РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Ловеч, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20244310102117 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание: чл.128, т.2 т КТ вр. с чл.59
от КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. М. И., с
адрес: ***, чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: *** против ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ“ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр. Ловеч, представлявано от Директора И.П..
Ищцата излага в ИМ, че по силата на трудов договор №7/15.09.1993г. е изпълнявала в
ответното училище длъжността „старши учител“ начален етап на основното образование I-IV клас, II ПКС, като
трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед Изх.№012/01.08.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ, считано от 01.08.2023г., поради подадено от нея заявление за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие. Ищцата е член на Синдиката на българските учители /СБУ/ при Основно училище „Васил
Левски“ - гр.Ловеч, като за времето, през което е съществувало трудовото й правоотношение с ответника, е била
синдикален член на синдикалната организация в това училище, като редовно й е удържан членски внос в размер
на един процент от основното месечно трудово възнаграждение. Посочва, че с Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №ДО1-
269/06.12.2022г., страна по който е и СБУ, страните са постигнали съгласие и изменен текстът на чл.27 от същия
КТД в следния смисъл: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални
работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: т.2,б. „б“ за старши учител и старши възпитател 1763лева,
като съгласно ал.2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. в размер на 524
млн. лева се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни
заплати на заетите през този период в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. Излага, че съгласно чл.27, ал.3, т.2 индивидуалните основни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Твърди се, че със заявление Вх.
№86/12.10.2023г. до директора на ОУ „Васил Левски“ гр.Ловеч ищцата е поискала да й бъде начислена и
1
изплатена сумата от увеличението със задна дата на учителските заплати за времето от 01.01.2023г. до
01.09.2023г., както и да се преизчислят обезщетенията при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст и по чл.224, ал.1 от КТ на неползван и непогасен по давност платен годишен отпуск, тъй като те се
формират въз основа на брутната работна заплата, която е увеличена от 01.01.2023г. Ищцата се е позовала на
анекс №ДО1-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от
06.12.2022г. В отговор на заявлението на ищцата директорът на ОУ „Васил Левски“ е отговорил с писмо Изх.
№86/20.10.2023г., в което заявява, че предвиденият минимален размер на основна заплата на системата на
училищното образование се определя единствено за лицата, които притежават качеството педагогически
специалист и са в трудови правоотношения към датата на влизане на анекса в сила. Според директора на
ответното училище след прекратяване на трудовия договор ищцата не попада в кръга лица, определени в
нормативната уредба, както и в КТД, съответно в анекса към него. Увеличението се извършвало единствено за
служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, на
основание чл.118, ал.3 от КТ. Ищцата счита направения отказ и изложените в него мотиви за постановен в
противоречие с КТ, КТД, Закона за защита от дискриминация, правилата на добросъвестността и
справедливостта. Счита още, че ответникът е в неизпълнение на задължението си да заплати трудовото
възнаграждение на ищцата в пълния му дължим размер. Посочва, че е подписан Колективен трудов договор №Д-
01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование в Република България, като
работодатели, от една страна, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, независимия
учителски синдикат към КНСБ, като синдикати, от друга страна. Клаузата на чл.4 гласи, че постигнатите между
страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за служителите - членове на
синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по
договора. Подписан е и Анекс №Д01-192/10.08.2023г., с който е изменен чл.27 от договора, касаещ минималните
основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование.
Ищцата излага, че съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на
работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на служителя.
Отбелязва, че на основание чл.50 от КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Съгласно
чл.57 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация - страна по договора. Съгласно чл.59 от КТ при неизпълнение на задължение по КТД
искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки служител, спрямо когото КТД се прилага.
Поради това, че ищцата е била член на Синдиката на българските учители и е заемала в процесния период от
01.01.2023г. до 01.08.2023г. длъжността „старши учител“ в ответното училище, то същата счита, че има
качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага.
Посочва още, че съгласно разпоредбата на пргр.46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г.
предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023г. Изменението на КТД с Анекс №ДО1-291/10.02.2023г. също
предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023г., като е придадена
обратна сила на разпоредбата. Поради забавеното приемане на ЗДБ за 2023г. и свързаното с това забавено
увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, е обусловило волята на
законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023г. Сключването на
анекса към КТД на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемане на ЗДБ. КТД се прилага по отношение
на лицата, които към 01.01.2023г. са били заети в системата на училищното образование и са били членове на
синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и ищцата.
Ищцата счита, че обстоятелството, че трудовият й договор е бил прекратен, считано от 01.08.2023г.,
преди подписване на анекса, не може да отнеме правото й да получи увеличение на трудовото възнаграждение,
дължимо за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. Сочи, че изрично в анекса е посочено неговото действие от
минал момент - считано от 01.01.2023г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му.
Подчертава, че страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на
минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023г., поради което счита, че това е и моментът, към който
следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.
2
Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.
Според ищеца, да се приеме обратното, а именно че приложимостта на измененията на КТД се преценява не към
датата, изрично посочена в анекса -01.01.2023г., а към датата на сключването му - 10.08.2023г., би означавало да
се достигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на
синдикалната организация към 10.08.2023г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово
правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023г. и впоследствие до приемането на измененията, да
получат увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона,
доколкото съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен
труд. Според ищцата в случай, че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното
образование в периода от 01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се
достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази
дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при
едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл.8,
ал.2 от КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това,
изтъква, че в съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023г. изрично е предвидено да се прилага по отношение
на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и. или след тази дата, без да е
поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г. - датата на формалното подписване на
допълнителното споразумение към КТД. Твърди се, че към 01.01.2023г. основната работна заплаща на ищцата е
била в размер 1596лв. За исковия период трудовият стаж на ищцата е бил 42 години. Механизмът на
увеличението на работната заплата е минимум 15% върху основната заплата от 1596лв. плюс увеличението на
брутната заплата за прослужено време в размер на 40% за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. или 239,40лв.,
плюс 100,55лв., общо сума от 339,95лв. месечно увеличение, което за исковия период от 01.01.2023г. до
01.08.2023г. се равнява на 2379,65лв. Излага, че върху главницата се дължи и мораторна лихва, която счита, че
следва да се начисли от 01.09.2023г. - датата на влизане в сила на изменението на Наредбата до окончателното
изплащане. Посочва, че съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищцата счита, че към 01.09.2023г. ответникът е
изпаднал в забава по отношение на задължението си за плащане на ищцата на дължимото увеличение на
работната заплата за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г.
Наведени са твърдения, че увеличението на работната заплата на ищцата се отразява и на обезщетението
й при пенсиониране за 11 брутни работни заплати, което, видно от съдържанието на издадената Заповед №РД10-
650/28.07.2023г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, е начислено в размер 25699,52лв. Това
обезщетение следва да се увеличи с 15% или увеличение от 3854,93лв.
В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2379,65 лв., представляваща неизплатено
увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023
г., мораторна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г. в размер на 401,33 лв., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
22.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3854,93 лв., представляваща
неизплатено обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.222, ал.3 от КТ, мораторна лихва върху главницата в размер на 650,17 лв. за периода
01.09.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2024 г. до
окончателното изплащане.
Претендирани са и разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
3
заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на отговор или неупражняването на права.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
предявените искове. Навежда аргументи, че КТД не следва да се прилага към лица с вече
прекратен трудов договор. Изтъква, че в случая с приетото изменение на КТД с Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се
прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на
образованието. Счита, че дори и да се приеме, че с анекса се придава обратно действие на
изменената разпоредба на чл.27 от КТД и че волята на страните е била да получат
увеличение на минималните работни заплати и служителите, които са били в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г., то за да се прилага по отношение на ищцата и да породи
действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на
сключилата го синдикална организация – в случая Синдикат на българските учители или на
основание чл.57, ал.2 от КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му.
Намира за безспорно в случая, че членственото правоотношение на ищцата в синдикалната
организация е прекратено на 31.07.2023 г., което е видно и от представената Служебна
бележка за членство и внесен членски внос от 27.09.2024 г. от СБУ при ОУ“Васил Левски“.
Изтъква, че в случая ищцата е била член на Синдиката на българските учители до
31.07.2023 г., т.е. членственото й правоотношение е прекратено преди сключването на
анекса. Твърди, че Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., от който
ищцата черпи твърдените от нея права, не разпростира действието си в отношенията между
нея като служител и ответника като работодател и към 10.08.2023 г. ищцата вече не се
ползва от уредените с този КТД по-благоприятни условия. Излага съображения, че самото
изменение на трудовото правоотношение се извършва с нарочен акт – допълнително
споразумение или едностранно със заповед, като това изменение може да бъде направено
по отношение на действащ трудов договор Счита, че няма възможност да се промени дори и
едностранно един вече прекратен договор. Поради изложеното моли предявените обективно
съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С протоколно определение от 01.04.2025 г. съдът е допуснал на основание чл.214,
ал.1 от ГПК изменение на предявените обективно съединени искове, като петитума се счита
изменен, както следва“ „Моля да ни призовете на съд и след като се убедите във верността
на гореизложеното, да осъдите ответника ОУ „Васил Левски“ гр.Ловеч, с
БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
директора Е.П., да заплати на П. М. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес; ***, сумата
2379.64лв., представляваща неизплатено брутно увеличение на основното трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г., мораторна лихва за периода от
01.09.2023г. до 21.11.2024г. в размер на 402.34лв., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 22.11.2024г. до окончателното
4
изплащане, както и сумата 3739.43лв., представляваща неизплатено обезщетение за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.222, ал.3 от КТ,
мораторна лихва върху главницата в размер 632.26лв. за периода 01.09.2023г. до 21.11.2024
г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и
да присъдите на ищцата сторените по делото разноски.“
Ищцата П. М. И. взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Л..
Поддържа обективно съединените искове по основание и моли същите да бъдат уважени в
претендирания размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по
същество, както и в представен писмена защита. Претендирано е адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38 от ЗА, по реда на който текст е представлявана ищцата по делото
В с.з.ответникът ОУ „Васил Левски“ – гр. Ловеч се представлява от Директора И.П.
и адв. Н.. По същество моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Излага съображения, че макар и да има сключен анекс,
неговото сключване е след прекратяването на ТПО. Ако съдът приеме, че искът е
основателен, заявява, че оспорва размера на претенциите. Подробни доводи са развити в
представени по делото писмени бележки.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице: С. Ц. по изготвената съдебно -
счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и
депозирано убедително, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че по силата на трудов договор № 7/15.09.1993 г.
ищцата П. М. И. е изпълнявала в ответното училище длъжността „старши учител начален
етап на основното образование I- IV клас, II ПКС. С Допълнително споразумение №
141/16.09.2022 г. към Трудов договор № 00007/15.09.1993 г., сключено меежду работодателя
ОУ „Васил Левски“ – гр. Ловеч, представлявано от Директора И.П. и П. М. И. с придобит
трудов стаж 41 г. 10 м. и 2 д. към дата 01.09.2022 г., на основание чл.119 от КТ във връзка с
Наредба №4/20.04.2017 год., изм.ДВ бр.71/02.09.2022 год. за нормиране и заплащане на
труда, КТД Д01-197/17.08.2020 год., Анекс № Д01-197/17.08.2022 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищно образование е сключено настоящото споразумение. Видно от
т.1 на същото е, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява в ОУ“Васил
Левски“-гр.Ловеч длъжността : Старши учител чужд език в начален етап на основно
образование I-IV клас V ПКС, с код по НКПД 2341 5007 с КИД-2008 : 8520, считано от
01.09.2022 год. Мястото на извършване на работата е в ОУ“Васил Левски“-гр.Ловеч, срокът
на действие на договора е неопределен, като работата се извършва при пълно работно време
в размер на 8.00 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 596 лева и
допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит :
41% в размер на 654,36 лева. В т.8 на Допълнителното споразумение е предвиден удължен
платен годишен отпуск по чл.155, ал.5 от КТ и чл.42, ал.2 от КТД № ДВ-160/03.02.2021 г. в
размер на 56 дни пропорционално на отработеното време, което се признава за трудов стаж
5
и 2 дни допълнително за съответната календарна година, които се ползват след основния
платен годишен отпуск, не се изплащат, а правото им на ползване не се пренася за
следващата календарна година. Допълнителното месечно възнаграждение за клас
квалификация, съгласно т.11 на Допълнителното споразумение, е 70 лева.
По делото е безспорно, че по силата на Заповед изх.№012/01.08.2023 год. е
прекратено трудовото правоотношение с П. М. И., считано от 01.08.2023 год. от ОУ“Васил
Левски“-гр.Ловеч, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, с място на работа : ОУ“Васил
Левски“-гр.Ловеч, на длъжност : Старши учител чужд език в начален етап на основно
образование I-IV клас II ПКС, с код по НКПД 2341 5003. В заповедта е посочено, че
налицето следва да се изплатят следните обезщетения, а именно: по чл.224, ал.1 от КТ – 0
дни и по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 25 699,52 лв. Като причини за прекратяване на
трудовия договор е посочено, че е подадено заявление за прекратяване.
Издадена е служебна бележка на името на ищцата П. М. И., с дата 27.09.2024 год.,
в уверение на това, че от 01.09.1993 год.-31.07.2023 год. е била член на Синдиката на
българските учители и редовно й е удържан членски внос в размер на един процент от
основното месечно трудово възнаграждение.
В последното съдебно заседание пълномощникът на ищцата представи като
доказателство и служебна бележка изх.№13/28.03.2025 год. на Председателя на
Синдикалната организация при ОУ“Васил Левски“-гр.Ловеч в уверение на това, че
членството на П. М. И. в синдикалната организация се счита за автоматично прекратено от
30.10.2023 год., на основание чл.8, ал.2, т.2 от Устава на Синдиката на българските учители
/при неплащане на членски внос за три последователни месеца/. Посочено е, че до м.май
2023 год. включително, в касата на Синдикалната организация в училището е внесла
членски внос един процент от основното месечно трудово възнаграждение. За месеците юни
и юли 2023 год. е внесла 30% - за общинския координационен съвет на СБУ; 15% - за
централата на СБУ и 15% - за КНСБ, т.е.60%.
Приложен е Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование №Д01 269/06.12.2022 год., в съответствие с чл.51 „б“ от КТ между
Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България, наричани работодатели и синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към
кондеферацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, наричани синдикати, със следния
предмет, съгласно чл.3: въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и
на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и
подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл.4 на Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование, договореностите в КТД са минимални, имат
задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на
синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на
6
работодателите – страни по договора, както и за социалните придобивки и допълнителните
плащания на командированите от МОН работници и служители, синдикални членове,
работещи в българските държавни училища в Прага и Братислава. Според чл.15
работодетелите и синдикатите създават условия за информиране на работниците и
служителите за настъпилите изменения в нормативните документи на предучилищното и
училищното образование, както и такива, отнасящи се до трудовите и осигурителните
отношения на работещите в системата. В чл.27, ал.1 на Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование е предвидено, че за системата на
предучилищното и училищното образование са определени минимални основни работни
заплати сила от 01.09.2022 год., както следва: 1.Педагогически специалисти с ръководни
функции: а/.Директор на училище, детска градина и обслужващо звено – 1 810 лв.
б./Заместник-директор – 1 675 лв. 2.Педагогически специалисти: а./Учител, ресурсен
учител, възпитател, ръководител на направление „Информационни и комуникационни
технологии“, логопед, психолог, педагогочиски съветник, корепетитор, хореограф,
рехабилитатор на слуха и говора треньор по вид спорт – 1 486 лв. б./Старши учител и
старши възпитател – 1 533 лв. в./Главен учител и главен възпитател – 1 592 лв.
