О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………../ ……………….2022г.
Административен
съд-Варна- XXXIVсъстав,
в закрито съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав: СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа адм.д.№ 2671/2021г.
по описа на ВАдС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 157, ал.2 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по Молба вх.№1849/04.02.2022г. на „Ч. КЛИМА СЕРВИЗ”ЕООД
, ЕИК *********, представлявано от Г.Д.Ч., чрез адв.Г.А., за спиране на
изпълнението на РА № Р-03000320006405-091-001/17.08.2021г.,
потвърден с Решение № 260/18.11.2021г. на Директор Дирекция „ОДОП” при ЦУ на
НАП Варна, с който на дружеството са определени публични задължения, които
към датата на подаване на искането за спиране на изпълнение /04.02.2022г./ е в
общ размер на 77381.00лв., от които 61835.10 лв.
главница и 12608.50 лв. лихви към 17.08.2021г.
В искането
са изложени твърдения за обезпеченост на държавното вземане, предвид издадените:
1/ Постановление за налагане на обезпечителни мерки от
ТД на НАП Варна с изх.№ С210003-022-0074200/07.10.2021г., с което е наложен
запор върху четири моторни превозни средства и движими вещи, както и 2/ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки от ТД на НАП Варна с изх.№ С210003—022-0091230/02.12.2021г.
Към
ел.писмо с.д.№2313/14.02.2022г., ответникът е приложил становище, обосноваващо
твърдение, че искането за спиране изпълнението на ревизионния акт е
неоснователно. Към него са приложени: 1/ справка за задължения на „Ч. КЛИМА
СЕРВИЗ”ЕООД, видно от която задълженията, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител, актуални към 11.02.2022г., когато е
изготвена справката са в общ размер от 195981.48 лв.; 2/ Справка от ЦРОЗ, от
която се установява, че преди вписването на запорите, извършени от ТД на НАП,
се констатират вписвания по договор за залог с кредитор „Българо-Американска
кредитна банка“АД, като активите-предмет на залога не фигурират в справката; 3/
Лихвен лист.
Това
становище е предоставено на жалбоподателя за запознаване, с оглед което той
представя Удостоверение изх.№ 030202100254547/03.12.2021г. от ТД на НАП, от което
се установява, че към 03.12.2021г. дружеството-жалбоподател няма задължения към
НАП. Предоставена в заседанието, проведено на 07.03.2022г. от съда е възможност
на жалбоподателя да представи актуално към датата на депозиране на искането за
спиране на изпълнение на ревизионния акт , ново удостоверение, което не е
сторено.
По
допустимостта на искането:
Искането
е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, по законустановения
ред, при образувано производство по обжалване на РА пред съда, сезиран с
решаване на правния спор по обжалване на РА, при наличие на правен интерес,
поради което следва да се разгледа по същество. По
основателността на искането:
На „Ч.
КЛИМА СЕРВИЗ”ЕООД, е извършена ревизия, приключила с постановяването на РА №
Р-03000320006405-091-001/17.08.2021г., потвърден с Решение № 260/18.11.2021г.
на Директор Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП Варна, с който на дружеството са
определени публични задължения в размер на 74443.60 лв., които към датата на
подаване на искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт са в размер
от 77381.00лв. Ревизионният акт е обжалван изцяло, въз основа на което е
образувано настоящото адм.д.№ 2671/2021г.
Като
основание да поиска спиране на изпълнението на обжалвания РА , жалбоподателят сочи:
1/ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки от ТД на НАП Варна с изх.№ С210003-022-0074200/07.10.2021г.,
с което е наложен запор върху четири моторни превозни средства, на които
балансовата стойност е в общ размер от 6313.00лв. и на две движими вещи, на
които балансовата стойност е в общ размер от 70625.00 лв.;
2/ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки от ТД на НАП Варна с изх.№ С210003—022-0091230/02.12.2021г.
на една движима вещ, на която балансовата стойност е в размер от 125000.00лв.
Общият
размер на запорираното имущество по установената в постановленията балансова
стойност е 195625.00лв.
И двете
постановления са издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна след
преценка, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане по изпълнително дело № **********/2014г. по описа на същата дирекция в
размер на 165998.33лв. – по Постановление за налагане на обезпечителни мерки от
ТД на НАП Варна с изх.№ С210003-022-0074200/07.10.2021г. и в размер на
186729.00лв. по Постановление за налагане на обезпечителни мерки от ТД на НАП
Варна с изх.№ С210003—022-0091230/02.12.2021г.
Като
съобрази гореизложената фактическа установеност, от правна страна съдът приема
следното:
В
разпоредбата на чл.
157, ал. 1 от ДОПК е посочено, че обжалването на ревизионния акт пред съда
не спира неговото изпълнение. В алинея втора от същия текст е визирано, че
изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на
жалбоподателя, като искането може да се прави само за частта на ревизионния
акт, която е обжалвана пред съда. В алинея трета са изброени доказателствата,
които следва да бъдат приложени към искането - за направеното обезпечение в
размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането
трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се
прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5 /разпоредбите, касаещи
произнасяне по искане за спиране изпълнението на ревизионен акт при депозирано
искане за спиране изпълнението на ревизионния акт в хода на задължителното
административно обжалване на ревизионния акт/.
Нормата на чл.
157, ал. 1 от ДОПК се явява изключение от общото правило, че подадената
жалба срещу издаден административен акт/ спира неговото изпълнение. Тя цели
защита на фиска, както и осуетяване възможността ревизираният данъчен субект да
се разпореди с имуществото си преди да се пристъпи към изпълнение на
установеното с РА задължение.
Наред със защита на фиска, с цел защита
интересите и на ревизираното лице, законодателят в разпоредбата на чл. 153
от ДОПК, е предвидил условията и предпоставките, при наличието на които
може да се спре изпълнението на ревизионния акт, към които изрично препраща
нормата на чл.
157, ал. 3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
157, ал. 2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по
искане на жалбоподателя, искане за спиране на изпълнението може се прави само
за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, то се подава до
съда, пред когото делото е висящо, като към него се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането
трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Компетентен съд е
съдът, пред когото делото е образувано по жалба срещу РА, който спира
изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в
размера по ал. 3.
В
разпоредбата на чл.
153, ал. 5 от ДОПК е предоставена възможност в останалите случаи,
решаващият орган или съдът да извърши преценка съобразно представеното,
съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи
компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки
върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има
действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния
изпълнител.
От така
очертаните правни разпоредби е видно, че предпоставките за спиране изпълнението
на ревизионен акт в хода на съдебното обжалване са: издаден ревизионен акт, с
който са установени задължения на субекта, същият да е обжалван по съдебен ред,
искането да се отнася само до частта от ревизионния акт, който е обжалван по
съдебен ред, към същото да са приложени доказателства за наложено обезпечение
или предложение за обезпечение в същия размер, съдебна фаза по обжалването на
ревизионния акт и компетентен да се произнесе по искането е съдът- административен,
пред когото делото е висящо.
В
случая, с искането е предложено обезпечение – запор
върху движими вещи и МПС. Предложеното обезпечение не попада сред изброените в чл.
153, ал. 4 от ДОПК, поради което съдът не е длъжен да спре изпълнението, а
съобразно разпоредбата на чл.
153, ал. 5 от ДОПК вр. чл.
157, ал. 3 ДОПК следва да извърши преценка обхващаща както въпроса дали
размерът на обезпечението е достатъчен да покрие подлежащите на предварително
изпълнение задължения, така и дали видът на обезпечението гарантира в
максимална степен публичния интерес, т. е. доколко обезпечението е подходящо и
обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните задължения. Законът не
регламентира критериите, по които следва да се извърши преценката дали
предложението е подходящо, но най-общо тя следва да се съсредоточи по въпроса
дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира в максимална
степен правото на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с
ревизионния акт - а именно дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани
кредитори - дали върху активите има наложени запори
или особени залози, в полза на други кредитори или за обезпечаване на
задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти
и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените
задължения, така че да не бъде защитен в максимална степен интереса на
държавата. При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на
съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение
по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително
събиране на публичните вземания.
В конкретния случай, като съобрази
представените от жалбоподателя към искането за спиране на изпълнение на РА доказателства, сочещи на допуснато обезпечение,
съдът приема, че представените доказателства обосновават извод за необезпечено
държавно вземане по обжалвания РА.
На
първо място, видно от присъединените към изп.д.№ **********/2014г. две
постановления, стойността на установените и изискуеми публични вземания е 186729.00лв. /стойността, посочена в
последното издадено ПНОМ от 02.12.2021г/.
На
второ - общата стойност на задълженията по изпълнителното дело,
които следва да се разпределят от публичния изпълнител са в размер от 195981.48лв.,
видно от представената справка /л.77/, към което е включено и процесното
задължение по оспорения РА в размер от 77381.00лв.
Същевременно,
общата
балансова стойност на запорираното имущество по представените постановления, с
които са наложени обезпечителни мерки е в общ размер 201938.00лв.
В този
ред, към 02.12.2021г., когато е издадено второто ПНОМ, се констатира пълно
обезпечение на дължимото по изпълнителното дело, вземане, доколкото размерът на
балансовата стойност на обезпеченото с двете постановления вземане, надвишава
размера на общата стойност на дължимостта по изпълнителното дело, към която е
включено и задължението по РА, с 5956.52лв.
Същевременно
обаче, като основателно, съдът възприема възражението на ответника в частта на
твърдението му, че вписването в Централния регистър на особените залози на
договор за залог в полза на Българо-Американска кредитна банка, след като от
справката не се установява дали ТД на НАП е първи кредитор, е пречка по дължимото
първично установяване, дали върху ДМА, вписани в издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки, е наложен вече запор във връзка с договора за
залог. Защото ако е така, то в този случай дължимото от ТД на НАП вземане
остава изцяло необезпечено, като се има предвид, че договорът
за залог е договор, с който залогодателят предава на залогоприемателя една
движима вещ като обезпечение на едно вземане на залогоприемателя.
Също
като основателно съдът възприема възражението на ответника, че не е представена
актуална към датата на подаване на искането за спиране на изпълнение, балансова
стойност на запорираните активи. Съгласно
разпоредбата на чл.
157, ал. 2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по
искане на жалбоподателя, като към него се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, което в конкретния случай не е сторено. В този ред, обстоятелството,
че към 02.12.2021г., когато е издадено последното ПНОМ, се констатира надвишение
на обезпеченото вземане по изпълнителното дело, не обосновава извод, че същото
вземане към 04.02.2022г., когато е подадено искането за спиране на изпълнение,
е обезпечено.
В обобщение
на гореизложените доводи, този съдебен състав намира, че не се констатират
предпоставките за спиране изпълнението на РА, тъй като не се установява
безспорно, че размерът на наложеното обезпечение по представените от жалбоподателя
две ПНОМ е
достатъчен да покрие подлежащите на предварително изпълнение задължения и да гарантира
в максимална степен публичния интерес.
Мотивиран
от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ч. КЛИМА СЕРВИЗ” ЕООД ЕИК *********, представлявано от Г.Д.Ч.,
инкорпорирано в Молба вх.№1849/04.02.2022г., за спиране на изпълнението на РА №
Р-03000320006405-091-001/17.08.2021г., потвърден с Решение № 260/18.11.2021г.
на Директор Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП Варна, с който на дружеството са
определени публични задължения, които към датата на подаване на искането за
спиране на изпълнение /04.02.2022г./ е в общ размер на 77381.00лв., от които
61835.10 лв. главница и 12608.50 лв. лихви към 17.08.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: