Решение по дело №72/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200900072
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 64

Гр.Сливен, 17.01.2020г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдията  т.дело № 72 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази:  

 

         Предявен е иск от синдика на „Трейд Транс“ООД /н/  против  „Трейд Транс“ООД /н/ и „Импакт Груп-04“ЕООД, за  обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, с правно основание чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649 ал.1 ТЗ,  ведно с обусловен иск за попълване масата на несъстоятелността, с правно основание по чл. 649 ал.2 ТЗ.

        В условията на евентуалност е предявен и иск по чл.452 ГПК, за  обявяване на недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на същия договор, като сключен след вписване на две възбрани.

        В исковата молба  синдикът твърди, че с решение  № 7/07.03.2014 г.  по т.д. № 106/2013г. на СлОС  е открито производство по несъстоятелност на „Трейд Транс” ООД  и обявена неплатежоспособността му в  с начална дата 21.08.2013 г.  Твърди, че с определение от 07.04.2014 г.  е назначен  за постоянен синдик на дружеството. Твърди, че в изпълнение на своите правомощия и издирване на притежаваното имущество установил, че на 09.04.2013 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 196, т. 3, рег. № 3177, дело №587/2013 г. на Нотариус с рег. № 208 и район на действие РС-Несебър,  Трейд Транс” ООД продало на „Импакт Груп - 04” ЕООД срещу незначителна по размер цена следния имот: Масивна двуетажна сграда - почивна станция „Лада 2”, със застроена площ 302.44 кв. м., състояща се от 23 стаи, като имотът по КК се индивидуализира като: 1/ сграда с идентификатор № 51500.502.802.1, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 263 кв.м., брой етажи – 2, предназначение „курортна, туристическа сграда“; 2/ сграда с идентификатор № 51500.502.802.3, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 11 кв.м., брой етажи – 1, предназначение „друг вид обществена сграда“ и 3/ сграда с идентификатор № 51500.502.802.4, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1, предназначение „друг вид обществена сграда“,  като и трите сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор № 51500.502.802.

        Твърди се, че за прогласяване н недействителността на тази продажба бил  предявен иск от кредитор на „Трейд Транс” ООД – „Медина Мед” ООД , по който иск било образувано т.д. № 659/2013 г. на БОС.

         Твърди, че целта на продажбата била да се избегне принудителното изпълнение на задълженията на „Трейд Транс” ООД, като имотите бъдат извадени от масата на несъстоятелността преди откриване на производство по несъстоятелност, с цел да се избегне удовлетворяването на кредиторите, с което интересите им са увредени.

         Твърди, че продажната цена на имота е много по-ниска от данъчната.

         Първоначално в нотариалния акт, като продажна цена била посочена сумата 500 000.00лв., като с нотариален акт за поправка на нот. акт №45,т 4, рег. № 3398, дело № 636/2013г на същия нотариус, била направена поправка в продажната цена в размер на 100 000.00лв. с ДДС. Видно от удостоверението за данъчна оценка на имота от 17.12.2013   продажната  цена  била три пъти по-ниска от данъчната, която е 385 621.80лв.

          Твърди, че „Трейд Транс” ООД е знаело, че дължи значителни по размер суми на множество кредитори, сред които и „Медина Мед” ООД, като това знание се установявало и от подадена няколко месеца след сделката  молба по чл. 629 от ТЗ,  подадена до СлОС,  входирана в  съда на 16.09.2013 г. и обявена в ТР.

