М О Т И В И към
Присъда № 44/24.10.2018 г., постановена по НОХД № 236/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият Ж.Г.С., ЕГН **********, е предаден на съд за престъпление по чл.304а
във връзка с чл.304, ал.1 от НК за това, че на 22.11.2017 г., в град Стара
Загора, предложил и дал подкуп – парична
сума от 20 лева (банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БЮ4211643) на
полицейски орган - младши експерт В.К.М., *** – Стара Загора, за да не извърши
действие по служба – да не му издаде глоба с фиш, серия М, № 0674092/22.11.2017
г. за извършено от него като водач на моторно превозно средство – л.а. марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДП, съгласно
която разпоредба през деня моторните превозни средства се движат с включени
светлини за движение през деня или с къси светлини.
Подсъдимият Ж.Г.С. отрича да е предлагал или давал подкуп на полицай В.К.М.,
за да не изпълни същата служебните си задължения.
По-долу, обсъждайки обясненията на подсъдимия, съдът ще изложи
по-подробно становището на същия по повдигнатото срещу му обвинение.
Съпоставяйки обясненията на подсъдимия със събраните по делото
доказателства – писмени, гласни и веществени –
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ж.Г.С., роден на *** ***, е ***. Същият е с постоянен адрес
***, но със съпругата си живее в село ***, община Стара Загора. Децата на
подсъдимия – син и дъщеря – са пълнолетни, всяко от тях със свое семейство и
домакинство.
Подсъдимият е със ***. ***.
Подсъдимият е с недобро здравословно състояние. Поставени са му
диагнози ****.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1970 г., има придобити
категории С М В АМ ТКТ. В кариерата си като водач на МПС веднъж е санкциониран
с наказателно постановление – през 2006 г., за нарушение на ЗДП.
Подсъдимият притежава л.а. марка „***“,
модел „***“ с ДК № ***.
Горепосочените обстоятелства се установяват от обясненията на
подсъдимия в хода на съдебното следствие (л.41 нохд), съпоставени с
обстоятелствата по декларация за семейно, материално и имотно състояние (л.54
ДП), справка за нарушител/водач на името на подсъдимия (л.79 ДП), справка за
съдимост рег. № 7168/04.06.2018 г. (л.21 нохд), заверени копия от страници от
рецептурната книжка на подсъдимия № 4855662/12.12.2014 г. (л.24-25 нохд).
На 22.11.2017 г., след 10.00
часа, подсъдимият Ж.Г.С. и съпругата му И.П.С.тръгнали от село *** към
гробищния парк на град Стара Загора. Придвижвали се с лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, управляван от
подсъдимия. В град Стара Загора, на
кръстовището на бул.“Цар Симеон Велики“ с ул.„Димчо Стаев“, подсъдимият насочил
управлявания от него автомобил на юг, продължавайки движението си по ул.„Димчо
Стаев“. След като за кратко спрял автомобила до магазин за храна за домашни
любимци, подсъдимият продължил да се придвижва с посоченото МПС в същата
посока, по същата улица.
По същото време, трима полицейски служители - свидетелите В.К.М., Т.В.К. и И.К.Г.,
извършвали контрол на автомобилното движение, осъществяващо се по ул. „Димчо
Стаев“ в посока от север към юг, като полицейският автомобил „***“ с ДК № *** бил спрян срещу блок № **. И
тримата свидетели работели на длъжност „***“ в Група „***“ на Сектор „***“ при ***
– Стара Загора, видно от писмо УРИ: 349р-25503/30.11.2017 г. (л.26 ДП) на ОД на
МВР – Стара Загора и приложените към същото Заповеди УРИ: 349з-1693/14.11.2014
г., УРИ: 349з-2009/15.12.2014 г. и УРИ:
349з-207/21.01.2014 г. относно назначението на всеки един от тях.
Тримата полицейски служители били определени като състав на четвърта
група - със старши на групата свидетелката В.К.М. - от
общо сформираните шест групи с План-разчет УРИ:8245р-13501/21.11.2017 г. (като
се ползва второто заверено копие на този документ – л.62 нохд, поради това, че
първото представено копие на същия –л.34 ДП - е непълно). Чрез
изготвения План-разчет УРИ:8245р-13501/21.11.2017 г., утвърден от
Началника на Второ РУ – Стара Загора, било организирано провеждането на
територията на Второ РУ – Стара Загора
на специализирана полицейска
операция с времетраене от 10.00 часа до
16.00 часа на 22.11.2017 г., имаща
тематична насоченост „Безопасно шофиране през зимата“, разпоредена от Началника на Второ РУ – Стара Загора със Заповед УРИ: 8245з-260/21.11.2017 г. (л.33
ДП).
В т.ХІ. “Разстановка на силите и средствата“ от разглеждания План –
разчет, в която е посочен съставът на всяка от сформираните шест групи, след
всяка от групите - с изключение на
четвърта - чрез задача е конкретизиран пътният участък, където съответната група следва да
извършва контрол на автомобилното движение. Свидетелят Л.Ц.Ц. (л.107 нохд) – старши
инспектор, началник група „ТП“–юг и ръководител на специализираната полицейска
операция, съгласно план-разчета,
обяснява отсъствието на такава задача след
посочване състава на четвърта група с пропуск при изготвяне на
план-разчета. Свидетелят Л.Ц.Ц. е категоричен, а в показанията му не
съществуват основания за съмнение, че е знаел, че при провеждането на специализираната полицейска операция
полицаите от четвърта група осъществяват контрол на автомобилното движение по
ул. “Димчо Стаев“. Разстановката на
четвърта група произтичала от това, че полицай В.К.М. - определена за старши на
групата, като ***, обслужвала района, намиращ се на запад от ул.“Димчо Стаев“
до ул. „Одринска епопея“.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че на 22.11.2017 г., извършвайки след 10.00 часа контрол на
автомобилното движение, осъществяващо се по ул. „Димчо Стаев“, град Стара
Загора, полицейските служители -
свидетелите В.К.М., Т.В.К. и И.К.Г., са действали в изпълнение на служебните си
задължения.
На 22.11.2017 г., малко след като встъпили в наряд, свидетелят И.К.Г. подал
със стоп-палка разпореждане на водача на л.а. „***“ с ДК № *** да преустанови
движение, затова защото, движейки се по ул. „Димчо Стаев“, в посока – от север
към юг, същият извършил маневра
изпреварване при наличие на пътна маркировка М-2 (двойна непрекъсната линия).
Посоченият водач, който бил свидетелят А.В.Х. изпълнил разпореждането, като спрял
управлявания от него автомобил на паркинга до блок № 1, за да не затруднява
движението. След това свидетелят А.В. Х. бил поканен от свидетеля И.К.Г. до
патрулния автомобил „***“ за изготвяне на справка и съставяне на акт за
нарушението. Свидетелят И.К.Г. влязъл в патрулния автомобил и седнал на задната
му дясна седалка, за да направи справка за водача А.В.Х..
В обвинителния акт се сочи, че
управляваният от свидетеля А.В.Х. лек автомобил бил спрян за проверка в около
10.30 часа, но съставените от полицейските служители документи не позволяват направата
на извод приблизително в колко часа е
разпоредено на водача на л.а. „***“ с ДК
№ *** да преустанови движение. Посоченото обстоятелство е от значение, тъй като
би могло да послужи като ориентир при хронологическо наслагване на епизодите от
цялостния развой на случилото се и поради това, че водачът на това МПС – А.В.Х.,
е единственият, незаинтересован очевидец на деянието, предмет на обвинението.
Според съставения АУАН № 17-3839, бл. № 0287080 (л.116 нохд) и издаденото
въз основа на него Наказателно постановление № 17-1228-003839/28.11.2017 г.
(л.117 нохд), свидетелят А.В.Х. като
водач на МПС е извършил нарушението на ЗДП, за което е санкциониран, в около 11.30 часа, което означава, че приблизително по същото
време му е разпоредено да преустанови
движение на управляваното от него МПС. Същевременно, в докладната записка на полицай В.К.М.
(л.12 ДП), представляваща законен повод по смисъла на чл.208, т.1 от НПК за
започване на разследването, е посочено, че подсъдимият Ж.Г.С., като водач на
л.а. „***“, м.„***“ с ДК № ***, е спрян за проверка в 11.20 часа на
22.11.2017 г. В издадения на подсъдимия
от полицай В.К.М.
фиш, серия М, № 0674092/22.11.2017 г. (л.49 ДП) е вписано време на
извършване на нарушението 11.25 часа. Абстрахирайки се от несъответствието в
двата съставени от полицай В.К.М. документа (според отбелязаното време в тях
подсъдимият е извършил нарушението на ЗДП след като му е разпоредено да спре
управляваното от него МПС), съпоставката на тези документи с горепосочените
АУАН и наказателно постановление, съставени по отношение на водача А.В.Х., обуславя извод, че подсъдимият
е бил спрян за проверка преди посоченото лице. Същевременно, почти единственото обстоятелство, относно което
между гласните доказателства по делото отсъстват
противоречия, е това, че първо е
бил спрян за проверка водачът на л.а. „***“ с ДК № *** - свидетелят А.В.Х., а малко по-късно, докато траела проверката на
този водач, бил спрян водачът на л.а. „***“,
м.„***“ с ДК № *** - подсъдимият Ж.Г.С..
По обсъждания въпрос, съдът кредитира с
доверието си гласните доказателства, защото са категорични и защото констатираното времево несъответствие е с
малък диапазон.
Докато свидетелят И.К.Г.
проверявал документите на водача А.В.Х., младшите полицейски инспектори В.К.М.
и Т.В.К. забелязали, че л.а. „***“, м.„***“ с
ДК № ***, в нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДП, се движи без включени светлини за движение през деня или с къси светлини, поради което свидетелят Т.В.К.
разпоредил на водача му със сигнална стоп-палка да преустанови движение.
Подсъдимият Ж.Г.С. – водач на
автомобила, сторил това, спирайки автомобила на паркинга пред блок № ** на
ул.“Димчо Стаев“. Свидетелката В.К.М. тръгнала
към спрения автомобил, а свидетелят Т.В.К.,
поради това, че почувствал внезапно главоболие, пресякъл улица „Димчо Стаев“ и
влязъл в намиращата се срещу паркинга пред блок № *** на тази улица, аптека
„Ванда“, за да си купи обезболяващи.
Събраните по делото доказателства са противоречиви и относно
въпроса от кого е било подадено
разпореждането за спиране към подсъдимия като водач на МПС. Съгласно Заповед
УРИ 349з-1603/14.05.2016 г. (л.118 нохд) на директора на ОД на МВР – Стара
Загора – т.4 “Проверка на МПС“, б.А „Спиране на МПС“ – спирането на МПС за проверка се извършва задължително от
най-малко двама полицейски служители. Несъмнено една от причините за това изискване е да
има поне един свидетел за извършеното нарушение от водача, като бъде изключен
актосъставителят. По тази причина горепосоченото обстоятелство е от съществено значение.
В хода на съдебното следствие (л.41 нохд) подсъдимият Ж.Г.С. обяснява,
че „излезе лице със светлоотразителна жилетка, с палката ми посочи да завия в дясно
и да спра..“, както и че не може да разпознае това лице сред тримата свидетели
– полицаи. Според обясненията на подсъдимия от досъдебното производство (л.47
ДП), приобщени към доказателствата по делото на основание чл.279, ал.2 във
връзка с ал.1, т.3 от НПК, спирането на управляваното от него МПС е извършено
от двама полицаи. Иначе, и в двете фази от наказателното производство, подсъдимият е последователен в разказа си
относно това, че разбрал за извършеното от него
като водач нарушение на ЗДП от полицай В.К.М.. Обяснява, че вероятно,
след като спрял до магазина за храна за домашни любимци, потегляйки, вместо да включи късите светлини,
включил габаритите на колата.
Свидетелката В.К.М. е категорична в показанията си (л.49 нохд), че
двамата с колегата й Т.В.К. са спрели подсъдимия. Така твърди и свидетелят Т.В.К.
в показанията си от досъдебното производство (л.24 ДП), четени на основание
чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК. В хода на съдебното следствие (л.47 нохд)
обаче свидетелят Т.В.К. съобщава противното:
„Аз не съм присъствал, преди малко обясних, че не съм присъствал на момента на спиране
на подсъдимия, не знам кой го е спрял.“. Това,
което свидетелят е обяснил по-рано е, че в около 11.10 часа – като
уточнява, че посочва този час, защото си наблюдавал телефона – тръгнал към
аптека „Ванда“, по което време колегата му И.К.Г. предявявал акт за
установяване на административно нарушение на спрян водач.
Съпоставяйки събраните по делото
доказателствата, съдът прие изложеното по-горе, а именно, че на
подсъдимия като водач е подаден сигнал
за спиране от младшите полицейски инспектори В.К.М. и Т.В.К.. Този фактологичен
извод съответства на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство.
Подсъдимият е седемдесетгодишно лице, посочените обяснения са дадени във време, по-близко до времето на извършване
на деянието и по тази причина тогава споменът на подсъдимия за такъв детайл от
случилото се, е бил много по-ясен, а и най-после самият подсъдим не извлича
полза от твърдението си, че е бил спрян за
проверка от две лица. Относно обсъжданото обстоятелство обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство съответстват на показанията на
свидетелката В.К.М. и на показанията на свидетеля Т.В.К. от досъдебното
производство. Твърдението на свидетеля Т.В.К. в хода на съдебното следствие, че
не е взел участие при спиране на
подсъдимия като водач, е неистина. Същото не съответства на горепосочените
гласни доказателства, кредитирани от съда. За да бъде убедителен свидетелят съобщава дори
точен час, в който се е отправил към аптеката, който час хронологично противостои на времето, вписано в горе
обсъжданите документи – АУАН и НП, съставени по отношение на свидетеля А.В.Х.,
докладната записка на полицай В.К.М. и издадения от нея фиш на подсъдимия - серия М, №
0674092/22.11.2017 г. В конкретизираното от свидетеля време на тръгване към аптеката (защото си наблюдавал телефона) - 11.10 часа,
не само, че подсъдимият не е бил спрян за проверка, но още не е бил спрян и
свидетелят А.В.Х.. Стои въпросът защо свидетелят Т.В.К. в съдебно заседание
съобщава неистина, очевидно убягвайки му, че по този начин компрометира
изначално извършената проверка на подсъдимия като водач. Единственото логично
обяснение е това, че изтегляйки напред във времето отиването си до аптеката,
което означава и времето на връщането си
при колегите - на паркинга пред блок № ** на ул.“Димчо Стаев“,
свидетелят Т.В.К. цели да убеди съда, че
е присъствал на случилото се по време на проверката на водача Ж.Г.С. от полицай В.К.М., което също не е истина.
Отсъствието на свидетеля Т.В.К. по време на извършената на подсъдимия
проверка се установява от анализа на гласните доказателства, който ще бъде
изложен по-долу, като на този етап е
достатъчно да се акцентира върху показанията на свидетеля А.В.Х. от хода на съдебното следствие.
Съдът няма основания да приеме различна причина за спирането на
подсъдимия от тази, съобщената от свидетелите В.К.М. и Т.В.К. (в показанията му от
досъдебното производство), а именно, че са забелязали, че л.а. „***“,
м.„***“ с ДК № ***, в нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДП, се движи без включени
светлини за движение през деня или с
къси светлини. Самият подсъдим, както
вече се посочи, не отрича този факт, а само твърди, че е разбрал за извършеното от него като водач
нарушение, едва след като е бил спрян от
полицейските служители.
От тук насетне събраните по делото доказателства не позволяват да бъде
изложен строен и последователен разказ за случилото се. Те обаче, преценени в
съвкупност и съпоставени помежду си, убеждават в това, че подсъдимият Ж.Г.С.,
давайки банкнотата от 20 лв., не е целял да не му бъде съставен фиш, както и че
случилото се е в резултат на това, че е искал да заплати на място глобата за
нарушението на ЗДП, за което е спрян.
Според обвинителния акт, свидетелката В.К.М., след като се приближила до автомобила на спрения водач – подсъдимият Ж.Г.С.,
се представила на същия, заявила му, че е извършил нарушение на ЗДП и поискала
да й бъдат представени СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на
МПС част ІІ, валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ и знак за
годишен технически преглед. Подсъдимият започнал да изброява различни причини
за извършеното от него нарушение, вместо да представи веднага изисканите
документи. След повторно разпореждане извадил
калъфче с документи, което задържал
отворено, така че да се види намиращата се в него банкнота от 20 лв. След
поредно разпореждане от полицай В.К.М. да представи документите, подсъдимият Ж.Г.С.
изпълнил същото. Свидетелката В.К.М. установила самоличността на подсъдимия, след
което го уведомила, че за извършеното от него нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДП
ще му бъде наложена глоба с фиш. Подсъдимият заявил, че не иска да му бъде
съставян фиш, защото много бърза. С документите на водача и лекия автомобил, свидетелката
В.К. М.
се отправила към патрулната кола, за да състави фиша за глобата, като
разпоредила на подсъдимия да остане в
личния си автомобил. Отдалечавайки се, свидетелката чула след себе си отваряне
на врата на лек автомобил и гласа на подсъдимия Ж.Г. С., който викал: „Ало, ало!“. Полицай В.К. М.
не се обърнала, а се качила в патрулния автомобил, сядайки на предната му дясна
седалка, за да състави фиша за глоба. Подсъдимият Ж.Г.С. се приближил към
полицейския автомобил и започнал да размахва към свидетелката банкнота от 20
лева и да й я подава с думите: „Айде, на Ви 20 лева! На, айде, на Ви!“. Полицай В.К. М. казала на подсъдимия да си прибере парите и
че всички глоби по ЗДП се заплащат по банков път. Младши полицейски инспектор –
И.К.Г., който в този момент предявявал АУАН на свидетеля А.В.Х., бил на задната
дясна седалка на служебната кола и повторил думите на колегата си. Свидетелката
В.К.М. без да обръща внимание на подсъдимия продължила да пише. В този момент
подсъдимият пуснал банкнотата от 20 лева в страничния джоб на отворената предна,
дясна врата на полицейския автомобил. Виждайки това, свидетелката В.К. М. му разпоредила да се отдръпне от колата и
веднага се обадила на дежурния на ОДЧ при Второ РУ – Стара Загора,
сигнализирайки за случилото се.
От съдържащия се на л.13 ДП
Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.11.2017 г., се установява, че в
служебен автомобил на Второ РУ – Стара Загора, „***“ с ДК № ***, оборудван със сигнална
лампа на покрива и надпис „Полиция“ отстрани, спрян
на ул.“Димчо Стаев“ № ***, град Стара Загора, във фабрична ниша – джоб
на предната му дясна врата, е намерена и иззета една банкнота с номинал 20 лв.
и сериен номер БЮ4211643.
Макар и между обясненията на подсъдимия Ж.Г.С. от хода на съдебното
следствие (л.41 нохд) и от хода на досъдебното производство (л.47 ДП), последните,
приобщени към доказателствата по делото на основание чл.279, ал.2 във връзка с
ал.1, т.3 от НПК, да се съдържат
съществени противоречия относно съдържанието на отделни епизоди от случилото
се, същите са непротиворечиви и последователни относно две важни обстоятелства.
Първото е, че подсъдимият е оставил банкнотата от 20 лв. в джоба на предната,
дясна врата на полицейския автомобил след като от полицай В.К.М. му е бил
съставен и подписан от него като нарушител фиш серия М, № 0674092/22.11.2017 г. за глоба
в размер на 20 лв. (л.49 ДП). Второто е, че случилото се е в резултат на това,
че е искал да заплати на място наложената му глоба за нарушение на ЗДП.
Подсъдимият обяснява, че седмица по-рано, за да бъде освободен
автомобила му от скоба, поставена за нарушение на ЗДП, платил на място 20 лв.,
за което му бил издаден фискален бон. На л.51 ДП се съдържат заверени копия на
представени от подсъдимия съобщение № 025447 от Община Стара Загора, Звено
„Общинска охрана“ и фискален бон.
Съобщението е до водача на л.а. с ДК № ****, марка „***“ и е с дата
14.11.2017 г., отбелязан е час 13.47 ч. Чрез същото водача на посочения автомобил, а това е автомобилът на
подсъдимия, се уведомява за това, че тъй като е паркирал автомобила, без да
заплати дължимата такса за кратковременно паркиране по смисъла на чл.99, ал.3
от ЗДП, му е наложена мярка на принудително задържане (скоба), съгласно чл.167,
ал.2, т.2 от ЗДП; че освобождаването на автомобила от скобата се извършва след
обаждане на посочения в съобщението телефонен номер и заплащане на таксата за
престоя и разноските в размер на 20 лв. на пристигналия екип. Видно от
фискалния бон е, че на 14.11.2017 г., в 14.15 ч. е извършено плащане в брой към
Община Стара Загора на „такса принуд. задържане“ в размер на 20 лв.
Подсъдимият Ж.Г.С. за разлика от обясненото от него в хода на досъдебното производство (л.47 ДП), където, след като разказва за плащането на
горепосочената „такса принуд. задържане“ в размер на 20 лв., твърди: „По тази
причина аз помислих, че мога веднага на ръка да заплатя сумата от 20 лв., за
което ще ми издадат документ. Затова извадих от портфейла си банкнота от 20 лв.
и я оставих в джоба на предна, дясна
врата на полицейския джип.“, в хода на съдебното следствие (41 нохд) обяснява
друго. Хронологията на съобщеното от
него пред съда е следната: разбрал, че
не може да плати на място глобата от 20 лв., подписал съставения му от полицай В.К.М. фиш за глоба в размер на 20 лв., след което полицай
В.К.М. му разпоредила: „Остави 20 - те
лв.!“, което и сторил, оставяйки банкнотата в джоба на отворената врата на
полицейския автомобил.
Различията в обясненията си от двете фази на производството,
подсъдимият Ж.Г.С. обяснява с това, че в Полицията се страхувал да каже
истината.
Това, което е общото в иначе взаимно противоречивите показания на
тримата младши полицейски инспектори – свидетелите И.К.Г., В.К.М. и Т.В.К., е,
че подсъдимият Ж.Г.С. е искал на място да заплати глобата от 20 лв. за
нарушението на ЗДП, за което е спрян и че му е било разяснено, че плащането на
глобите се извършва само по банков път.
Най-близко до обясненото от подсъдимия в хода на съдебното следствие
стоят показанията на свидетеля И.К.Г. от хода на досъдебното производство,
четени на основание чл.281, ал.5 във
връзка с ал.1, т.1 от НПК. В показанията си по Протокол за разпит от 28.11.2017
г. (л.23 ДП) свидетелят И.К.Г. твърди: „Чух, че водачът каза, че предишният път
го били закопчали със скоба и той си платил 20 лв. и го освободили. Мъжът и
колежката започнаха да се разправят. Чух, че колежката му каза да си извади и
остави парите. Мъжът отново извади парите и ги остави, но не видях точно
къде.“. При втория си разпит от досъдебното производство, по Протокол от
26.02.2018 г. (л.60 ДП) свидетелят И.К.Г. излага същите обстоятелства, като
видно от тези му показания е, че подсъдимият е бил повикан „да си разпише фиша
с глобата“, след което му е било разпоредено и посочено къде да остави парите:
„М. попита мъжа, с брадата и очилата, къде са му парите и той отговори, че са в
него. Колежката му каза да си извади парите…Колежката М. му каза да ги остави,
като с пръст посочи напред, като място, където човекът да остави парите.“. И пред съда (л.44 нохд) свидетелят И.К.Г. твърди, че подсъдимият е
оставил банкнотата от 20 лв. в джоба на
вратата на полицейската кола след като му е бил съставен фиша, но обстоятелствата, при които е направил това са различни – подсъдимият отишъл до полицейския автомобил с
банкнота от 20 лв., която открито държал в ръка и казал: „Ето ви, 20 лв.,
плащам си глобата.“, заради това му поведение свидетелят и колегата му В.К.М.
излезли от полицейския автомобил и разяснили на подсъдимия, че глобата не се
плаща на ръка и той си прибрал парите, после полицай В.К.М. започнала да се възмущава от
поведението на подсъдимия и тогава по телефона „започна да звъни в дежурната и
докладва случката“. Свидетелят И.К.Г. е категоричен, че към момента на подаване
на сигнала не е имало дадени пари и според него не е имало причина за подаване
на такъв: „Не мога да ви обясня
защо в този момент колежката ми реши да
се обажда на дежурния, за да докладва за случилото се, нищо не беше се случило,
човекът дойде да си плати глобата, ние му казахме, че не се плаща така, той си
прибра парите и си отиде.“. Пред съда свидетелят твърди, че не е видял
оставянето на банкнотата от 20 лв. в джоба на вратата на полицейската кола.
Видял парите след пристигането на оперативната група.
Във връзка с горното обстоятелство, правейки паралел между показанията
на свидетеля И.К.Г. и обясненията на подсъдимия Ж.Г.С., следва да се посочи, че
последният в обясненията си от двете фази на наказателното производство не
посочва след кое негово действие полицай В.К.М. се е обадила в ОДЧ.
В хода на съдебното следствие, на основание чл.281, ал.5 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК се прочетоха и показанията на свидетеля И.К.Г., дадени в хода
на досъдебното производство по Протокол за очна ставка от 13.03.2018 г. (л.62
ДП) със свидетелката В.К.М. и по Протокол за очна ставка от 13.03.2018 г. със свидетеля Т.В.К. (л.66 ДП). Показанията
на свидетеля по тези два протокола за очни ставки са идентични, като в случая
не става въпрос за идентичност като стил, изказ, езикови или стилистични
особености, а за такава, която е резултат от прилагането на функциите „сору“ и
„paste“ на текстовия редактор. Според тези показания, когато подсъдимият
пристигнал до полицейския автомобил, държейки във вдигната високо ръка банкнота
от 20 лв., полицай В.К.М. правела
справка за същия като водач в ОДЧ; отсъства разговор във връзка с платена
наскоро от подсъдимия такса за
освобождаване на лекия му автомобил от поставена скоба; на подсъдимия било разяснено, че „глобите се плащат по банков
път“, след което същият се оттеглил към
автомобила си; после полицай В.К.М.
докладвала по личния си мобилен телефон,
че „някой й дава 20 лв.“, като
свидетелят не видял дали преди или след
провеждане на телефонния разговор банкнотата от 20 лв. е оставена в джоба на
вратата на полицейската кола.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля И.К.Г. по горепосочените протоколи
за очни ставки. Смущаващ е начинът на
провеждане на очните ставки. Отсъства логично
обяснение защо свидетелят изоставя съобщеното от него по време на
предходните два разпита в хода на досъдебното производство или по-скоро единственото
логично такова е, че свидетелят цели да избегне конфронтация с колегите си, показанията на които са обект на
анализ по-долу. Освен това, съобщената
по време на очните ставки от свидетеля И.К.Г. хронология, че свидетелката В.К.М.
след като сигнализирала за случилото се пристъпила към съставяне на фиша за
глоба и повикала подсъдимия – той, съгласно
разпореждането й вече се бил оттеглил към лекия си автомобил, за да подпише съставения му фиш, не съответства на останалите гласни
доказателства. Най-после следва да се отбележи и това, че в хода на съдебното
следствие свидетелят И.К.Г. във връзка с дадените от него противоречиви
показания заявява: „Трябва да се придържате към това, което казах днес. Имаше
едно недоразумение – след като този човек не беше оставил пари, такива нямаше,
нямаше и защо колежката ми да вика оперативна дежурна група.“.
При съпоставката на всички показания на свидетеля И.К.Г. от досъдебното
производство и от хода на съдебното следствие, прави впечатление пълното им съответствие
относно едно друго, важно обстоятелство – в тях свидетелят Т.В.К. отсъства като лице, присъствало на случилото се, името му
се споменава във връзка с подаденото от него и полицай В.К.М.
разпореждане за спиране към подсъдимия като водач на МПС и толкова. Пред съда
свидетелят И.К.Г. твърди: „За колегата Т.В.К.
не мога да кажа къде е бил в това време.“.
Свидетелят Т.В.К. отсъства като присъствие и в разказа на
свидетеля В.К.М. (л.49 нохд) въпреки сходството в показанията им. Свидетелката го
споменава в началото на разказа си, с уговорката, че „моето внимание е
концентрирано изцяло върху разговора с водача, с цел моята безопасност“, като твърди, че свидетелят Т.В.К. е бил с нея,
когато е отишла до лекия автомобил на подсъдимия и е поискала да й
предостави своите документи и тези на
автомобила. После колегата й Т.В.К. тръгнал към аптеката, като свидетелката заявява, че не може да посочи
кога се е върнал. Тъкмо обратното се
твърди от свидетеля Т.В.К.. Както в досъдебното производство (л.24 ДП), така и
в хода на съдебното следствие (л.47 нохд) свидетелят посочва, че е бил в аптеката когато свидетелката В.К.М.
се е легитимирала на подсъдимия и е поискала документите му.
Свидетелят Т.В.К. е единственият, който съобщава – в хода на съдебното
следствие, за разлика от показанията си в досъдебното производство – че
подсъдимият до оставянето на банкнотата от 20 лв. два пъти е ходил до служебния
автомобил: първият път пристигнал, „защото гражданинът имаше претенции,
свързани с плащането, държеше в ръката си банкнота, която аз в първия момент не
видях, но колегата Г. ясно му каза, че на ръка пари не се дават“; подсъдимият се оттеглил видимо недоволен,
жестикулирал, говорел на висок глас, търсейки съпричастност от хората, появили
се по терасите на близко стоящият жилищен блок, след което отново, без да бъде
викан, се приближил до патрулния автомобил, като банкнотата от 20 лв., която държал, ясно се
виждала и казал: „На Ви! На Ви!“, пускайки банкнотата в джоба на отворената
дясна врата на служебната кола.
Никой друг от разпитаните свидетели не твърди за поведение на подсъдимия, съответстващо на посоченото
от свидетеля Т.В.К. и определено от него като “арогантно, показно, демонстративно“. Дори свидетелката В.К.М.,
която била „изумена от действията“ на подсъдимия, съобщава само, че развявал
банкнотата в дясната си ръка и се оглеждал, сякаш търсел внимание.
Свидетелят Т.В.К., разказвайки за поведението на останалите участници в
случката, не съобщава в какво се състои неговото лично участие, още повече, че
същата се развива на фона на описаното от него поведение на подсъдимия.
Единственото участие на свидетеля Т.В.К. в случилото се е с очи – спогледал се с колежката си В.К.М.,
непосредствено след като подсъдимият пуснал банкнотата в джоба на отворената врата
на полицейския автомобил. Освен, че
такова споглеждане отсъства в показанията на свидетелката В.К.М., както вече се
посочи, същата заявява, че не може да каже кога свидетелят Т.В.К. се е върнал
от аптеката.
Свидетелят Т.В.К. е и единственият, който е категоричен в това, че
подсъдимият е пуснал в джоба на автомобила банкнотата от 20 лв., докато полицай В.К.М. е съставяла фиша. Дори
свидетелката В.К.М. не е категорична относно това обстоятелство: „Не мога да
отговоря кога беше съставен фишът, преди да пусне банкнотата от 20 лв. в джоба
на вратата или след това, наистина не знам. …най-вероятно ще е оставил парите в
джоба преди да съставя фиша, защото няма логика да е след това.“.
Имайки предвид гореизложеното, а именно:
-че свидетелят Т.В.К. не присъства в разказа на останалите участници в
случилото се, както и че самият той не посочва някаква своя конкретна проява;
-че съобщеното от него, макар и привидно да съответства на разказаното
от полицай В.К.М., е с различно съдържание на отделни епизоди;
-че за важни обстоятелства показанията
му, съпоставени с тези на свидетеля В.К.М., са силно преувеличени;
-както още и това, че свидетелят А.В.Х. (водачът - проверяван от свидетеля И.К.Г.) твърди: „Не мога да си спомня, но мисля, че
докато на мен ми пишеха акт и полицайката се разправяше с подсъдимия, нямаше
друг полицай. Само в началото бяха трима.“,
съдът прие, че събраните по делото доказателства не позволяват
направата на категоричен извод свидетелят
Т.В.К. да е присъствал по време на всички епизоди от случилото се, за което
разказва, а от там и че показанията му са недостоверни.
Поради горната причина съдът не намира за необходимо да обсъжда
четените на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК показания на
свидетеля Т.В.К., дадени в хода на досъдебното производство по Протокол за очна
ставка от 13.03.2018 г. (л.66 ДП) със свидетеля И.К.Г. и по Протокол за очна ставка от
13.03.2018 г. със свидетелката В.К.М. (л.70 ДП). При текстовото набиране и на
тези показания е използван методът „сору-paste“,
прилагането на който обезмисля целта, за която са проведени очните ставки.
Както вече се посочи, свидетелката В.К.М. не може да уточни пред съда
оставянето на банкнотата от 20 лв. от подсъдимия дали хронологично предхожда
или следва съставянето на фиша за глоба. На основание чл.282, ал.5 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК в хода на съдебното
следствие се приобщиха показанията на свидетелката В.К.М. по Протокол за очна
ставка от 23.03.2018 г. (л.62 ДП) със свидетеля И.К.Г. и по Протокол за очна
ставка от 13.03.2018 г. (л.70 ДП) със свидетеля Т.В.К.. В показанията си по
време на очните ставки със свидетелите И.К.Г. и Т.В.К., полицай В.К.М. твърди,
че по времето, когато подсъдимият е пристигнал до полицейската кола, размахвайки банкнота от 20 лв., тя е
съставяла фиша за наложената му глоба, после
последвало обяснение от нейна страна, че глобите се заплащат по банков
път и разпореждане да си прибере парите,
което подсъдимият не изпълнил, а оставил банкнотата в джоба на
предната дясна врата на колата.
Свидетелката твърди, че веднага след
това разпоредила на подсъдимия да изчака в личния си автомобил, което той и направил, а самата тя от личния си
телефон се обадила във Второ РУ на МВР – Стара Загора. В по-нататъшния си разказ, изложен в протоколите от двете очни ставки (а той е един и същ, резултат от приложения и по отношение на нейните показания „сору–paste“ подход) свидетелката В.К.М. не съобщава кога – спрямо останалите действия от случилото се, за което разказва - е довършила
съставянето на фиша, кога подсъдимият го е подписал, още по-малко пък кога му е
бил връчен. Тези обстоятелства, които са от съществено значение, свидетелката не уточнява и пред съда.
Тук, за съпоставка следва да се преповтори хронологията, съобщена от
подсъдимия Ж.Г.С. пред съда - подписал
съставения му фиш за глоба в
размер на 20 лв., след което полицай В.К.М.
му разпоредила да остави банкнотата от 20 лв. Подсъдимият обяснява, че на
място фишът не му е бил връчен. Разказва, че след като бил съпроводен до Второ
РУ на МВР – Стара Загора, полицай В.К.М.
„по едно време се появи в коридора и ми връчи прозрачното найлоново пликче,
заедно с четирите ми документа вътре в него. Като се прибрах на село, тръгнах
да проверявам дали и четирите ми документа са вътре в пликчето и тогава
установих, че вътре ... при документите ми, е сгънат фишът“.
Свидетелката В.К.М. е категорична в показанията си, че въобще, в нито
един епизод от случилото се, не е ставало въпрос за това подсъдимият “наскоро да е платил глоба за поставена му скоба на колата.., която глоба да е заплатил
на място и веднага да му е бил издаден фискален бон“, т.е. че подсъдимият не е
отправял искане да плати на място глобата за извършеното от него нарушение на
ЗДП. Посочените показания на полицай В.К.М. противоречат (освен на обясненията на подсъдимия) на съобщеното от колегата й И.К.Г., а и на
онова, на което е станал очевидец свидетелят А.В.Х.. Свидетелят А.В.Х. (л.106
нохд), твърди пред съда, след като бяха прочетени показанията му от досъдебното
производство – л.20 ДП, на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, които заяви, че поддържа, обяснявайки противоречията с изминалия период от
време, че подсъдимият е искал на място да заплати наложената му с фиш или
акт - нещо, което свидетелят не разбрал,
глоба. Обсъжданото твърдение на свидетелката освен, че противоречи на
посочените гласни доказателства, е в противоречие със собствените й показания:
„Няколко пъти с категоричност, поне пет- шест пъти му казах, че глоба не се заплаща
на място, а по банков път“. Посочените разяснения към подсъдимия биха били
безпредметни, ако е отсъствало искане от негова страна да заплати на място
наложената му глоба, така както е
разбрал свидетелят А.В.Х..
Свидетелят А.В.Х. съобщава пред
съда, че подсъдимият пристигнал при
полицейската кола, държейки банкнотата в
ръка, свободно пусната до тялото. Банкнотата не била сгъната и много ясно се
виждала. Иначе свидетелят А.В.Х. заявява, че не е чул подсъдимият Ж.Г.С., оставяйки банкнотата в джоба на
вратата на полицейския автомобил, да е
казал на някой от полицаите: „Айде, на ви! На ви!“, както и че не е чул
„полицайката да му казва да ги остави там“.
Разказът на свидетеля А.В.Х. за случилото се, направен след като бяха
прочетени показанията му от досъдебното производство, съответства на обясненото от него в първите му показания и съдът прие, че
няма причини да не кредитира съобщеното от него с доверие. Посоченият свидетел
е единственото лице очевидец, което не е заинтересовано от случилото се и няма
отношения с лицата, между които се е развило.
За да се изясни обстоятелството дали към момента на подаване на
сигнала от полицай В.К.М. банкнотата от 20 лв. е била оставена от
подсъдимия в джоба на полицейската кола (както твърди свидетелката) или това е
направено от посъдимия след това (според показанията на свидетеля И.К.Г. в хода на съдебното следствие) съдът разпита като
свидетели лицата, приели сигнала: И.Г.П. (л.109 нохд) – *** – Стара Загора и пряк
началник на полицай В.К.М., Л.Ц.Ц. (л.107 нохд) – *** и ръководител на
специализираната полицейска операция, първите на които се е обадила свидетелката и Н.Ж.Г. (л.109 и л.147
нохд) – младши оперативен дежурен във Второ РУ – Стара Загора. От показанията
на свидетелите И.Г.П. и Л.Ц.Ц. се установява, че същите са пътували заедно
когато свидетелката В.К.М. се обадила на
всеки от тях в последователността, в която са посочени. Макар и според показанията на свидетеля И.Г.П.
сигналът на полицай В.К.М. да е бил „че
са установили нарушител, който й е дал 20 лв. подкуп“, а после същият свидетел
да твърди: „Тя докладва, доколкото си спомням, че са й предложили 20 лв., за да
не състави фиш“, съпоставката на показанията му с тези на свидетеля Л.Ц.Ц., с
когото, както вече се посочи, са пътували заедно и с показанията на свидетеля Н.Ж.Г.,
налага извод, че според начина, по който полицай В.К.М. е докладвала случилото
се, банкнотата от 20 лв. при подаване на сигнала вече е била оставена
от подсъдимия в джоба на полицейската кола.
С цел да бъде уточнено точното съдържание на подадения от полицай В.К.М.
сигнал, а от там и да бъде внесена яснота в обстоятелствата на извършване на
случилото се, съдът изиска и копие от дневника (журнал) воден в ОДЧ за датата
22.11.2017 г., отразяващ постъпилите през този ден сигнали във Второ РУ – Стара
Загора. В представеното копие на страница от посочения дневник, съдържаща
отбелязвания за датата 22.11.2017 г., се съдържа вписване: „11.47/мл.ПИ
съобщава, че водач й е предложил 20 лв., за да не му бъде съставен АУАН или фиш
по ЗДвП на ул. Д.Стаев срещу № *** – посетен от ДОГ, запознат н-к 02 РУ“. С
оглед начина, по който е извършено това вписване – по средата на страницата и
извън хронологията на останалите вписвания,
както и с оглед показанията на свидетеля Н.Ж.Г. (младши оперативен
дежурен във Второ РУ – Стара Загора), който първоначално заяви, че не може да
си спомни дали е записал обсъждания сигнал, а при проведеният му допълнителен
разпит потвърди, че той е извършил вписването му в дневника, без да може да
даде логично обяснение за начина му на отбелязване, съдът прие, че не следва да
обсъжда съдържанието на така вписания сигнал, поради наличие на основателни
съмнения, че същият е отразен допълнително в дневника, а от там и че чрез
съдържанието му не може да бъде направен извод за конкретните думи, с които
полицай В.К.М. е докладвала случилото се.
В обобщение на изложеното, въз основа на извършения доказателствен
анализ, съдът прие следното:
Събраните по делото доказателства не позволяват направата на извод, че подсъдимият
е оставил банкнотата от 20 лв. в джоба на вратата на полицейския автомобил
преди съставянето на глоба с фиш, серия М, № 0674092/22.11.2017 г. Съставителят на фиша – свидетелката В.К.М. не
е категорична относно това обстоятелство, а колегата й присъствал на случилото
се – И.К.Г., както пред съда, така и в показанията си от досъдебното
производство (л.23 ДП и.60 ДП), е категоричен за противното – че парите са
оставени след съставянето на фиша за глоба. Съдът прие, че посочените показания
на свидетеля И.К.Г. от хода на досъдебното производство, на които съответства
обясненото от подсъдимия пред съда, отговарят най-точно на случилото се. Отсъстват
причини, поради които свидетелят И.К.Г.
да преиначава видяното, тъкмо обратното -
„облагата“, която получава, е конфронтация с колегите – полицаи. Тя е и обяснението
за последващите му показания – в хода на
т.нар. очни ставки, по време на които преобръща показанията си и в хода на съдебното следствие – където се
опитва да се придържа към първоначално съобщеното, но същевременно отрича
подсъдимият да е оставил банкнотата от 20 лв. след като така му е било указано от полицай В.К.М..
Съдът кредитира с доверие обясненото от подсъдимия, което съответства на
показанията на свидетеля И.К.Г. от досъдебното
производство (л.23 ДП и.60 ДП), че след подписването на фиша полицай В.К.М. му
е разпоредила да остави носената от него банкнота от 20 лв. В това й действие
съдът не вижда опит за облагодетелстване, а прие същото като резултат от
раздразнението й, предизвикано от настояванията на подсъдимия да плати на място
глобата за извършеното от него нарушение
на ЗДП, а също и като резултат от неправилната й лична
преценка, че подсъдимият й предлага
подкуп, доказателство за какъвто ще са парите, още и
на желанието й да се изяви и
докаже пред ръководството като старши на групата. Противоречията в показанията
на полицай В.К.М. произтичат от опита й
да прикрие грешките в собственото си поведение. Това е най-логичното обяснение на факта, че
съобщава за предложен й подкуп, т.е. за облага, която й се предлага, за да не
наложи следваща се санкция, а едновременно с това не може да конкретизира кога
е съставила фиша, с който се налага тази санкция спрямо времето на даване на
парите. Показателно за липсата на намерение у подсъдимия да даде подкуп, за да
не бъде санкциониран, е обстоятелството, че държи открито парите. Нещо повече –
според свидетеля В.К.М. дори развявал
банкнотата в дясната си ръка и се оглеждал, сякаш търсел внимание. Нелогично е
лице, което предлага подкуп да има такова поведение. Пристигайки с банкнотата от 20 лв. до
полицейската кола, подсъдимият не е целял
да не му бъде съставен фиш, а е искал да
заплати на място глобата за нарушението на ЗДП, за което е спрян и именно по
тази причина му е било разяснено от полицай В.К.М. и полицай И.К.Г., че глобите
не са плащат на ръка, а само по банков път.
Въз основа на гореизложеното, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
Основният състав – чл.304, ал.1 от НК, на престъплението по
повдигнатото обвинение предпоставя в
случая деецът да е предложил или дал дар или друга имотна облага на длъжностно
лице, за да допусне същото за в бъдеще определено бездействие, което е пряко
свързано с неговите служебни задължения, като
квалифицираният състав на чл.304а от НК предвижда по-тежка санкция, ако
длъжностното лице е полицейски орган.
Тъй като установеното от фактическа страна не позволява действията на
подсъдимия да бъдат определени като предлагане или даване на подкуп в смисъла,
вложен в тези понятия, разяснен с Постановление № 8/30.11.1981 г. по н.д. № 10/1081 г. на Пленума на ВС и тъй
като действието – съставянето на фиш за
глоба, за неизвършването на което, според обвинението, е предназначен
подкупът, не се установи да следва като хронология оставянето на банкнотата от 20 лв. в джоба на
вратата на полицейския автомобил, съдът прие, че подсъдимият не е извършил
престъплението по повдигнатото срещу му обвинение.
Поради и на основание
изложеното, съдът призна подсъдимия Ж.Г.С., роден на *** г., за невинен в това на 22.11.2017 г., в гр. Стара Загора, да е
предложил и дал подкуп – парична сума от 20 лева (банкнота с номинал 20 лв. със
сериен номер БЮ4211643) на полицейски орган - *** В.К.М., **** – Стара Загора,
за да не извърши действие по служба – да не му издаде глоба с фиш, серия М, №
0674092/22.11.2017 г. за извършено от него като водач на моторно превозно
средство – л.а. марка „***“, модел „***“
с ДК № ***, нарушение по чл.70, ал.3 от
ЗДП, съгласно която разпоредба през деня моторните превозни средства се движат
с включени светлини за движение през деня или с къси светлини и го оправда по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.304а във връзка с чл.304, ал.1 от НК.
Относно вещественото
доказателство - банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БЮ4211643 – съдът се разпореди след влизане на присъдата в
сила да се върне на подсъдимия Ж.Г.С..
Тъй като в хода на съдебното следствие бе представена за послужване Заповед
№ 8121з-205/18.06.2014 г. относно: Утвърждаване на Процедури за реагиране от
органите на МВР, оформена в книжка, изд. София, 2014 г., съдът се разпореди след
влизане в сила на съдебния акт същата да
се върне на Началника на Второ РУ –
Стара Загора.
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: