№ 110
гр. Кюстендил, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по подадени от ИВ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес в
гр.Дупница, ул.„***“ №34, ет.6, ап.18, чрез Адвокатско дружество „*** и Х.“,
представлявано от адв.Г.Б. Х., с адрес: гр.София, район Слатина, ул.„***“ №1, ет.3, както
следва:
- въззивна жалба с вх.№264892/21.04.2021г., насочена срещу решение №260137 от
19.03.2021г., постановено по гр.д.№1085/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, и
- частна жалба с вх.№267627/13.09.2021г., насочена против определение
№260627/19.08.2021г., постановено по гр.д.№1085/2020г. по описа на ДнРС, с което съдът е
оставил без уважение като неоснователна молба вх.№264893/21.04.2021г, депозирана от ИВ.
ВЛ. П., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
С решението с №260137 от 19.03.2021г. РС – Дупница е осъдил „ЗД Бул Инс“ АД
да заплати на ИВ. ВЛ. П. сума в размер на 1 033.35 лева, която сума по предявен като
частичен иск от 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на лек автомобил марка „***“, модел „АЗ“ с рег.№***, вследствие на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 23.06.2019г., около 22:00ч. в гр.Дупница, по улица „***“, в
посока от центъра към парк „***“ по вина на водач на застрахования при ответника „ЗД Бул
Инс“ АД лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.07.2020г., до
окончателното изплащане на сумата; осъдил е „ЗД Бул Инс“ АД, да заплати на ИВ. ВЛ. П.
сума в размер на 2 000 лева, която сума по предявен като частичен иск от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 23.06.2019г., около 22:00ч. в гр.Дупница, по
1
улица „***“, в посока от центъра към парк „***“ по вина на водач на застрахования при „ЗД
Бул Инс“ АД, лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.07.2020г., до
окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 5 000 лева като частичен
иск от 10 000 лева или за сумата от 3000 лева, е отхвърлил иска като неоснователен; осъдил
е на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ЗД Бул Инс“ АД да заплати на ИВ. ВЛ. П. 746.30 лева -
сторени от ищеца разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, както и е
осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК ИВ. ВЛ. П. да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД сумата от
288.40 лева - сторени от ответника разноски по делото за адвокатски хонорар, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която районният
съд е отхвърлил предявения иск за присъждане на обещетение за неимуществени вреди за
разликата над 2 000 лева до предявения размер от 5 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.07.2020г., като релевира доводи за неговата неправилност.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа за справедливост,
заложен в чл.52 от ЗЗД, като присъденото от него обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено с действителната тежест на причинения противоправен резултат и със степента
на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Твърди, че районният съд е определил неправилно занижен размер на присъденото
в полза на ищеца обезщетение, като извършил неправилна преценка на установени по
делото факти и обстоятелства, без да анализира, аргументира и извърши цялостна преценка
поотделно и в съвкупност на всички релевантни за обезщетението обстоятелства. В
подкрепа на становището си, въззивникът акцентира върху естеството на получените
вследствие на ПТП травматични увреждания – мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване и проява на съответната
комоционна симптоматика, и протеклото болнично и извънболнично лечение. Счита, че
районният съд неправилно не е отчел изпитаните от пострадалия болки и страдания,
изразяващи се в продължително главоболие, неблагоприятни усещания като гадене и
повръщане, световъртеж, нарушена координация и лесна уморяемост, и е приел, че
възстановителният процес при ищеца не е протекъл за сравнително кратък период, като се
позовава на заключението на приетата СМЕ, според която пълно възстановяване на
физическото здраве на ищеца е настъпило за период 3-4 месеца след инцидента. Твърди, че
вследствие на инцидента за ищеца било налице намаляване на двигателната активност и
намалена трудоспособност. Възразява като неправилен срещу извода на
първоинстанционния съд, че при пострадалия не били налице психически последици, тъй
като не е приемал медикаменти и не му била назначена психотерапия и сочи аргументи в
подкрепа на становището си, че за ищеца е налице дълбока психологическа травма, като се
позовава на заключението на СПЕ и събраните гласни доказателства по делото. Смята, че в
обжалваното решение съдът не бил оценил в достатъчна степен и младата възраст на
пострадалия към датата на ПТП.
Въззивникът твърди, че присъденият от първоинстанционния съд размер на
обезщетението е несъобразен със социално-икономическите условия в страната и
нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения за неимуществени
вреди. Акцентира върху обстоятелството, че за периода от 1997г. до 2019г. лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховка ГО е нарастнал от 25 000 лева до 10 420 000
лева, като и върху нарастването на МРЗ за страната в периода от 1999г. – 2019г. от 67 лева
до 560 лева, като счита, че предвид това следва да бъде увеличаван и размера на
присъжданите обезщетения. Счита присъденият размер на обезщетение за силно занижен в
сравнение с присъждани по сходни случаи обезщетения и сочи съдебна практика за периода
2018г.-2021г. в подкрепа на становището си.
2
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният иск в пълния предявен
размер. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна ЗД „Бул инс“ АД, чрез пълномощника адв.М.Г., в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Възразява се срещу изводите на районния съд, че механизма на ПТП с пострадали
лица при него е установен с представения протокол за ПТП и поддържа възражението си,
направено с отговора на исковата молба. Твърди, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП, тъй като
представеният от ищеца като доказателство за механизма протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, а без
установен механизъм на ПТП не се уставявало кой от участниците е действал
противоправно, респ. неприложима била презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД. В тази
връзка сочи, че АТЕ и СМЕ, изготвени въз основа на документ, който не носи съответна
материална доказателствена сила, също не могат да се противопоставят на страна в процеса.
Счита определеният от районния съд размер на обезщетението за справедлив с
оглед претърпените неимуществени вреди, които са леки телесни повреди без видими
наранявания, и за които било спорно да са в пряка връзка с процесното ПТП.
Иска се потвърждение на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Претендират се разноските пред въззивната инстанция. Прави се възражение за
прекомерност срещу претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство в случай, че същото е в размер над минималния, с искане за намаляването
му.
С определение №260627/19.08.2021г., постановено по гр.д.№1085/2020г. по описа
на ДнРС, съдът е оставил без уважение като неоснователна молба вх.№264893/21.04.2021г,
депозирана от ИВ. ВЛ. П., за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана горепосочената частна жалба
от ИВ. ВЛ. П., с която същият се обжалва с твърдения за неговата неправилност и
необоснованост.
Счита се за неправилен начина, по който съдът е изчислил размера на разноските,
присъдени в полза на ищеца, като е приел, че при дела с определен материален интерес,
адвокатското възнаграждение се определя спрямо общия интерес или сбора от материалния
интерес на обективно съединените искове. Твърди, че в случая са предявени, при условие на
обективно кумулативно съединяване и с оглед процесуална икономия, два иска със
самостоятелно значение, като за всеки от исковете следва да се присъждат самостоятелно
разноски за адвокатско възнаграждение и се посочва съдебна практика в този смисъл. В
допълнение счита, че съдът няма право да намали размера на адвокатското възнаграждение
за всеки от предявените искове под минималното дължимо възнаграждение според НМРАВ.
Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК общият размер на дължимите разноски
в полза на ищеца е 923.76 лева.
Иска се отмяна на атакуваното определение и присъждане на допълнително в
полза на ищеца разноски от още 177.46 лева. Претендират се разноските във въззивното
производство.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна ЗД „Бул инс“ АД.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба и частната жалба са допустими, доколкото изхождат от страна в
3
първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебни
актове, подлежащи на въззивна проверка.
Относно подадената въззивна жалба:
Съдебният състав, след като взе предвид, че оплакванията в жалбата не касаят
правилността на установената по делото от РС-Дупница фактическа обстановка и, като
съобрази, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, приема за установени
следните факти:
На 23.06.2019г. ищецът И.П. е управлявал лек автомобил с ДК № ***, марка „***“,
модел „А 3“. Около 22.00 часа в гр.Дупница, при движение по ул.„***“ в посока от центъра
на града към парк „***“ в близост до кръстовището с ул.„***“ П. намалил скоростта на
движение с цел да спре, за да изчака автомобил пред него да направи завой на ляво. При
спирането му движещият се зад П. лек автомобил марка *** , модел „***“ с ДК № ***, с
водач ***, реализирал удар с предната част на автомобила в задната такава на този,
управляван от П.. В резултат на удара автомобилът на П. се придвижил напред и от своя
страна се ударил в задната част на намиращия се пред него спрял, за да завие на ляво лек
автомобил.
Мястото на произшествието било посетено от полицейски служители. Бил
съставен констативен протокол за ПТП №1583710/23.06.2019г., в който е описан горния
механизъм и е направен извод, че водачът на лекия автомобил марка „***“ *** е причинил
удара, поради неспазване на достатъчна дистанция.
От прието по делото заключение на вещото лице инж.*** по назначена съдебно
автотехническа експертиза е установено, че механизмът на настъпване на пътно-
транспортното произшествие е следният: при спиране на движещия се в гр.Дупница, по ул.
„***“, в посока от центъра към парк „***“ лек автомобил марка „***“, управляван от ищеца,
за да изчака автомобила пред него да направи завой на ляво в района на кръстовището с ул.
„***“, движещия се зад него л.а. марка „*** ***“, с водач ***, поради неспазване на
достатъчна дистанция е реализирал удар с предната си част в задната част на л.а. марка „***
АЗ“. Вещото лице е остойностило и разходите за частите и материалите, респективно за
труда за отстраняване на щетите по автомобила на П., което не представлява интерес за
настоящото изложение, тъй като претенцията за репариране на имуществени вреди не е
предмет на въззивното обжалване.
На водача на лекия автомобил марка „***“, с рег.№ *** *** е бил съставен АУАН
от 23.06.2019г. с № 230157, а в последствие - издадено наказателно постановление с №19-
0348-000399 от 27.06.2019г. от Началника на ОД на МВР – Кюстендил, с което на същия е
било наложено наказание – глоба в размер на 200.00 лева във връзка с процесното ПТП, за
извършено нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, което НП е влязло в сила на 03.08.2020г.
След настъпване на ПТП И.П. бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. И. Рилски – 2003“
- гр.Дупница, с оплаквания от главоболие, болки във врата, гадене - без повръщане.
Болничното лечение продължило в периода от 23.06.2019г. до 26.06.2019г., когато П. бил
изписан с подобрение с диагноза „мозъчно сътресение“ и му била предписана
медикаментозна терапия.
Според свидетелката Моника Равенска, която е пътувала в управлявания от П.
автомобил по време на инцидента, след изписването му от лечебното заведение, ищецът се
оплаквал от болки в главата, повръщане, световъртежи, което продължило около три месеца.
Свидетелят Борис П., брат на ищеца сочи, че след ПТП, И.П. имал силно
главоболие, бил стресиран и уплашен. След като бил изписан от болница и се прибрал
вкъщи не трябвало да гледа телевизия, да ползва компютър и GSM. Оплаквал се от
световъртежи, главоболие, събуждал се докато спи. Избягвал да кара кола 5 - 6 месеца,
ходел на психолог; поне четири месеца имал проблеми и световъртеж.
4
Според приетото от районния съд заключение по назначена съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р В.Николчев, медицинските данни сочат, че ищецът е получил
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеметяване,
замъгленост в момента на удара и непосредствено след това, главоболие, гадене,
световъртеж и други в последващ период, но без „комоционна кома“ (пълна загуба на
съзнанието от мозъчното сътресение). Според експерта, увреждане от такова естество е
напълно възможно да се получи при процесния инцидент – при вътреавтомобилна травма на
водач на лек автомобил, блъснат отзад от друг лек автомобил с отхвърляне на автомобила
напред и с втори удар в предностоящ автомобил – от директен удар на главата в части от
вътрешността на автомобила или „разтърсване“ на същата при инерционните движения или
удари в други части на тялото. Вещото лице е посочило, че увреждането би било възможно
да се получи както при непоставен предпазен колан, така и при поставен такъв, тъй като
главата на водача не е фиксирана от предпазния колан и при ударите на автомобилите е
възможно „разтърсване“ на същата при инерционните движения и при ударите на тялото в
колана и облегалката на седалката или при директен удар на самата глава в облегалката и
странично и др. Според експерта, при най-благоприятно протичащ възстановителен процес
е възможно пълно физическо възстановяване за срок около 3-4 седмици. В много случаи
обаче е възможно възстановяването до настъпи за значително по-дълъг период от време - до
няколко месеца и повече, в случая вещото лице е приело, че възстановяване е настъпило за
около 3-4 месеца.
От представено психологично удостоверение с изх.№19/25.07.19г. изготвено от
Елеонора Василева – клиничен психолог, е установено, че след случая ищецът е изпитвал
страх от шофиране, пресичане на оживени места, придвижване с обществен транспорт.
Констатирано е наличие на изразена тревожност във високите стойности на нормата.
От заключението на в.л.Снежина Михайлова по назначената съдебно-
психологична експертиза, е установено, че след инцидента ищецът изпитва страх при
шофиране, има изразено разстройство на концентрацията и устойчивостта на вниманието и
нарушения в съня. Констатирани са повишено безпокойство и тревожност, нарушения в
емоционално-оценъчните функции на личността, особено интензивни в първите 5-6 месеца
след преживяната катастрофа. Направен е извод, че описаните симптоми са
нормалпсихологични и не представляват същинска психична болест, не са довели до
необходимост от специализирана психиатрична помощ и могат да бъдат квалифицирани
като реакция на стрес довела до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност.
Според вещото лице, към настоящия момент в значителна степен е преодоляна социалната
дезадаптация и чувството на тревожност, възстановено е умението да се рационализират
страховете, има епизодични проблеми с концентрацията и устойчивост на вниманието, но те
не са с интензивността, характеризираща постравматично стресово разстройство.
Не е спорно по делото, че към датата на ПТП - 23.06.2019г., за лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег.№ *** е имало валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.
С молба от 10.10.2019г. до ответника ищецът е претендирал изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП в размер на 10 000 лева, а с писмо изх.№НЩ-8056/28.10.2019г. ЗД „Бул
Инс“ АД е отказало плащане на претенцията с мотив, че не били ангажирани доказателства,
че са причинени увреждания в следствие на ПТП, както и че твърдените увреждания са в
причинна връзка и са следствие от ПТП.
При горните факти, правилно установени от доказателствата по делото, районният
съд е приел, че по механизма, посочен в приет по делото констативен протокол за ПТП,
както и според установения такъв от заключението по САТЕ, водачът на застрахования при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил – ***, е
5
осъществил деликт, представляващ противоправно виновно деяние, изразяващо се в
нарушаване на нормата на чл.23 ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Същевременно, съдът е приел, че с оглед изискването при завиване наляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото пътно превозно средство да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства, за ищеца е съществувало задължението да
спре зад намиращия се пред него автомобил, който е възнамерявал да извърши завой наляво,
поради което е бил спрял.
ДнРС е обосновал и извод, че ищецът И.П. е претърпял вреди – изпитвал е болки в
областта на главата, световъртеж, гадене, дезориентация, отпадналост, преживял е
психологически стрес, като е изпитвал тревога и страх да шофира за известен период от
време. Съдът е приел още, че между тези вреди и противоправното виновно деяние на
застрахования водач има пряка причинно-следствена връзка.
За да определи размера на обезщетението, което се следва на пострадалия и се
дължи от ответния застраховател, ДнРС се е позовал на чл.52 от ЗЗД и на задължителната
съдебна практика по тази разпоредба. Приемайки, че в случая се касае за вреди, които са
отзвучали в рамките на 3-4 месеца, че не са настъпили усложнения, че ищецът е млад човек,
че не се е наложило медикаментозно лечение за преодоляване на психологичната травма,
районният съд е счел, че ищецът може да бъде справедливо обезщетен със сума в размер на
2 000 лева, която именно е присъдил с обжалваното решение и е отхвърлил иска до пълния
търсен размер на частично заявената искова претенция.
Районният съд е изложил доводи и във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, приемайки същото за неоснователно, но доколкото
подобно оплакване не е повдигнато пред въззивния съд, същото не е предмет на обсъждане.
Същото важи и относно изцяло уважения частичен иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила
като необжалвано.
Преценявайки изложеното по-горе, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е
валидно и допустимо.
Относно правилността на решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай водещото оплакване в жалбата е за неправилно приложение
на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, и определяне на обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от жалбоподателя, в занижен спрямо критерия за справедливост размер.
Според въззивния съд, решението, в обжалваната му част – с която е отхвърлен
иска за горницата над 2 000 лева до сумата от 5 000 лева, е неправилно и следва да се
отмени, поради следното:
За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на Ив.П.
неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея
принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните
обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и
страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
6
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да
съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС -
т.4 на ППВС №4/1968г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият състав взема предвид естеството на причинените неимуществени
вреди, вследствие на извършеното от застрахования водач деяние – мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеметяване, замъгленост в момента
на удара и непосредствено след това, главоболие, гадене, световъртеж, нарушена
координация, лесна уморяемост, налагащи ограничаване на физическата дейност и на
дейности, свързани с повишена концентрация и внимание (работа с компютър, телевизия,
шофиране), уплаха, стрес, тревожност, разстройство на концентрацията и устойчивостта на
вниманието, нарушения в съня. Съдът взема предвид също така и продължителността на
болките и страданията след инцидента – по-интензивни в началото затихващи до
преодоляването им за период от около 3-4 месеца. Следва да се отчетат и обстоятелствата,
при които е настъпило увреждането – внезапен и неочакван удар от МПС, докато
автомобилът на пострадалия е бил в покой.
Въззивният съд, отчитайки горепосочените доказани по делото обстоятелства, по
свое вътрешно убеждение счита, че определеното от районния съд обезщетение не
представлява напълно справедлив еквивалент на претърпените от Ив.П. страдания и не би
било достатъчно да го възмезди за причинените вреди, тъй като е несъразмеримо малко
спрямо тяхното естество и интензитет – П. е млад човек, който за един сравнително
продължителен период от време е следвало да избягва физическа активност, бил е с
нарушена координация, уморяемост, липса на добра концентрация и прочее.
Съдът намира за справедливо и напълно кореспондиращо на данните по делото
обезщетение в размер на сумата от 5 000 лева. Обжалваното решение, отхвърлящо иска за
горницата над 2 000 лева следва да бъде отменено до размер от 5 000 лева, за който е
предявен, като искът бъде уважен за тази сума изцяло. За разликата, която следва да се
присъди ще се дължи заплащане на законна лихва, считано от приетата от ДнРС дата –
24.07.2020г., до окончателното изплащане.
Относно подадената частна жалба:
ДнРС е бил сезиран с предявени от Ив.П. два обективно кумулативно съединени
иска по чл.432 ал.1 от КЗ, заявени за разглеждане като частични, а именно – иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева
(размерът увеличен по реда на чл.214 ал.1 от ГПК), предявен като частичен иск от 10000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1 033.35 лева (размерът увеличен по реда на
чл.214 ал.1 от ГПК), предявен като частичен иск от 7 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С постановеното решение ДнРС е уважил изцяло иска за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди и отчасти–за сума в размер на 2 000 лева
този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът е сторил по делото и е удостоверил разноски, както следва: 250.00 лева за
заплатена държавна такса; 20.00 лева – такса за призоваване на свидетел; 5.00 лева –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; 150.00 лева – за възнаграждение на
7
вещо лице по СМЕ; 150.00 лева – за възнаграждение на вещо лице по САТЕ и 329.40 лева –
за възнаграждение на вещо лице по СПЕ. Ищецът е представил договор за правна защита и
съдействие с №3/18.02.2021г., с който за оказване на правна защита и съдействие по делото
същият се е съгласил и е заплатил на адв.Г.Х. изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в
общ размер на 880.00 лева, от които: 580.00 лева – за предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди и 300.00 лева – за предявения иск за обезщетение за имуществени
вреди.
С решението ДнРС, произнасяйки се по възражение на ответната страна за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на фактическата и
правната сложност на делото, е намалил размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца
от 880.00 лева на 580.00 лева и съобразно уважената част от исковете е присъдил в полза на
ищеца общо разноски в размер на 746.30 лева.
В срока по чл.248 от ГПК ищецът чрез пълномощника си е поискал изменение на
решението в частта за разноските, като е поискал допълване на същото посредством
присъждане на още 177.46 лева, излагайки доводи, че заплатеното адвокатско
възнаграждение по всеки от исковете не следва да се намалява; за иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, който е уважен изцяло, се следват разноски в пълен
размер – 50.00 лева за заплатена държавна такса и 300.00 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение, а за иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, който е
уважен на 40 % се следва заплащане на 40 % от пълния размер на всички останали разноски
– за държавна такса 200.00 лева, за адвокатско възнаграждение – 580.00 лева; за експертизи –
629.40 лева; такси за свидетели и издаване на съдебно удостоверение – 5.00 лева, общо –
1 434.40 лева, или сумата от 573.76 лева, представляваща 40 %.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата,
приемайки, че разноските следва да бъдат изчислявани сумарно спрямо общата уважена част
от исковете, при приложение на чл.78 ал.5 от ГПК относно заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и счита, че
приложения от ДнРС подход за изчисляване на разноските не е правилен.
На първо място следва да се посочи, че след като в договора за правна защита и
съдействие страните са договорили по всеки от исковете какво възнаграждение се следва
съдът трябва да се съобрази с това и преценката за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение следва да бъде извършвана съобразно възнаграждението по всеки отделен
иск. В конкретния случай за иска с цена 1 033.35 лева П. е заплатил договореното
възнаграждение в размер на 300 лева, което съответства на минимума по чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата, при все, че попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от същата. След като е договорен
и заплатен минималния размер по наредба №1/2004г., същият не може да бъде намаляван
поради прекомерност, съгласно ограниченото в този смисъл, въведено с чл.78 ал.5 от ГПК.
Същото важи и по отношение на договореното и заплатено възнаграждение за иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, който е предявен за сума в размер на
5 000 лева и изплатеното възнаграждение по договора е в размер на 580.00 лева, което е
минималният размер, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г.
При тези разсъждения, съдът счита, че по иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди на ищеца следва да се заплатят изцяло разноските, направени само във
връзка с този иск и това са – за държавна такса 50.00 лева и за адвокатско възнаграждение
300.00 лева, или 350 лева.
Останалите разноски, които възлизат на 1 434.40 лева общо, следва да бъдат
присъдени в размер, според съотношението между претендирана сума по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лева и присъдена такава –
8
2 000 лева, или дължима би била сума в размер на 573.76 лева.
Общият размер на дължимите разноски при постановения от ДнРС резултат би
следвало да бъде 923.76 лева. С решението са присъдени разноски в размер на 746.30 лева
или със 177.46 лева по-малко от дължимото.
Доколкото ищецът е искал присъждане допълнително именно на посочената
сума,то молбата му е основателна и неправилно съдът не я е уважил.
Обжалваното определение следва да се отмени и решението да се допълни в
горния смисъл.
Относно разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване, водещо до пълно уважаване на исковете,
ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Ив.П. още 860.64 лева.
Следва да бъде отменено решението на ДнРС в частта, в която П. е осъден да
заплати на ответното дружество разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй
като, с оглед уважаването им, на ответника не се следват разноски.
С оглед основателността на въззивната жалба, на въззивника следва да се
възстановят всички заплатени за въззивното обжалване разноски, а именно - 60.00 лева
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и 15.00 лева държавна такса за
разглеждане на частната жалба, както и 440.00 лева – адвокатско възнаграждение – общо
515 лева. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на минималния
размер по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., поради което същото не се явява прекомерно,
в какъвто смисъл е направено възражение от насрещната страна.
На въззиваемото дружество не се дължат разноски.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, настоящото решение с цена на иска точно
5 000 лева, няма да подлежи на касационно обжалване, с оглед обстоятелството, че с
посочената норма от касационен контрол са изключени въззивните решения с цена на иска
до 5 000 лева включително ( в т.см.вж. определение №264 от 11.06.2018г. на ВКС по ч.гр.д.
№2134/2018г., IV г.о., ГК).
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260137 от 19.03.2021г., постановено по гр.д.№1085/2020г.
по описа на Районен съд – Дупница, В ЧАСТИТЕ, в които: 1/ съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от ИВ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, ул.„***“
№34, ет.6, ап.18 срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„***“ №87 иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 23.06.2019г., около
22:00ч. в гр.Дупница, по улица „***“, в посока от центъра към парк „***“ по вина на водач
на застрахования при „ЗД Бул Инс“ АД, лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.
№***, за сума в размер на 3 000 лева, представляваща разликата над присъдените 2 000 лева
и претендираното обезщетение в размер на 5 000 лева, като частичен иск от 10 000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда –
24.07.2020г., до окончателното й изплащане и 2/ съдът е осъдил ИВ. ВЛ. П., ЕГН
**********, с адрес в гр.Дупница, ул.„***“ №34, ет.6, ап.18 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„***“ №87 сума в размер на
288.40 лева, представляваща сторените от ответника разноски по делото за адвокатски
хонорар съразмерно отхвърлената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„***“ №87 да заплати на ИВ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница,
ул.„***“ №34, ет.6, ап.18, сума от още 3 000 лева (три хиляди лева), дължимо обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 23.06.2019г., около 22:00ч. в гр.Дупница, по улица „***“, в посока от
центъра към парк „***“ по вина на водач на застрахования при „ЗД Бул Инс“ АД, лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№***, или общо обезщетение в размер на 5 000
лева, по предявен като частичен иск от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.07.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от още 860.64 лева
(осемстотин и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща дължими
разноски за производството пред РС-Дупница.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОТМЕНЯ определение №260627/19.08.2021г., постановено по гр.д.№1085/2020г.
по описа на ДнРС, с което съдът е оставил без уважение като неоснователна молба вх.
№264893/21.04.2021г, депозирана от ИВ. ВЛ. П., за изменение на постановеното по делото
решение №260137/19.03.2021г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №260137 от 19.03.2021г., постановено по гр.д.№1085/2020г.
по описа на Районен съд – Дупница, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„***“ №87 да заплати на
ИВ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, ул.„***“ №34, ет.6, ап.18, сума от още
177.46 лева (сто седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
дължими разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„***“ №87 да заплати на ИВ. ВЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница,
ул.„***“ №34, ет.6, ап.18, сума в размер на 515.00 лева (петстотин и петнадесет лева),
представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10