         Твърди, че купувачът „Импакт Груп -04” ЕООД също е знаел, че  купувайки имота за 100 000.00лв. уврежда кредиторите на продавача. Той бил недобросъвестен, което се установявало и от факта, че към датата на продажбата  Трейд Транс” ООД е имало значителни по размер публични задължения, а към датата на извършване на продажбата върху имотите на длъжника били вписани 2 бр. възбрани. Тези имоти били изнесени на публична продан по изп. д. №31/2013 г. на ЧСИ с рег. № 706. Твърди, че съгласно чл. 451 и сл. от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от право да се разпорежда с вземането или с вещта и не може я да изменя, поврежда или унищожава. Извършените от длъжника разпореждания със запорирана вещ или вземане след запора или след възбраната били недействителни спрямо взискателя или присъединилите кредитори, като купувачът не попадал под защитата на чл. 78ЗС, съгласно разпоредбата на чл. 452 ал.1 ГПК, защото дружеството е знаело за наложените възбрани, знаело е за задълженията на продавача към неговите кредитори и въпреки това, напълно съзнателно и недобросъвестно  закупило имота на много по-ниска цена от реалната, за да се избегне принудителното изпълнение върху имота за събиране на задълженията на „Трейд Транс” ООД от неговите кредитори.

 Знанието на купувача за увреждане на кредиторите на продавача се доказвало от извършената от него няколко месеца след закупуване на имота продажба на същия имот на цена 416 666.67лв. без ДДС, като цената била многократно по-висока от покупната. Целта на продажбата била да се избегне продажбата на собствените на длъжника недвижими имоти, както при индивидуално принудително изпълнение за погасяване на задълженията, така и при универсално принудително изпълнение в производството по несъстоятелност и да се удовлетворят кредиторите по реда предвиден в чл.722 ал.1 от ТЗ.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което да се обяви за  недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Трейд Транс“ООД /н/,  сключения договор за покупко-продажба от 09.04.2013 г., обективиран в нотариален акт № 196/09.04.2013г., т. 3, рег. № 3177, дело № 587/2013 г. на нотариус  с рег. № 208 и  район на действие  РС – Несебър,  поправен с нотариален акт за поправка № 45, т..4, рег.№ 3398, дело № 63682013г,  по силата на  който, първият ответник продал на втория процесните недвижими имоти, описани подробно по-горе.

В условията на евентуалност, ако не се установели фактите за наличие на предпоставките по чл. 135 ЗЗД и съдът приемел, че сделката не е увреждаща на кредиторите и не е извършена при наличие на знание на страните за това увреждане, моли за обявяване на нейната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Трейд Транс” ООД/н/, тъй като разпореждането било извършено въпреки че върху имота били наложени възбрани, поради което и на основание чл. 452 ГПК ,извършените от  Трейд Транс” ООД/н/ разпореждания с възбранения имот след дата на вписване на възбраните,  били недействителни спрямо кредиторите му.

Моли,  след като бъде обявена недействителността на сделката и съдът се убеди, че процесните имоти са продадени на трето лице и не се намират в патримониума на втория ответник, същият да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Трейд Транс” ООД/н/ действителната им пазарна цена  от 416 666.67лв.

         И двамата ответници-Трейд Транс“ООД/н/ и „Импакт Груп 04“ЕООД не са подали  отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ал.1 ГПК.

         В с.з. ищецът -синдик на „Трейд Транс“ООД- в несъстоятелност Д.В.Д.-Г., не се явява. Чрез упълномощен представител поддържа иска и моли да бъде уважен, ведно с обусловения иск. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в молба по делото от 16.12.2019г.

         В с.з. първият ответник „Трейд Транс“ООД/н/, ред. призован,  не се представлява  и не е изразил становище по предявените искове.

         В с.з. вторият ответник „Импакт Груп 04“ЕООД ,ред. призован, също не  се представлява  и не е изразил становище по исковите претенции.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          На 01.11.2013г, е подадена в СлОС молба от „Уникредит Булбанк“АД за обявяване в несъстоятелност на длъжника “Трейд Транс“ ООД, със седалище гр.Нова Загора, ЕИК-****, по която е образувано т.д. № 106/2013г по описа  на СлОС, което е все  висящо.        

         С решение  № 7/07.03.2014 г.  по т.д. № 106/2013г. по описа на СлОС  е открито производство по несъстоятелност на „Трейд Транс” ООД  и обявена неплатежоспособността му,  с начална дата  - 21.08.2013 г.