В чл.27, ал.2 е предвидено, че осигурените средства от актуализацията на
държавния бюджет на Република България за 2022 год. в размер на 54,5 млн. лева се
изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите
в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и
непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя.
Съгласно чл.68 от КТД, изменения и допълнения на КТД се извършват по реда на
неговото сключване с подписване на допълнително споразумение /Анекс/. Всяка от страните
по КТД може да предложи неговото изменение и допълнение. Настоящият КТД влиза в сила
от 26.11.2022 год., съгласно § 2 от Преходни и заключетилни разпоредби, като следващият §
3 гласи, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2023 год. страните предприемат действия за изменение на настоящия
КТД.
Установява се, че на 10.08.2023 год. е сключен Анекс №Д01-192/10.08.2023 год.
към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование №Д 01-269 от 06.12.2022 год., в съответствие с чл.56 от КТ, между
Министерството на образованието и и науката, Съюза на ръководителите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в
Република България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда
„Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, като страните са се договорили за следното: Текстът на чл.27 се
изменя, както следва: „Чл.27, ал.1 За системата на предучилищното и училищно образование
се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 год., както следва:
7
по т.2.Педагогически специалисти : б.“а“ Учител, ресурсен учител, възпитател, ръководител
на направление „Информационни и комуникационни технологии“, логопед,
психолог,педагогически съветник, корепетитор, хореограф, рехабилитатор на слуха и говора
и треньор по вид спорт – 1 709 лева; б.“б“ Старши учител и старши възпитател – 1 763 лева;
б.“в“ Главен учител и главен възпитател – 1 831 лева. Посочено е в т.2, ал.2, че осигурените
средства от държавния бюджет на Република България за 2023 год. в размер на 524 млн.лв.
се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 год. на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Част от средствата по ал.2 за
увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на
предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн.лв. се разпределят по
следния начин: 1.гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти по ал.1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.
2.Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Ищцата П. М. И. е подала до Директора на ОУ“Васил Левски“-гр.Ловеч със
заявление вх. №86/12.10.2023 год. относно прилагане на Анекс към КТД, с което е изразила
желание да й бъдат преизчислени трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2023 год. до
31.07.2023 год. във връзка с Анекс №Д 01 292/10.08.2023 год. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год., тъй като в този период е
била на трудов договор в училището. В отговор на така подаденото заявление Директорът
на ОУ“Васил Левски“-гр.Ловеч е отговорил с писмо изх. №86/20.10.2023 год., че
предвиденият минимален размер на основната работна заплата на системата на
предучилищното и училищно образование, съгласно чл.27, ал.1 от Анекса се определя
единствено за тези лица, които притежават качеството педагогически специалист и са в
трудови правоотношения към датата на влизане на Анекса в сила. Въпреки желанието на
всички страни по колективно договаряне, КТ поставя ограничение на това общо тяхно
желание. Качеството педагогически специалист се определя от разпоредбите на КТ при
наличие на трудово правоотношение, като след прекратяване на трудовия договор,
работодателят е отговорил, че ищцата не попада в кръга лица, определени в нормативната
уредба, както и в КТД, съответно и в Анекса към него. Няма правна възможност за лицата с
прекратени трудови правоотношения към момента на приемане на нормативния акт за
определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от увеличението
на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Увеличението се извършва
единствено за педагогически специалисти, които имат действащ трудов договор към
момента на увеличение на работните заплати, което е предвидено в чл.118, ал.3 от КТ.
Установява се от представените като доказателства по делото фишове за заплати,
че за м.юни и м.юли 2023 год. щатната заплата на ищцата е 1 596,00 лв. ДТВ за ТСПО :
8
42,0%, което съответства на сумите, посочени в чл.27, ал.1 на Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование №Д01 269/ 06.12.2022 год., но не
и на Анекс №Д01-192/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 год. с дата 10.08.2023
год.
По делото е реализирана съдебно- икономическа експертиза, която е отговорила на
поставените й задачи, относими към предмета на спора. Експертизата е приела като база за
изчисляване на исканите увеличения брутно трудово възнаграждение: основна заплата –
1 596.00 лв. и ДТВ за ТТСПО 42% - 670,32 лв. Съгласно заключението, размерът на
увеличението на трудовото възнаграждение (основна заплата + допълнително
възнаграждение за прослужено време/ДТВ за ТТСПО – 42%) за периода от 01.01.2023 г. до
01.08.2023 г. е, както следва: увеличение за 1 месец 2 266.32 х 15% = 339.948 лв; сума на
увеличението 339.948 х 7 месеца = 2 379.64. От заключението се установява, че размерът на
увеличението на изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за 1 месец е в размер на
339.948, като сумата на увеличението на обезщетението по чл.222, т.3 от КТ е 339.948 лв. х
11 месеца = 3 739.43 лв. Размер на увеличението на изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ не се следва, тъй като ищцата към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение не е имала неизползван платен годишен отпуск. Вещото лице е установило,
че размерът на мораторната лихва върху исканите увеличения е, както следва: за
увеличенията по чл.128, т.2 от КТ –върху главница 2 379.64 лв. за периода от 01.09.2023 г.
до 22.11.2024 г. дължимата лихва е в размер на 402.34 лв. За увеличението по чл.222, ал.3 от
КТ – върху главницата от 3 739,43 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 222.11.2024 г. лихвата е в
размер на 632.26 лв.
В допълнително заключение вещото лице е изчислило вноските на Държавно
обществено осигуряване (ДОО), Допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО), Здравно осигуряване (ЗО) и Данък върху общия доход (ДОД) за сметка на лицето
върху изчисленото от първоначалната експертиза увеличение на трудовото възнаграждение,
като е изчислило чистата сума за получаване. В табличен вид са изчислени и посочени
удръжките за сметка а лицето, които следва да се спаднат от брутното трудово
възнаграждение изчислено за 7 месеца по т.1 от предходната експертиза. Общата сума на
удръжките за 7 месеца е в размер на 533.08 лв., като чистата сума за получаване за периода
от 01.09.2023 г. до 22.11.2024 г. при главница 1 846.56 лв. е 312.21 лв.
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация, съответно по: чл.128, т.2 от КТ- за заплащане на
неизплатено увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
до 01.08.2023 г., както и иск по чл.222, ал.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие, както и иск за неизплатено обезщетение за придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.Предявена е и акцесорна претенция за заплащане на
мораторна лихва върху всяко от вземанията, начиная от 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г.
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ.
9
Безспорно е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
което е било прекратено считано от 01.08.2023 г., съгласно Заповед №012 от същата дата.
Трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ –поради подадено от
ищцата заявление за прекратяване. До момента на прекратяване на ТПО ищцата е полагала
труд, който съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. В конкретния случай
ищцата е претендирала присъждане на разликата между реално изплатените и полагащите
й се с оглед приетото увеличение на работните заплати в системата на предучилищното и
училищното образование, с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование № №01-269/06.12.2022 г.
Спорът между страните е правен и разрешаването му е свързано с въпроса следва ли
да намери приложение Анекс №Д010192 /10.08.2023 г. към КТД за системата на училищното
и предучилищното образование №Д01-269/06.12.2022 г. към ТПО с ищцата, след като към
датата на сключване на Анекса ТПО е било прекратено на 01.08.2023 г. С Анекса са
определени нови по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата
на училищното и предучилищното образование, считано от 01.01.2023 г. В чл.27, ал.2 от
КТД изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бююджет на РБ за 2023 г.
се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на образованието педагогически и непедагогически персонал, както и за
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В
подзаконовия нормативен акт – Наредба №4/2017 г. също е предвидено действие на това
увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023 г.
Според настоящия състав приетото с Анекса към КТД увеличение на работната
заплата е относимо и следва да намери приложение по отношение на ищцата П. М. И.. По
делото безспорно се установи, че към 01.01.2023 г., когато е отнесено действието на това
изменение, същата е работела в системата на училищното и предучилищното образование и
е била член на Синдиката на българските учители при ОУ „Васил Левски“ – гр. Ловеч до
30.10.2023 г., когато членството й е било автоматично прекратено на основание чл.8, ал.2,
т.2 от Устава на СБУ. Следователно, за процесия период от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г.
предпоставките, визирани в КТД да бъде приложено неговото обратно действие са или
налице и спрямо ищцата, която в периода, обхванат от увеличението, е полагала труд по
валидно ТПО. Ето защо, независимо от неговото прекратяване преди сключването на
Анекса, условията за преизчисляване на трудовото й възнаграждение от страна на
работодателя са били налице. В сключения Анекс и в изменение на Наредба №4/2017 г.
липсва изрично изключване на лицата с прекратени ТПО към датата на приемането им
/10.08.2023 г./, поради което предвиденото обратно действие следва да намери приложение и
по отношение на служителите, които към 01.01.2023 г. са били трудово правоотношение с
ответното ОУ „Васил Левски“. Такова обратното действие е предвидено както в Закона за
държавния бюджет на РБългария за 2023 г. и Наредба № 4/2017 г., така и по отношение на
КТД съгласно уредбата на неговото действие в чл.54 от КТ, която допуска възможност
страните да уговорят и друг момент, различен от влизането му в сила от момента на
10
сключването му.
В случая следва да се съобрази, че Законът за държавния бюджет за 2023 г. е приет
от 49-то Народно събрание на 28.07.2023 г. с Указ № 144/31.07.2023 г. на Президента на Р
България и обнародван на 01.08.2023 г. в „Държавен вестник“. Именно късното приемане на
бюджета се явява причината за ненавременното изменение на възнагражденията в сферата
на образованието, за което ищцата няма вина и не следва да бъде ощетявана с оглед това
забавяне, доколкото изрично е предвидено обратно действие на договореното изменение –
от 01.01.2023 г. Следва да се отчете, че в приетия бюджет за 2023 г. са заложени разходите за
цялата календарна година, а не за оставащия период след неговото приемане. Следователно
правните последици от изменението имат действие от тази дата и се прилагат по отношение
на всички служители, които са отговаряли на изискванията за прилагането, в частност и по
отношение на ищцата до момента на прекратяване на нейното ТПО – 01.08.2023 г. Съдът
споделя доводите на ищцата, че изключването й от кръга на правоимащите лице да получат
увеличение на трудовото възнаграждение би довело до неравното й третиране спрямо тези
нейни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписването
на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи
условия при съобразяване на въведената от законодателя презумция за добросъвестност при
осъществяване на трудовите права и задължения.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че при условията на пълно и главно
доказване ищцата установи, че в процесния период / 01.01.2023 г.-10.08.2023 г./ се е
намирала в трудовоправна връзка с ответника и в рамките на този период е полагала труд,
за който й се дължи заплащане на възнаграждение, явяващо се разликата между реално
изплатените и полагащите й се с оглед приетото увеличение на работните заплати в
системата на предучилищното и училищното образование, с Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г.
към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № №01-269/06.12.2022 г. Предявеният иск с основание чл.128, т.2 се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 1 846.56 лв., съгласно допълнителното
заключение на изслушаната ССчЕ, явяваща се чистата сума за получаване след приспадане
на вноските за ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД за сметка на лицето(т.нар.“нетно възнаграждение“).
Удръжките, които работодателят следва да направи не са дължими като трудови
възнаграждения по смисъла на чл.128 от кТ на работника. Те са публичноправно задължение
към държавата и техният размер следва да се приспадне от общо начисленото брутно
трудово възнаграждение. (В този смисъл Решение № 1715 от 5.02.2004 г. на ВКС по гр.д.
№1019/2002 г., III г.о., Решение №166 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 220/2009г., III г.о., Решение № 154
от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6134/2014 г., III г.о. на ВКС). За разликата над сумата от 1 846.56 лв
до пълния претендиран размер от 2 379,64 лв., предявеният иск като неоснователен и
недоказан подлежи на отхвърляне.
С оглед уважаването на главния иск по чл.128, т.2 от КТ основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва. Съгласно приетото и неоспорено
допълнително заключение на изслушаната ССчЕ , мораторната лихва върху изчислената
11
чиста сума за получаване за периода от 01.09.2023 г. до 22.11.2024 г. е в размер на 312,21
лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 402,34 лв. иска за
заплащане на мораторна лихва следва да блъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ
Обективно съединен е и иск за заплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в
размер на 3 739,43лв.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса икцата следва да
установи, че е придобила право на пенсия и осигурителен стаж, като ангажира
доказателства, че трудовият й договор с работодателя е прекратен, както и че същата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от това на какво
основание е прекратено ТПО между страните. В нейна тежест е да докаже така предявената
претенция и по размер.
Анализирайки в съвкупност събраните в хода на процеса доказателства, съдът
намира, че по делото се установиха всички предпоставки на чл.222, ал.3 от КТ – прекратено
трудово правоотношение предвид издадената Заповед № № 012/01.08.2023 г., както и
наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това
предявеният обективно съединен иск съдът намира за основателен и доказан в пълния
претендиран размер от 3 739,43 лв.
С оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва в установения от ССчЕ размер от 632,26 лв. за периода от
01.09.2023 г. до 21.11.2024 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва
да се присъдят сторените по делото разноски.
Видно от материалите по делота, ищцата е представила договор за правна защита и
съдействие /л.7/, в който е отразено, че упълномощеният адвокат С. Л. оказва правна помощ
и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и процесуално представителства,
на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. В
случая в полза на адв. Л. следва да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете, като при определяне на неговия размер се съобрази Наредба
№1 за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). По правилото
на разпоредбата на чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата, приложима с оглед материалния интерес
(6530,46 лв) следващото се минимално възнаграждение се изчислява на сумата от 953,05 лв.
- 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
С оглед изхода на делото,ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и
дължимите държавни такси върху уважените искове, както следва: по чл.128,т.2 вр.242 от
КТ – 73,86 лв, по чл.222, ал.3 от КТ – 149,58лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД – 50.00лв.,съгласно
12
чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Отделно
ответникът ще следва да заплати и 250.00лв. за преведения от бюджета на съда депозит за
изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 от КТ,вр.чл.242 от КТ ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр. Ловеч, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Директора И.П. ДА ЗАПЛАТИ на П. М. И., с ЕГН
**********, с пост.адрес: *** сумата от 1 846,56 лв /хиляда осемстотин четиридесет и
шест лева и 56ст /, представляваща неизплатено нетно увеличение на основното трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г., както и сумата от 312.21 лв.
/триста и дванадесет лева и 21 ст/ - мораторна лихва за периода от 01.09.2023 г. до
22.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
ИМ – 22.11.2024 г.до окончателното й изплащане, а иска за разликата над горните суми до
пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.222, ал.3 от КТ, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ
ЛЕВСКИ“ – гр. Ловеч, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Директора И.П. ДА ЗАПЛАТИ на П. М. И., с ЕГН **********, с
пост.адрес: *** сумата от 3 739,43лв. /три хиляди седемстотин тридесет и девет лева и
43ст/лева, представляваща неизплатено обезщетение за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и сумата от 632,26 лв. /шестстотин тридесет и два
лева и 26 ст / - мораторна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ – 22.11.2024 г.до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр. Ловеч, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Директора И.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Л. , ЕГН
**********, адрес на кантора: гр. Ловеч, пл.“Тодор Кирков“№1, к-с „Драката4, вх.Б, ет.1,
ап.4 сумата от 953,05 лв. /деветстотин петдесет и три лева и 05ст/, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ
ЛЕВСКИ“ – гр. Ловеч, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Директора И.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ловешки РС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 273,44лв/двеста седемдесет и три лева и
44ст/лева ,формирана от сбора на държавите такси за отделните искове по чл.128,т.2, по
чл.222, ал.3 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,които
13
се събират от съдилищата по ГПК, а така също и сумата от 250.00/двеста и петдесет/лв.за
изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението,на основание чл.242 ,ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните за изготвянето му.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14