Р Е Ш Е Н И Е
№ 1182
гр.Пловдив, 24.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2512/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-000907 от 12.02.2020г., издадено от
Д. Г. В.,
на длъжност *** на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.М.А., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, като се сочи, че при навлизане на жалбоподателя в кръстовището е
светнала предупредителна жълта светлина, съответно – преминаването през
кръстовището е било на жълта светлина.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, а
по своята същност е недопустим административен акт, като предлага същото да
бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата като сочи, че е налице нарушение между посоченото нарушение в
наказателното постановление санкционната норма. Сочи, че в наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовище,
преминавайки стоп лентата на червен забранителен светофар, а той е преминал
през кръстовището на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването,
което не е посочено текстово, така същият не може да разбере вмененото му
нарушение. Още сочи, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл.46, ал.2 от
ППЗДвП, която е специална и би следвала тя да се посочи като нарушена. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 06.03.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 10.03.2020г.
чрез ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.01.2020г., около 01:20 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Дунав“ и ул.„Васил Левски“, свидетелят С.С.К., в качеството му на *** на ОД
МВР – гр.Пловдив изпълнявали служебните си задължения с патрулен автомобил на
същото място, когато забелязал МПС – лек автомобил „Киа Маджентис“ с рег.№ „***“
движещ се по ул.„Васил Левски“, водачът на който преминал на забраняващ
(червен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, на същото кръстовище
с бул.„Дунав“, извършвайки ляв завой и продължавайки движението си по последния
булевард. Свидетелят К. спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че
същият бил управлявал от жалбоподателя А.М.А., ЕГН: **********.
На място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 028714 от 17.01.2020г.
срещу жалбоподателя А. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който АУАН
жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.С.К.. Последния помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС,
както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната
уредба. Следва да се посочи, че свидетелят К. в категоричен, че добре е
възприел действията на водача, като сочи и логична причина за това – в този
момент е преминавал е през същото кръстовище. Съдът намира показанията на
свидетеля С.С.К. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява последните като
истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
По същество жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка, не
ангажира никакви доказателства в противен смисъл.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят А.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 17.01.2020г., около 01:20 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Дунав“ и ул.„Васил Левски“ като водач на
МПС –
лек
автомобил „Киа Маджентис“ с рег.№ „***“, не съобразила поведението си със
светлинните сигнали, а именно – преминала е на забраняващ /„червен“/ сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Съдът намери за неоснователно възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя в смисъл, че в наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателят е навлязъл в кръстовище, преминавайки стоп лентата на червен
забранителен светофар, а той е преминал през кръстовището на сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването, което не е посочено текстово, така
същият не може да разбере вмененото му нарушение. В този смисъл посочването в АУАН и
наказателното постановление, че водачът е преминал на „червен /забранителен/ сигнал“ на светофарната уредба очевидно
съвсем ясно показва, че същият е преминал на сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването.
Също съдът намери за неоснователно и възражението в смисъл, че следва да
се съобрази и разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДвП, която е специална и би
следвала тя да се посочи като нарушена. Следва да се посочи, че правилото за
поведение съгласно което участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали е посочено в чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата
и именно последната норма се явява нарушена в случая, а не такава от ППЗДвП,
който правилник само урежда прилагането на последния закон и конкретизира
различни негови аспекти.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-000907 от 12.02.2020г., издадено от Д. Г. В., на длъжност *** на ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на А.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.