№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2727 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е касационна жалба на Е. Ф. Я. срещу
Решение № 1289/05.11.2020 година, постановено по НАХД № 3396/2020 година по
описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000281/02.04.2020 година на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и отмяна на НП.
Ответникът – РД „АА“ Варна чрез писмено становище оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по
наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК,
административен съд намира следното:
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и
след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление № 23-0000281/02.04.2020г.
на и.д. Директор на Регионална Дирекция ”АА”- Варна на касатора е наложено
административно наказание „ Глоба ” в размер на 500лв. на основание чл.178 „в”
ал.5 от ЗАвП.
Районният съд е установил от фактическа страна, че през
м.01.2020г. служители на ОО „АА“-Варна извършили проверка на „Градски
транспорт“ ЕАД-Варна, в качеството му на превозвач. Установено е, че Е.Я.,
който работел като водач на автобус към „Градски транспорт“ ЕАД, на
08.05.2019г. извършил обществен превоз
на пътници по редовна автобусна линия № 20 с автобус „Мерцедес“ с peг. № В ****КР.
Констатирано е, че този водач към момента на извършване на превоза не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Той е имал такова,
което е било валидно от 03.05.2016г. до 03.05.2019г. като към 08.05.2019г.
нямал издадено ново. От направена справка в системата на „АА“ станало ясно, че
на водача е било издадено ново удостоверение за психологическа годност на
09.05.2019г. При проверка на представени пътни листи се установило, че Я.
осъществил превози на пътници и на 06 и на 07.05.2019г. Поради това Б.И -
инспектор при ОО „АА“- Варна, съставил против Я. акт за установяване на
нарушение, за това че на 08.05.2019г. е осъществил обществен превоз на пътници
и като водач не е отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП, а именно без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност . Нарушението е квалифицирано
като такова по чл.178 ал.5 пр.З от ЗДвП.
При тази фактическа обстановка ВРС приема, че НП е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя,
което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
ВРС е приел, че правилно административно-наказващият
орган е приложил установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.
Установено е, че превозът може да се осъществява само
от водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност,
определени с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Посочено е, че Я. на
08.05.2019г., когато е извършил обществен превоз на пътници, не е имал валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с
изтекъл срок на валидност. Коментирано е, че новото удостоверение е било
издадено на 09.05.2019г., т.е. след осъществяване на превоза на 08.05.2019г. Обстоятелството, че именно на 08.05.2019г.
водачът е управлявал превозно средство, с което е осъществен превоз е
установено по безспорен и категоричен начин от приложения по преписката пътен
лист № 36936. От приложените по
преписката пътни листи с № 36729 и № 0810840 е видно, че Я. е осъществявал
превоз на 06 , и на 07.05.2019г. В тази връзка ВРС не е кредитирал възраженията
в жалбата за това, че при издаване на постановлението наказващият орган е
нарушил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото в правомощията на наказващият
орган е да прецени за кое нарушение да наложи наказание на нарушителя. Същевременно,
разпоредбата на чл.178 „в“ ал.5 от ЗДП предвижда санкция за водач, който
осъществява обществен превоз на пътници , без валидно удостоверение за
психологическа годност, каквото имаме в случая.
Въззивната инстанция приема, че правилно на Я. е била
наложена „Глоба“ в размер на 500лв., която е императивно предвидена в чл.178
„в“ ал.5 пр.3 от ЗАвП, като следва да се посочи, че приложената санкционна
норма съдържа в себе си и състава на допуснатото нарушение.
Относно твърдението за маловажност е коментирано, че случаят
не би могъл да бъде приет за маловажен. Неговата степен на обществена опасност
не се различава от останалите нарушения от този вид, а и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на вреди. Обстоятелството, че на Я. е
било издадено ново удостоверение на 09.05.2019г. не води до извод за
маловажност на нарушението, доколкото извършения превоз на пътници без валидно
удостоверение не е бил еднократен. Поради това ВРС е приел, че не следва да се
прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Задължение на водача е да извършва превоз само с
валидно удостоверение за психологическа годност. В противен случай водача не
следва да предприема управление. Поради това съдът намира, че правилно е било
прието, че Я. е извършил нарушение на
чл.178 „в“ ал.5 пр.3 от ЗДвП.
Относно възражението в касационната жалба за приложение
на чл.28 от ЗАНН, въззивната инстанция е изложила мотиви, които съдът изцяло
подкрепя.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1289/05.11.2020 година, постановено по НАХД № 3396/2020 година по описа на
Районен съд – Варна, ХХІІІ състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000281/02.04.2020 година на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……