е приложен по делото, като
същият е подписан от ответника, в него са посочени погасителните вноски по брой, размер
и падеж, дължима лихва по месеци.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай в чл. 9 от договора, към датата
на сключване на договора, ГПР е в размер на 7,53 %, като в общата дължима сума по
кредита от кредитополучателя в размер на 28219,97 лева са включени общия размер на
кредита, по т.1, както и всички известни на банката разходи по кредита, в това число и
застрахователната премия за застраховка "Спокойствие с FiHealth“. Тоест, съдържанието на
договора за кредит и в частност посоченият размер на ГПР отговарят изцяло на
изискванията на ЗПК, като ясно и изчерпателно са посочени и компонентите, които са
включени при определянето на ГПР, а в договора недвусмислено същите са посочени в
процентно изражение и като глобална сума. Предвид посоченото, потребителят е могъл да
прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го
съпостави с предложения на други кредитни институции. Освен това, ГПР не надвишава
петкратния размер (50%) на законната лихва по просрочени задължения във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Р.... Б.....
Съдът не констатира да е налице нарушение на императивна материалноправна
норма, което на основание чл. 22 от ЗПК да води до недействителност на договора. Не се
установиха и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.
Поради това се налага извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни,
поради което ответницата дължи заплащане на главницата и договорно възнаграждение.
Досежно предсрочната изискуемост:
16
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен иск почл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се
счита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение № 64 от 09.02.2015 г.
по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. е дадено
разрешението, че волеизявлението на кредитора може да е обективирано не само в нарочно
писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Посочено е, че съдебната
практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа, в който
обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда
пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Преценката дали
документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който
може да бъде различно разрешен в рамките на всеки отделен спор.
По делото видно от заключението на вещото лице са допуснати просрочия, поради
които на основание Раздел Х, т. 10.1.2, б. "а" от Общите условия на "ПИБ" АД за кредити на
физически лица, Банката има право и се е възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, отправяйки писмено изявление до ответника Т. П..
В случая съдът намира, че ищецът не е обявил на ответника предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението и преди връчване на исковата молба.
Видно от приложените към исковата молба и заявлението писмени документи -
констативни протоколи за обявяване на предсрочна изискуемост, чрез ЧСИ С...... Я.. и ЧСИ
М....К..... е, че в настоящия случай банката е избрала да връчи изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, на длъжника чрез ЧСИ, в границите на
компетентността му по чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ. Видно е от отразеното в констативния протокол на
ЧСИ Я....... че банката е посочила отразения в договора адрес за кореспонденция на
17
длъжника. В констативния протокол, съставен от ЧСИ е отразено, че в ж.к. „Д.... няма блок
203. ЧСИ е изготвил справка от НБД „Население“ за постоянния и настоящ адрес на
длъжника, като е отразил, че по същата адресатът е с адрес с. Б........ Няма данни да е търсена
на така посочения адрес. В протокола е отразено и че според справка за трудови договори от
ТД на НАП адресатът има трудов договор с „Г.........“ ЕООД, като е посетен адреса на
фирмата, но е констатирано, че на посочения в ТР адрес няма табели и означения,
призовкарят е получил сведения от охраната, че на адреса са други фирми. По отношение на
извършеното връчване на съобщенията по постоянен и настоящ адрес на длъжника чрез
ЧСИ М.....К...е видно от съставения констативен протокол, че при посещение в с. Б....... по
данни на Кмета на селото-Е.......... С.... лицето Т. К. П. никога не е живяло в селото. На
02.11.2023г. е залепено уведомление на предвиденото за това място в Кметството на село
Б......Отразено е в констативния протокол, че в двуседмичния срок, който срок изтекъл на
16.11.2023г. не се е явило лицето или друго упълномощено такова, което да получи
предизвестието. ЧСИ е отразил, че спазвайки разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК е
извършил справка за регистрирани трудови договори и е установил, че адресатът има
сключен трудов договор.
Съдът намира, че поканата за предсрочна изискуемост не е връчена по надлежния ред
на длъжника, като в тази връзка поддържа становището на заповедния съд. При
първоначалния опит за връчване чрез ЧСИ С....... Я..... длъжникът не е намерен на посочения
в договора адрес за кореспонденция, тъй като е отразено, че такъв адрес не съществува. ЧСИ
не е успял да намери адресатът и по месторабота. ЧСИ М...... К... пък не е направил какъвто
и да било опит да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост чрез установения
работодател. Отделно от това, в самия договор за банков кредит в т. V- декларации и
кореспонденция е посочен не само адреса на кредитополучателя, на който да бъде
изпращана кореспонденцията.
