Р Е Ш Е Н И Е № 260021
гр. Шумен, 26.04.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 58 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от М.М.К. ЕГН **********, с адрес: *** чрез ад. Н.Н.Д. със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4 срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет.5, представлявано от А.П.К.Р.К.Д... Ищцата твърди, че на 20.06.2019 г., около 10.30 ч. в гр. Шумен, на ул. „...“, М.А., гражданин на Р. Турция при управление л.а. „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ..., излизайки от паркинга на ул. „...“, № 10, без да наблюдава непрекъснато пътя за МПС, блъска пресичащата по продължение на тротоара М.М.К.. В резултат на ПТП, ищцата е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в хематом по левия лакът и счупване на лакътния израстък (олекранона), ожулвания по дясното коляно и левия лакът. На ищцата, предвид сериозността на счупването е предложено операция, но поради това, че тя не е разполагала с достатъчно средства, такава не е извършена. Вместо това е поставена гипсова имобилизация за период от няколко месеца. Счупването в областта на лакътя е довело до трайно затруднение в движенията на лявата ръка за период над два месеца. Ищцата изживява изключително тежко случилото се и до настоящия момент изпитва силни болки при движение и натоварване на горния ляв крайник, често сънува кошмари, връщайки я към преживяното ПТП и продължава да изпитва страх за живота си. Случилото се е отразило изключително негативно върху живота й в отрицателна посока, станала е по-затворена, вече не е уверен в себе си независим човек.
За л.а.
марка„Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ..., управляван от М.А. е имало сключен
с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица със срок за валидност от 23.04.2019 г. до
23.07.2019 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното
дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, като е представила документите, с които
разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезще- тение. С исковата молба ищцата претендира ответното
дружество да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000.00 лв., предявен като частичен иск от 45 000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 12.03.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането, на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ да
се присъди законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 03.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебно-деловодни.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявения иск, като го счита за недо- пустим, а по същество за неоснователен. Ответникът оспорва, описания в исковата молба механизъм на ПТП, че вината е само на водача на МПС и претендираното от ищцата обезщетение, както и настъпването на твърдените неимуществени вреди. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалата е виновна за получените увреждания, със своето поведение е нарушила правилата за движение, установени в ЗДвП. Претендираният от ищцата размер на неимущест- вените вреди е неоснователно завишен и прекомерен.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
ДП № 693/2019 г. по описа на РУ – гр. Шумен е образувано за това, че 20. 06.2019 г. в гр. Шумен, на ул. „...“ до дом № 10, М.А.– гражданин на Р. Турция при управление на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ... е нарушил правилата за движение, с което по не- предпазливост е причинена средна телесна повреда на М.М.К. В Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.01.2020 г. е посочено, че водачът на лекия автомобил не е следял непрекъснато полосата зад автомобила, което му е попречило да предотврати удара чрез своевременно спиране. Деянието на М.А.е осъществило състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, но пострадалата от престъплението М.М.К. се е възползвала от правото, предоставено й с чл.343, ал.2 от НК да поиска прекратяването на досъдебното производство и предвид наличието на предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена и наказателното производство е прекратено.
Страните не
оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че
има валидно сключен застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвате- лите на л.а. марка„Тойота“ модел „Корола“,
с рег. № ..., към датата, на която е осъществено процесното ПТП.
От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 20.06.2020 г. в гр. Шумен, около 10.30 ч. лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ... с водач М.А.– турски гражданин е спрял на обособен паркинг пред сградата на „Стройресурс“ ООД, намиращ се на адрес: ул. „...“, № 10, със задна част насочена към входа/изхода на паркинга. Времето е било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности. Паркингът е с размери 10/13.1 м., като вход/изход е с широчина 3.6 м. с излаз на ул. „...“ и пресича източния тротоар на улицата. Ул. „...“ е с еднопосочно движение, с широчина 7 м., като тротоарът от източната страна (откъм паркинга) е прекъснат пред входа на паркинга от асфалтова настилка. Водачът на автомобила е погледнал в огледалата за задно виждане и включва двигателя, като потегля на заден ход. В същото време по източния тротоар на ул. „...“ в посока от юг на север се е движела пешеходката М.М.К., която при приближаване до входа/изхода на паркинга започва да пресича по пътна- та настилка към продължението на тротоара от северната му страна. При достигане наоколо един метър пред тротоара, пешеходката бива ударена от задната лява част на автомобила в нейната дясна страна. От удара пешеходката пада на лявата си страна, като се подпира на лявата си ръка, а водачът на автомобила спира поради викове „спри“. Към падналата пешеходка се приближава неизвестна жена за оказ- ване на помощ и в този момент водачът отново дава на заден ход, но след придвиж- ване на 0.5 м. отново спира поради викове „спри“ на наблюдаващи лица.
Мястото
на удара е на подхода за вход/изход пред паркинга, който е изгра- ден на
източния тротоар на ул. „...“. Мястото на пресичане не е обозначено с
маркировка и пътни знаци за преминаване на пешеходци. Подходът на паркинга е
изграден между южната и северната част на източният тротоар на ул. „...“, като
в случая пешеходката е пресичала на място, регламентирано за пресичане на
пешеходци – продължението на тротоара. Тротоарът е изграден от бетонни плочи,
които са в добро състояние, като от страната към ул. „...“ има поставени
метални обезопасителни колчета в червено-бял цвят.
Настъпването на ПТП не
се дължи на обективни причини. Пътнотранспорт- ната обстановка е била нормална,
в района на паркинга не са били налице парки- рани МПС или поставени други
предмети, ограничаващи видимостта и от позиция- та на водача е имало добра
видимост към тротоара и входа/изхода зад автомобила. Тротоарът е бил маркиран с
добре видими предпазни колчета.
Причината за настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка са непра- вилните технически действия на водача на лекия автомобил М.А.който предприема движение на заден ход от обособен паркинг, без да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила и без да спре, за да пропусне преминаващата по тротоара зад автомобила М.М.К..
Водачът
е имал възможност своевременно да забележи пешеходката и да спре без сблъсък с
нея, в случай че е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомоби- ла през
огледалата за задно виждане и задното обзорно стъкло. Лекият автомобил се е
движел равноускорително с ниска скорост и водачът е имал възможност през цялото
време на движение от потеглянето до момента на удара да преустанови движението
на автомобила и да изчака преминаването на пешеходката. Скоростта на автомобила
непосредствено преди ПТП е била 6 км./ч. В района на ПТП не е имало препяствия,
които да ограничават видимостта зад автомобила и водачът е имал пряка видимост
към пресичащата пешеходка. Произшествието е било предот- вратимо в случай, че
водачът е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила или се е движел със
скорост по-ниска от 4 км./ч. Пешеходката
е била в непосредствена близост зад автомобила и не е имала възможност да
възприеме и да реагира своевременно на опасността от сблъсък.
В резултат на ПТП,
ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на левия лакът,
изразяваща се в насиняването на левия лакът и предмиш- ница; счупване на
лакътния израстък (олекранона). Налице са данни за охлузвания в областта на
дясното коляно и левия лакът Между претърпяното ПТП и установе- ните травматични
увреждания е налице пряка причинна връзка. На ищцата е прове- дено
консервативно лечение. Наложена й е била гипсова имобилизация. Задължи- телните
етапи при този вид лечение е имобилизация на крайника, сваляне на имо- билизацията
и рехабилитация на крайника, прилагане на физиотерапия, приемане на
обезболяващи медикаменти, калциеви препарати и др. Не са налице данни, удо- стоверяващи
развитие на усложнения по време на възстановителния процес. Ищца та е
претърпяла болки и страдания, като най-изразени са били през първия месец след
ПТП. С оглед на избрания метод на лечение и при благоприятно протичане,
оздравителния процес следва да приключи до 3 – 4 месеца. Но като се има предвид
възрастта, общото състояние и наличието на остеопороза оздравителния процес е
продължил около 4 месеца. Предвид начина, по който е проведено лечението са
възможни частично ограничени движения в лявата лакътна става, непостоянна бо- лезненост
при натоварване (преразгъване) на ставата, промяна на времето и др.
В съдебно заседание
вещото лице (д-р В.) разясни, че трайното затру- днение на крайника е абсолютно
дефинитивно по времена гипсовата имобилиза- ция. След свалянето й са възможни движения, които се увеличават по обем, но не
може пострадалата да носи тежки предмети. В случай, че е била извършена опера-
ция срока за възстановяване е два и половина – три месеца. Но общата анестезия
на тази възраст може да доведе до сърдечна аритмия и до развитие на остра
сърдечна недостатъчност, може да се отрази на мозъка – загуба на ориентация,
загуба на памет. На тази възраст рискът е по-висок.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и стра- дания, ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетеля М.М.М.– внук на ищцата. Свидетелят разбрал за ПТП от баба си, която му се обадила по телефона. Баба му не била в добро състояние, ръката й била счупена и била много уплашена. Трябвало да се направи операция, но не е направена, поради невъзможността сърцето й да издържи. Според свидетеля ищцата се е възстановявала около шест месеца. Ръката й била черна, впоследствие посиняла и към момента вече е в нормалния си вид. В началото болките й били непоносими и била постоянно на болкоуспокояващи. По време на възстановителния период свидетелят е оказвал помощ на ищцата като я снабдявал с хранителни продукти, плащане на сметки и др. Относно хигиенните потребности ищцата се е обслужвала сама, тъй като си служи с дясната ръка. Към настоящия момент ищцата не може да използва пълноценно ръката си и се налага друг да й пазарува.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо от близката родст- вена връзка между него и ищцата, предвид обстоятелството, че той има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в периода непосредствено след ПТП. На следващо място нейните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателст- ва, оборващи нейните показания.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12. 03.2020 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата, като към нея са били приложени документите свързани със застрахователното съ- битие, с които е разполагала към тази дата. С писмо изх. № 99-4302 от 16.06.2020 г., ответникът е предложил да заплати обезщетение за претърпените неимущест- вени вреди в размер на 3 500.00 лв., при сключване на извънсъдебно споразумение(л.109). Не са представени доказателства за превод на сумата по банковата сметка на ищцата. С писмо получено в ответното дружество на 09.07.20 20 г., ищцата е изразила несъгласие с направеното предложение (л.108).
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, както и за законната лихва върху претендираното обезщетение. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу от- ветното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 10.02.2021 г.
Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради след- ните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило при движение назад на автомобила, като в същото време по тротоара, през който е следвало да премине МПС, в посока юг – север се е движела ищцата. Неза- висимо от добрата видимост към тротоара и изхода на паркинга, която не е била ограничена от други предмети, водачът на автомобила не е забелязал ищцата по време на движението си назад и я удря със задната лява част на МПС. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ... М.А.. С поведението си той е нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП, съгласно който по време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случаят, водачът по време на движението не е наблюдавал непре къснато пътя зад автомобила, нито е осигурил лице, което да му сигнализира при възникване на опасност Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на лакътния израстък (олекранона). Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва
обстоятелството, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за застрахов- ка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ....
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуще- ствените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на М.М.К.. Съпричиняващо вредата по смисъ- ла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищцата се е движела по тротоара. Прекъсването при входа на паркинга е на практика продължение на тротоара (разяснения на вещото лице инж. Р., дадени в съдебно заседание), не е обособено като кръстовище, не е сигнализирано като вход/изход от паркинга към улицата, нито е сигнализиран като паркинг. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП, пеше- ходците са длъжни да се движат по тротоара. Следователно поведението на ищцата е съобразено с разпоредбата и тя не е допринесла с поведението си за причинените й вреди.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, перио- да на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 85 - 86 години, като оздравителния процес е протекъл без усложнения и е продължил 4 месеца. Проведено е консервативно лечение, не са правени операции или други медицински процедури, които допълнително да стресират и натоварят психически ищцата. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които първоначално са били доста силни, но впоследствие, след първия месец са отслабнали и постепенно отшумели. В първите седмици след изписването от болницата ищцата е била зависима от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, въпреки, че ищцата го е осъществявала самостоятелно, са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Независимо, че оздравителния процес е приключил, пред- вид възрастта и общото състояние не е налице пълно възстановяване, ищцата и към настоящия момент не може пълноценно да си служи с лявата ръка. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен), съдът приема за справедливо на да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на 30 000.00 лв. С оглед на това предявения на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за сумата от 26 000.00 лв., представляваща част от дължимото на ищцата обезщетение за неиму- ществени вреди е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Предвид представените по делото доказателства съдът приема, че застрахо- вателят е уведомен за застрахователното събитие на 12.03.2020 г., когато е получил писмената претенция на ищцата. Ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, който е изтекъл на 12.06.2020 г. Предложението на за- страхователя е от 16.06.2020 г. и то не е прието от ищцата. Не са налице данни за изплащане на предложената от застрахователя сума по банкова сметка ***. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищцата отговорно- стта на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на пре- тенцията 12.03.2020 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 12.06. 2020 г. След 12.06.2020 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщете- нието за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. С оглед на това претенцията за законна лихва, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и представените доказателства на ищцата следва да се присъди сумата от 1 040.00 лв., представляващи направените от нея разноски по делото.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на ад- вокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ – 08.04.2021 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния й представител, адвокатско възнаграждение в размер на 1 310.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 040.00 лв. по смет- ка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет.5, представлявано от А.П.К.Р.К.Д.. да заплати на М.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 26 000.00 (двадесет и шест хиляди) лв., представляваща част от дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие получените от нея травматични увреждания, в резултат на ПТП, станало на 20.06.2019 г., причинено от М.А.– гражданин на Р. Турция, който е нарушил правила- та за движение при управление на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“, с рег. № ... на основание застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, както и сумата от 1 040.00 (хиляда и четиридесет) лв., представляваща направените от ищцата разноски по делото.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“,
ул. „Света София“, № 7, ет.5, представлявано от А.П.К.Р.К.Д.. да заплати
на адвокат П.С.от АК – София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Христо
Белчев“, № 2 сумата от 1 310.00 (хиляда триста и десет) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата М.М.К. безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет.5, предста влявано от А.П.К.Р.К.Д.. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 040.00 (хиляда и четиридесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: