Решение по дело №1476/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 589
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20232230101476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Сливен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101476 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ищцовото дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, че ответникът В. М. П., ЕГН: **********,
дължи сумата от 10 000,00 лв., предявена като частичен иск от вземане с
размер 32 500,00 лв., представляващо ½ част от изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета № **********/09.12.2019 г. на
пострадало лице от ПТП, настъпило на 30.03.2019 г. в района на път I-6 при
км. 405.6, между разклона на с. Глушник и с. Калояново, обл. Сливен по вина
на наследодателя на ответника - М. В. П., чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 520/2023 г. по описа на СлРС до
окончателното й изплащане, както и сумата от 468,16 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.08.2022 г. (денят, следващ изтичането на 7-
дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение)
до 08.02.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2019 г. в района на път I-6 при
1
км. 405.6, между разклона на с. Глушник и с. Калояново, обл. Сливен
настъпило ПТП по вина на водача М. В. П., ЕГН: ********** при управление
на лек автомобил Пежо 206, с рег. № *********, собственикът на който бил
застрахован при ищеца с полица „Гражданска отговорност“ №
07118001814809/21.06.2018 г., валидна към датата на ПТП. Вследствие на
инцидента водачът М. В. П. загинал, а пострадалият С. И. С. претърпял
множество телесни увреждания. За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 95/30.03.2019 г. Било
образувано досъдебно производство № 444/2019 г. по описа на РУ на МВР -
Сливен и било установено наличие на наркотични вещества и алкохол в
кръвта на виновния за настъпване на събитието водач. При ищцовото
дружество била образувана застрахователна претенция №
**********/09.12.2019 г. за обезщетяване на претърпените от пострадалото
лице в резултат на ПТП неимуществени вреди. Назначената при
застрахователя експертна комисия определила застрахователно обезщетение
в размер на 65 000,00 лв., отчитайки 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Между ищеца и пострадалото лице
била сключена спогодба от 19.03.2020 г. за изплащане на посоченото
обезщетение, като сумата била изплатена в цялост по сметка на пострадалото
лице на 30.04.2020 г. и на 04.05.2020 г. Ищецът излага, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, за него възниква право да получи изплатеното от негова
страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените
лихви и разноски, когато към момента на настъпване на произшествието
застрахованият е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на наркотични вещества и алкохол. Ищецът отправил регресна покана до
ответника, получена на 22.08.2022 г. С получаване на поканата за длъжника
започнал да тече предвидения в поканата седемдневен срок за доброволно
изплащане на дължимата сума, като след изтичането му длъжникът изпаднал
в забава, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава върху
претендираната главница в размер на 468,16 лв. за периода от 30.08.2022 г. до
08.02.2023 г. Предвид настъпилата смърт на виновния водач за задълженията
му отговарят неговите законни наследници, а именно неговите майка и баща.
В случая ищецът предявява регресния си иск срещу бащата на виновния
водач - ответника В. М. П., който дължи ½ от процесното вземане, съразмерно
2
с наследствения си дял. В образуваното по заявление на ищеца ч. гр. д. №
520/2023 г. по описа на СлРС длъжникът подал възражение с приложено
удостоверение за вписан в специалния регистър на Районен съд - Сливен
отказ от наследство под № 101 от 05.07.2019 г. Ищецът заявява възражение за
недействителност на представения отказ от наследство на ответника В. М. П.
от 05.07.2019 г. с твърдения, че за периода от датата на смъртта на водача М.
В. П. - 30.03.2019 г., до вписването на отказа на 05.07.2019 г., ответникът е
приел наследството с конклудентни действия. На изложените основания
ищецът моли за уважаване на исковете и претендира направени в заповедното
и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
иска. Не оспорва настъпилото ПТП и последиците от него, но не е съгласен с
определеното от застрахователя обезщетение на пострадалото лице в размер
на 130 000 лв., намалено с 50 % поради съпричиняване на вредите. Заявява, че
не отговаря за задълженията на починалия си син, поради вписан отказ от
наследство под № 101 от 05.07.2019 г., за което своевременно е уведомил
застрахователя. Ответникът изтъква, че възражението на ищеца за
недействителност на отказа от наследство е неоснователно, тъй като синът му
не е притежавал никакво недвижимо или движимо имущество, нито банкови
сметки и средства по тях, които да е получил ответникът след смъртта му.
Починалият не е работил по трудови договори и не е получавал трудово
възнаграждение, а управляваният от него автомобил е собственост на трето
лице. На изложените основания ответникът моли предявените срещу него
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а ищецът да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за
неоснователност на исковете, моли да бъдат отхвърлени и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
3
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че
ответникът В. М. П., ЕГН: ********** му дължи сумата от 10 000,00 лв.,
предявена като частичен иск от вземане с размер 32 500,00 лв.,
представляващо ½ част от изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по щета № **********/09.12.2019 г. на пострадало
лице от ПТП, настъпило на 30.03.2019 г. в района на път I-6 при км. 405.6,
между разклона на с. Глушник и с. Калояново, обл. Сливен по вина на
наследодателя на ответника - М. В. П., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 520/2023 г. по описа на СлРС до
окончателното й изплащане, както и сумата от 468,16 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.08.2022 г. (денят, следващ изтичането на 7-
дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение)
до 08.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 300 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 520/2023 г.
по описа на СлРС.
Предявените искове са процесуално допустими, но разгледани по
същество съдът ги намира за неоснователни и недоказани.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото
Удостоверение изх. № СД-02-09-6055/08.07.2019 г. Сливенският районен съд
е удостоверил, че по ч. гр. д. № 3802/2019 г. по описа на СлРС ответникът В.
М. П. се е отказал от наследството на М. В. П., като отказът е вписан в
специалния регистър на съда под № 101 с Определение № 2343/05.07.2019 г.
Съдът изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че
ответникът има качеството наследник на виновното лице, причинило ПТП,
поради извършено приемане на наследството с конклудентни действия преди
датата на вписания отказ от наследство.
4
Въпреки ангажираните от ищеца доказателства обаче посоченото
обстоятелство остана недоказано в производството.
Видно от изисканите от съда и представени документи и справки от
Община Сливен, от Агенция по вписванията, от Българска народна банка и от
Централния кредитен регистър на БНБ, виновното лице, причинило ПТП - М.
В. П. не е притежавал недвижими имоти, нито регистрирани МПС, не е имал
открити банкови и платежни сметки, няма предоставени кредити.
Не се доказа извършване на каквито и да е конклудентни действия от
страна на ответника В. М. П., които да могат да се тълкуват като приемане на
наследството, извършено преди доказаното по делото вписване на
извършения от ответника отказ от наследството на М. В. П..
И след като ответникът е извършил валиден и действителен отказ от
наследство, то същият няма качество на наследник на виновното лице,
причинило ПТП - М. В. П., поради което и не следва да отговаря за
обезщетяване на причинените от починалото лицето вреди.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъде отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от
него разноски по делото, а именно сумата от 1000,00 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в брой, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 10.05.2023 г. (л. 239 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, вх. Б срещу В. М. П.,
ЕГН: **********, с адрес ********* искове с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът му дължи
5
сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, предявена като частичен иск от
вземане с размер 32 500,00 лв., представляващо ½ част от изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №
**********/09.12.2019 г. на пострадало лице от ПТП, настъпило на
30.03.2019 г. в района на път I-6 при км. 405.6, между разклона на с. Глушник
и с. Калояново, обл. Сливен по вина на наследодателя на ответника - М. В. П.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ищцовото дружество,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.
гр. д. № 520/2023 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане, както и
сумата от 468,16 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2022 г. до
08.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 300 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 520/2023 г.
по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, вх. Б ДА ЗАПЛАТИ на В. М. П., ЕГН:
**********, с адрес ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6