         С  определение от 07.04.2014 г. по т.д. № 106/2013г на СлОС  Д.Д.-Г. е назначена за постоянен синдик на дружеството.

         С договор за покупко-продажба от 09.04.2013г, обективиран в нотариален акт № 196/09.04.2013 г., т. 3, рег. № 3177, дело № 587/2013 г. на нотариус Стоян Ангелов, с рег. № 208 и  район на действие  РС – Несебър, вписан в Службата по вписвания под акт № 148, т.6, дело № 1033, вх. регистър 1989/10.04.2013г., първият ответник „Трейд Транс“ООД/н/ продал на втория  „Импакт – Груп 04“ЕООД следния свой недвижим имот: масивна двуетажна сграда- почивна станция „Лада-2“ със застроена площ 302,44 кв.м., състояща се от  23 стаи за почиващи, дневна стая, стая и склад на домакина, 4 бани, 2 бойлерни помещения, 8 тоалетни, тераса, коридори, стълбище, която по КК на гр.Несебър се индивидуализира като:

         1/сграда с идентификатор № 51500.502.802.1, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 263 кв.м., брой етажи – 2, предназначение „курортна, туристическа сграда“;

         2/сграда с идентификатор № 51500.502.802.3, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 11 кв.м., брой етажи – 1, предназначение „друг вид обществена сграда“;

         3/ сграда с идентификатор № 51500.502.802.4, с административен адрес гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1, предназначение „друг вид обществена сграда“, които  сгради  са разположени в поземлен имот с идентификатор № 51500.502.802 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, одобрена със заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-02-2085/21.12.2006 г. на Началника на АГКК–Бургас, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, с площ 2 315 кв.м. при граници: имоти с идентификатори № 51500.502.548, № 51500.502.804, № 51500.502.503, който имот съответства на УПИ първи общински, в кв. 55В по действащия ПУП на гр. Несебър, при граници на имота от всички страни улици,  ведно с правото на строеж върху описания поземлен имот, за сумата от 500 000лв, от която 100 000лв- платена  изцяло по банков път, а остатъка от 400 000лв- в срок до  30.04.2013г.

         Данъчната оценка на имота  по нотариален акт е  385 621.80лв.

         Двете договорящи страни не са свързани лица по смисъла на §1  от ДР на ТЗ.

           С нотариален акт за поправка на нотариален акт № 45 от 16.04.2013г, т.4, рег. №3398, дело № 636 на Нотариус С. А., с рег. № 208 и  район на действие  РС– Несебър, вписан в Службата по вписвания под акт № 35, т.7, дело № 1123, вх. регистър 2132/16.04.2013г, страните извършили поправка в нотариалния акт от  09.04.2013г, в частта за продажната цена, като приели, че вместо 500 000лв, следва да се чете 100 000 лв с ДДС, която сума е платена от купувача на продавача по банков път преди подписане на този нотариален акт.

        Страните допълнили съдържанието на първия нотариален акт с текста, че  „Продавачът декларира пред купувача, че върху имотите, предмет на този нотариален  акт съществуват вписани две възбрани и същите са изненеси на публична продан по изп.дело № 31/2013г на ЧСИ Р. С., с крайна дата на проданта 09.05.2013г“. 

        Преди сключване на договора за продажба, върху процесния имот са вписани две възбрани, както следва :  по молба на „Градус 3“ООД- вписана на 22.01.2013г  и заличена на 15.08.2013г, и по молба  на „Бисер Олива „АД – вписана на 05.02.2013г и  заличена на 23.08.2013г.

        С договор от 15.11.2013г за покупко-продажба на имот –частна общинска собственост, вторият ответник „Импакт Груп 04“ЕООД закупил от община-Несебър и прилещащия към сградите терен, представляващ ПИ с идентификатор № 51500.502.802 по КК на гр.Несебър, представляващ УПИ 1, в кв. 55В по плана на гр.Несебър, с прощ 2314 кв.м., при посочени граници, за сумата  237 380 лева без ДДС.

         С нотариален акт № 184 от 27.11.2013г, т.17, рег. № 16785, дело №3340/2013г на същия нотариус, вписан в СВп под акт № 24, т.321 дело № 5969/2013г, вх.рег. №9973/28.11.2013г, „Импакт Груп 04“ЕООД продало на „Дин Строй“ЕООД целия имот за сумата 416 666.67 лв без ДДС, от която: 83 333.33лв- продажната цена на сградите и 333 333.34лв- на прилежащия терен.

        Данъчната оценка на целия имот по нотариален акт е 502 347.79 лева.

        Новият собственик „Дин Строй“ЕООД. получил разрешение от главния архитект на общината №7/20.11.2013г да премахване на процесните сгради, след което последвало тяхното събаряне.

        Към настоящия момент сградите вече не съществуват.

        Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, пазарна стойност на процесните сгради е в размер на  127 630 лв. , а  на целия имот, включващ  земя и сгради-  406 750лв.

         На 02.12.2013г, преди откриване на производството по несъстоятелност на „Трейд Транс“ООД с решение №7/07.03.2014 по т.д. №106/2013г на СлОС, е предявен Павлов иск от кредитора „Медина Мед“ООД срещу “Трейд Транс“ООД и „Импакт-Груп-04“ЕООД  за обявяване на относително недействителност на същата сделка.

         По подадената искова молба е било т.д. № 659/2013г по описа на БОС

        С определение от 17.04.2015г,  на основание  чл. 649 ал.3 и ал.5 от ТЗ, съдът е конституирал като съищец в производството по иска по чл. 135 ЗЗД  Д.В.Д.- Г., в качеството й на синдик на „Тред Транс“ ООД/ Н/, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СлОС, пред който е образувано т.д № 78/2015г.

        С решение № 32/28.11.2016г по т.д. № 78/15г по описа на СлОС, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от кредитора „Медина Мед“ООД, при участието на синдика на „Трейд Транс“ООД/н/ като съищец, иск за обявяване на относително недействителен по отношение на кредиторите на „Трейд Трас“ООД/н/ на договор на покупко продажба на недвижим имот от 09.04.2013г, обективиран в нотариален акт  № 196, т.3, рег. № 3177, дело № 587/13г на Нотариус С. А. с рег. № 2018г и район на действие РС-Несебър.

         С решение № 54/23.0.6.2017г по в.т.д. № 108/2017г по описа на БОС, е изцяло потвърдено решението на първата инстанция.

          С определение №372/14.06.2018г по т.д. № 38/2018г на ВКС,  второ т.о,  въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.

          С решение № 344/24.01.2019г по т.д. № 38/ 2018г на ВКС, второ т..о, решението на  въззивния съд е обезсилено и прекратено производството по подадената от Д.В.Д.- Г. въззивна жалба, като решението на СлОС е влязло в сила по отношение на кредитора „Медина Мед“ООД, който не е обжалвал решението/ жалбата му е върната като нередовна, тъй като не е внесъл дължимата д.т. за въззивно обжалване/.

          С решение № 128/15.04.2019г по т.д. № 38/2018г на ВКС, е оставена без уважение молбата на Д.Г., в качеството й на синдик на “Тред Транс“ООД /н/ за допълване на решение №344/24.01.2019г.

          В мотивите  на постановените актове, ВКС е приел, че неправилно е бил конституиран синдикът като съищец, а като  ненадлежна страна в производството по иска на кредитора,  участието му в това производство е недопустимо. Независимо, че е бил конституиран като съищец по иска на кредитора по чл.135 ЗЗД,  поради липса на предпоставките на чл. 649 ал.3 ТЗ, не е придобил качеството на надлежна страна в исковото производство пред СлОС и не е имал право на въззивна жалба срещу решението на СлОС.

          Според ВКС, искът по чл. 135 ал.1 ЗЗД, по който е образувано  първоначално т.д. № 659/2013г на БОС/ впоследствие т.д. № 78/2015г на СлОС/, е предявен преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника “Трейд Транс“ООД, а разпоредбата на чл. 649 ал.3 ТЗ е приложима само за искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор в хипотезата на 649 ал.1 ТЗ, т.е. след открито производство по несъстоятелност на длъжника, не и за искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност,чието разглеждане не е подчинено на режима на чл. 649 ТЗ        

         Щом искът не е бил предявен в хипотезата на чл. 649 ал.1 ТЗ, не е съществувало основание за конституиране на синдика като съищец. От момента на назначаването му за синдик, той е имал възможност да упражни правомощието си по чл. 649 ал.1 ТЗ и да предяви иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване сделката за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Упражняването на това право според ВКС е следвало да стане в отделно производство, а не във  висящо към момента на постановяване на решението по чл.630 ТЗ производство по иска на кредитора „Медина Мед“ООД.

         Видно от писмените  доказателства, приложени по т.д. № 659/2013г  по описа на БОС,  синдикът, с  отделна молба, подадена на 02.02.2015г, е  поискал, ако съдът не уважи искането му за конституирането му като съищец, исковата молба, с която предявява иска по чл. 135 ЗЗД, да бъде образувана и разглеждана в отделно исково производство.

          Към молбата от 02.02.2015г синдикът е приложил искова молба, с която предявява срещу същите ответници иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот  

          И тъй като съдът е уважил искането на синдика за конституирането му като съищец по т.д. № 659/2013г на БОС, исковата молба до сега  не е била образувана и разгледана в отделно производство.

         Образуването й в отделно производство е извършено по същата искова молба на синдика, подадена от него отново на 21.05.2019г, до СлОС, въз основа на която е образувано настоящото  исково производство. 

         Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени, в т.ч. всички писмени доказателства, съдържащи се в приключилото т.д. № 78/2015г по описа на СлОС, което бе приобщено  по настоящото дело.

         Съдът приема заключението на  изслушаната съдебно-техническа експертиза като обосновано, ясно и  неоспорено.

         Така  приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

          Предявеният главен иск е с правно основание  чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649 ал.1 ТЗ.

         Искът е допустим, а разгледан по същество –неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. 

         С разпоредбата на чл. 649 ал.1 ТЗ/ ДВ бр.28/28.02.2013г/ е уредена изрично активна легитимация за синдика да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, в 1-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632 ал.2 ТЗ.

       Следователно, в  приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД,  вр. с чл. 649 ал.1 ТЗ, попадат разпоредителни действия и сделки на длъжник, по отношение на когото вече е открито производство по несъстоятелност.

       Упражнявайки  правомощието по чл. 649 ал.1 ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД, синдикът действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, а целта на  водения от него иск е признаване на извършените от длъжника сделки за недействителни по отношение на  кредиторите.   

        За  да  е  допустим, искът следва да е предявен  в срока по чл. 649 ал.1 ТЗ , в 1-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност.

       В настоящи случай, производството по несъстоятелност е открито с решение  № 7/07.03.2014 г.  по т.д. №106/13г. на СлОС, а иска – предявен на 02.02.2015г., поради което срока следва да се приеме за спазен.

        Съдът намира, че иска по чл. 135 ЗЗД е предявен от синдика  още 02.02.2015г,  макар и под условие, което се установява от самата молба, подадена по т.д. № 659/2013г по описа на БОС.

        С молбата е поискано от синдика на „Тред Транс“ООД/н/ да бъде конституиран като съищец, а ако съдът  остави без уважение молбата, тогава  да образува исковата молба в отделно производство.

        И тъй като молбата за конституирането му като съищец е уважена, съдът не е образувал исковата молба в отделно исково производство.

        Към настоящия момент, предвид развилото се производство  по т.д. 78/2015г на СлОС и като съобрази мотивите на ВКС за неправилно конституиране на синдика като съищец,  следва да се приеме, че  иска е бил предявен от синдика с искова молба още на 02.02.2015г и това процесуално действие не може да не бъде зачетено, въпреки че към този момент исковата молба не е образувана в отделно исково производство.

        Синдикът не е упражнил правомощието си по чл. 649 ал.1 ТЗ да предяви иска по чл. 135 ЗЗД в отделно производство, а  във висящо, но все пак го е предявил и то в срок, макар и под условие, което според  неправилната преценка на съда се е сбъднало и по тази причина,  исковата молба, с която синдика е предявил иска по чл. 135 ЗЗД, не е била образувана още тогава в отделно исково производство.

       Няма пречка въз основа на същата искова молба да бъде образувано исково производство през 2019г, като въпросът е дали е спазен  срока за предявяване на иска от синдика.

       По изложените съображения, съдът намира,  че  е  спазен.

       Към  02.02.2015г вече е налице постановено решение за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника  „Трейд Транс“ООД/н/, поради което искът следва да се разгледа като специален отменителен иск по чл. 649 ТЗ, вр. с чл. 135 ЗЗД, за обявяване на атакуваната правна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.  

        Този иск изисква към момента на предявяването му да е открито производство по  несъстоятелност срещу длъжника, което да е висящо.

        Синдикът има правен интерес от иска, тъй като, ако бъде уважен,  чрез обусловения осъдителен иск ще бъде попълнена масата на несъстоятелността  с паричната равностойност на процесния имот.

        Освен това, атакуваната сделка е извън хипотезите и сроковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, поради което кредиторите, както и синдика могат да предявят иска по чл. 135 ЗЗД и имат правен интерес от това. 

        За да бъде уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва да се докажат следните предпоставки: 1/ че към момента на сключване на сделката, длъжникът е имал кредитори, с  вземания, като за това качество не е необходимо съдебно установяване на вземането; 2/ че сделката е увреждаща за кредиторите и с нейното сключване е целено  именно тяхното увреждане, и 3/ тъй като сделката е възмездна- и двете страни са знаели за  това увреждане, щом  не са свързани лица.

        За успешното провеждане на иска трябва да е установено, че вземането на кредиторите, за които се твърди,че са увредени със сделката,  е възникнало преди сключването й, защото те са разчитали на онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникване на вземането

        Щом е обявен в несъстоятелност, длъжникът има неудовлетворени кредитори, които се установяват от приложения по т.д. 659/2013г на БОС списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Трейд Транс“ООД/н/, от който е видно кои са кредиторите, респ. част от тях, размера на вземанията, тяхното основанието и кога са възникнали.

        Видно от списъка, почти всички вземания са възникнали преди да бъде сключена процесната сделка .

        Съдебната практика единодушно  приема, че длъжникът  винаги знае за увреждането, когато разпредителката сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.

        Тъй като по-голямата част от вземанията на кредиторите от списъка на синдика , са възникнали  преди датата на сключване на сделката, може да  се приеме, че тя е увреждаща за тях.

        Константната съдебна практика приема, че увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото и  да е действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора.

         Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение на  вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори- с обезпеченото в негова полза  имущество ли с друго налично такова, поради което, всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му,  е  увреждащо  за кредитора.

        С всяко извършено от длъжника отчуждаване на имоти,  имуществото му, служещо за обезпечаване на кредитора е намалено, а разпоредителното действие е винаги  увреждащо кредитора,  без значение дали  вземането му е обезпечено с друго имущество, дали същото имущество служи за обезпечаване вземането на други кредитори, и без значие дали длъжникът разполага с достатъчно имущество, с което да погаси  задължението си .

         Но сделката е била изповядана на 09.04.2013г, т.е. преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /07.03.2014/ и преди началната дата на несъстоятелността / 21.08.2013г/, а също и преди датата на подаване на молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност /01.11.2013г/, поради което не може да се презюмира знание и намерение за увреждане на кредиторите на несъстоятелността.

        В хипотезата на чл. 135 ал.1 изр.2 ЗЗД, когато сделката е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял.  

        В исковата молба се твърди знание и намерение за увреждане у двете страни по сделката, а увреждащия й характер спрямо кредиторите на несъстоятелността се извежда от посочената в нотариалния акт продажна цена на имота, поправена със следващ нотариален акт от 500 000 лв на 100 000лв.

        Според ищеца, знание за увреждащия характер на сделката  от страна на приобретателя се установява от приложената по делото справка за наложените преди сключване на  продажбата  възбрани върху същия имот.

       Действително, преди сключване на процесната продажба, по партидата на длъжника са били вписани две възбрани върху същия имот, от кредиторите „Бисер Олива“АД и „Градус 3“ЕООД , за обезпечаване на техни вземания към длъжника, които  след сключване на сделката са били заличени. Но вписването на тези две възбрани не може да се презюмира знание у купувача, че със сделката непременно са увредени всички останали кредитори на несъстоятелността.

        Що се отнася до извършената  поправка на нотариалния акт в частта за продажната цена на имота,  напълно логично е да бъде намалена, тъй като имота се купува с тежести.   

        С поправката  в нотариалния акт страните допълнили съдържанието на нотариалния акт с текста: „купувачът декларира, че върху имотите, предмет на сделката има вписани две възбрани  и същите са изненеси на публична продан по изп.дело № 31/2013г на ЧСИ Р. Стоянова, с крайна дата на проданта 09.05.2013г“.

        Следователно, към момента на поправката, приобретателят със сигурност е знаел, че върху имота е насочено принудително изпълнение  и  въпреки наложените две възбрани, на свой риск се е съгласил да го купи,но  при намалена продажната цена от 500 000 на 100 000лв, т.е. знаел е, че продавача към този момент има двама кредитори с вписани възбрани, но това не означава, че целта на покупката му е била увреждане на техните интереси, нито на другите кредитори на длъжника.

        Синдикът извежда извод за знание у приобретателя за  увреждащия характер на сделката от факта, че след като купил имота, го продал  на трето лице на много по -висока цена.

        Съдът намира, че имота не е продаден на много по-висока цена, т.к. видно от  нотариалния акт, приобретателят е продал целия имот на трето лице за сумата  416 666.67 лева, от която 83 333.33лв- е продажната цена на сградите и 333 333.34лв-  на прилежащия терен. В случая е без значение продажната цена на  терена, т.к. той  не  е  предмет на атакувата сделка.

       Предвид изложеното, съдът приема, че не е доказано знанието у приобретателя за увреждащия характер на сделката, като елемент от  фактическия състав на отменителния иск, поради което иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

        Тъй като отхвърля главния иск,  съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност  иск по чл. 452 ал.2 ГПК за обявяване на относителна недействителност на същия възмезден договор, тъй като разпореждането с имота било извършено след вписване на  две възбрани върху същия имот.

        Искът е процесуално недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част- прекрати.

        Съгласно  чл.452 ал.1 ГПК, активно легитимирани за предявят иска е само взискателя и  присъединилите се взискатели, не и синдика.

       Установителният иск по чл.452 ГПК не е сред исковете за попълване масата на несъстоятелността, уредени в чл. 646-649 ТЗ.

       Съгласно разпоредбата на чл. 649 ал.1 ТЗ, синдикът е активно легитимиран да предяви от свое име в защита на колективния интерес на кредиторите на несъстоятелността само исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.

       В настоящия случай той действа от името и в интерес на кредиторите на несъстоятелността, а не като представител на несъстоятелния длъжник съобразно правомощията му по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ.    

        Освен това, при уважен иск по чл. 452 ГПК,  недействителността е относителна, т.е. спрямо кредитора-взискател, не и спрямо останалите кредитори и няма за правна последица реституция на имота в патримониума на длъжника, което означава, че липсва правен интерес за провеждане на такъв иск.  

       Синдикът е предявил и обусловен осъдителен иск по чл. 649 ал.2 ТЗ,  за връщане на имота в масата на несъстоятелността, респ. на неговата равностойност,  като  иска  осъждането на  купувача и втори ответник , да заплати в полза на масата на несъстоятелността действителната пазарна цена на  имота в размер на 416 666.67лв., т.к. е  продаден   на трето лице.

        Основателността на този иск е обусловена от уважаването на главния иск. И тъй като главния иск бива отхвърлен като неоснователен, то и обусловения също следва да се отхвърли, като неоснователен.

       При този изход от спора, на ищеца не се дължат разноски, а само на ответниците,  които не са направили такива, респ. не са и поискали.

       Съгласно чл. 649 ал.6 ТЗ, ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността, поради което съдът осъжда  несъстоятелния длъжник да заплати от масата на несъстоятелността ,по сметка на СлОС държавна такса в размер на  3 856.22 лв, изчислена по правилото на чл. 71 ал.2, вр. с чл. 69 ал.1 т.4 вр.т.2 ГПК,  на база данъчната оценка на имота по нотариален акт.

       Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Д.В.Д.-Г. с  ЕГН – ********** ***,  в качеството й на  синдик на „Трейд Транс“ ООД/н/, против „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД- в несъстоятелност, със седалище и адресна управление гр.Н. З., ул.“***, ЕИК -**** и „ИМПАКТ-ГРУП 04ЕООД, ЕИК – *****, със седалище и адрес на управление гр.Г. О., обл.В. Т., ул. “*****, ИСК  с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, вр чл. 649 ал.1 ТЗ , за  обявяване за недействителен по отношение кредиторите на „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД/н/, на договор за  покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2013г , обективиран в нотариален акт № 196, том 3, рег.№ 3177, дело № 587/13г. на Нотариус С. А., с рег. № 208 и район на действие РС-Несебър, вписан в СВп с вх.рег № 1989/10.04.2013г, акт № 148, т.6, дело № 1033/13г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявеният в условията на евентуалност от Д.В.Д.-Г.,  в качеството и на  синдик на „Трейд Транс“ООД  /н/, иск с правно основание чл. 452 ГПК, за признаване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2013г , обективиран в нотариален акт № 196, том 3, рег.№ 3177, дело № 587/13г. на Нотариус С. А., с рег. № 208 и район на действие РС-Несебър, вписан в СВп с вх.рег № 1989/10.04.2013г, акт № 148, т.6, дело № 1033/2013г., и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 72/2019г по описа на СлОС в тази му част.

         

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.В.Д.-Г., в качеството й на синдик на „Трейд Транс“ ООД/н/ срещуИМПАКТ-ГРУП 04ЕООД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление гр.Г. О., област В. Т.,ул.“******, обусловен иск по чл. 649 ал.2 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността чрез осъждането на ответника да заплати сумата от 416666.67лв, представляваща пазарната равностойност на имота, предмет на договора за покупко-продажба от 09.04.2013г, обективиран в нотариален акт № 196, том 3, рег.№ 3177, дело № 587/13г. на Нотариус С. А., с рег. № 208 и район на действие РС-Несебър,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

           ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.В.Д.-Г., в качеството й на синдик на „Трейд Транс“ ООД/н/, с ЕИК-  ****** за присъждане на разноски по делото.

 

           ОСЪЖДА „ТРЕЙД ТРАНС“ ООД- в несъстоятелност, със седалище и адресна управление гр.Н. З.,ул.“****, с ЕИК **********, да заплати от масата на несъстоятелността, по сметка на СлОС държавна такса в размер на 3 856.22  лв.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част, имаща характер на определение - с частна жалба, в едноседмичен срок.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: