№ 133
гр. Ботевград, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100397 по
описа за 2025 година
Производството е по молба по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от домашно
насилие.
Молителят- Христо В. М. от с. ****, общ. Златица, обл. Софийска е сезирал съда
с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено спрямо
неговия брат В. В. Х., с ЕГН ********** от тяхната сестра Т. В. Х., от гр. Етрополе. В
молбата си твърди, че брат му В. В. Х. е бил подложен на психическо и физическо
насилие, осъществено от страна на сестра му Т. В. Х.. Излага, че В. В. Х. е
освидетелстван с втора група инвалидност, същият е неграмотен, страда от “Умерена
олигофрения-тежка дебилност и имбецилност” и ДЦП. Сочи, че брат му и сестра му
живеят в наследствената къща в гр. Етрополе, на ул. Димитър Благоев No 4, като от
2019 година ответникът е негов личен асистент по трудово правоотношение с Община
Етрополе, което било прекратено, считано от 21.02.2025 година със Заповед No 10 на
Кмета на Община Етрополе. Твърди, че при негово посещение на бащината им къща на
15.02.2025 г. късно вечерта заварил брат си облян в кръв по лицето и обезобразен. От
брат си разбрал, че сестра му Т. му нанесла побой, като това не било за пръв път.
Установил, че ударите били предимно по главата. Уведомил Спешна помощ и МВР,
като дал показания по случая. На 21.02.2025 година, настанил брат си в Дом “Уют и
сигурност” в с. Врачеш, общ. Ботевград, за което бил сключен безсрочен договор,
считано от 21.02.2025 година. Моли да бъде образувано производство по ЗЗДН, като
бъде издадена заповед за защита, като на ответника бъдат наложени подходящи мерки
по чл. 5 от ЗЗДН.
В съдебното заседание молителят Х. В. М., лично и чрез пълномощника си адв.
И. Петрова, поддържа молбата, като моли спрямо ответника да бъдат взети мерки по
ЗЗДН.
Пострадалото лице В. В. Х., служебно конституирано като страна на основание
1
чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, в съдебно заседание изразява съгласие с подадената молба с
искане за издаване на заповед за защита срещу неговата сестра.
Ответникът- Т. В. Х. от гр. Етрополе в съдебно заседание се явява лично, като
заявява, че признава нанасянето на удар на нейния брат на 15.02.2025 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от
ЗЗДН тримесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена
от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН – брат на пострадалото
лице от домашно насилие, извършено от негова сестра. Посочените обстоятелствата
относно родствените отношения на страните не са спорни по делото, като същите се
установяват и съдебно изисканата от съда справка от НБД “Население”.
От приложените по делото медицинско свидетелство за през съд от 18.02.2025 г.
и Фиш за спешна медицинска помощ от 15.02.2025 г. се установява, че при
медицинските прегледи на пострадалото лице В. В. Х. на посочените дати, са
констатирани наличие на открита рана на носа и горната устна, както и на клепач на
лявото око. Съгласно медицинското свидетелство, лицето е получило следните
наранявания: 1. Контузия на лицето с периорбитален хематом в ляво; 2. Ранички по
горната устна и носа в ляво. Като заключението е посочено, че получените увреди
водят до болка и страдание, без опасност за живота.
Представени са 2 бр. ЕР на ТЕЛК, от които е видно, че пострадалият лице В. В.
Х. е бил освидетелстван с първа степен инвалидност, с поставена диагноза “друга
уточнена олигофрения”, както и “детска церебрална парализа”.
Със Заповед от 21.02.2025 г. на Кмета на Община Етрополе е прекратено
трудовото правоотношение с ответника Т. В. Х. на длъжност “личен асистент”,
считано от същата дата.
С Договор от 21.02.2025 г. между молителя Х. В. М., като възложител, и “Уют и
Сигурност” ООД, гр. София, като изпълнител, пострадалият В. В. Х. е настанен срещу
възнаграждение в управляваната от изпълнителя материална база, намираща се в с.
Врачеш, ул. ****, No 19, за периода от 21.02.2025 г. до безсрочно.
От приложените 3 бр. Справка за съдимост от 10.04.2025 г. се установява, че
страните по делото не са осъждани.
Съгласно приложените Справка за наложени мерки по ЗЗДН от 20.03.2025 г. от
РС- Ботевград, за периода от 01.01.2013 г. до 19.03.2025 г. на страните по настоящото
дело няма наложени мерки по ЗЗДН, като съгласно писмо изх. No 213/24.03.2025 г. от
РС- Етрополе, спрямо страните по делото няма налагани мерки по ЗЗДН и в РС-
Етрополе, съдът по местоживеенето на ответника и пострадалото лице.
От изисканата и представена по делото справка от “ЦПЗ - София” ЕООД от
26.03.2025 г. се установява, че страните по делото не са лекувани в ЦПЗ-София ЕООД
до настоящия момент.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *****, от
показанията на който се установява, че на 15.02.2025 година към осем и нещо часа
вечерта с молителя Х. М. отишли в жилището, в което живеят Т. и В.. Когато отишли,
Т. била там и ги посрещнала агресивно, била видимо неадекватна и в пияно състояние,
залитала и едвам си стояла на краката. В. бил на леглото си, завит с двойна олекотена
2
завивка. Бил с разкървен нос и ляво око, имал рана на устната. Те веднага
сигнализирали на 112. От показанията му се установява, че В. не може сам да става от
леглото и да се разхожда, а се нужда от чужда помощ. Доколкото знае, Т. му се водела
личен асистент, но след този случай договорът е прекратен. Сочи, че Т. се грижела за
В. ежедневно, когато била трезвена. Твърди, че тя употребява алкохол.
Приложен е и Контролен списък на рисковите фактори за оценка на риска на
съда по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, съгласно който общият сбор на отразените точки
определя риска в процесния случай като среден.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по
него, като в т. 6 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие,
извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта
степен. В случая извършителят и пострадалото лице са сестра и брат, т.е. същите са в
родство по съребрена линия от втора степен, и следователно попадат в кръга от лица,
легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.
Предмет на настоящето дело са действия на домашно насилие, които молителят
твърди да са извършени от ответника спрямо неговия брат, и изразили се в това, че на
15.02.2025 г., в съвместно обитаваното от ответника и пострадалото лице жилище в гр.
Етрополе, ответницата му нанесла побой, като ударите били предимно по главата.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански
правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и
изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената
тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи
върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са
налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата
следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията.
В настоящият случай не е представена декларация от молителя за извършено
домашно насилие, с оглед обстоятелството, че молбата е подадена от лице по чл. 8, ал.
1, т. 2 от ЗЗДН, което е различно от пострадалото лице. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
такава декларация се подава от молителя към молбата по чл. 8, ал. 1, т. 1, а именно към
молба, подадена от пострадалото лице. Законът поставя като задължителна
предпоставка за производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие
декларирането на обстоятелствата по извършването му, но само когато молбата се
подава от самото пострадало лице – т.е. когато следва да се декларират обстоятелства,
осъществени спрямо лицето, което ги декларира. Към лицата, посочени в чл. 8, ал. 1, т.
2 такова изискване не е предвидено. Предвид това при производства, образувани по
3
молба по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, молителят не разполага с възможността за улеснено
доказване по чл. 13, ал. 3 за издаване на заповедта. В настоящият случай съдът намира
обаче, че изложеното от молителя в молбата му не бе оспорено от в съдебното
производство, а в съдебно заседание ответникът признава извършването на акта на
домашно насилие спрямо пострадалото лице, поради което счита искането за издаване
на заповед за налагане на мерки за защита по реда на този закон за основателно.
Същевременно, по делото се събраха писмени и гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля *****, от които по категоричен начин се установява
извършването от страна на ответницата на описаните от молителя нейни действия на
15.02.2025 г. и конкретно, нанесения от същата побой на В. Х., и които действия
съставляват акт на домашно насилие спрямо него. Така от събраните по делото
писмени доказателства- фиш за спешна медицинска помощ от 15.02.2025 г. и
медицинско свидетелство за пред съд от 18.02.2025 г. по несъмнен начин се
установява, че на сочената от молителя дата В. Х. е получил травматичните
увреждания, за които се твърди да са причинени вследствие нанесения му от
ответницата на 15.02.2025 г. побой. Обстоятелството, че тогава ответницата е
упражнила физическо насилие спрямо пострадалото лице, като го удряла, се признава
от нейна страна. Упражненото от ответницата физическо насилие се установява и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *****.
При така събраните по делото доказателства, от които несъмнено се установява,
че 15.02.2025 г. в съвместно обитаваното от пострадалото лице и ответника жилище в
гр. Етрополе ответницата е нанесла побой на В. Х., вследствие на което същият е
получил контузии на лицето, и които доказателства кореспондират на твърденията на
молителя и признанието на ответницата, то съдът приема за установено извършването
от страна на последната на твърдяното от молителя действие, съставляващо акт на
физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН спрямо пострадалото лице В. Х..
Предвид това съдът намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на
ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване
на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице, като на извършителя
бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН,
които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на домашно
насилие и неговата тежест, а именно физическо насилие. Съдът намира, че с оглед
тежестта на извършеното домашно насилие, то мерките по т. 3 и т. 4 на чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 6 месеца, при приспадане на срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита съгласно чл. 5, ал. 2 от
ЗЗДН. Посоченият срок съдът намира за подходящ и достатъчен предвид естеството на
извършеното домашно насилие и неговата тежест, а именно конкретното физическо
насилие – удари в областта на главата, както и предвид обстоятелството, че в случая
оценката на риска съгласно попълнения от молителя контролен лист обуславя
преценка за наличие на среден риск. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът
признава извършването на твърдяното от молителя домашно насилие, фактът, че
същата в продължителен период е полагала и грижи за пострадалото лице, както и
предвид липсата на доказателства за други извършени от ответницата актове на
насилие спрямо пострадалото лице.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на
25.00 лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и на
молителя направените от нея разноски в производството за адвокатско възнаграждение
4
в размер на 800.00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие
във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН на Т. В. Х., с ЕГН ********** от гр.
Етрополе, ж.к. “*****” No 4, за извършено от нея на 15.02.2025 г. домашно насилие
спрямо В. В. Х., с ЕГН **********, от гр. Етрополе, ж.к. “*****” No 4, изразяващо се
във физическо насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Т. В. Х., с ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. В. Х., с ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Т. В. Х., с ЕГН
**********, да приближава В. В. Х., с ЕГН **********, както и мястото, в което
живее – частен хоспис “****”, с адрес с. Врачеш, общ. Ботевград, ул. “****” No 51, на
разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 08.04.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на Т. В. Х., с ЕГН
**********, да осъществява контакт с В. В. Х., с ЕГН **********, под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 6 /шест/
месеца, считано от 08.04.2025 г.
ОСЪЖДА Т. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Етрополе, ж.к. “*****” No 4,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати на Христо В. М., с ЕГН **********, с
адрес: с. ****, общ. Златица, обл. Софийска, сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/ за
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. В. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Етрополе, ж.к. “*****” No 4,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса
в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Т. В. Х., с ЕГН ********** от гр.
Етрополе, ж.к. “*****” No 4, като се посочат последиците при неизпълнението й по
чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУП на МВР по
настоящия адрес на извършителя и по местоживеенето на пострадалото лице.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не
спира изпълнението.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
датата на обявяването му – 25.04.2025 г.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5
6