РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501063 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Мегакомерс 2001“ – ЕООД – с.Люляково, ответник по иска, срещу Решение
№90/10.05.22г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№941/21г., с което
въззивникът е осъден да заплати на „Екрос-Г“ ЕООД - гр. Велико Търново, сумата от
15 840 лева с ДДС, съставляваща общата продажна цена на биволско сирене от 6 600
лева по единична цена от 2 лева без ДДС на килограм, продадено от ищцовото
дружество на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2021 г.
до окончателното плащане и съдебно деловодни разноски в размер на 2 378, 40 лева.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната
му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Оспорва изводите на съда за сключен между страните договор за покупко –
продажба на биволско сирене; заявява, че между дружествата са водени преговори за
наемане на базата на въззивника за съхраняване на сирене. Излага фактически
твърдения относно чести взаимоотношения между въззивника и трето лице „Ванела“ –
ЕООД, което е с предмет на дейност търговия с млечни продукти, като въззивникът е
предоставял свои съдове – канти за съхранение на сиренето. Признава за проведени
преговори с ищцовото дружество „Екрос – Г“ – ЕООД, което е отправило искане
оставеното за съхранение сирене да бъде продадено с етикет на „Мегакомерс 2001“ –
ЕООД, което искане ответникът отхвърлил, т.к. не е производител на това сирене.
Заявява, че не е договорено въззивникът да изкупи негодното сирене; не е постигнато
съгласие досежно вид, количество, качество и цена за продажба на това сирене; не се
установява твърдяното количество 6600 кг. в 522 канти да е пристигало в базата на
въззивника и дали същото е било биволско. Оспорва извода на съда че ответникът е
закупил сиренето, знаейки състоянието му и неприемане възражението на ответника за
отказ от закупуване. Излага съображения и за опровергаване изводите на съда за
водена между страните електронна кореспонденция и излага съображения в тази
1
връзка, при обсъждане показанията на св.А..
Ищецът – въззиваем „Екрос – Г“ – ЕООД представя в срока по чл.263, ал.2
ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него злага съображения за потвърждаване
на решението. Оспорва твърденията на въззивника, че съдът е следвало да вземе
предвид показанията на св.А. и излага съображения в тази насока за заинтересованост
на свидетеля, който е съпруг на управителя и всъщност – собственик на дружеството.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че от представените в хода на делото писмени доказателства – електронна
кореспонденция и от разпитаните по делото свидетели Г. Д. – бивш служител на
ищцовото дружество и А. А. – настоящ служител на ответното дружество,
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно сключен между страните по делото договор за покупко – продажба на 6600
килограма биволско сирене, на стойност 15840 лева с включен ДДС. Установил е, че
независимо от предхождащите процесното правоотношение облигационни отношения,
между ищеца и трето на делото лице „Ванела“ – ЕООД, чрез отправяне на
електронната поща на ответника на 10.03.2021г. на предложение, съдържащо
проформа – фактура с количеството, цената и вида на стоката, ищецът е предложил на
ответника да изкупи посоченото количество на посочената цена. Установил е, че чрез
отправения на 22.04.21г. отговор от електронната си поща, ответникът е приел
предложението, като е потвърдил, че ще заплати цената по тази фактура на три
превода, до 15.05.21г. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в
тази част въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Страните по делото са търговци по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ. Между тях,
съгласно чл.318, ал.1, вр. чл.286, ал.1 ТЗ, е сключена търговска сделка – продажба, по
силата на която ищецът е продал на ответника биволско сирене, на обща стойност –
исковата сума. Сключването на сделката се удостоверява, както вече стана дума, от
проведената между страните електронна кореспонденция, която се потвърждава и от
показанията на св.Д.. Тук следва да се каже, че показанията на св.Д. и А. съвпадат в по-
голямата си част, относно хронологията на преддоговорните правоотношения между
страните и третото на спора лице „Ванела“ – ЕООД. Свидетелите установяват, че
първоначално ответникът е приел само на склад срещу заплащане количеството
сирене, предмет на договора между ищеца и третото лице. Но показанията на св.Д. и
горепосочените писмени доказателства установяват, че по-късно страните са се
договорили ищецът да продаде, а ответникът да изкупи намиращото се в склада му
сирене. Ето защо в тази връзка показанията на св.А., сочещи че страните са се
споразумели ищецът да приеме обратно съхраняването в склада му сирене, не се
подкрепят от останалите доказателства.
Въззивната инстанция не споделя оплакванията в жалбата, че по делото не е
доказано какво количество и вид сирене е било предадено. Това се установява от
представената проформа фактура, която както вече стана дума следва да се
квалифицира като оферта/предложение за сключване на договора и от върнатия
отговор/приемане, в който е посочено, че „потвърждавам писмено, че сумата по
проформа фактура №2/10.03.21 ще бъде платена на три превода до 15.05.21 г.“.
И т.к. съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената, същият,
2
поради липса на доброволно изпълнение, следва да бъде осъден да го направи.
Решението на Бургаския районен съд, с което искът е уважен, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1206.24 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №90/10.05.22г., постановено от Районен съд Айтос
по гр.д.№941/21г.
ОСЪЖДА „Мегакомерс 2001“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Люляково, общ. Руен, ул. Стара планина № 4, ДА ЗАПЛАТИ на
„Екрос-Г“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, бул. Никола Габровски № 39Б, съдебно деловодни разноски в размер на
1206.24 лева.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3