Установява се, че страните с изричните договорни клаузи при условията на чл. 9 от
ЗЗД са установили начин на връчване на съобщенията по договора и са приели, че при
достигането им на адреса те се считат за връчени, което е уговорено в чл. 22, т. 1 от
Договора за кредит. Установи се, че въпреки, че в т. V от договора е посочен имейл адрес,
както и телефон за кореспонденция от страна на ЧСИ не са положени опити книжата да
бъдат връчени на известния в договора имейл адрес, както и да бъде направен опит
длъжникът да бъде уведомен по телефона. Доказателства, че длъжникът е уведомен по
телефона, както и на посочения в договора имейл адрес липсват, при което не може да бъде
прието, че банката е положила дължимата грижа и такава съобразно договора, за да се
приеме, че е спазена процедурата за връчване на поканата и уведомлението за предсрочна
изискуемост. Именно и по този начин следва да бъде търсен длъжника, доколкото сам той е
посочил начина за кореспонденция в договора.
Съдът намира, че ЧСИ не са положили необходимите усилия за връчване на длъжника
поканата за предсрочна изискуемост. При така изложените съображения съдът намира, че
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредата и покана е ненадлежно връчена при
реализиране на предпоставките на чл.47, ал.1 от ГПК
Предвид неспазване на процедурата по връчването на поканата уведомление до
длъжника от ЧСИ не може да се приеме, че волеизявлението на кредитора за превръщането
на кредита в предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-ответник преди подаване на
заявлението.
Съдебната практика приема, че изявлението на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит е достигнало надлежно до длъжника с
връчването на преписи от исковата молба и приложенията на особения му представител в
хода на исковото производство. /напр. решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I
т. о. на ВКС/. В настоящия казус се претендира вземане по договор за банков кредит, обявен
18
за предсрочно изискуем на 01.12.2023 г. Когато в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ на основание чл. 417 ГПК се претендират суми въз
основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, за да бъде издадена заповедта за
изпълнение е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. В мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по установителния иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който
размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако в заявлението
се претендират суми въз основа на твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
но съдът констатира, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и съдът следва да откаже издаване
на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК
(при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение) е установителен, а по т.
3 (когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение) - осъдителен. Както при предявен
установителен иск, така и при предявен осъдителен иск по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК
съдът следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и период на
предявените искови претенции, като при осъдителния иск следва да постанови осъдителен
диспозитив. Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че
съществуването на материалното право се установява само към този минал момент, без да се
съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата
на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в
сила. Изложеното е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г.
по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента
на приключване на съдебното дирене, което "задължава съда да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото
го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след
предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът
плаща или прихваща след предявяването на иска". Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на
предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или
осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е
19
моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Правното основание, на
което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата
част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният
договор за заем. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството
по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за
вземането по общия ред. Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за
кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното
в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при
осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Възможно е
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили
предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице и предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита – така решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, II т.
о. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. Следва да се отбележи, че законът не въвежда ограничения в
представителната власт на особения представител извън тези по чл. 29, ал. 5 ГПК, поради
което всички правни последици от връчването на исковата молба на особения представител
възникват за представлявания; а и съгласно практиката на ВКС (напр. решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. №
2118/2019 г. на ВКС, І т. о.) в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор
20
за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на ищеца, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник за обявената предсрочна
изискуемост.
Към исковата молба е приложена покана, адресирана до Т. П., с която последната е
уведомена, че поради преустановяване плащането на вноски по процесния договор
вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо. С получаване на препис от
исковата молба от особения представител на ответника, са настъпили последиците на
предсрочната изискуемост, предвид наличието на предвидените в договора за банков кредит
обективни предпоставки, а именно просрочване на две или повече месечни вноски.
Предвид изложеното съдът намира, че с факта на връчване на препис от исковата
молба на ответника чрез назначения му особен представител на 27.08.2024 година е станало
изискуемо вземането на банката за усвоените и невърнати суми по кредита. Съдът приема,
че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора с факта на връчените му на 27.08.2024 г. съдебни книжа по делото, включващи
съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея. В
този смисъл е и съдебната практика /напр. Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС, Първо отделение/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството представлява
ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая от заключението на ССчЕ се установи, че усвоените от ответника по
договора суми са в общ размер на 20050,00 лева. Ответникът е извършил плащания както
следва: 357,47 лева – по главницата; 305,44 лева – възнаградителна лихва и 31,74 лева –
премия по застраховка.
Според заключението на вещото лице дължимите от ответницата суми, след
приспадане на извършените от П. плащанията са както следва: главница 19692,53 лева;
възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2023 година до 30.11.2023 година в
размер на 1182,61 лева; обезщетение за забава за периода от 01.02.2023 година до 30.11.2023
година в размер на 111,79 лева; законна лихва върху просрочената главница за периода от
01.12.2023 година до 11.01.2024 година в размер на 305,44 лева; непогасена премия по
застраховка за периода от 01.02.2023 година до 01.07.2023 година и разходи във връзка с
неизпълнението на в размер на 108 лева.
С оглед, изложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ - относно вземането за
главница в размер на 19692,53 лева и за вземането за застрахователни премии по сключена
застраховка "Спокойствие с FIHEALTH" в размер на 44,22 лева /установи се, че са включени
в ГПР по кредита/, както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за възнаградителна
лихва в размер на 1182,61 лева, претендирана за периода от 01.02.2023 година до 30.11.2023
година и иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД -
относно вземането за непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода от 01.02.2023 година до 30.11.2023 година в размер на 111,77 лева, са основателни и
доказани и като такива следва да бъдат уважени изцяло, тъй като техните размери се
потвърдиха и от съдебно-счетоводната експертиза.
Главницата, за която искът се уважава се дължи, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба, а не както е поискал ищеца – считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК –
21
12.01.2024 г.
В случая, настоящият осъдителен иск е предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
(при отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение) и въз основа на решението
по него ще може да бъде издаден изпълнителен лист. Предявяването на този иск е една
допълнителна възможност за заявителя, предвидена с цел процесуална икономия, същият е
самостоятелен иск и независим от неуспешно развилото се заповедно производство, като
единствената връзка между тях е доплащането на държавната такса съгласно чл. 415, ал. 4
ГПК. Поради това и нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е неприложима, тъй като същата касае
предявяването на установителен иск за съществуване на вземането по издадена в полза на
заявителя заповед за изпълнение и депозирано против нея възражение от длъжника, какъвто
безспорно не е настоящият казус.
Ето защо, в конкретния случай, законната лихва не се дължи от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, а същата се дължи от предявяване на осъдителния иск с
подаване на исковата молба на 20.02.2024 г. до окончателното плащане.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във
вр. с чл. 9 ЗЗД касаещ направени разноски от ищеца във връзка с покана /предизвестие/ за
обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 108,00 лева, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В настоящото
производство ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост настъпила в хода на
заповедното производство, но в случая се установи, че предсрочната изискуемост е обявена
в хода на исковото производство с връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на
назначения особен представител, след образуване на делото, поради което фактът на
направени разноски в предходен момент във връзка с предсрочната изискуемост е
неотносим. В настоящото производство ищецът не сочи и не установява договорно
основание за претендираното задължение за възстановяване на разноските за уведомяване за
предсрочната изискуемост, поради което съдът приема за неоснователна тази претенция.
По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във
вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД, касаещ заплащане на сумата в размер на 305,46 лева – непогасена
законна лихва, начислена съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху просрочената главница, за периода
от 01.12.2023 година до 11.01.2024 година, съдът намира същият за частично основателен,
поради следното:
Ищецът претендира законна лихва за периода от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост според него /01.12.2023 година/ до 11.01.2024 година, но по
делото се установи, че предсрочната изискуемост е настъпила не на посочената от ищеца
дата, а в хода на исковото производство с връчване на исковата молба и доказателствата към
нея на особения представител на дата 27.08.2024 година.
Ето защо лихва върху главница за този период се дължи само върху падежиралата
главница, а не върху цялата предсрочно изискуема главница. Към датата, за която се
претендира законната лихва е налице падежирала главница, като според заключението на
вещото лице към 31.11.2023 година падежиралата главница е в размер на 1341,12 лева,
поради което законната лихва за периода от 01.12.2023 година до 11.01.2024 година /върху
тази падежирала главница/, изчислена от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор с помощта на програмен продукт е в размер на 20,80 лв., но видно от
приложения по делото погасителен план е налице и нова падежирала вноска в размер на
200,97 лева, поради което за периода от 02.01.2024 година до 11.01.2024 година, отново
изчислена от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор с помощта на
програмен продукт законната лихва възлиза в размер на 0,85 лева, поради което общия
размер на претендираната законна лихва, начислена съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
падежиралите главници, за периода от 01.12.2023 година до 11.01.2024 година е в размер
общо на 201,82 лева, до който размер следва да бъде уважен предявения иск и над този
22
размер до претендирания такъв от 305,46 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно дължимите разноски:
От страна на ищеца е сторено в исковата молба искане за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция и в заповедното производство.
Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието, че
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено
по предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на
иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо,
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която
ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че
принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в
исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при
действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при
отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на
върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а
именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият
ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то
настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските
от заповедното производство като отчете спецификите на този иск.
На първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 3, във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена
заповед за изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна
такса. На практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК, която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в
исковото производство такса. В тази насока съдът е дал указания на ищеца да довнесе
държавна такса за исковете си в размер на още 608, 81 лева.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 428, 89 лв. С оглед
изхода от настоящото производство и съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
достигна до извод, че на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство
за държавна такса съобразно уважената част от предявените искове Предвид изложеното
съдът намира, че на ищеца се дължи държавна такса за заповедното производство в размер
на 424, 66 лв.
Що се отнася до претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде
присъждан. В тази връзка отговорността за разноски следва да се разглежда като
специфичен вид деликтна отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на
изследване и при която размерът на вредите е законово определен, като не се допуска
обезщетяването на други вреди, освен посочените в закона. За да е налице такава
отговорност е необходимо: 1) противоправно поведение на другата страна, изразяващо се в
неоснователно предизвикан правен спор; 2) вреди за страната, в чиято полза е решен
правният спор, които са законово определени /в чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и представляват
осъществените по делото разноски и 3) причинна връзка – т.е. тези вреди да са причинени
23
във връзка с водене на делото. В настоящия случай ч.гр.д. № 65/2024г. по описа на Районен
съд – гр. Б.... е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК. С влязло в сила Разпореждане заявлението е отхвърлено като неоснователно. От
разпоредбата на чл. 418, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 2 от ГПК може да се направи
извод, че с акта си по същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за
изпълнение или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика
представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга страна правилата
за разпределение на отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане –
по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК. След като в заповедното производство такова уважаване
не е налице, то на този етап правният спор не е решен в полза на заявителя.
Ето защо, разноските от този етап от производството няма как да му се присъдят.
Именно поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото
производство. Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се заповедно
производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК. След
като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така очертаната
от законодателя. Ето защо, изходът на спора от настоящото производство има самостоятелно
значение и на присъждане подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в
заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължат разноски
за това производство, с изключение на заплатената държавна такса – аргумент от чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Относно претендираните разноски в исковото производство-ищецът е сторил
разноски в размер на 608, 81 лв.-заплатена държавна такса, 500, 00 лв.-възнаграждение за
вещи лица, възнаграждение за особен представител- 2330,01 лева. От страна на ищеца се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки един от
предявените искове.
Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение за
конкретното дело е 200, 00 лв. за всички предявени искове, като при определянето му съдът
взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта
процесуални действия, като по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е
изслушано вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е сторил разноски в исковото
производство в общ размер на 3638, 82 лв. Съобразно изхода на делото на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 3602, 91 лв. /три хиляди шестстотин и два лева и деветдесет и една
стотинки/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК Т. К. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: село Б......ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, СО
район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №111 П, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Н..... Х... Б...и С.... А......... П........... чрез пълномощника А. И. М.
– юрисконсулт, следните суми, представляващи просрочени, неплатени и изискуеми
задължения, произтичащи от Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за банков кредит и
Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част към него, а
24
именно:
-сумата от 19692, 53 лв. (деветнадесет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и
петдесет и три стотинки) - просрочена главница по Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г.
между „Първа инвестиционна банка“ АД и Т. К. П., ВЕДНО със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -20.02.2024 г. до окончателното погасяване;
- сумата от 1182, 61 лв. (хиляда сто осемдесет и два лева и шестдесет и една
стотинки) - непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4, Раздел II от Договор
№ 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за банков кредит, за периода от 01.02.2023 г. до 30.11.2023 г.
включително;
-сумата от 111, 77 лв. (сто и единадесет лева и седемдесет и седем стотинки) -
непогасено обезщетение за забава на просрочени плащания, начислено съгласно т.15, Раздел
II от Договор № 000LD-R-097546/21.09.2022 г. за банков кредит, за периода от 01.02.2023 г.
до 30.11.2023 г. включително;
-сумата от 201, 82 лв. (двеста и един лева и осемдесет и две стотинки) - непогасена
законна лихва, начислена съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху падежирала главница, за периода от
01.12.2023 г. до 11.01.2024 г. включително;
-сумата от 44, 22 лв. (четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) -
непогасена премия по застраховка живот за периода от 01.02.2023г. до 01.07.2023г.,
включително, начислено съгласно т.20, Раздел VI от Договор № 000LD-R- 097546/21.09.2022
г. за банков кредит, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за разликата над сумата от 201,82
лв. до пълния претендиран размер от 305,46 лв.; иска за заплащане на сумата от 108.00 лв.
(сто и осем лева) - разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора-
разноски за връчване на предизвестия до длъжника, начислени съгласно Раздел III , т.19 от
Договор № 00OLD-R- 097546/21.09.2022 г. за банков кредит, във връзка с т. 7.1, б. „з“, Раздел
VII и т. 1.1, буква „о“, Раздел I от Общите условия на „ПИБ” АД за кредити на физически
лица, както и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. К. П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: село Б....Община Б........ ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784,
СО район М...... представлявано заедно от Изпълнителните директори Н...... Х.. Б.... и С.....
А.... П.... чрез пълномощника А. И. М. – юрисконсулт сумата от 424, 66 лв. /четиристотин
двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, сторени разноски за държавна такса в
заповедното производство съразмерно с уважената маст от исковете и сумата от 3602, 91 лв.
/три хиляди шестстотин и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сторени
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд-Благоевград
пред Окръжен съд Б...... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25