Решение по дело №2604/2024 на Софийски районен съд

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е
образувано по жалба на М. К. П. от гр.София, срещу Заповед за задържане рег.
№УРИ228зз-131/05.02.2024г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР –
командир на отделение /КО/ Б. Л. М..
Жалбоподателят чрез адв. Т. намира оспорената заповед за незаконосъобразна.
Излагат се доводи, че заповедта не е мотивирано и не са били налице предпоставките
за задържане по ЗМВР, както опасност да извърши престъпление, така и да се укрие.
В съдебно заседание, жалбоподателят и адв. Т. не се явяват Депозиране от тях
писмена молба вх.№130304/19.04.2024г. в която се поддържа жалбата. Молят
заповедта да бъде отменена. Претендират присъждане на разноски по чл.38 от ЗА и
правят възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната
страна.
Ответникът - полицейски орган при 04 РУ-СДВР, чрез юрк. Х. оспорва жалбата
и моли Заповедта да бъде потвърдена като издадена законосъобразно. Депозира
писмени бележки, които поддържа, че заповедта е със изискващите се реквизити по
ЗМВР. Налице са били данни за извършено престъпление от общ характер във връзка,
с което е образувано и посоченото в заповедта ДП. В този смисъл заповедта била
мотивирана, а задържаното лице запознато с причините за задържане, което се виждало
и от факта, че на гърба на самата заповед фигурирал подписа на М. П., т.е. тя била
запозната с нея противно на твърденията в жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и прави възражение за претендираните от
жалбоподателя разноски – адвокатското възнаграждение, ако надвишават минималните
размери.
Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:
Вино от изготвената Заповед за задържане рег.№УРИ228зз-131/05.02.2024г. от
полицейски орган при 04 РУ-СДВР - КО Б. Л. М., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
лицето М. К. П. е задържана за срок до 24 часа, считано от 05.02.2024г. в 21:10 часа,
поради данни за извършено престъпление от ОХ по ДП №236/2024г.
Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 04 РУ-СДВР.
Според докладна записка /ДЗ/ на ОР А. от 04 РУ-СДВР от 05.02.2024г., тя,
заедно с полицаи С. и П., назначени като ДОГ били изпратени от ОДЧ в около 18:30
часа на 05.02.2024г. по получен сигнал за домашно насилие в гр. София, ул.
„*********“ № ***, ет. ***, ап. ***, където установили пострадалата Ц. З. П.. На място
в жилището била и едната й дъщеря – С. К. П.. По данни на Ц. П. дъщеря й М. К. П., с
която живеят заедно на адреса и в момент на посещението не била в жилището от
около 4 години упражнявала физическо насилие над нея. Повод за сигнала бил
последните действия на М. П. спрямо Ц. П., според която била хваната за хала, който й
бил на врата и за яката и била разтресена в продължение на 3-4 минути и била
непрекъснато обиждана от М. П., след което тя излязла. Ц. П. казала, че тя с нищо не
провокирала тези действия на М. П.. Ц. П. казала също, че на 04.02.2024г. М. отново
без причина й нанесла шамар в областта на лицето, както и на 03.02.2024г. направила
същото. Едва на 05.02.2024г. Ц. казала, че успяла да подаде сигнал на тел.112 за
действията на М. П.. В същата ДЗ е посочено, че пред полицаите С. П. заявила, че
откакто починал баща им – през 2020г. сестра й – М. П. упражнява физическо насилие
над майка им и я тормози психически, тъй като искала да получи имоти. Над нея М. П.
също упражнявала физическо насилие, ухапала я за дясната ръка, откъснала кожа, за
което имало подадена жалба. С. П. заявила, че на 05.02.2024г. в около 13:30 часа
1

