Р
Е Ш Е
Н И Е № …
гр. К., 14.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.ският
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на втори декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 734, по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Ищецът П.Ц.И., ЕГН **********,***, чрез адв.З. срещу Д.Р.И.,
ЕГН **********,***, чрез адв.З., с правно основание чл.49, ал.1 от СК – иск за
развод, без произнасяне от съда по въпроса за вината, няма претенции за
фамилното име на съпругата след развода, но иска на него да бъде предоставено ползването на семейното жилище,
което му е наследствено, а не е придобито в режим на СИО. Имат от брака си две навършили
пълнолетие деца.
Твърди, че бракът му с
ответницата бил дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като повече от половин година
са фактически разделени, а бракът им отдавна бил изчерпан от съдържание, поради
отчуждение през последните десет години.
Претендира съдебни разноски.
Ответницата оспорва иска за прекратяване на брака, като
неоснователен, а ако съдът го прекрати, да бъде по вина на ищеца, тъй като той
системно злоупотребявал с алкохол и се държал неустойчиво и непоносимо. Иска да
запази след развода брачното си фамилно име – И., претендира на нея да бъде
възложено семейното жилище, тъй като подобренията били направени от нея и родителите
й, и въпреки че притежава и друго жилище, там живеели майка й и сестра й, но
последната се намирала в тежко психическо състояние.
Претендира съдебни разноски.
К.ският районен съд, като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобрази становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на 06.10.1991 година, за което е съставен акт за граждански брак № 0036, на община Г., Софийска област. От брака си страните имат родени две деца –Т.П.Ц., родена на *** година и Е.П.Ц.., роден на *** година.
В
съдебно заседание е проведен разпит на свидетелите Ц.Ц.. (племенник на ищеца), Т.Р.
(майка на ищеца), Т.Ц. и Е.Ц.(деца на страните).
Първите
двама установяват, че преди около година отношенията между съпрузите се
влошили, поради липса на общо разбирателство и настъпило отчуждение, поради
което ищецът се преместил да живее при майка си на сутерена на едноетажната
къща в гр.Г.. Ищецът консумирал алкохол, но не прекалявал и бил кротък човек.
Не е имало семейни скандали и насилие между съпрузите.
Според
показанията на дъщерята и сина на страните
– св.Т.Ц. и св.Евгени Ц., баща им преди фактическата раздяла (около
година) често консумирал алкохол в големи количества, тормозел нея и майка й
психически, като след употреба на алкохол падал по земята и ги будел, а според
св.Цветанова баща им понякога уринирал в дрешника на майка й. Заплашвал ги, че
ще ги изгони от къщата, като се напие.
От свидетелските
показания и от нотариален акт № 151/1969 година, на СНС е видно, че семейното
жилище, находящо се в гр.Г., ул.“С.Ш.“ № 47 представлява етаж от къща, която се
състои от стая, хол и кухня с площ около
80 кв.м., и е собственост на родителите на ищеца, като след смъртта на единия
му родител той и брат му придобиват в собственост по наследство по 1/6 ид.части
от мястото и къщата. Същото не може структурно, битово и функционално да се
ползва съвместно и от двамата съпрузи след развода.
Налице
е продължителна фактическа раздяла между съпрузите, която е предизвикала
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в случая съдът намира, че е
налице виновно противобрачно поведение от страна и на двамата съпрузи, което да
му бъде вменено в изключителна вина за
влошаване на брачната връзка. Не са налице доказателства за чести скандали и причиняване
на системен психически или физически тормоз от страна на ищеца спрямо
ответницата. Между страните по делото е налице трайна фактическа раздяла –
повече от една година, като отношенията
им са трайно влошени, нямат никакви допирни точки помежду си и не съществуват
изгледи за помирение. Честата консумацията на алкохол от страна на мъжа, без да
е съпроводена или последвана от системни проявни форми на физическо или
психическо насилие спрямо съпругата, съдът не счита за основание, обуславящо изключително
негово виновно противобрачно поведение.
В
случая страните не са положили необходимите и достатъчни усилия, за да съхранят и скрепят брачния съюз
между тях и да преодолеят възникналите противоречия и различия, поради което
съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят и
двамата съпрузи.
Съдът
не кредитира показанията на пълнолетните деца на страните в частта за оказван
психически тормоз от ищеца срещу ответницата, тъй като от една страна същите не
установяват актове на домашно насилие и са опровергани от първата група
свидетели, а от друга - децата се намират в работоспособна възраст и добро
здраве, могат да се издържат сами и да живеят отделно, но държат да продължават
да обитават съвместно с майка си и детето на св.Т.Ц. семейното жилище,
собственост на баща им, поради което съдът ги счита за необективни и
небезпристрастни и не следва да ги цени в тази част.
Съобразявайки волята на страните
и гореустановеното, съдът следва да постанови след развода съпругата да продължи
да носи брачното си фамилно име И..
На основание чл.56, ал.1,
изр.І от СК ползването на семейното жилище не следва да се предоставя на
съпругата, тъй като последната е работоспособна, получава трудови доходи и има
друго жилище на нейно име. Ирелевантно се явява обстоятелството, че там
живеела сестрата на ответницата, която
била с психически проблеми. Освен това процесното семейно жилище е наследствено
на ищеца и не се намира в режим на СИО. В настоящия процес съдът не следва да
разрешава вещно-правен спор за собственост. Евентуално разрешение на този
въпрос би могло да се потърси в бъдещ делбен процес или такъв, за трансформация
на лично имущество поради изключителен принос на другия съпруг, което е
недопустимо да се изследва в рамките на настоящото производство, преди
приключването му.
Напротив, по делото са
събрани достатъчно доказателства, че жилището в гр.Г., обитавано към момента на
подаване на исковата молба и в хода на процеса от ответницата, е лична
собственост на ищеца. Съгласно трайната съдебна практика, когато от брака няма
ненавършили пълнолетие деца (какъвто е настоящия случай), семейното жилище,
което е собственост на един от съпрузите не може да бъде предоставено за
ползване на другия съпруг, а се предоставя за ползване на собственика му. (В
този смисъл решение № 554 от 15.07.10 г. по гр. дело 774/09 г. на IV г. о. на
ВКС и решение № 247 от 25.06.10 г. на ВКС по гр. дело № 239/09 г. на IV г. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.)
С оглед на горното, съдът
следва да предостави ползването на семейното жилище на мъжа, като отмени
постановената в съдебно заседание с протоколно определение от 11.11.2020 година
привременна мярка „предоставяне ползването на семейното жилище до приключване
на спора, на съпругата Д.Р.И.“.
С оглед изхода на делото и на
осн.чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, разноските
следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Ответницата
следва да внесе по сметка на съда окончателната дължима държавна такса от 25
лева, след като ищецът е внесъл първоначалната от 25 лева.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА, сключен на 06.10.1991 година, за което е съставен акт за граждански
брак № 0036, на община Г., Софийска област между П.Ц.И., ЕГН **********,*** и Д.Р.И., ЕГН **********,***, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, ПО
ВИНА и НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ, на основание чл.49, ал.3 от СК .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на Д.Р.И., на основание чл.56, ал.1, изр.І от СК, след
развода да й бъде предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в град Г., представляващо първи етаж от къща, на ул.“С.Ш.“ № 47,
състоящо се от стая, хол и кухня, КАТО ГО
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на П.Ц.И..
ОТМЕНЯ постановената в съдебно заседание с протоколно определение
от 11.11.2020 година привременна мярка „предоставяне ползването на семейното
жилище до приключване на спора по делото, на съпругата Д.Р.И.“.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 от СК след прекратяването
на брака Д.Р.И., ЕГН ********** ДА ПРОДЪЛЖИ ДА НОСИ ЗАНАПРЕД ПРЕДБРАЧНОТО СИ ФАМИЛНО
ИМЕ
- И..
ОСЪЖДА Д.Р.И. да заплати окончателна
държавна такса от 25,00 лева по сметка на съда.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщенията до страните пред Окръжен съд-С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :