Решение по дело №1711/2019 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 249

 

                                  гр. Габрово 09.07.2020 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1711 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 04.09.2019 г. ищецът С.Д.К. е получил в пощенската си кутия покана за плащане от ответното дружество „ С.Г.Груп” ООД. Поканата се отнасяла за заплащане на сумата в размер на 119,34 лв. по партида №*********, като било посочено, че ответникът е кредитор на ищеца в резултат на извършена цесия между „Мобилтел" ЕАД /А1/ и „С.Г.Груп" ООД. В поканата не е посочено на какво основание се дължи тази сума, като се упоменава „предходно писмо", изпратено от ответника до ищеца за „уведомяване" за споменатата цесия, което обаче ищеца категорично отрича да е получавал. От посоченото в поканата за ищеца не става ясно на какво основание се претендира тази сума от ответника, не са посочени: дата на фактура, от какъв договор произтича, за кой период, падеж и др. Ищецът е уведомен, че при неплащане на сумата в указания срок - 7 дни от датата на получаване на поканата, ответникът ще „започне процедура по образуване на гражданско дело” като тези действия ще увеличат задължението с направени разходи за адвокатски хонорари, съдебни такси, такси за съдебни изпълнители и др.

До 04.09.2019 г. ищецът по никакъв начин не е бил информиран, че дължи суми на „Мобилтел" ЕАД /А1/, като същият не знае да има неплатени задължения към това дружество. Не е получавал уведомление за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.З от ЗЗД от „Мобилтел" ЕАД /А1/ и не знае да е имал неплатени фактури във връзка с договорно отношение с „Мобилтел" ЕАД /А1/. От получената покана за плащане не става ясно каква е датата на неплатените според ответното дружество фактури, номер на фактурите и каква е била падежната им дата на плащане, за какви услуги е това неплатено задължение, което ответника сочи в поканата до ищеца.

До изпълнение на изискванията на чл.99, ал.З от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него. Съгласно чл.99, ал.З от ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента „Мобилтел" ЕАД /А1/ и цесионера - „С.Г.Груп" ООД договор за прехвърляне на вземане от „Мобилтел" ЕАД /А1/ на „С.Г.Груп" ООД, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. Ищецът отрича тази цесия да му е съобщавана от цедента „Мобилтел" ЕАД /А1/.

С оглед  на това за него се поражда правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на „С.Г.Груп" ООД, че ищецът не дължи сумата от 119,34 лв. по партида №*********, тъй като няма неплатени задължения за предоставени му услуги или др., произтичащи от договорни отношения с „Мобилтел" ЕАД /А1/, цесията е следвало да му бъде съобщена от дружеството, с което е бил в договорни отношения, а това не е направено, поради което същата няма действие спрямо него, и претендираното от ответника вземане следва да е погасено по давност още преди прехвърлянето му на ответника, на която давност ищеца се позовава.

Нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор - в конкретния случай претендиране на отричано от ищеца право. Изпратената от ответника и получена от ищеца покана за плащане в случая представлява извънсъдебна покана за плащане. Именно отричането на тази възможност от ищеца обуславя наличието на правен спор, а с това - и правен интерес от предявяване на настоящия иск. С разрешаването на спора със сила на присъдено нещо ще се внесе яснота и определеност в материалноправните отношения между страните, изключва се възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни органи. Предвид всичко изложено, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 119,34 лв. по партида №*********.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „С.Г.Груп" ООД заема становище за допустимост на предявения иск, като моли съда да постанови решение при признание на иска и да осъди ищеца да плати разноските по делото.

Заявява, че не твърди да има вземане спрямо С.Д.К., нито оспорва твърдението, че индивидуализираното в исковата молба вземане, предмет на делото, е погасено по давност. Прави искане за присъждане на разноските по делото, доколкото не е дал повод за завеждането му. При действието на новия ГПК, ответникът по предявен установителен иск, не може да предизвика прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът, обаче, може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение, той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Оспорват се фактическите твърдения, че ищецът е бил търсен, когато и да било от представители на ответника или пък, че тези обаждания са продължили след позоваване от негова страна на изтекла погасителна давност. В тази връзка се твърди, че представената покана за плащане към исковата молба не изхожда от дружеството - ответник и се оспорва нейната автентичност, тъй като подписът върху нея не е положен от С.И.Ц.. Дружеството не е отправяло каквито и да било претенции към ищеца.

Ответникът заявява, че вземанията, които "Мобилтел" ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп" ООД, в действителност са погасени по давност, но дружеството не ги е претендирало от ищеца. Поради това, „С.Г.Груп" ООД не следва да отговаря за направените разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

От страна на ищеца е направено искане за постановяване на решение при признание  на иска, като признанието не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с признатото право..

С оглед на горното съдът приема предявеният отрицателен установителен иск за основателен и доказан, без да излага мотиви в тази насока.

По отношение на разноските :

Ответникът моли да не му бъдат възлагани разноските по делото като се позовава на  определения на ВКС досежно присъждането на разноски в хипотезата на признание на иска.

Съдът намира, че посочената съдебна практика е неприложима в настоящия случай, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело с изпращането до ищеца на покана за плащане  на сума  в размер на 119.34 лева по партида  №*********, въз основа на договор за цесия сключен с „Мобилтел” ЕАД / А1/. В поканата се съдържа и  предупреждение, че при липса на изпълнение в 7- дневен срок „С.Г.Груп" ООД ще започне процедура по образуване на гражданско дело.

В опит да опровергае факта на изпращане на поканата, ответникът е  оспорил автентичността на подписа на  изпълнителния си директор върху документа, като е поискал откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Първоначално  определеният по делото докладчик е открил такова производство и е допуснал съдебно – графическа  експертиза на подписа на С.Ц., независимо, че  по делото е представено копие от документа.

Видно от заключението на вещото лице подписът върху  копието на поканата вероятно не е изпълнен от Ц.. От обяснението на вещото лице в съдебно заседание се установява, че заключението е дадено със степен на вероятност, т.к. по делото не е представен оригинал на документа, а има доста възможности за пренасяне на подписа преди да се изготви копие от документа. Вещото лице се е свързало с процесуалният представител на ищеца в опит да получи оригинала на поканата, но му било обяснено, че ищецът също е получил копие, а не документ, носещ оригиналния подпис на  изпълнителния директор на „С.Г.Груп" ООД. При тези обстоятелства, съдът приема, че оспорването на автентичността на подписа на Ц. не е категорично доказано.

 Обстоятелството дали подписът е изпълнен от Ц. или не, така или иначе не променя извода, че  поканата за доброволно плащане адресирана до ищеца е изпратена от ответното дружество. Видно е, че тя носи логото на  „С.Г.Груп" ООД, означена е с щрих баркод и е подпечатана с печат с логото и наименованието на ответника, като са посочени и телефони за връзка с дружеството и интернет страницата му. При това положение трудно може да се обоснове хипотеза, в която  лице извън служителите на ответника  да е автор на поканата, още повече че интерес да я изпрати има само ответника. Обяснение за оспорването на подписа на  Ц. върху поканата  може да бъде намерено в мотивите към Решение № 307 от 25.11.2019г. по гр. д. № 375/2019 на РС – Севлиево, където по идентичен казус с неблагоприятен изход за ответното дружество, като аргумент за осъждането му за заплащане на разноски е прието, че липсва изрично оспорване на авторството на ответника относно приложената по делото покана.

Обстоятелството, че процесната покана, съгласно писмо  изх. № 57/09.01.2020г. не е доставена от „Български пощи ЕАД  е без значение, доколкото щом се е намирала в пощенската кутия на ищеца, то очевидно е достигнала до адресата си, без значение по какъв начин.

С оглед на изложеното съдът счита, че ответникът на  „С.Г.Груп" ООД независимо от заявеното признание на иска, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500.00 лева.

Водим от изложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "С.Г.Груп" ООД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,1407, район Триадица, бул. “Черни връх” № 150,ет.1, представлявано от С.И.Ц.- управител със съдебен адрес ***- чрез адвокат В.А.В.- САК, че С.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** - чрез адвокат В.Д. НЕ ДЪЛЖИ сумата 119.34  лева /сто и деветнадесет лева  и тридесет и четири стотинки/, претендирана с Покана за плащане с бар код 9019082846892,  на осн. чл. 124 ал.1  от ГПК.

ОСЪЖДА  "С.Г.Груп" ООД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,1407, район Триадица, бул. “Черни връх” № 150,ет.1, представлявано от С.И.Ц.- управител със съдебен адрес ***- чрез адвокат В.А.В.- САК ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** - чрез адвокат В.Д. направените по делото разноски в размер на 500.00 лева /петстотин лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК .

ПРИЗНАВА, на основание чл. 194 ал. 3 от ГПК , ЗА НЕДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО НА ПОДПИСА на С.И.Ц.- управител на "С.Г.Груп" ООД  с ЕИК ********* върху представеното копие от Покана за плащане с бар код 9019082846892.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :