ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
111
гр.
Пловдив, 25.01.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,Първо
отделение, I състав, в закрито заседание
на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дарина Матеева адм.
дело № 185 описа за 2022 година
и като обсъди:
Производството е по реда на чл. 166,
ал.4 АПК вр. чл. 172, ал.6 ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.Д.Д., ЕГН ********** ,с адрес: ***, чрез адв.
Христо Дерузов, АК-Пловдив, адрес: гр. Пловдив,, ул. Алцеко"№16 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗПАМ/ № 21-1030-002333 от 28.11.2021 г. издадена от
Матей Василев Матов, началник група към
ОД на МВР - гр. Пловдив, сектор Пътна полиция,с която на жалбоподателя на
основание чл.171,т.1,б.б от ЗдвП е наложена
ПАМ-„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца“.
В жалбата е направено особено искане за спиране
на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Спирането
на предварителното изпълнение се обосновава с това, че с изземването на СУМПС
на 28.11.2021г. ,Д. практически търпи административна принуда отнемане на СУМПС
,без да има допуснато предварително изпълнение в ЗПАМ и очевидно същата не е
влязла в законна сила, след като е процесна в
настоящото производство.В жалбата са изложени съображения относно
законосъобразността на акта и в тази връзка се иска спиране на предварителното
изпълнение.
Жалбата е подадена директно в съда и ответникът не е взел становище.Видно е,че ЗПАМ
е съобщена на жалбоподателя на 17.01.22г,а жалбата е подадена в Административен
съд-Пловдив на 24.01.22г.,като в нея е направено искането за спиране изпълнение
на оспорената заповед.
Съдът намира искането за допустимо.
Искането по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК е процесуално допустимо. Макар предварителното
изпълнение на оспорената Заповед №21-1030-002333 от 28.11.2021 г. да не е допуснато с разпореждане на издалия я
орган по чл. 60, ал.1 АПК, а да следва от
специална законова разпоредба – чл. 172, ал.6 ЗДвП, искането за спиране има
годен предмет, без произнасянето по него да е изключено от изрична законова
забрана за такъв съдебен контрол. Подадено е физическото лице - адресат на
принудителната административна мярка по чл. 171, т.1,б б
от ЗДвП, който оспорва заповедта по чл. 172, ал.1 ЗДвП за прилагането й и има
легитимацията по чл. 166, ал.4 АПК да претендира спиране на незабавното й
изпълнение. Съдът е овластен да го спре във всяко
положение на делото до влизането на решението в сила съгласно чл. 166, ал.4 вр. ал.2, изр.1 АПК - подадено едновременно с жалбата,
искането за спиране не е просрочено.
От
фактическа страна се установява следното.П.Д.Д. е бил
спрян за проверка около 17.02. часа на 28.11.2021г. на околовръстен път преди
надлез на АМ Тракия, което място е отразено в АУАН GA 526970/28.11.2021г. като
път 11-56, 96 км. Извършена е проба с полеви тест Drug Check
3000 STK 6, който е отчел употреба на марихуана /тетрахидроканабинол/
и амфетамин. Жалбоподателят твърди,че е бил задържан за 24 часа и са му иззети СУ МПС№ ********* и контролен
талон № 6234365. Образувано било досъдебно производство в РУ Труд.Издадена е и процесната ЗПАМ,
с
която на жалбоподателя Д. ,на основание чл.171,т.1,б.б от ЗдвП
е наложена ПАМ-„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца“.
При
така установеното от фактическа страна,по същество искането по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК е неоснователно.
За разлика от случаите, в които
административният орган разпорежда предварително изпълнение на издадения от
него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл.
60, ал.1 АПК, в случаите по чл. 166, ал.4 АПК законодателят е, който нормативно
презумира наличието на една или повече от тези
критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект
на оспорването по чл. 166, ал.1 АПК и позволява незабавно изпълнение на акта.
Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим
правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над
тези, защитени от това ex lege
предварително изпълнение. В съответствие с това всички заповеди по чл. 172,
ал.1 ЗДвП за прилагане на изброените в същата тази разпоредба принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б."а",
т.6 и т.8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно
основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето
на хората – чл. 171 ЗДвП.
Заповед № 21-1030-002333 от 28.11.2021 г. г. е такава по
чл.171,т.1,б.б от ЗДвП и има това ex lege предварително изпълнение, без издалият я
административен орган да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките
по чл. 60, ал.1 АПК - съществуване на особено важен обществен интерес, подлежащ
на защита е необоримо презумиран от чл. 172, ал.6 ЗДвП. От формална страна, това предварително изпълнение е ex
lege, то стои извън преценката на административния
орган, поради което за него не съществува задължение го да обосновава в
заповедта по чл. 172, ал.1 ЗДвП и да се разпорежда за допускането му. Липсата
на такива мотиви в Заповед № 21-1030-002333 от 28.11.2021 г. не води до
незаконосъобразност от формална страна на предварителното изпълнение и не е
основание за спирането му.
Доколкото специалният ЗДвП не
регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение
по чл. 172, ал.6 ЗДвП на заповед по чл. 172, ал.1 ЗДвП, приложими са общите
такива по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК. Оспорващият,
който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които това незабавно
изпълнение би могло да му причини по вид, размер, вероятност от настъпването
им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост,
както и да ги докаже по делото.В
настоящия случай,нито се твърдят такива вреди/изключая
твърдението ,че отнемането на СУМПС е нещо неблагоприятно за всеки водач/,нито
се доказват. Не се сочат и
не се установяват каквито и да е вреди,
произтичащи за жалбоподателя от незабавното изпълнение на наложената
принудителната административна мярка по чл. 171, т.1,б. б от ЗДвП, още по-малко такива, които да са
значителни или трудно поправими.
Ето защо искането се явява неоснователно
и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По мотивите ,Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,I
състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Д.Д.,
ЕГН ********** ,с адрес: ***, чрез адв. Христо Дерузов, АК-Пловдив, адрес: гр. Пловдив,, ул. Алцеко" №16 за спиране на предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 21-1030-002333 от
28.11.2021 г. издадена от Матей Василев Матов, началник група към ОД на МВР -
гр. Пловдив, сектор Пътна полиция.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: