РЕШЕНИЕ
№ 1414
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501510 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Д. В. Т. чрез
процесуалния представител адвокат В.В. срещу решение № 261360 от 19.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 6795 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесети
състав, с което е изменен на основание член 150 от СК размера на определената с влязло в
законна сила решение по гр.д.№ 14063/2018 г. по описа на ВРС издръжка, дължима от Д. В.
Т. на непълнолетните му деца В. Д. Т. и К. Д. Т., действащи чрез своята майка и законен
представител В. К. Г., като е увеличена същата от 180 лева на 250 лева месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда /22.06.2020 г./ до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задълженията; осъден е Д. В. Т. да заплати на В. Д. Т. и К. Д.
Т., действащи чрез своята майка и законен представител В. К. Г., сумата от 400 лева
представляваща разноски по делото пред първата инстанция за адвокатски хонорар, както и
на основание член 78, алинея 6 от ГПК във връзка с член 1 от ТДТССГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС сумата от 201,60 лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху увеличения размер на исковете
за издръжка.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди,
че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените доказателства, което е довело
до погрешни правни изводи относно размера на издръжката, доколкото въззивникът не е
оспорвал исковете по основание. Сочи се, че от датата на предходното определяне на
издръжките не е изминал значителен период от време, че има алиментни задължения и към
1
друго дете, че не е налице възможност да дава определената издръжка, както и, че няма
обективни причини за увеличение на издръжките, нито изключителни нужди на децата.
Отделно от това се излага, че майката също е задължена да осигурява издръжка на децата.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, а в условията на
евентуалност – издръжката да бъде увеличена с по 20 лева за всяко дете.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на
въззивника. Набляга се на специфичните нужди на децата, нуждата от непрекъснато
обгрижване от страна на майката и нейните ниски доходи. Възразява срещу поисканото
събиране на доказателства, като сочи, че целта на социалният доклад е съвсем различна, а и
такъв има изготвен пред първата инстанция, както и, че издръжката на малолетни деца е
безусловна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че от определянето на дължимата от ответника Д.Т.
издръжка с влязло в сила съдебно решение № 725 от 21.02.2018 г., постановено по гр.д.№
13802/2018 г. по описа на Варненски районен съд, от по 180 лева за всяко от децата, е
изминал значителен период от време, през който трайно и съществено се изменили нуждите
им. С експертно решение № 02452 от 16.06.2017 г. детето В. е освидетелствано с 50 %
увреждане без чужда помощ, свързано с разстройство в психическото развитие, изразено с
изоставане в развитието на речта, а през 2018 г. с експертно решение № 1610 от 18.04.2018 г.
детето е преосвидетелствано с 50 % увреждане със същата диагноза. С експертно решение №
02178 от 22.05.2017 г. детето К. е освидетелствано с 80 % увреждане с чужда помощ,
свързано с аутистично разстройство, стационарно установено, на фона на лека олигофрения,
с необходимост от постоянен контрол и помощ, а през 2018 г. с експертно решение № 1611
от 18.04.2018 г. е преосвидетелствано със същата диагноза. Предвид заболяванията им се
нуждаят от специфични грижи и средства, които са необходими за нормалното им развитие
и приобщаването им към социалната среда. През учебната 2020/2021 г. имат навършена
шестгодишна възраст и подлежат на задължително обучение в първи клас, но поради
специфичните заболявания и на двете деца със заповеди №№ РД07-1453 от 28.05.2020 г. и
РД07-1454 от 28.05.2020 г., издадени от директора на Регионален център за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование - Варна, е одобрено отлагане от задължително
обучение в първи клас на В. и К.. Обучението ще продължат в подготвителна група в ОУ
"Ангел Кънчев" - Варна. През учебната 2020/2021 г. ищцата като майка и законен
представител ще бъде придружител, присъствайки в учебните занятия в качеството й на
личен асистент на детето К., съобразно тристранно споразумение № 58 от 12.09.2019 г.
между кмета на район „Приморски", В. К. Г. и К. Д. Т.. Непосредствените ежедневни грижи
по отглеждането и възпитанието на децата се осъществяват от ищцата, която единствена
осигурява грижите и издръжката им. Не реализира трудови доходи, тъй като с оглед
състоянието на близнаците и непрекъсната ангажираност с грижите за тях, е невъзможно да
започне работа. Получава помощ от родителите си, които участват с време и средства за
отглеждането на децата. Благодарение на тяхната помощ успява да заплаща и квартирата, в
която живеят с децата. Бащата Д. е в трудоспособна възраст и няма други лица, които да е
длъжен да издържа, в това число други ненавършили пълнолетие деца. Управител и
2
едноличен собственик на капитала е на „Кобра 2011" ЕООД, като развива дейност в
автосервиз, находящ се в град Варна и разполага с доходи. Не страда от заболяване, което не
му позволява да работи, не е трайно нетрудоспособен и не е трудоустроен.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете изцяло. Оспорва твърденията, че не осигурява средства на децата над определената
му издръжка. Сочи, че няма данни нуждите на децата да са нараснали за краткия период от
постановяване на съдебното решене, с което е определена настоящата издръжка. Реализира
доходи в рамките на минималната работна заплата. Медицинското състояние на децата и
техните диагнози, съответно центровете за рехабилитация, които те посещават, са взети под
внимание при споразумението по предходното дело. Излага, че на 23.04.2020 г. е сключил
граждански брак и очаква дете, като в новото му семейство живее и детето на съпругата му
от първият й брак. Твърди, че В.-Л. също живее на семейни начала с друг мъж и има
финансова подкрепа.
Дирекция „Социално подпомагане” - Варна е депозирала писмено становище, според
което получаваната до момента издръжка от бащата е недостатъчна за нуждите на децата.
Спорът по настоящото въззивно производство се свежда само до размера на
издръжката, която бащата следва да заплаща за двете непълнолетни деца. Поради това и на
основание член 272 от ГПК настоящият състав намира, че не следва да преповтаря
фактическата обстановка, установена от районния съд, а да препрати към нея. Единствено
следва да бъдат съобразени приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства,
установяващи здравословното състояние на децата и майката, както и податните
възможности на майката.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увеличаване на
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите на децата с оглед порастването
им и с изменение на социално-икономическите условия в страната. От определяне на
първоначалната издръжка са изминали повече от две години, през който период
потребностите на децата трайно са нараснали – същите се нуждаят от повече парични
средства за облекло, храна, както и за обучение, доколкото и двете деца са със специфични
потребности, а майката не е в състояние да работи понеже е личен асистент на едно от
децата.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва
да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката
трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на
издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне
размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и при кого от
родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и
ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под
внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
3
В конкретният случай бащата аргументира своята невъзможност да дава издръжка над
200 лева с факта, че на 24.09.2020 г. му се е родило дете; има ново семейство,тъй като е
сключил граждански брак с майката на детето; полага грижи за детето на съпругата си от
предходен брак; получава минималната за страната работна заплата.
Децата В. и К. са на седем години и не е налице спор, че двамата страдат от
генерализирани разстройства в развитието – детски аутизъм и са освидетелствани с голям
процент /80 и 85/ степен на увреждане и чужда помощ. Също така не се спори, че майката е
личен асистент на децата и основно полага грижи за тях, подпомагана от своите родители;
както и, че развитието на децата е на такова ниво, че постъпването им в първи клас е
отложено. С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и
предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът
намира за адекватен за нуждите на всяко едно от децата да определи общ размер на
издръжката от 450 лева.
В хода на производството е установено, че майката не получава трудови доходи, освен
плащанията като личен асистент и помощите за отглеждане на деца, като живее в жилище
под наем, за което заплаща месечно 450 лева.
Бащата получава месечно минималната за страната работна заплата като управител на
„Кобра 2011“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е, има регистрирано МПС.
Доводът, изложен от ответника, че се грижи за детето на съпругата си от предходен
брак е ирелевантен за изхода на спора, доколкото алиментно задължение към това дете имат
родителите му, а не ответника съгласно нормата на член 140, алинея 1 от СК. Вярно е, че
същият дължи издръжка и за друго свое дете, но като се съобрази обстоятелството, че Д.Т. е
едноличен собственик на капитала на дружеството, което той управлява, респективно той си
определя месечното трудово възнаграждение, то се затвърждава предположението, че този
размер на заплата е формиран с оглед избягване заплащане на данъци и осигуровки в по-
голям размер. Това, разбира се, ползва ответника и в настоящото производство. Бащата на
децата е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми и след като е взел решение
да създаде ново семейство и да има и друго дете, то следва да направи всичко възможно, за
да осигури достатъчно доходи, с които да издържа и трите си деца, още повече, че двамата
близнаци са с особени специфични нужди.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни
грижи за децата, които с оглед състоянието и потребностите им не са никак малко, от общия
определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 250 лева месечно за
всяко едно от децата, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с
оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира
същото за частично основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба
4
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за
издръжка за една инстанция дължимото минимално възнаграждение е в размер на 300 лева,
за който размер и следва да бъде осъден въззивника.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 261360 от 19.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 6795
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав.
ОСЪЖДА Д. В. Т. ЕГН ********** от село Я., община А., област Варна да заплати на
В. – Л. К. Г. ЕГН ********* от *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща платено от
нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5