№ 1973
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110117785 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявен иск с по реда на чл. 422 ГПК
предявен от „ВиК”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”П.” №33, ЕИК **********, представлявано от управителя В.Д.В. срещу ЮЛ. ХР.
АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д. № 9, ет. 4, ап. 81 за установяване
дължимостта на сумата от 814,73 лева – главница за използвани ВиК услуги за
периода 21.06.2018г.-23.09.2020г., като и сумата от 135,41 лева – мораторна лихва за
периода 24.08.2018г.-12.08.2021г., за които суми са издадени заповед за изпълнение за
парично задължение по чл.410 ГПК №4308/19.08.2021г., постановена по ч.гр. дело
№11996/2021г. на ВРС, на осн., на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор е
доставил на ответника ВиК услуги за процесния период, на обект находящ се в гр. ул.
Д. № 9, ет. 4, ап. 81, които не са заплатени. Претендира мораторна лихва за забава
върху дължимата главница.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез неговия
особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва качеството на потребител
на ответника за процесния период.
В евентуалност посочва, че процесните количества ВиК услуги не са реално
доставени на адреса на потребление, съответно липсват предпоставки за служебно
начисляване на същите.
1
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена е справка за недобора на частен абонат с аб.№1276550 досежно
имот намиращ се в гр. Варна, ул. Д. №9, апартамент №81, в която се посочва, че за
периода 21.06.2018г.-23.09.2020г. е начислена сумата от 814,73 лева – главница за
предоставени ВиК услуги, сумата от 135,41 лева лихва за забава.
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 27.07.2004г., оформен в
нотариален акт № 87, том ІІ, рег. № 7716, дело № 283/2004г. по описа на нотариус В.П.
с район на действие ВРС, по силата на който Х.Х.Х. и С.Ю.Х. продават на ответницата
А. недвижи имот представляващ апартамент №81 в гр. Варна, ул. Д. № 19, като
пожизнено и безвъзмездно си запазват правото на ползване върху имота предмет на
продажбата.
Представена по делото е справка по партида на ответницата водена в служба по
вписванията гр. Варна, в което се посочва, че на 25.01.2021г. ответницата се е
разпоредила с правото на собственост досежно процесния имот по силата на договор
за покупко – продажба оформен в НА №187/25.01.2021г.
Представено е заявление №**********/09.12.2020г., ведно с Приложение №1
(информационен лист) от ответницата, с което е заявено искане за прехвърляне на
партида в полза на последната.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Я.Л., в което се посочва, че при посещение на адреса е констатирано, че на обекта
на потребление се доставя питейна вода и се отвеждат мръсни води. Не се установява
плащане на задължения към датата на проверката.Констатира се, че начислените
количества ВиК услуги са служебно начислени за процесния период на осн. Наредба
№4/11.09.2004г. Установява, че размера на претендираните ВиК услуги за процесния
период възлизат на 814,73 лева – главница за използвани ВиК услуги, съответно
мораторната лихва върху тази сума възлиза на 135,01 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на ВиК услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора. В негова тежест е да установи, че са наличие предпоставките за
служебно изчисляване на предоставените на адреса на потребление ВиК услуги. При
установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното
в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
2
задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
Потребители на ВиК услуги могат да бъдат физически или юридически лица,
които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2,
ал.1,т.1 и ал.3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор. Аналогична на съдържанието на общите условия е и подзаконовата
нормативна уредба, която се съдържа в Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. В разпоредбата на чл. 3, т.1 от цитираната наредба,
потребители на ВиК услуги могат да бъдат собствениците и лицата, на които е
учредено право на строеж или право на ползване, включително и чрез концесия.
Разпоредбата на чл.3 и аналогичното съдържание на чл.2, ал.1, т.1, предл.2-ро от ОУ
предвиждат възприетото в общия закон, който урежда правоотношенията породени по
повод собствеността върху недвижимите имоти, а именно Закона за собствеността, в
разпоредбата на чл.57 от който се посочва, че ползвателя е задължен да плаща
разноските, които са свързани с ползването на веща.
Правото на ползване върху недвижим имот е ограничено вещно право, което в
случай, че бъде учредено поражда права в полза на лицето/лицата, в чийто
патримониум то възниква, като им дава право да се ползват от вещта съобразно
нейното предназначение. На това право съществува насрещното задължение на всяко
друго лице вкл. и собственика на веща да не създава пречки на ползвателя да
упражнява това си право. Правото на ползване като ограничено вещно право създава
от своя страна и задължение на ползвателя, сред които са да използва веща по
предназначение, да я пази, да не я унищожава, да заплаща дължимите данъци за нея.
Негово задължение е да заплаща и дължимите разходи по ползването й. Това
задължение възниква от момента на учредяване на ограниченото вещно право до
прекратяването му. Правото на ползване има личен характер, при което ако не е
уговорено друго то се погасява със смъртта на лицето, в чиято правна сфера е
възникнало. Доколкото общия закон вменява на ползвателя задължение да плаща
разходите по използване на имота, а разходите за ВиК услуги, които са предоставени
от ищеца са точно такива, разходи, то в Наредба №4/14.09.2004г. и ОУ на ответника
тази материя е доразвита, като на ползвателя е придадено качеството на потребител на
ВиК услуги. Тълкуването на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ОУ и чл.3, т.1 от
Наредбата водят до извод, че собственикът на имота би могъл има качество на
потребител само и единствено ако за този недвижим имот не е учредено по надлежния
ред право на ползване, респ. за този имот не е възникнало надлежно облигационно
правоотношение по договор за наем (по см. на чл.2, ал.3 от ОУ). Това му качество би
възникнало и при прекратяване правото на ползване по отношение на имота в
различни хипотези уреждащи погасяване на ограниченото вещно право.
3
Приложено гореизложеното към настоящата хипотеза следва да бъде прието
следното. От представения по делото договор за покупко – продажба на процесния
недвижим имот намиращ се в гр. Варна, до който ищецът осъществява доставка на
чиста вода и отвеждане на мръсни води, съдът приема, че ответницата е придобила
правото на собственост по отношение на него, което право е било част от нейния
патримониум от момента на придобиване – 2004г. до реализиране на прехвърлителната
сделка от 25.01.2021г. Със същия този договор, с който ответницата е придобила
материални права върху имота, праводателите й са си запазили пожизнено и
безвъзмездно право на ползване, което към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция няма данни да е прекратено. Липсват по делото
доказателства в тази насока, не са направени и доказателствени искания за изследване
на въпроса относно евентуалното погасяване на учреденото вещно право в полза на
лицата посочени в разпоредителната сделка. При тези съображения и доколкото няма
данни правото на ползване да е било прекратено, съдът приема, че за процесния
период, за който се разглежда настоящия правен спор, ответницата е нямала качество
на потребител на ВиК услуги за посочения в исковата молба имот. За този период от
доказателствата по делото се установява, че потребители на ВиК услуги са
ползвателите на имота - Х.Х. и С.Ю.Х.. Те са и задължените за плащане стойността на
тази услуги лица.
Отделно от гореизложеното следва да бъде посочено, че от събраните по делото
доказателства се установява, че едва на 09.12.2020г. ответницата е релевирала искане
до ищцовото дружество, чрез пълномощник, за вписването й като потребител на ВиК
услуги за процесния имот. В това си искане изрично се посочва, че в имота няма
ползватели, като основанието за вписването й като потребител е разпоредителната
сделка от 2004г., от която ответницата черпи материални права. Това заявление от
09.12.2020г. е последващо за процесния на вземането предмет на спора период
(21.06.2018г.-23.09.2020г.), като правните последици от същото, които се свързват с
придобиване на качество на потребител на ВиК услуги следва да настъпят за в бъдеще.
Заявлението за придобиване качество на потребител няма обратно действие, поради
което стари задължения под формата на незаплатени ВиК услуги не могат да бъдат
претендирани от ответницата.
По изложените съображения и доколкото ищцовото дружество не доказа, че за
процесния период ответницата има качество на потребител на ВиК услуги, то
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен доколкото за нея не
възниква задължение за плащане стойността на потребените в този имот услуги
предоставени от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ВиК”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК **********, представлявано от управителя
В.Д.В. срещу ЮЛ. ХР. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д. № 9, ет. 4, ап. 81
за установяване дължимостта на сумата от 814,73 лева – главница за използвани ВиК
услуги за периода 21.06.2018г.-23.09.2020г., като и сумата от 135,41 лева – мораторна
лихва за периода 24.08.2018г.-12.08.2021г., за които суми са издадени заповед за
изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК №4308/19.08.2021г., постановена по
ч.гр. дело №11996/2021г. на ВРС, на осн., на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по
реда на чл. 422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5