РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. гр. Хасково, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640101595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от С. Б. К., ЕГН **********, от
*********, против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител
на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/
на жилищен район «Каменец», в землището на гр.Хасково, като се
претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в частта,
касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор ****** с площ от 659
кв.м.
В жалбата се твърди, че видно от Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 92, том V, дело № 2843/1994г. на
Нотариус при Районен съд – Хасково, общият наследодател Х. Я. Г. бил
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот,
представляващ Лозе с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“,
Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр.Хасково,
попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с пл. №
2046, при граници: Ц. Я., Й. В.; Г. П. и Г. Ш.. Приживе общият наследодател
продал на сина си Б. Х. Г. с договор за покупко-продажба процесния имот,
която продажба била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 27, том XI, дело № 3067/1997г. на Нотариус при РС-
1
Хасково. На 23.10.2011г. наследодателят Б. Х. Г. починал и оставил за свои
законни наследници В. А. Г. – съпруга, С. Б. К. и Х. Б. Г. – дъщери, които
продължавали да са собственици на имота и да владеят и ползват същия
според предназначението му. Посочва се още в жалбата, че не било ясно как
имот с идентификатор ****** с площ от 659 кв.м. е новообразуван с
одобряването на ПНИ за ж.р. „Каменец“, като същият бил собственост на
жалбоподателката по наследство. Този имот не бил новообразуван и не
следвало да бъде включван в ПНИ. Имотът съществувал още преди 2009г., не
бил предоставян на жалбоподателката с право на ползване, съгласно актовете,
посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не
можел да бъде възстановен при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Новообразуваният имот, предмет на заповедта за възстановяване на Кмета на
Община Хасково, бил с един и същ идентификатор ****** и преди да бъде
включен като такъв в ПНИ, даден още при одобряване на кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК-София и не ставало ясно как последният е
новообразуван и по какъв критерий е новообразуван и включен в ПНИ като
такъв. В случая, с одобрения ПНИ, предмет на обжалваната заповед на
Областния управител на Област Хасково и новообразуването на
новообразуван имот с идентификатор ****** с площ от 659 кв.м., съществено
било засегнато правото на собственост на жалбоподателката С. Б. К..
Процесният имот се отнемал от нея, а тя била собственик по наследство, и се
възстановявал със Заповед на Кмета на Община Хасково на наследниците на
Х. Г. Г.. Жалбоподателката намира, че за нея е налице правен интерес от
подаване на настоящата жалба, тъй като счита Заповедта на областния
управител за нищожна в частта, засягаща нейния имот. Счита обжалваната
заповед за нищожна, тъй като имот с идентификатор ****** не попадал в
разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради това че имотът нямал
характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване
възоснова на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което
включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на
наследниците на Х. Г. Г. на посоченото основание представлявало съществено
нарушение на закона, което материалноправно нарушение представлявало и
можело да се приравни на нищожност на административния акт. В жалбата
жалбоподателката заявява още, че е придобила имота на годно правно
основание – наследяване, което й право се доказвало по определения за това
ред и било обективирано в представените като доказателство нотариални
актове. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на
жалбоподателката – ПИ с идентификатор ****** по КК на гр. Хасково.
Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
2
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
представител в съдебно заседание. По искане на съда е изпратена цялата
административна преписка, касаеща настоящия спор.
Заинтересованите страни Х. Г. Г., А. Л. И., Р. И. К., К. И. К., Г. И. К., И.
М. К., Д. И. Д., Б. И. Д. и М. И. Д. не вземат становище по жалбата. В съдебно
заседание не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Заинтересованите страни И. Л. И., действащ чрез своята майка и
законен представител И. И. Г., както и заинтересованите страни М. А. Д. и К.
М. П. оспорват жалбата и молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли същата. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на
Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8
на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед
е бил одобрен ПНИ на жилищен район „Каменец“, в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Видно от представените доказателства е още, че заповедта е била
публикувана в ДВ, бр.77/01.10.2019г., като няма данни в предвидения
законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби срещу
същата.
По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за
собственост, придобит по давност от 09.11.1994г., с който Х. Я. Г. е признат
за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Лозе с площ
от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо
се извън строителните черти на гр.Хасково, попадащо в района за отдих и
почивка, заснет по полския кадастър с пл. № 2046, при граници: Ц. Я., Й. В.;
Г. П. и Г. Ш., като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 27, том XI, дело № 3067/1994г. на Нотариус при РС-Хасково, на
01.12.1994г. /неправилно посочено от жалбоподателката 1997г./ Х. Я. Г. е
продал на сина си Б. Х. Г. посочения имот.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 3363/09.11.2021г.,
издадено от Община Хасково, е, че Б. Х. Г. е починал на 23.10.2011г. и е
оставил за свои законни наследници В. А. Г. – съпруга, С. Б. К. – дъщеря
/жалбоподателката по делото/ и Х. Б. Г. – дъщеря.
Представени бяха като писмени доказателства и Протоколи от заседания
3
на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Техническо задание за
изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец“,
„Кенана“, „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в
землището на гр.Хасково, Извлечение от Регистъра на новообразуваните
имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Каменец“, Справка по чл.18ж, ал.1 от
ЗСПЗЗ, График за анкетиране на собствениците на земеделски земи,
попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково,
ведно с Протокол от проведена анкета, както и Допълнителен график за
анкетиране, Списък на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ
и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати
обезщетение за ж.р.“ Каменец“, както и техническа документация относно
изработването на ПНИ.
Като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6
от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3
от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2, §4 от ЗСПЗЗ
като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния
полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на
гр.Хасково се включват зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и
„Каменец“.
От доказателствата по делото е видно още, че на наследниците на Х. Г.
Г. по Заявление, вх. № 51647/12.05.1992г. и съгласно Решение № 36-
51/01.04.1998г. на Поземлена комисия – Хасково е било възстановено право
на собственост върху нива от 2.200 дка, попадаща в терен по § 4 на
гр.Хасково в местността „Старо Новите лозя; нива от 1.500 дка в местността
„Старо Новите лозя“, Нива от 12.900 дка в местността „Старо Новите лозя“ и
Нива от 1 дка в местността „Старо Новите лозя“, като е посочено, че ще се
извърши възстановяването след влизане в сила на ПНИ по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ.
Безспорно е още обстоятелството, че конституираните по делото
заинтересовани страни са пълният кръг от наследници на Х. Г. Г..
По делото за пълното му изясняване съдът назначи съдебно-техническа
експертиза, заключението на която възприема като компетентно и
безпристрастно дадено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен
интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот,
нанесен в ПНИ на ж.р. „Каменец“, гр. Хасково. На следващо място, тя
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, а доколкото заповедта е
4
атакувана с искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е
ограничено със срок, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Според възприетите в правната теория и практика критерии,
административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени
нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 от АПК.
Липсата на компетентност на административния орган – материална,
териториална или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във
формата на акта и съществените нарушения на
административнопроизводствените правила водят до нищожност, само ако са
толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора – т.е. издаден е при пълна липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност,
ако актът не може да бъде издаден възоснова на никакъв закон или когато
правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. В случая
оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е обективирана в
изискуемата писмена форма. Не се установява също при издаването й да са
допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила,
които да водят до липса на волеизявление.
Настоящият съдебен състав счита, че заповедта е нищожна поради
нарушения на материалния закон и неговата цел, които са до такава степен
съществени, че лишават акта от законова опора и водят до нетърпимост от
гледна точка на правовия ред на предизвиканите със същия правни
последици. Съгласно §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощен план и план на
новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване
на граждани възоснова на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според ал.4 на §4к
редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с
ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Или, с посочените планове се устройват териториите, върху
които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда
на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите,
чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед
изискванията на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000
кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за
образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на
новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица - тези,
5
които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост.
Така в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1.ползватели, на
които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване
се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост
чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или
техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по
поземлената собственост /независимо как е наименован през годините -
поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска
служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща
в територия /терен, зона, район/ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3.настоящи
собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на
самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са
внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани възоснова на тях
селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята
собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях,
са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите
собственици.
В случая жалбоподателката С. Б. К. се легитимира на самостоятелно
основание като собственик на процесния имот, придобит по наследство.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт №
27, том XI, дело № 3067/1994г. е, че нейният наследодател Б. Х. Г. е
придобил чрез покупко-продажба от баща си Х. Я. Г. собствеността върху
лозе от 700 кв.м. в местността „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се
извън чертите на гр.Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет
по полския кадастър с пл. № 2046, при граници: Ц. Я., Й. В., Г. П. и Г. Ш..
Праводателят по тази сД. – Х. Я. Г., е придобил собствеността върху имота на
основание давностно владение, констатирано с Нотариален акт № 92, том V,
дело № 2843 от 09.11.1994г. Посочените титули за собственост изключват
възможността имотът да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Посоченото е и категорично установено посредством
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
От своя страна, конституираните като заинтересовани страни по делото
се легитимират като наследници на бивши собственици с Решение № 36-
51/01.04.1998г. на Поземлена комисия – Хасково за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи: нива от 2.200 дка, попадаща в терен
по § 4 на гр.Хасково в местността „Старо Новите лозя; нива от 1.500 дка в
местността „Старо Новите лозя“, Нива от 12.900 дка в местността „Старо
Новите лозя“ и Нива от 1 дка в местността „Старо Новите лозя“, но от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е видно, че не
са налице данни как, кога и от кого е определено местоположението на имота,
отразен с № 196-51647, с площ от 8.972 дка, който би следвало, но не
съответства на нива от 12.9 дка, заявена за възстановяване с пореден номер 4
6
по преписка № 51647 на Поземлена комисия – Хасково. Вещото лице е
констатирало, че в Протокола от проведената анкета за установяване на
границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС,
наследникът А. И. К. „Не може да посочи точните граници на имотите“ и
поради това вещото лице счита, че не става ясно на какво основание и на
базата на какви документи са определени границите и конфигурацията на
този имот.
От заключението на допуснатата експертиза е видно още, че
поземлен имот с идентификатор ****** по действащата кадастрална карта,
идентичен с имот пл.№ 2046 по кадастралния план на местност „Каменец“,
одобрен със Заповед № 969/1988г., представлява лозе с площ 659 кв.м.
Според разписния лист към кадастралния план от 1988г. имот пл. № 2046 е с
площ 666 кв.м, придобит по наследство от Х. Я. Г., без вписан документ за
собственост. Според разписния лист към неодобрения кадастрален план от
2000г., имот пл.№ 2046 е с площ 659 кв.м, собственост на Б. Х. Г., с вписан
документ за собственост - Нотариален акт № 27/01.12.1994г., като вещото
лице е посочило, че имотът не е застроен. Констатирано е, че поземлен имот с
идентификатор ****** по ПНИ и по действащата кадастрална карта е
идентичен с имот пл.№ 2046 по кадастралния план на местност „Каменец“,
одобрен със заповед № 969/1988г. Вещото лице уточнява, че „помощен план“
на местност/ж.р. „Каменец“ е доста некоректно понятие, като процесният
поземлен имот представлява част от имот № 196-51647, включващ имоти с
пл.№ от 2045 до 2052 по плана от 2000г., с обща площ 8,972 дка и
представляващ част от нивата от 12,9 дка, заявена за възстановяване с
пореден номер 4 по преписка № 51647 на Поземлена комисия. Не са налице
обаче данни как, кога и от кого е определено местоположението на този имот.
Не е ясно на какво основание и на базата на какви документи са
индивидуализирани границите, площта и конфигурацията му. Разяснено е в
експертизата, че за територията, в която попада процесният имот, първият
изработен кадастрален план е от 1988г. Преди това няма категорични данни
за местоположението на имотите. Няма данни кои от тях са включвани в
ТКЗС или ДЗС. За конкретната територия няма аерофотоснимки, фотосхеми,
фотопланове, комасационни планове или други графични материали. Това е
причината да се проведе анкета за установяване на границите на имотите,
съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Вещото лице е
анализирало, че липсата на основни данни за създаването на плана на
новообразуваните имоти, както и изменянето на формата и съдържанието на
Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение е в разрез с
техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46-
494/22.08.2003г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 22.08.2003г. на МРРБ.
Вещото лице посочва категорично, че процесният имот не е предоставен за
ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
т.е. няма ползвател по смисъла на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно не
7
фигурира в списъка на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Като цяло, изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно включването на
поземлен имот с идентификатор ****** в плана на новообразуваните имоти
не са спазени. Към настоящия момент процесният поземлен имот е с
идентификатор ******, област Хасково, община Хасково, гр. Хасково, п.к.
6300, ж.р. „Каменец“, вид собственост Частна, вид територия Урбанизирана,
НТП За друг вид застрояване, площ 659 кв. м, стар номер 2046, Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК. Установява се
от заключението, че териториите, представлявали крайградски зони за отдих
в землището на гр. Хасково, включително местност „Каменец“, са обявени за
зони по §4, тъй като има имоти, предоставени за ползване по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски
съвет, визирани в §4, ал. 1. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези територии, определени със
затворен външен контур в картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, съдържат обаче,
както предоставени за ползване имоти по силата на визираните в §4, ал. 1
актове, така и имоти, които не подлежат на възстановяване по този ред. Т.е.,
не всички имоти в територията на ж.р./местност „Каменец“ попадат под
разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прави впечатление отразеното в
заключението от вещото лице, а именно - относно Решение по чл.18г, ал.2,
вещото лице не е сигурно дали има такова. Фирма *****, която е изработила
плана за земеразделяне на землището на гр.Хасково, съвместно с Поземлена
комисия, са определили границите на отделните територии според начина на
възстановяване на собствеността върху имотите - карта с отразени А)
границите, върху които собствеността се възстановява по реда на §4; Б)
съществуващи стари реални граници; В) възстановими стари реални граници
и Г) нови реални граници с план за земеразделяне. Контурите на терените по
§ 4 обаче обхващат цели окрупнени местности - територии, в които не всички
имоти попадат под разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази карта,
посочва вещото лице, е била изработена през 1997г.-1998 г. по договора с
фирма ******, като етап от изработване на плана за земеразделяне. Към онзи
момент е нямало координация между отдел „Земеделие“ на Община Хасково,
които са администрирали процедурите по определяне на правоимащи
ползватели и са издавали документите за заплащане на имотите, от една
страна, а от друга - Поземлена комисия, която е контролирала дейностите по
организиране на анкети по чл. 18б от ППЗСПЗЗ на бившите собственици,
чрез които реално се е определял начина на възстановяване на имотите.
Всичко изложено до тук налага извода, че собствеността върху
процесния поземлен имот с идентификатор ********* никога не е била
загубвана, доколкото не се установява същият да е внасян или включван в
ТКЗС, ДЗС и други, образувани възоснова на тях селскостопански
организации, нито да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
жалбоподателката се легитимира като негов собственик на самостоятелно
основание възоснова на надлежен титул за собственост, поради което
8
незаконосъобразно този имот е бил включен в плана на новообразуваните
имоти и върху него е било възстановено право на собственост на наследници
на Х. Г. Г..
Ето защо, следва да се приеме, че по отношение на процесния Поземлен
имот № ****** не са били налице предпоставките на §4к, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. в обжалваната й част е била
издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат на
посоченото, възоснова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти
незаконосъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена
на заинтересованите страни. Така при пълна липса на предпоставките по §4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената й част,
освен че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици,
противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия
ред, което сочи, че допуснатото при издаването й нарушение на материалния
закон е съществено до степен, че обосновава нищожността й.
Още веднъж е нужно да бъде отбелязано, че липсва идентичност между
процесния имот и възстановените имоти с Решение № 36-51 от 01.04.1998г.
на Поземлена комисия – Хасково за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на
гр.Хасково на наследниците на Х. Г. Г. /четири ниви с обща площ от 17.6 дка/.
Нещо повече – както вещото лице е посочило в заключението, при подаване
на заявлението пред Поземлена комисия – Хасково наследницата на Х. Г. Г. –
М. Р. Г., не е представила документи за собственост с описани граници на
имотите и така се е стигнало до постановяване на Решение № 36-51 от
01.04.1998г., с което е признато за възстановяване право на собственост върху
четири имота, попадащи в територия по §4, без обаче да са налице данни как,
кога и от кого е определено местоположението на тези четири имота, както и
на какво основание и на базата на какви документи са индивидуализирани
същите.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен
План на новообразуваните имоти за ж.р. „Каменец“, гр.Хасково, в частта й,
касаеща поземлен имот с идентификатор ******, е нищожна.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер на 910 лева, от които 10 лева за
платена държавна такса, 500 лева за адвокатско възнаграждение и 400 лева за
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
9
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен Плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р „Каменец“, гр. Хасково, в частта й
относно поземлен имот с идентификатор *********.
ОСЪЖДА Областна администрация Хасково, на основание чл.143, ал.1
от АПК, да заплати на С. Б. К., ЕГН **********, от *********, направените
по делото разноски в размер на 910 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
10