говорила с майка си по телефона и чула как М. П. влиза в стаята и започнала да крещи
на майка си думите: „Искам си парите веднага“, като към 16:00 часа посетила майка си
и тя й споделила, че М. я заплашвала, отправяла клетви към нея и приложила тормоз,
без да уточнява какъв, поради което подала сигнал на тел.112. По пострадалата не
установили следи от физическа саморазправа, като Ц. П. заявила, че М. я удряла така,
че да няма следи от ударите.
Според ДЗ от мл. инспектор ООР, Сектор ОП при 04 РУ-СДВР от 05.02.2024г.,
че в около 17:00 часа на 05.02.2024г. ППГ-63 по сигнал за домашно насилие са
посетили адрес гр. София, ул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. ***, където установили
Ц. З. П. и дъщеря й – С. К. П., като по данни и на двете по-голямата дъщеря на Ц.,
която не намерили вкъщи упражнявала постоянен физически и психически тормоз над
майка си, като пострадалата била без видими следи от физическо насилие.
Разпитани като свидетели са Ц. П. и С. П. на 05.02.2024г., като по данни на двете
на 05.02.2024г. между 11:00 и 13:30 часа М. П., която е дъщеря на Ц. и сестра на С.
произнесла за майка си цинични думи, каза й съща7 „ако не получа парите, следва
убийство“, а в 12:30 часа на 05.02.2024г. хванала майка си шала и яката, разтресла я
около 3-4 минути, от което имала страшни болки, а от около 4 години М. обиждала и
биела майка си, както направила на 03.02.2024г., когато отново се скарали и ударила
шамар. В показанията си С. П. потвърждава думите на Ц. П., като казва, че се страхува
за живота и здравето на майка си, тъй като е неподвижна, не става от леглото, а сестра
й постоянно я притеснява.
Видно от удостоверение от СДВР с вх.№93809/21.03.2024г., Б. Л. М. е на
командир на отделение Група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна
полиция“ към 04 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към датата на
удостоверението.
Според уведомително писмо от прокурор при СРП с вх.№105616/29.03.2024г. е
образуване ДП №236/2024г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от
НК, за това, че на 05.02.2024г. в около 12:30 часа в гр. София, ул. „*********“ №**,
вх.**, ет.**, ап.** лека телесна повреда на Ц. З. П. при условията на домашно насилие,
по което няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Видно от заключението по СМЕ на вещото лице д-р Н., при освидетелстване на
лицето не са установени видими травматични увреждания по тялото на Ц. П., но
предвид данните за шамар и разтрисане след като била хванат шала на пострадалата е
възможно да са й причинени болки и страдания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицай при 04 РУ-
СДВР, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от
ЗМВР.
Видно от акта, заповедта е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - за лицето
има данни, че е извършило престъпление. Към момент на задържане такива данни се
извеждат от показанията на Ц. П. и С. П., включително заключението по СМЕ.
2

В коментираната заповед са посочени и фактическите и правните основания за
задържането по чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР – престъпление от общ характер по образувано
ДП, по което са събрани и коментираните горе доказателства и то преди часа на
задържането. По делото не се спори, че между дъщерите, както и между майката и М.
П. има напрежение, както поради спорове между майка и дъщеря касаещо недвижими
имоти, така и спорове от същото естество между двете сестри. В тази насока са и
показанията на от М. П., които тя е дала като свидетел на 29.03.2024г., от които е
видно, че е наясно какви са обвиненията на майка й срещу нея, както и причината да е
била задържана, включително е навяла доводи за причинени й увреждания именно по
спорове за имоти от сестра й - С. П., като е представи медицинска документация от
2022г., както и СМУ №104/2023г. за констатирани увреждания на 17.03.2023г.,
получени от действия на сестра й, които са й причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Така, според съда М. П. е била наясно по каква причина
са предприети действията срещу нея за задържане, за да може да организира защитата
си. В конкретния случай, е необходимо да са били налице доказателства за
осъществено от нея престъпление, от които да може да се обоснове предположение, че
именно тя е осъществила състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1
от НК. Такива категорично са били налице, явяваща се свидетелски показания,
включително на пострадалата и СМЕ. Тук е без правно значение дали тези показания
са потвърдени от М. П. и дали тя е изнесла извършено по отношение на нея
престъпление от друго лице. Необходимо е да се опишат подробно фактическите и
правни основания за задържането, но към момент на самото задържане, за да може да
се запознае лицето, за какво е задържан. Става въпрос за описване на конкретни
фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се
води разследване или да е съпричастно с него. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г.
по жалби №50027/08 и №50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, според което не
е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното
лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Данните за извършено престъпление са били налични преди издаване на
заповедта, респ. преди задържането на лицето, поради което не може да се говори за
полицейски произвол и необосновано задържане на лицето, което да противоречи на
целта на тази мярка - не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му да се укрие или да
извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая, е
ясно, защо е задържана жалбоподателя, както и наличието на достатъчно данни за
участието й в извършване на престъпление при домашно насилие, както и какви са
конкретните данни за престъпление към момента на задържане – показани на
пострадалата и очевидец. Освен това, в съответствие с ТР №16/31.03.1975г. ОСГК на
ВС, М. П. е била запозната с мотивите за задържането си, тъй като е дала показания и е
представила доказателства във връзка с твърденията си, макар на по-късен етап когато
е била освободена. Нещо повече, в посоченото решение се подчертава, че мотивите не
е необходимо да съвпадат по време с издаването на административния акт, тъй като
магистратите изтъкват, че е възможно мотивите, както да предхождат издаването на
акта, така да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт, но също и не съществува пречка мотивите да бъдат изложени
допълнително, даже отделно от самия акт, но така, че в достатъчна степен да са
защитени правата, свободите и законните интереси на лицето. Това означава, че
3

задържаното лице, трябва да е запознато с мотивите за неговото задържане, без
значение, дали те ща са в самата заповед, документ, съставен с оглед на нейното
издаване, или в други допълнителни документи, както и в ДЗ, но преди или по време
на самото задържане и да са ясни, да са предявени на задържания. В случая такива
мотиви се съдържат, както в коментираните и съставени докладни записки преди
самото задържане, така и в показанията на пострадалата и свидетел очевидец, отново
дадени преди момента на задържане на М. П..
Оспорената заповед съответства с целта на закона - ЗМВР.
По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на
която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който
включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено
конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената
ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или
да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Всяка ПАМ, като
задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема,
било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за
да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване
срещу вероятния извършител.
Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно
придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не
безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа, следва
да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането
на тази принудителна мярка.
В конкретният случай, М. П. е задържана при наличие на обосновано
предположение да е съпричастна към престъпление, за което е образувано ДП, с оглед
на показанията на пострадалата и очевидец, както и СМЕ на пострадалата.
Процесната заповед не е издадена в нарушаване на принципа на за
съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което задържането на
жалбоподателя е пропорционално и съставлява акт на административна принуда, който
не противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от ЗАНН.
Тук трябва да се има предвид, че по данни на пострадалата М. П. след като е
извършила поредния акт на насилие спрямо нея е излязла, а при посещението от
полицейските екипи тя не е установена в жилището. Освен това, не се спори че живее с
майка си на едни адрес, както и отношения между двете са обтегната заради претенции
за имоти.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че причиняването на телесни
увреждания на М. П. от сестра й или друго лице, могат да бъдат основание за
реализиране на както на граждански така и на наказателни последици спрямо
извършителя на посегателството, но не и да доведат до обосноваване на незаконно
задържане, което се преценява към момент на задържането и става въпрос за данни за
престъпление, въз основа на обосновано предположение, а не за категорични
4

доказателства за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от
НК.
По изложените съображения, задържането на М. П. с оспорената заповед е
законно, а заповедта за задържане с рег.№УРИ228зз-131/05.02.2024г., издадена от
полицейски орган при 04 РУ-СДВР – командир на отделение /КО/ Б. Л. М. следва да
бъде потвърдена. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната
разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и съответства на целта на
закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по правилата на чл.143, ал.3 от АНП, тъй като съдът отхвърли
оспорването, определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на делото и непродължителното разглеждане, наложено от отлагане
на делото не по вина на ответника, счита че следва да присъди минималния размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100 лева, като осъди жалбоподателя да го
заплати.
5

Номер на акта:	1933
Дата:	23 април 2024 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова Маринова

Дело:	20241110202604
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 февруари 2024 г.

Решение по дело №2604/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите